Р Е Ш Е Н И
Е
№ /10.03.2021 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, гражданско
отделение, II-ри състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на 10.03.2021 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Лазар ВАСИЛЕВ – мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
в.
гр. дело №1853/2019 година по описа на ВОС,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано след определение №260086/16.02.2021г.,
постановено по в. ч. гр. дело №60/2021г., с което ВАпС
отменя решение на ОС - Варна
№1438/04.12.2019г. по в.гр.дело №1853/2019г. в частта, в която е оставено без
разглеждане направеното от жалбоподателя възражение за признаване право на
задържане на имота И ВРЪЩА делото на въззивния
съд за постановяване на акт по същество.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 108
ЗС, предявен от Д.Д.Г., ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********, Н.И.С., **********,
и Т.Д.Д., ЕГН **********, срещу В.Г.Д., ЕГН **********
за осъждане на последния да предаде на ищците владението на недвижим имот с ПН
49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за местност „Ментеше“,
землище на гр. Аксаково, обл. Варна.
Своевременно, в срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба
ответникът В.Д. е направил възражение за признаване право на задържане до
заплащане на стойността на извършени от него в процесния имот подобрения. Последните са подробно
индивидуализирани по вид и стойност с молба от 07.11.2018г., в указан от
районния съд срок, и съответно възражението за право на задържане е прието за
съвместно разглеждане с изрично определение в о.с.з., проведено на 08.11.2018г.
пред ВРС.
Според указанията на ВАпС, правото за
заплащане на извършени подобрения в имота, предмет на ревандикационния
иск е надлежно релевирано чрез възражението за
признаване право на задържане до тяхното заплащане, поради което и същото е
допустимо и следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по основателността на правото на задържане, съдът
съобрази следното:
С молба вх.№73150/07.11.2018г. ответникът е уточнил, че в процесния имот е извършил следните подобрения: 1. Ограда от
бодлива тел и бетонни колове, ведно с метална врата на стойност 300лв; масивен
дървен навес на стойност 460 лв., както и трайни плодни насаждения, с общ
стойност на всички подобрения около 2910лв.
В о.с.з., проведено на 04.07.2019г., е изслушано и прието заключението
по назначената СТЕ, видно от което при огледа на място в имота са установени
трайни насаждения на пазарна стойност към настоящия момент -3670лв., както и
строителни подобрения /оградни бетонни колове,
бодлива тел, дворна врата и навес без огради на стойност/ 760 лв., т.е. общата
сумарна стойност на всички подобрения е 4430 лева, а към момента на
извършването им е била 2860 лв. В пледоарията си по съществото на спора,
ответникът, чрез своя пълномощник моли направеното в условие на евентуалност
възражение да бъде уважено изцяло, така както го е определило вещото лице по
цени към настоящия момент.
Доколкото искът по чл. 108 ЗС е уважен, то съдът следва да разгледа
предявеното от ответника в условие на евентуалност възражение за задържане до
заплащане на сумата, претендирана за подобрения.
Съобразно разпоредбата на пар. 4в ЗСПЗЗ,
лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата
по чл. 72 от
Закона за собствеността, а именно добросъвестният владелец има право да
получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
подобренията, считано към деня на постановяване на съдебното решение, като до
заплащане на тази сума има право да задържи имота.
От изслушаната СТЕ, се установява, че при огледа на място в имота са
установени трайни насаждения и строителни подобрения на общата стойност на
всички подобрения към настоящия момент в размер на 4430 лева, а към момента на
извършването им - 2860 лв. Размерът на обезщетението е законово определен, а
именно увеличената стойност на имота. Увеличената стойност съставлява
разликата между стойността на имота,
която има към момента на
постановяване на решението и стойността която би имал
към същия момент, ако подобренията
на са били
извършени /износването на подобренията от деня на
извършването до деня на съдебното
решение остават за сметка на
владелеца/.
Следователно, доколкото по делото се установява наличието и към
настоящия момент на претендираните от ответника
подобрения под формата на трайна насаждения и строителни подобрения, с които
фактически се увеличава стойността на процесния имот,
то възражението за право на задържане следва да бъде уважено да заплащането им
от ищците.
Съобразно указанията на ВАпС, съдържащи се в отменителното определение, при основателност на искането за
подобрения, правото на задържане следва да бъде уважено, без в диспозитива на съдебното решение да бъде постановено
осъждане за заплащане на признатите за подобренията суми.
Признаването на основателността на правото на
задържане не обуславя отхвърляне на претенцията за предаване на имота срещу
ответника, а само постановяване на условен осъдителен диспозитив
по смисъла чл. 418, ал. 3 ГПК, т.е. ответникът се осъжда да предаде на ищеца владението
на имота при условие, че ищецът му заплати сумата, с която се е увеличила
стойността на същия имот, вследствие на подобренията. Изпълнителен лист в полза
на ищеца ще бъде издаден само след представяне на доказателство за плащане в
полза на ответника на присъдената сума за подобренията, с официален документ
(например платежно нареждане) или изходящ от ответника частен документ
(например разписка). Изпълнителен лист на ответника за подобренията не му се
издава, ако не е бил предявил насрещен иск.
За
възражението не се дължи първоначална държавна такса. На осн.
чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК, за подобрения,
искани във форма на възражение, се дължи държавна такса в размер на 4% върху
признатите с решението суми. Следователно, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят ДТ по сметка на Окръжен съд Варна в размер на 177.20 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
решение №1438/04.12.2019г., постановено по гр. дело № 1853/2019г. по описа на
ВОС в следния смисъл:
На осн. чл.
298, ал. 4 ГПК, ПРИЗНАВА на В.Г.Д.,
ЕГН ********** ПРАВОТО ДА ЗАДЪРЖИ предаването на имота до ЗАПЛАЩАНЕ от ищците Д.Д.Г. ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********,
С.И.Т., ЕГН **********, Н.И.С., ЕГН ********** и Т.Д.Д.,
ЕГН ********** на сумата от 4430.00 /четири хиляди четиристотин и тридесет/
лв., представляваща стойност на
извършените в имота, съставляващ ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за местност
„Ментеше“, находящ се в
землище на гр. Аксаково, обл. Варна подобрения-трайна
насаждения и строителни подобрения /подробно описани в СТЕ –стр. 221-223 от гр.
дело №15699/17 по описа на ВРС/, към настоящия момент.
В полза на ищците Д.Д.Г.,
ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********,
Н.И.С., **********, и Т.Д.Д., ЕГН ********** ДА СЕ
издаде изпълнителен лист за предаване владението на имота след представяне на доказателство за заплащане сумата 4430.00 за
подобренията в полза на ответника В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съгласно
чл. 418, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********,
Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********, Н.И.С.,
**********, и Т.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметката на Окръжен съд Варна /IBAN ***, BIC ***/ държавна
такса в размер на 177.20 /сто седемдесет
и седем лв. и 20 ст./ лв. на основание
чл. 10 от Тарифата за държавните
такси, които се събират по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: