№ 278
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. К.
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. К. Административно
наказателно дело № 20211110214460 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. М. ИЧ., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 17-4332-022554 от 03.11.2017 г., издадено от зам.
началник отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на
чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пред.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като същото
било незаконосъобразно. Твърди се, че не било налице осъществено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло депозираната жалба.
Иска атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, тъй като нямал вина и
спазвал закона, а другият водач се ударил в него.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2017 г., около 15:30 часа, жалбоподателят М. М. ИЧ. управлявал лек
автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. № ***, като се движел в град София по улица
„Г.“, в посока от бул. „С.” към ул. „С.”. На кръстовището с ул. „Пловдив“
жалбоподателят И. предприел ляв завой, като в същото време срещу него направо в
посока от ул. „С.“ към бул. „С.“ се движел лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, с рег.
№ ***, управляван от свидетелката А.В.. В посоката на движение на В. имало две
ленти, които били заети с автомобили, понеже имало задръстване, като преди
светофара лентите ставали три и в далечината В. видяла, че третата лента за завой
наляво била свободна, а тя искала да се престрои именно в нея. Поради това В. решила
да изпревари изчакващите в двете ленти автомобили и сторила това по трамвайните
линии за движение на трамвая в нейната посока. В това време жалбоподателят И.
видял, че в двете ленти автомобилите били спрели и решил да извърши маневрата
завой наляво. Навлязъл частично в платното за насрещно движение върху трамвайните
линии, по които се движела В.. Тя го забелязала в последния момент, натиснала
спирачките на автомобила, но въпреки това не успяла да спре и настъпил удар между
двете превозни средства. За произшествието бил подаден сигнал в ОПП-СДВР и на
мястото пристигнали полицейски служители – свидетелите М.К. и К.К.. Полицаите
извършили оглед на местопроизшествието, снели обяснения от водачите, след което
съставили и протокол за настъпилото ПТП.
Поради така установените обстоятелства срещу М. М. ИЧ. бил съставен АУАН
№ 069754 от 27.09.2017 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел присъствал при установяване на нарушението, което
било квалифицирано по чл.37, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който
го подписал с отбелязване, че не е нарушавал правилата за движение.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 17-4332-022554 от 03.11.2017 г., с което за нарушение на
чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пред.4 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите М.К., К.К. и А.В., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят К.К. е съставил акта за установяване на
административно нарушение, като споделя, че на процесната дата посетили мястото по
сигнал за ПТП, установили двата автомобила и техните водачи, снели сведения от
двамата, съставили протокол за ПТП и АУАН на жалбоподателя И., понеже при завой
наляво отнел предимството на другия движещ се направо водач. Свидетелят разказва,
2
че водачите били мъж и жена, но вече не можел да си спомни как изглеждали.
Показанията на свидетеля М.К. изцяло потвърждават думите на колегата му К., че били
изпратени по сигнал за ПТП, като виновният водач бил отнел предимството на
насрещно движещ се автомобил при маневра ляв завой. По делото беше разпитана и
свидетелката А.В., която е била не само очевидец, но и участник в произшествието. Тя
подробно разказа как се движела с автомобила си направо и понеже двете ленти за
движение били заети от изчакващи автомобили, а в далечината видяла, че преди
светофара лентите ставали три и третата лента за завой наляво била свободна, като тя
искала да се престрои именно в нея, свидетелката В. решила да изпревари изчакващите
в двете ленти автомобили. Сторила това по трамвайните линии за движение на трамвая
в нейната посока, като в последния момент забелязала завиващия наляво пред нея
автомобил на И., натиснала спирачките, но въпреки това не успяла да спре и настъпил
удар между двете превозни средства. След това пристигнали полицейски служители,
които съставили актове и на двамата водачи. Съдът изцяло кредитира показанията на
тримата свидетели, тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви,
взаимно се допълват и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН и
протокола за настъпилото ПТП. В тази връзка всички възражения на жалбоподателя, че
се е движил правомерно, останаха недоказани - неподкрепени от нито едно
доказателство. Всички свидетелски показания и писмени доказателства са еднопосочни
относно това, че И. е бил навлязъл в платното за движение на В. при предприетата
маневра завой наляво, поради което е отнел предимството й и е настъпил удар между
двата автомобила.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-
горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и
са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат
с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба
както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
3
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото заповед на
министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно
лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е
компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбоподателят е
нарушил изискването на чл.37, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. По делото
категорично се установи, че произшествието е настъпило при предприета маневра ляв
завой от жалбоподателя И., при която той не е пропуснал насрещно движещия се лек
автомобил. Следователно е налице извършено нарушение от обективна страна. В
случая жалбоподателят И. е завивал наляво и е бил длъжен да пропусне движещия се
направо и идващ срещу него автомобил „С.“, като не е трябвало да навлиза в платното
за насрещно движение, независимо, че автомобилите в двете ленти са били спрели, а
свидетелката В. ги е изпреварвала по трамвайните релси. По същия начин върху
релсите можеше да се движи трамвай и тогава И. отново щеше да отнеме предимството
му, независимо дали към момента на удара автомобилът му е бил в покой или не.
Свидетелката В. се е движела направо и жалбоподателят е бил длъжен да я пропусне,
след като самият той е извършвал маневра завой наляво, при която пресича
траекторията на движение на В.. Отнемането на предимството може да стане не само
при движение на автомобила на жалбоподателя, но и ако същият е в покой, след като
обаче преди това е навлязъл в платното за насрещно движение, какъвто е настоящият
случай. По делото категорично се доказа, че ударът е настъпил именно в платното за
движение на свидетелката В., а не в платното за движение на И., тоест не тя е навлязла
в насрещното платно за движение и го е ударила челно, а той е навлязъл в платното, в
което се е движил направо „С.ът“. Независимо дали движението на В. върху
трамвайните релси и изпреварването на изчакващите автомобили е било правомерно
или не, това не изключва отговорността на жалбоподателя, който е трябвало да я
пропусне. Тоест жалбоподателят не може да оправдава своето неправомерно
поведение с евентуално такова на другия водач, а вече компетентните органи следва да
преценят, дали да ангажират административнонаказателната отговорност и на В. за
това произшествие. Самата В. сподели пред съда, че на нея също е бил съставен
АУАН, тоест и на нея е била потърсена отговорност за неправомерното й движение по
трамвайните релси, но пак трябва да се подчертае, че това не изключва отговорността
на жалбоподателя за собственото му неправомерно поведение. Реално за настъпването
на произшествието е налице съпричиняване от двамата водачи. Единият се е движил
4
неправомерно направо по трамвайните релси, а другият неправомерно му е отнел
предимството при завой наляво. Това е класически вариант на споделена отговорност
за инцидента.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не е било
извършено умишлено, то е осъществено при условията на непредпазливост под
формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като
лице притежаващо правоспособност да управлява МПС е знаел и е бил длъжен да знае
(тъй като незнанието на закона не е извинително), че преди извършване на маневрата
ляв завой трябва да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Преди
предприемане на маневрата той е бил длъжен и е имал обективната възможност да
възприеме и пропусне идващия насреща му автомобил, и едва след като този
автомобил премине да предприеме левия завой, но не го е направил и това е довело до
настъпване на произшествието.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пред.4 от ЗДвП, предвиждащ глоба от 200 лева за водач, който не спази
правилата за предимство и вследствие на това причини ПТП. Наложеното наказание е
във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят да се
третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, вследствие нарушения на правилата за движение
по пътищата. В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни
телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване
на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително
действие по отношение на останалите членове на обществото.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-4332-022554 от 03.11.2017
г., издадено от зам. началник отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което
за нарушение на чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на М. М. ИЧ.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пред.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6