РЕШЕНИЕ
№ 237 19.06.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО.......................................................................... ………….
на двадесет и втори май …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Р.Р.
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев............................................ …….
В.гр. дело № 277............. по
описа за 2019 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва се от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД София,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-Р П.
Дертлиев“№25 решение №42 от 20.02.2019г.
по г.д.№147/2018г. на РС Харманли, с което е отхвърлена искова претенция за установяване
на дължимост на сума в размер на 423,35лв.главница,договорна лихва 43,25лв. от
26.10.2015г. до 23.02.2016г.,такса разходи 45лв.,неустойка за неизпълнение на
договорно зцадължение 294,42лв. за периода от 26.10.2015г. до
23.02.2016г.,обезщетение за забава 72,87лв. за периода от 27.10.2015г. до
30.08.2017г. по договор за паричен заем № ***г. по които
сума е издадена заповед за изпълнение №580
от 31.08.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№865/2017г. по описа на РС Харманли.
В жалбата на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, се правят оплаквания за
неправилност,незаконосъобразност и необоснованост. Съдът в мотивите си
неправилно е приел,че исковата молба и приложенията към нея не са достигнали до
длъжника.Позовава се на разпоредбата на чл.47 от ГПК,която определя начина на
връчване на ответника и чието спазване е предопределило редовното
връчване.Назначаването на особен представител на страната на ответника и
връчването на съдебните книжа на нему е ирелевантно обстоятелство касаещо
неизпълннието на длъжника,поради което последният дължи изпълнение ,поради
което се иска отмяна на решението и уважаване на иска.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Д.Д. като
особен представител на М.В.А.,в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното
от Районен съд Хасково и обжалвано пред настоящата инстанция решение е допустимо и валидно. С това решение съдът е
отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79
ал.1 вр. чл.99 и чл.86 от ЗЗД на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД против М.В.А. да се приеме
за установено,че дължи на жалбоподателя сума в размер на 423,35лв.главница,договорна
лихва 43,25лв. от 26.10.2015г. до 23.02.2016г.,такса разходи 45лв.,неустойка за
неизпълнение на договорно зцадължение 294,42лв. за периода от 26.10.2015г. до
23.02.2016г.,обезщетение за забава 72,87лв. за периода от 27.10.2015г. до
30.08.2017г. по договор за паричен заем № *** г. по които
сума е издадена заповед за изпълнение №580
от 31.08.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№865/2017г. по описа на РС Харманли.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,цесионер и настоящ жалбоподател
обуславя правния си интерес от иска по чл.422 от ГПК от договор за
потребителски паричен заем сключен между „Изи Асет Менинджмънт“,цедент и А..Поради
преустановяване на плащанията от страна на длъжника, кредиторът е упражнил
правото си по чл.410 от ГПК, образувано е ч.г.д.№865/2017г.на РС Харманли и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В хода на заповедното
производство пред заповедния съд и исково такова пред първоинстнационния исков
съд е проведена процедура по чл.47 ГПК и е назначен особен представител на М.В.А.,който
е оспорил установителния иск по чл.422 от ГПК.
Спорният момент
повдигнат в исковото производство и поддържан от жалоподателя във въззивното
производство се свежда до надлежното уведомяване на длъжника в заповедното
производство с връчване на заповедта по чл.410 ГПК и исковото производство с
връчването на исковата молба и приложенията на особения представител. Според
жалбоподателя изпълнението на процедурата по чл.47 от ГПК е достатъчно за
редовното връчване както в заповедното производство,така и в исковото такова.
Това становище не следва
да бъде споделено.Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и исковата молба са
връчени не на ответника-длъжник ,а на назначения му по реда на чл.47 от ГПК
особен представител,чиято представителна власт се изчерпва с осъществяване на
конкретно процесуално представителство за настоящето дело и не обхваща
материално правни изявления на отсъстващия ответник,поради което не може да се
приеме,че е налице фактическо връчване на съдебни книжа, съответно длъжникът да
е валидно уведомен за извършената цесия,за да се претендира от ищеца изпълнение
на задълженията,породени от извършената цесия.Изложеното обуславя и отхвърляне
на предявените искове като неоснователни.
Поради пълното съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд,въззивната жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение, а обжалвания съдебен акт потвърден.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №42 от 20.02.2019г. по г.д.№147/2018г. на РС Харманли.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател:
Членове:1/
2/