Р Е Ш Е Н И Е
№504
от 23.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на седми
юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Ангелина Латунова и прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа
АНД /К/ № 834/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Хасково, срещу Решение № 218/18.07.2022 г. по АНД № 345/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково. С решението е отменено наказателно
постановление /НП/ № 21-1253-002939/02.03.2022 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково,
с което на Ж.Д.Ж. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на съдебното решение, постановено при неправилно прилагане на закона. Безспорно
се установявали нарушението и неговият извършител. Оспорва твърдението, че
липсвали каквито и да е било доказателства относно виновното осъществяване на
деянието. Позовава се на съдебна практика. Моли НП да бъде потвърдено.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Началник
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът Ж.Д.Ж., редовно призован, не
се явява. Чрез процесуалния си представител моли оспореното решение да бъде
оставено в сила, като се позовава на тълкувателно решение на ВКС и ВАС.
Претендира разноски. Подробни съображения, касаещи неоснователността на
касационната жалба, са изложени в писмено възражение, с което оспорва и
размерът на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен
съд - Хасково,
като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 21.01.2021 г., в 21:15 часа Ж.Д.Ж. е управлявал лек
автомобил ***, с рег. номер *, в *,
чиято регистрация била прекратена на 23.02.2021 г. по чл. 143, ал. 10 ЗДвП
/погрешно посочен чл. 149, ал. 10 ЗДвП/ поради неплатена застраховка
„Гражданска отговорност“ и същият не бил регистриран по надлежния ред. За
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Производството е прекратено, а преписката –
изпратена на РП – Хасково за проверка за извършено престъпление по чл. 345, ал.
2 НК. С постановление от 23.02.2022 г. на прокурор от РП - Хасково е отказано
образуването на досъдебно производство, след което на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН
е издадено процесното НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на
събраните и кредитирани от РС - Хасково доказателства.
Районен съд – Хасково е отменил НП,
като е посочил, че от доказателствата по делото не се установява собственикът
на автомобила да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията по реда на чл.
143, ал. 10 ЗДвП /служебно/, за което е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 547, ал. 11 КЗ, така че той да уведоми и ползвателя. Посочва се
също, че макар от обективна страна да е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен и от
субективна страна. Деецът следвало да съзнава всички елементи от обективна
страна на състава на нарушението – МПС е с прекратена регистрация от определена
дата, респ. и към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния
ред. Формира се извод, че не е налице надлежно доказване виновното поведение на
ползвателя /наказаното лице/.
Изводите на Районен съд – Хасково за
отмяна на НП се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Същите
кореспондират и с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. №
3/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство,
чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за
движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство“.
В конкретния случай е посочено, че Ж.Д.Ж.
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която „по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани“ /предл. Първо/. За извършеното
нарушение на водача е ангажирана отговорност по чл. 175, ал. 3 предл. Първо ЗДвП, съгласно която се „наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред“.
Хипотеза, при която се формира
извод, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, се извежда от разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.
В конкретния случай на изследване
подлежат обстоятелствата прекратена ли е служебно регистрацията на МПС и
уведомен ли е за това собственикът на МПС. Уведомяването
на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо. Съществува законово задължение за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен
за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на
акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че собственикът на МПС е узнал за служебното
прекратяване на регистрацията по какъвто и да е друг начин, не само по реда на
чл. 143, ал. 10 ЗДвП, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно.
Видно от представените по делото
писмени доказателства, регистрацията на МПС е служебно прекратена на 23.02.2021
г., но не се установява по безспорен начин уведомен ли е собственикът на МПС за
това и към кой момент. От незнанието на собственика на МПС за служебно
прекратената регистрация на автомобила му се следва и липсата на уведомяване на
водача, на който е предоставено за управление МПС, чиято регистрация е служебно
прекратена.
Доколкото направените от Районен съд
– Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията
на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че
постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 /триста/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие. Разноските следва
да бъдат заплатени от ОД на МВР – Хасково съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 218/18.07.2022 г. по АНД № 345/2022 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на Ж.Д.Ж., ЕГН **********,
с адрес ***, разноски в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.