О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
26.06.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 369 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, ул.“Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Т.Я.К.- управител, чрез юрисконсулт
Д.А., срещу Разпореждане № 462 от 22.03.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 65 по
описа за 2019 година на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението по чл.410 .
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, по повод твърденията за липса на уведомяване
за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, че кредитополучателят е
предоставил свои данни, включително и телефонен номер, на който е изпратено
текстово съобщение.
По отношение заключението на съда за нищожност на
неустойката, поради противоречие с добрите нрави, развива доводи, основани на
правната същност на неустойката и нейните функции, съгл. чл.92, ал.1 ЗЗД- да
обезпечи изпълнение на задължението и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението. Затова приема, че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Позовава се и на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че не е налице визираната в него
хипотеза, при която неустойката е нищожна само, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Оспорва мотивите на съда, че е нищожна само на основание
противоречие с добрите нрави. Относно претендираната
със заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението
изтъква, че е начислена преди настъпване изискуемостта.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Тетевенския
районен съд и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от е започнало по повод
заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД срещу длъжника А.А.А., за парично вземане, основано
на Договор за кредит „Бяла карта” с №
502311, сключен на 22 април
Според заявителя дължимите от заемателя
суми са: 72.44 лева главница; 43.25 лева, 5.73 лева законна лихва от 8 март до
18 януари 2019 година;120 лева разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендирани са и съдебни разноски –
държавна такса 25.00 лева и 200 лв. за процесуално представителство.
Районният съд е отхвърлил заявлението с мотива, че
молителят не е представил доказателства, че е уведомил длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита и не е възприел становището на страната, че връчването
може да бъде извършено и чрез кратко текстово съобщение /SMS/
По отношение на твърденията в заявлението относно съдържанието на уговорките за
неустойка, приема, че тя е нищожна ,поради противоречие със закона и добрите
нрави.
Относно разходите за извън съдебно събиране на вземането,
приема, че са нищожни, като се позовава на чл.33 от ЗПК.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му.
Тъй като предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл.20а,ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните, е необходимо кумулативното наличие на двете предпоставки: обективния
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
В настоящия случай правилно районният съд е приел,
че заявлението е нередовно, тъй като не съдържа информация относно това кога
длъжникът е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и е
дал съответните указания.
С молба от 9.02.2019 г. заявителят е посочил, че
предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника на 7 март 2018 година
посредством текстово съобщение на посочен в договора телефонен номер.
Настоящият въззивен състав приема за
правилни изложените в разпореждането на Тетевенския районен съд мотиви, че
изпращането на текстово съобщение, не може да се приеме за надлежно уведомяване
на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
кредита. Самият договор за кредит, който е търговска сделка, е сключен в
писмена форма. Съгласно чл.293, ал.2 ТЗ изявлението по сключването, по
изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е
отправено в установената от закон или от страните форма. С
оглед на това и не може да се приеме, че е осъществена и субективната
предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита- писмено съобщение, което да е постигнало
до длъжника- кредитополучател.
Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В т.12 от заявлението са изложени подробно клаузите на договора за кредит, включително и условията, при които се начислява неустойка и разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Липсва обаче информация относно платените от длъжника вноски (какво е погасено с тях) и по какъв начин е формиран размерът на главницата. Тъй като договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка и разходи имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на длъжника да осигури поръчител в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост, изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес. Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК. За неравноправния характер на тези клаузи може да се съди и поради обстоятелството ,че заявената като изискуема главница е в размер на 72.44 лева, а таксите за извънсъдебно събиране са 120 лева и надхвърлят основното задължение.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Тетевен е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 462 от 22.02.2019 година,
постановено по ч.гр.дело № 65 по описа за 2019 година на Тетевенския районен
съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: