РЕШЕНИЕ
№ 1112
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330119116 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба И. М. К. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск
за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка в размер на 2223.98 лева,
предвидена в чл.8 от договор за кредит от 02.12.2020 г., сключен между страните, като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1500 лева – недължимо платена сума
по недействителната клауза за неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда - 01.12.2021 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем от 02.12.2020 г., по
който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била уговорена клауза за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която
счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото била неоправдано
висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че ищецът е запалтил
на ответника по нищожната клауза за неустойка сума в размер на 1500 лева, която подлежи
на връщане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Оспорва клаузата за неустойка да е нищожна. Оспорва ищецът да е заплатил по клаузата за
неустойак сума в размер на 1500 лева. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и осъдителен
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
1
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона, както и че е
заплатил на ответника по клаузата за неустойка сума в размер на 1500 лева. В тежест на
ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
С определение от 09.03.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем от 02.12.2020 г.с посоченото от ищеца съдържание, в
който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т.о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.8, ал.1 от
договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 2223.98
лeвa. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
2
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора, а платените по
тази клауза суми подлежат на връщане.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по чл.8, ал.1 от
договора.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
С оглед уважаване на иска за недействителност на клаузата за неустойка, то платено
по нея се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД.
От представена от БНБ справка за извършени от ищеца плащания по процесния
договор за кредит /л.75-77/, предоставена от ответника след изискване на такава справка от
БНБ, се установява, че по договора за кредит от 02.12.2020 г. ищецът е заплатил изцяло
първите 6 вноски и частично вноска 7 или е заплатена общо сума в размер на 3105.20 лева.
От представената от ответника справка /л.77/ е видно каква част от платените суми е за
неустойка, а именно сума в размер на 1644.42 лева – сборът от платените вноски по
неустойката от първа до 6 вноски включително.
В тази връзка съдът не кредитира изготвената и приета по делото Съдебно-счетоводна
експертиза /л.68/, съгласно която по клаузата за неустойка не били извършвани плащания от
ищеца, доколкото вещото лице е ползвало единствено и само справки, предоставени от
ответника, а не първични счетоводни документи.
Експертизата е опровергана от справката представена от ответника пред БНБ, с която
се признават неизгодни за него факти и обстоятелства.
По искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал, с Протоколно
определение от 14.02.2023г., изменение на размера на предявения осъдителен иск като
същият е увеличен от 1500 лева на 1644.42 лева.
С оглед изложеното искът ще се уважи за сумата от 1644.42 лева.
Като законна последица от уважаване на този иск ще се присъди и законна лихва от
3
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021 г. до окончателното плащане,
каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 66 лева,
платена държавна такса и 80 лева - депозит за ССчЕ или общо 146 лева, които ще му се
присъдят изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.12/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от а. Е. И. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, в редакцията й към датата на сключване на
договора за правна помощ, съдът определя адвокатско възнаграждение за а. Е. И в размер на
385.68 лева по установителния иск и 345.11 лева – по осъдителния иск или общо 730.79
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.8, ал.1 в договор за
потребителски кредит №..... от 02.12.2020 г., сключен между И. М. К., ЕГН ********** и
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА И.
М. К., ЕГН **********, с адрес:.....сумата в размер на 1644.42 лева – недължимо платена по
недействителна клауза за неустойка по чл.8, ал.1 от договор за потребителски кредит №
.....от 02.12.2020 г.,сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.12.2021 г. до окончателното плащане и 146 лева -
разноски в производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА а. Е.
И. личен № **********, вписана в АК - Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на
730.79 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4