№ 21271
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110156324 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, с оглед на което на ищеца следва да
се дадат указания за отстраняване на констатираните нередовности. Предвид изложените
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за полагане на труд през дните на
официални празници от страна на ищеца, които не са надлежно изплатени в увеличен размер
по реда на чл. 264 КТ, на ищеца следва да се дадат указания да посочи дали предявява иск за
заплащане на възнаграждение по чл. 264 КТ и в случай че предявява такъв да посочи през
кои дни и години е положен този труд и какъв е размерът на претендираното
възнаграждение за работа през дните на официални празници, респ. да формулира надлежен
петитум в тази връзка. На следващо място с оглед позоваването на недействителността на
клаузата на чл. 7, изр. последно от трудовия договор поради противоречие със закона (чл.
151, ал. 3 КТ) и искането съдът да я прогласи за недействителна, както и едновременно да
не я зачете като факт от значение за спорното право, на ищеца следва да се дадат указания да
посочи дали предявява иск за прогласяване на недействителност на посочената клауза или
иска от съда да не я зачете по конкретното дело като факт от значение за основателността на
предявения иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателство по делото, с
изключение на приложените към исковата молба работни графици за периода от м.12.2020г.
до м.09.2022г., които са представени на чужд език, като на ищеца следва да се дадат
указания да представи същите в превод на български език и с легенда, обясняваща значение
на използваните в тях съкращения, след което съдът ще се произнесе по тяхното приемане.
Ответникът следва да бъде задължен да представи по делото счетоводните ведомости
за работна заплата на ищцата за периода на действие на трудовия договор от 19.10.2020г. до
датата на прекратяването му – 05.09.2022г., както и посочените в т.1.2, 1.5 и 1.7 от
1
доказателствените искания на ищеца, като искането му за представяне на останалите
документи от ответника не следва да се уважава, тъй като част от тях са представени с
отговора на исковата молба, а за друга част няма данни, че се намират в държане на
ответника. На ищеца следва да се предостави възможност да посочи кои други конкретни
документи от трудовото му досие иска да бъдат изискания, след което съдът ще се произнесе
по искането.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените в доказателственото искане по т. 2 от исковата молба
обстоятелства. Един свидетел при режим на довеждане за провеждане на насрещно
доказване относно същите факти следва да се допусне и на ответника. По искането за разпит
на по още един свидетел на страните за същите факти съдът ще се произнесе след
изслушване на допуснатите свидетели.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на реда за заявяване
ползването на дължимите почивки за хранене и физиологични нужди в рамките на
работните смени при работа от помещенията на работодателя и при работа от разстояние.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, като при отговор на задачите вещото лице да даде варианти на
изчисленията с и без включване на почивките в работното време и при съобразяване на
смените, които представляват нощен труд.
Въпреки констатираните нередовности на исковата молба и с оглед процесуална
икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението, с писмена молба, с препис за връчване на ответника да отстрани
нередовностите на исковата молба, като:
1. посочи дали предявява иск за заплащане на възнаграждение по чл. 264 КТ и в случай
че предявява такъв да посочи през кои дни и години е положен този труд и какъв е
размерът на претендираното възнаграждение за работа през дните на официални
празници, респ. да формулира надлежен петитум в тази връзка;
2. да посочи с оглед позоваването на недействителността на клаузата на чл. 7, изр.
последно от трудовия договор поради противоречие със закона (чл. 151, ал. 3 КТ) и
искането съдът да я прогласи за недействителна, както и едновременно да не я зачете
като факт от значение за спорното право, дали предявява иск за прогласяване на
недействителност на посочената клауза или иска от съда единствено да не я зачете по
2
конкретното дело като факт от значение за основателността на предявения иск за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в
определения срок, ще върне исковата молба в посочените части.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, с изключение на представените с исковата молба графици за работа за
периода от м.12.2020г. до м.09.2022г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото, с
препис за насрещната страна, работни графици за периода от м.12.2020г. до м.09.2022г., в
превод на български език и с легенда, обясняваща значение на използваните в тях
съкращения, след което съдът ще се произнесе по тяхното приемане.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото намиращи се в негово държане документи, както
следва:
счетоводните ведомости за работна заплата на ищцата за периода на действие на
трудовия договор от 19.10.2020г. до датата на прекратяването му – 05.09.2022г.;
заповед или друг вътрешен акт на предприятието, който определя правилата за
формиране на работната заплата;
специална книга за отчитане на извънредния труд по реда на чл. 149 КТ и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските;
месечните графици за работа съгласно чл. 9а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, както и за почивките, издадени от ответника за периода от
м.10.2020г. до м.09.2022г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при непредставяне на посочените документи в срок,
на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
установяване на които страната е създала пречки.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис
за връчване на ответника, след запознаване с представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства и определението на съда, да посочи кои други конкретни документи
от трудовото му досие иска да бъдат изискания, след което и вземане на становище на
ответника съдът ще се произнесе по искането.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетели на ищец при режим на довеждане за насроченото съдебно заседание за
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, касаещи организирането от
страна на работодателя на полагането на труда и разпределението на работното време за
процесния период и отдела на ищцата, организирането на смените, тяхната
продължителност, ползваните почивки и включени ли са в продължителността на работното
време, спазвал ли е работодателят така въведената организация.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
3
свидетели на ответника при режим на довеждане за насроченото съдебно заседание за
същите факти и оборване на твърденията на ищеца, както и един свидетел при режим на
довеждане за насроченото съдебно заседание за установяване на реда за заявяване
ползването на дължимите почивки за хранене и физиологични нужди в рамките на
работните смени при работа от помещенията на работодателя и при работа от разстояние.
.
УКАЗВА на страните, че следва да водят допуснатите им свидетели в насроченото
съдебно заседание, като при липса на уважителни причини за неявяването им, съдът ще
отмени определението, с което същите са допуснати до разпит.
ОТЛАГА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК произнасянето по искането за допускане до
разпит на по още един свидетел на страните за същите факти, за които им е допуснат по
един свидетел, след изслушването им.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, като при отговор на задачите вещото лице да даде варианти на изчисленията
с и без включване на почивките в работното време и при съобразяване на смените, които
представляват нощен труд, при депозит в размер на 500 лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М., тел. **********.
Да се призове вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2025г. от
10.15 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К. Р. твърди, че работила при ответника „. по силата на трудов договор № .г.,
в сила от 16.11.2020г., когато ищцата е постъпила на работа на длъжност .. Твърди, че
съгласно договора работното време било определено на смени, по график, като общата
продължителност на работното време за всяка календарна седмица било 40 часа. Страните
се споразумели и че работното време ще бъде изчислявано сумирано – за тримесечен период
и разпределено на смени, като работните дни могат да включват събота и неделя, а
почивните дни да са други дни от седмицата. Основното трудово вънаграждение било
определена на сумата от 3393,04 лв с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 0,60 % за всяка година трудов стаж. Ищецът твърди, че с
допълнително споразумение от 19.10.2020г., считано от 16.11.2020г. служителят ще полага
труд при условията на смесен режим на работа по смисъла на чл. 107з, ал. 6, т. 1 КТ, който
включва работа от помещения на работодателя и работа от разстояние. Твърди, че
4
работодателят въвел организация на работа на смени, при непрекъснат процес на работа в
предприятието, считано от 01.12.2020г., а именно: I смяна (от 07.00ч. до 16.00ч.), II смяна (от
15.00ч. до 00.00ч.) и III смяна (от 23.30ч. до 07.30ч.), като посоченият начин на организиране
на работата продължил непрекъснато до прекратяване на трудови договор на 05.09.2022г.
Ищецът твърди, че е изработил повече от уговорената продължителност на работното време
за съответния отчетен период, определен от работодателя, което време в повече следва да се
заплати като извънреден труд. Твърди, че това е така, тъй като в работното време на ищеца
не е включвано времето за почивки, които при непрекъснат процес на работа са част от
работното време, за което се дължи възнаграждение. В този смисъл се позовава на
недействителност на разпоредбата на чл. 7, изр. Последно от трудовия договор, в редакцията
която гласи „…работното време на работника се прекъсва с почивки, почивките не се
включват в работното време.“ поради противоречието й с императивна норма на закона (чл.
151, ал. 3 КТ), поради което не следва да бъде вземана в предвид от съда. Отделно от това
счита, че при сумираното изчисляване на работното време работодателят не е приложил
разпоредбата за превръщане на нощните часове в дневни, щом е налице нощен труд, какъвто
твърди да е полаган в случая, с коефициент за подневно приравняване на нощния към
дневен труд от 1.1428. Твърди, че във всяка нощна смяна е полаган и по един час нощен труд
над допустимия за деня от 7 часа, поради което е полагал и извънреден нощен труд. Твърди,
че не му е заплащано възнаграждение с дължимото увеличение по чл. 264 КТ за работа през
дните на официални празници. Поддържа и че в случаите на неотработване от работника
нормата на часовете за съответния период, което се случвало поради недобро изготвяне на
графиците от страна на работодателя, вместо това неуплътняване на работното време да
остане за негова сметка, отработените по-малко часове са приспадани неправилно в други
периоди, което също е довело до незаплащане на изработеното в повече от определената
продължителност на работното време като извънреден труд със съответното увеличение. С
оглед всичко изложено, посочва че работодателят не й е заплатил трудово възнаграждение за
положения извънреден труд в размер на общо 13848,20 лв. за периода от 16..11.2020г. до
02.09.2022г., включващо възнаграждение за положения извънреден труд IV тримесечие на
2020г. – за 33 часа над нормалната месечна продължителност, за I тримесечие на 2021г. – за
66 часа над нормалната месечна продължителност, за II тримесечие на 2021г. – за 69 часа
над нормалната месечна продължителност, за IV тримесечие на 2021г. – за 9 часа над
нормалната месечна продължителност и за II тримесечие на 2022г. – за 62 часа над
нормалната месечна продължителност. Твърди и че ответникът изпаднал в забава за
плащането на дължимото възнаграждение за извънреден труд от 11-о число на месеца,
следващ 3-месечния период на отчитане на сумираното изчисляване на работното време, т.е.
от 11.01.2021г. до датата предхождаща датата на подаване на исковата молба – 11.10.2023г. в
общ размер от 60 лв. Прави искане за уважаване на предявените искове в посочените
размери, присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 12.10.2023г., както и разноски за производството.
Ответникът „. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е работила при ответника по
5
трудов договор № .г. на длъжност . изменен с допълнително споразумение от 13.10.2020г.
при сумирано изчислявано на работното време за тримесечен период, като ищецът е работил
на смени по график. Не оспорва и че базата за изчисляване на работното време е при
условията на пълен работен ден, а именно – 40-часова работна седмица. Не оспорва
разпределението по часове на три работни смени, че ищецът е полагала нощен труд, както и
че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 05.09.2022г., със Заповед № .г.
Ответникът оспорва в предприятието да е налице непрекъсваем процес на работа по смисъла
на чл. 151, ал. 3 КТ, че на служителя не се е полагал и не е ползвал един час почивка за
хранене във всяка смяна, която не влиза в работното време, че не са се полагали и не са
ползвани 2 броя физиологични почивки, които се включват в работното време. Оспорва да е
положен от ищцата извънреден и нощен труд, които не са заплатени. Посочва, че при
ответника се осъществява дейност, която е 24/7, която е свързана с осъществяване на
дейности по поддръжка, търговско съдействие и мониторинг на интернет съдържание, които
услуги са за международни компании и включват часови зони от цял свят, което налага и
работа на смени при условията на сумирано изчисляване на работното време. Доколкото
интернет съдържание се качвало от потребителите 24/7, то и прегледът на това съдържание
обхващало пълно денонощието и било установено сумирано изчисляване на работното
време с включване на работа в събота и неделя. В отдела на ищеца се работело на три смени,
като служителите не са имали смени от 12 часа и графиците са били изготвяни по начин, че
на всеки седемдневен период служителите да разолагат с 2 дни непрекъсната
междуседмична почивка в изпълнение на законовите изисквания. Счита, че ищецът
превратно тълкува закона, като оспорва в предприятието да е въведен непрекъсваем режим
на работа, тъй като естеството на работа не го налагало. Поддържа, че всеки от служителите
работел на свой индивидуален компютър, включително и от разстояние, като във всяка
смяна работели повече от един специалист от свой компютър и всички компютри били
свързани със съответните общи бази данни за осъществяване на дейността. Намира, че това е
така, тъй като не се касае до работен процес, в който в случай че служителят напусне
работното си място, то целият процес, от който е част, трябва да спре. В случая, макар
процесът на работа в цялото предприятие да бил 24/7 напускането на работното място от
служителя за почивка не се отразявало на работата. С оглед изложеното и в Правилника за
вътрешния трудов ред били предвидени ефективни почивки – 1 час за хранене и 2 почивки
от по 15 минути за физиологични нужди, които не били част от работното време. Отделно,
нито в трудовия договор, нито в Правилника за вътрешния трудов ред, не било посочено, че
работният процес е непрекъсваем. Ответникът оспорва за процесния периода да е налице
неправилно определяне на работното време и неспазване на императивните разпоредби на
закона. Поддържа, че работодателят е уредил две дневни и една нощна смяна, като в
дневните смени са включени 8 работни часа и има предвиден един час почивка за хранене, а
нощната смяна е с продължителност от 7 часа и е предвиден един час почивка за хранене.
Поддържа и че при изработване на графиците са спазени всички изисквания за междудневни
и междуседмични почивки и не е налице надхвърляне на нормата за сумирано изчисляване
на работното време. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове като
6
неоснователни и претендира разноски за производството.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключване на трудов договор с
твърдяното съдържание, че в предприятието на работодателя процесът на работа е
непрекъснат, че за процесния период е положил извънреден труд с твърдяната
продължителност, че е настъпил падежът за плащане на възнаграждението за извънреден
труд и неговия размер, както и съществуване на главен дълг, изпадането на ответника в
забава за плащането му и размера на обезщетението за забава, както и твърдяното основание
за недействителност на клаузата на чл. 7, изр. последно от трудовия договор поради
противоречие със закона и по специално чл. 151, ал. 3 КТ.
При установяване на посочените факти в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил възнаграждение за положения извънреден труд.
ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните факта, че между
тях е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от № №
.г. на длъжност . изменен с допълнително споразумение от 13.10.2020г, че е въведено от
работодателя сумирано изчислявано на работното време за тримесечен период, че ищецът е
работил на три смени по график, че базата за изчисляване на работното време е при
условията на пълен работен ден, а именно – 40-часова работна седмица, че ищецът е полагал
нощен труд, както и че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 05.09.2022г., със
Заповед № .г.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираните вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите обстоятелства, тежестта на доказването за които носят, като относно
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне само с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7