№ 1249
гр. Перник, 07.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500702 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 832/20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 3985/2022 г.
Пернишкият районен съд е осъдил на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД П.
Г. Ж., ЕГН **********, с. Драгичево, ул. „Калиница“ № 11 да заплати на Г. И.
П., ЕГН **********, с. Люлин, ул. „24-та“, № 58 сума в размер на 1735,00
лева без ДДС лева, ведно със законна лихва от 03.10.2020 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
противоправно премахване на ограда на дворното му място – парцел II – 622,
в кв. 61 по плана на с. Люлин, общ. Перник, както и сума в размер на 920,00
лева, ведно със законна лихва от 03.10.2020 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
противоправно премахване отрязани на плодни дръвчета, като е отхвърлил
тези искове за разликата над 1735,00 лева без ДДС до пълния предявен размер
от 3120,00 лева с ДДС и за разликата над 920,00 лева до пълния предявен
размер от 2765,00 лева като неоснователни.
С решението съдът е отхвърлил изцяло предявения от П. Г. Ж., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. И. П.
да му заплати сума в общ размер на 6000,00 лева, представляваща
обогатяване на Г. И. П., в резултат на извършени от П. Г. Ж. действия по
почистване и косене на имоти с пл. №№ 621, 834, 623, 68 и 69, включени в
площта на парцел II – 622, в кв. 61 по плана на с. Люлин, общ. Перник за
периода от 15.10.2017 г. до 01.10.21 г.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от Г. И. П. , чрез адв. К. Б., с която се оспорва решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата до
1
пълния предявен размер от 3120 лв. по отношение на премахнатата ограда,
както и за сумата от 920 лева до пълният предявен размер от 2756 лева за
премахнати плодни дръвчета. Твърди се, че същото в тези му части е
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че съдът е постановил атакуваното решение достигайки до
неправилен извод, че се дължи обезщетение на средствата необходими за
възстановяване на оградата еднократно. Допълва, че видно от свидетелските
показания било, че оградата е премахната два пъти от страна на ответника. За
незаконосъобразни и необосновани се сочат и изводите на съда относно
отрязаните дръвчета, като се твърди, че същият не се е съобразил със
събраните по делото доказателства, от които категорично се установявало, че
сред тях имало и един орех, на стойност 600 лева. Въз основа на изложените
съображения се моли съда за отмяна на постановеното решение в
отхвърлената му част и постановяване на ново, с което исковите претенции на
ищеца да бъдат уважени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените
пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В предоставения срок не е постъпил отговор от ответната страна П. Г.
Ж..
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от П. Г. Ж. , чрез адв. А. А., с която се атакува постановеното решение
на първата инстанция в частта с която Ж. е осъден да заплати на Г. П.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1735.00 лева, ведно със
законна лихва от 03.10.2020г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от противоправно премахване
на ограда на дворното му място, както и сума в размер на 920.00 лева, ведно
със законна лихва от 03.10.2020 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
противоправно премахване отрязани на плодни дръвчета. С жалбата
решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от
П. Ж. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционното решение в обжалваните му
части е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи, че от
събраните по делото доказателства не се установява на мястото на сега
изградената ограда да е съществувала друга такава, със същите размери,
която да е била премахната от Ж.. Допълва, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че сега съществуващата ограда не е на мястото
на предходната ограда. Намира, че в процесния случай по делото не било
доказано П. да е претърпял имуществени вреди в размер на присъдената му
сума от 1735 лева за поставяне на нова ограда. С жалбата се твърди, че от
мотивите на процесното решение не може да се направи извод за какви
дървета е присъдена сума в размер на 920 лева и дали тази сума е присъдена
за отсечени дървета, предмет на спора. Излагат се подробни възражения за
2
неправилност на атакуваното решение, въз основа на които се моли съда за
отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на нова, с
което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от Г. П. срещу П. Ж. искове,
както и да бъдат уважени предявените насрещни искове от Ж. срещу П..
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В предоставения срок е постъпил отговор от ответната страна Г. И. П., с
който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба. Твърди се, че
направените в нея възражения за незаконосъобразност и неоснователност на
съдебното решение са неоснователни. Намира, че първата инстанция е
направила обстоен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, въз основа на което е достигнал до правилни и изводи и
постановяването на правилен съдебен акт. По подробно изложени
съображения се излагат твърдения, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че ответника е премахнал оградата на два пъти
/през 2017 г. и през 2020 г./, както и, че е изрязал дървета и храсти в имота, с
което са нанесени имуществени щети на П.. Твърди се, че по делото е
доказано участието на ответника в посочените действия, поради което били
налице основания за ангажиране на отговорността му на осн. чл. 45 от ЗЗД
вр. чл. 49 от ЗЗД. Намира за неоснователно изложеното с въззивната жалба
твърдение, че не било ясно какви и на каква стойност дървета са изсечени,
като излага доводи в подкрепа на противното. С отговора се моли
предявеният насрещен иск да бъде оставен без уважение, като са наведени
твърдения, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба изобщо
не отговаря на действителното фактическо положение. В продължение с оглед
изложеното сочи за правилно решението на първата инстанция, с което е
оставила предявеният насрещен иск без уважение, като се моли същото да
бъде потвърдено, а депозираната въззивна жалба да бъде оставена без
уважение. Прави се искане за присъждане на сторените пред настоящата
инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговора страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2
и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговора не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
3
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.12.2023
г. от 11,30 часа , за когато да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – препис от отговора на
въззивната жалба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4