№ 126
гр. Кърджали, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200307 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***** от 05.02.2025 г., издадено от
Директора на РДГ-Кърджали, с което на В. Д. В. с ЕГН **********, адрес **************,
на основание чл.270 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лв., за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Жалбоподателят В. Д. В. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в АУАН и
наказателното постановление нарушение, същото не можело да му се вмени във вина.
Товарният автомобил бил снабден с изправно и функциониращо устройство за
позициониране и проследяване на движението му. За това обстоятелство и за изправността
на устройството и дали същото излъчвало данни сочи, че щял да представи писмени
доказателства в съдебно заседание. Констативният протокол и АУАН били изготвени на
30.09.2024 г. в гр.Х., като не била извършвана проверка на товарния му автомобил, нито на
устройството за проследяване в него. Наказващият орган голословно посочил в атакуваното
постановление, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Срещу
жалбоподателя нямало други съставени актове по този закон и влезли в сила наказателни
постановления. Моли за отмяна на обжалваното постановление, както и за присъждане на
направените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че липсвали доказателства дървесината да е
транспортирана на 13.09.2024 г., както е описано в акта и наказателното постановление.
1
Двата превозни билета били издадени на 13.09. в 19.25 часа, респективно в 19.17 часа,
поради което срокът за транспортиране на дървесината до получателя бил 12 часа, като
единият бил с направление с.Ч., а другият с направление с.Ж.. На жалбоподателя била
ангажирана отговорност, че GPS устройството не е излъчвало сигнал и не е осигурил
непрекъснат запис на данните на местоположението и маршрутите от 12.09.2024 г. - 00.00
часа до 13.09.2024 г. - 23.59 часа, при условие, че се твърдяло, че е извършил нарушение на
13.09.2024 г. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, поради
неточното описание, било допуснато нарушение от кръга на съществените. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и на жалбоподателя
да се присъдят направените разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, издадено при спазване изискванията на ЗАНН, както по отношение на
процедурата по издаване на наказателното постановление, така и по отношение на
установяване на нарушението и вината на нарушителя. От представените превозни билети и
разпечатка на данните за движение на автомобила се установило, че няма запис за движение
на автомобила и същият се намирал в Източна промишлена зона гр.Х. за конкретния период,
а за тогава имало издадени два превозни билета за автомобила, което означавало, че същият
е бил натоварен със съответната дървесина на територията на община Ч. и предстояло
транспортиране на същата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище
по делото, в което излага подробни аргументи за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 30.09.2024 г. свидетелите Д. П. и М. М. - гл. сп. горски инспектори при РДГ-
Кърджали, в изпълнение на служебните им задължения извършили проверка в електронната
система на ИАГ на товарен автомобил „*****“ рег.№ *****, относно проследяване на GPS
координати. При проверката те установили, че на 13.09.2024 г. в с.Ч., общ.Ч.,
жалбоподателят В. Д. В., като собственик на товарен автомобил „*****“ рег.№ *****, е
транспортирал общо 7 пр.м³ дърва за горене от дървесен вид благун, придружени с превозен
билет № ***** и № ***** от 13.09.2024 г., маркирани с контролна горска марка серия А №
***** с направление GPS координати LAT:*****, LON:***** до община Ч., с.Ч., дом № **,
като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за
позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 г. 00.00
часа до 13.09.2024 г. 23.59 часа. За този период нямало запис на данните за
местоположението и маршрутите на товарния автомобил, а излизало, че същото е в престой,
което не кореспондирало с данните в превозните билети за извършен транспорт. Резултатите
от проверката били обективирани в Констативен протокол № *****/30.09.2024 г. По повод
2
така установеното нарушение, на 30.09.2024 г. свидетелят Д. П. съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ
вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Актът бил съставен в присъствие на В. Д. В., който го подписал и получил с
възражение. На 05.02.2025 г. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което
за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.270 от ЗГ.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Д. П. и М. М.; Акт за установяване на административно нарушение от
30.09.2024 г.; копие от Свидетелство за регистрация Част II; Заповед ***** от 23.05.2024 г.
на МЗХ; Трудов договор от 04.10.2022 г.; Допълнително споразумение от 12.08.2022 г.;
Длъжностна характеристика; Диплома за средно специално образование; Констативен
протокол № *****/30.09.2024 г.; Разписка за връчване на наказателно постановление;
Превозен билет № ***** от 13.09.2024 г.; Превозен билет № ***** от 13.09.2024 г.;
разпечатка от информационна система на ИАГ, както и другите приети по делото писмени
доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Д. П. и М. М., защото са логични, последователни, взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Същите кореспондират
напълно и с писмените доказателства и установяват по несъмнен начин извършеното
нарушение и неговия автор.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл.148, ал.12 от ЗГ, товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за
предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя
с наредбата по ал.11. Това е Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, която в чл.14б, ал.2 предвижда, че GPS устройството по ал.1 следва да осигурява
непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни
средства и мобилните обекти по чл.206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за
последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни.
Изпълнението на тези изисквания е възложено на собствениците или ползвателите на
товарни автомобили и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ - чл.14б, ал.3 от Наредба №
3
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Санкцията за процесното
нарушение е наложена на основание чл.270 от ЗГ, който текст предвижда за нарушения на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието да е глоба от 50 до 500
лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-
тежко наказание. Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства
сочат, че В. Д. В. действително е извършил вмененото му административно нарушение.
Установи се по делото, че на 13.09.2024 г. жалбоподателят В. Д. В., като собственик на
товарен автомобил „*****“ рег.№ *****, е транспортирал общо 7 пр.м³ дърва за горене от
дървесен вид благун, придружени с превозен билет № ***** и № ***** от 13.09.2024 г.,
маркирани с контролна горска марка серия А № ***** с направление GPS координати
LAT:*****, LON:***** до община Ч., с.Ч., дом № ** /където бил последния получател/, като
не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за
позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 г. 00.00
часа до 13.09.2024 г. 23.59 часа. За този период GPS устройството не е функционирало и не е
подавало данни за движението на превозното средство в информационната система, за което
жалбоподателят като собственик на товарния автомобил е трябвало да следи. Затова
правилно е прието, че същият следва да носи административнонаказателна отговорност. При
индивидуализацията на санкцията обаче не са спазени принципите на чл.27 от ЗАНН и
административното наказание „глоба” е определено над минималния предвиден в закона
размер. Наложеното наказание на жалбоподателя съдът намира за явно несправедливо, тъй
като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая
деецът не е с висока степен на обществена опасност, от административнонаказващия орган
не са ангажирани доказателства същият преди процесната дата да е наказван с влязъл в сила
акт за други такива нарушения. Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция в
минимума, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размера на
наказанието „глоба” се намали от 100 лв. на 50 лв. Такова наказание като цяло се явява
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на
извършеното от него деяние.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
атакувания акт. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено, като по никакъв начин не се е
стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било
ограничено правото му на защита. Описанието на констатираното нарушение и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава от ЗГ. Правилно е прието от контролните органи, че в случая
4
жалбоподателят следва да носи отговорност за нарушението. Субектът на задължението за
снабдяване с GPS устройство се извежда от чл.14б, ал.3 на Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, според който собствениците/ползвателите на
товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ са длъжни да осигуряват
непрекъснато функциониране на GPS устройството, запис на данните и достъп до
информацията от него. Жалбоподателят е собственик на пътното превозно средство, с което
е извършен превоза на дървесина и именно на него законодателят вменява горепосоченото
задължение. Като собственик на товарното превозно средство, транспортиращо дървесина,
жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с предвидените от
законодателя изисквания. Затова, че е спазил тези изисквания не представи каквито и да
било доказателства, независимо от заявеното в жалбата. Не може да се приеме, че деянието
представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е на
просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й
конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната
за този вид нарушения.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено договорено възнаграждение в размер на 400 лв. Това е дължимото минимално
възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, поради което направеното в становището на ответната страна възражение за
прекомерност е неоснователно. По съразмерност и съобразно уважената част от
оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Регионална дирекция по горите-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо
лице следва да понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за разноски е
направена и от страна на административнонаказващия орган и затова в негова полза следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***** от 05.02.2025 г., издадено от
Директора на РДГ-Кърджали, с което на В. Д. В. с ЕГН **********, адрес **************,
на основание чл.270 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лв., за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като НАМАЛЯВА размера
на наказанието „глоба” от 100 лв. на 50 лв.
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН **********, адрес *******************, да заплати на
Регионална дирекция по горите-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени
5
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Кърджали да заплати на В. Д. В. с ЕГН
**********, адрес *******************, сумата от 200 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6