№ 54
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502176 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на решение № 129 от 26.08.2021 г., постановено по гр. д. №
2839/2020г. по описа на ВКС, с което е отменено решение № 695 от 10.06.2020 г.,
постановено по в. гр. д. № 632 от 2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна, като делото е
върнато на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
срещу решение № 110 от 9.01.2020 г., постановено по гр. д. № 12068/2019 г. по описа на
Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът Й. П. П. не дължи на въззивника сумата от 6
845,09 лева, представляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода от 24.07.2017
г. до 23.07.2018 г., в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Трошево“, бл. 75,
вх. Г, ап. 6, отчитан с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която е
издадена фактура № ********** от 25.07.2019 г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание
договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била
отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Намира за установено наличието на
1
неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на иска. Претендира разноски и в условията на евентуалност възразява за
прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В законоустановения срок чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от Й. П. П..
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адв. Б., моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на разноски.
В о. с. з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г..
Същият излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 12068/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от Й. П. П. за признаване за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, сумата от 6 845,09 лева,
представляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода от 24.07.2017 г. до
23.07.2018 г., в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Трошево“, бл. 75, вх. Г,
ап. 6, отчитан с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която е издадена
фактура № ********** от 25.07.2019 г.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е в договорни отношения с „Енерго -
Про Продажби“ АД. Твърди се, че е установил, че е начислена сумата от 6845.09 лева, след
като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен
протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа
енергия. Оспорва констатациите в констативния протокол за проверката от 23.07.2018 г.
Сочи, че претендираното количество ел. енергия не е реално доставено. Твърди, че липсват
правила за провеждането на корекционна процедура. Сочи, че изследването в БИМ е
извършено 12 месеца след демонтирането на СТИ. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия
между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа
енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за
извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената техническа
проверка е съставен Констативен протокол № 1104830, като е установено, че в
невизуализирания регистър 1. 8. 3. има показания в размер на 36650 квтч. Предвид това
процесното СТИ е демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 508226, като е предоставено за метрологична експертиза в БИМ.
Сочи, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 23.07.2018 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. №
2
1115031300554063 на обект на ищеца Н.К., находящ се в гр. Варна, ж. к. „Трошево“, бл. 75,
вх. Г, ап. 6. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при
показания в регистър 1.8.3 от 508226 кВТч. За проверката е изготвен Констативен протокол
№ 1104830, който е подписан от двама свидетели, както и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза
на средство за измерване № 1694/15.07.2019 г. на Българския институт по метрология, РО
Варна, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, както
и че действително е потребена и преминала енергия на тарифа 3 – 036650.4 квтч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики,
като не е осъществяван достъп до вътрешността му. На основание извършената проверка от
„Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 24.07.2019
г. /л. 12 от делото на ВРС/ се установява, че е начислена общо 36650 кВТч енергия за
периода 24.07.2017 г. – 23.07.2018 г. Във връзка със същото е издадена и фактура №
********* от 25.07.2019 г. за стойността от 6845.09 лв. с ДДС.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
от заключението, по която се установява, че: 1/. СТИ е минало първоначална проверка през
2013 г., като метрологичната му годност изтича през 2019 г., 2/. налице са техническите
предпоставки по чл. 50 ПИКЕЕ, 3/. електрическата енергия по невизуализирания трети
регистър е действително преминала, 4/. налице е намеса в тарифната схема на СТИ.
В о. с. з. от 9.12.2019 г. експертът е посочил, че не би могло да се определи кога е
започнало натрупването на енергията в скрития регистър. Становището за начисляване на
ел. енергия е определено пропорционално според продължителността на всеки период в
едногодишния период. Експертът е посочил, че при нулеви показания по дневната и
нощната тарифа, СТИ е монтирано ново, което означава, че показанията в
невизуализираните регистри също са нулеви.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция,
съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице
електроинженер и софтуерен специалист. От заключението по същата се установява, че: 1/.
осъществено е неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ, 2/. стойностите по 1.
8. 3., както са посочени в БИМ отговарят на запиванията, 3/. със софтуера, с който разполага
„Електроразпределение Север“ АД е невъзможно да се нанасят данни в паметта на СТИ, 4/.
намесата в тарифната схема е насочена към преминаване на електрическата енергия в
невизуализирания регистър, 5/. допълнително начислената електрическа енергия не би
могла да бъде потребена през процесния период, като в възможно да е потребена за периода
от 2014 г. до 2018 г., 6/. за процесния период от една година максималното количество ел.
енергия е 10 066 квтч, 7/. СТИ е бил нов към датата на монтажа, като няма данни преди
проверката в БИМ да е било отваряно, 8/. не е възможно нанасянето на данни в паметта на
СТИ чрез оптичния порт без отварянето му, 9/. теоретично е възможно количеството
електрическа енергия от 122 640 квтч да премине, но практически е невъзможно доколкото
уредите на битовите абонати работят в граничен режим и не могат да издържат на такова
натоварване, 10/. датата на последната параметризация е 27.10.2014 г., 11/. скритият
регистър вследствие на претарифирането е активен 15 часа в денонощието от понеделник до
събота и 24 ч. в неделя /общо 114 часа за седмица или 5928 часа за година/, 12/.
Количеството електрическа енергия, което може да премине през процесния едногодишен
период е 10 066 кВтч, което съобразно действащите цени към този период е в размер на
1880.01 лева с ДДС.
В проведеното о. с. з. вещите лица са уточнили, че натрупаното количество
електрическа енергия в невизуализираните регистри винаги е потребено. Вещото лице К. е
уточнило, че първата възможна дата на вмешателството е след датата на монтажа на обекта
на потребление. Вещото лице К. е посочило, че при битовите абонати няма термин 24-часов
режим на работа. Непрекъснат режим на работа е термин, който се използва само при
3
стопанските абонати. Изчислената стойност от 122 000 квтч не може да се потреби
практически, защото ще се задейства защитната апаратура в таблото на абоната.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата
на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно
е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ЗЕ че Общите
условия са влезли в сила по отношение на нея.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката – 12.07.2018 г. и предвид
отмяната на чл.41 - 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат
приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно
изброени в този подзаконов нормативен акт. За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД
корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
4
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния казус
проверяваният електромер не е тип „СМАРТ“. Не е включен в системата за дистанционен
отчет. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано
да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, но е отчетена
електроенергия и в регистър 1.8.3.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни
указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на
специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183
ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385 от 2016 г., ако поради софтуерно
въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа
енергия /Решение № 124 от1 8.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., Решение
№ 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., Решение № 75 от 13.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2020 г., IV г. о.,
Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о., Решение № 116
от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2020 г., IV г. о. и др.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая, в производството е представен констативен протокол за монтаж на СТИ от
22.04.2013 г. 2013 г. /стр. 37 от делото на ВРС, с определена година на монтажа според
изложеното в комплексната съдебно-техническа експертиза л. 79 от делото на ВОС/. От
съдържанието на същия е видно, че СТИ е монтирано ново с нулеви показания по дневната
и нощната тарифа. Макар и в графата по повод на третата тарифа да не са посочени данни,
от изнесеното в о. с. з. от вещото, лице изготвило заключението по съдебно-техническата
експертиза, както и от това по комплексната съдебно-техническа експертиза се установява,
че СТИ е било монтирано ново с нулеви показания и по третата тарифа. При пускането на
пазара на ново СТИ след извършена оценка за съответствие, производителят осигурява
натрупването на измерената електрическа енергия да се извършва само дневната и нощната
тарифа. Затова и следва да се приеме, че към момента на монтирането на СТИ показанията в
5
скрития регистър са били нулеви. Преди монтажа на процесното СТИ няма данни да е било
включвано в електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената
енергия в размер на 36 650 kWh е от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г., но съгласно
заключението на вещите лица това количество енергия е невъзможно да е преминало за този
период. При съобразяване на констативната част на заключението по комплексната съдебно-
техническа експертиза, настоящият състав определя по реда на чл. 162 ГПК размера на
неотчетеното количество ел. енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една
година на 10 066 кВтч, чиято цена възлиза на 1880.01 лева с ДДС. В тази насока е и
относимата практика на касационната инстанция - Решение № 60191 от 22.12.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 3651/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 60190 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3433/2020 г., IV г. о., ГК и др.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен
установителен иск се явява частично основателен – само за разликата над 1880.01 лева с
ДДС до пълния предявен размер от 6 845,09 лева, поради което обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е уважен иска на ищеца за сумата от 1880,01 лв. и вместо
него следва да се постанови друго, с което последният да бъде отхвърлен до посочения
размер, както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за първата и за
въззивната инстанция за разликата над 692,46 лв. до присъдените 953,80 лв., като в
останалата част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
В полза на Й.П., за първоинстанционното производство са дължими разноски от 692.46
лева.
За производството по в. гр. д. № 632/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна в полза на
Й.П., са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 493,68 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
В касационното производство, не е направено искане за заплащането на съдебно-
деловодно разноски. Доказателства за направата на същите не се съдържат в кориците на гр.
д. № 2839/2020 г. по описа на ВКС, поради което дори и такива да са сторени остават в
тежест на страната и не следва да бъдат възмездявани.
За настоящото производство, въззиваемият претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски в размер на 680 лева за адвокатско възнаграждение, както и депозит по
СТЕ от 200 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата
им. Ето защо, по съразмерност в полза на същия следва да се присъди сумата от 638.88
лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
За производството по гр. д. № 12068/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, „Енерго-
Про Продажби“ АД, претендира съдебно-деловодни разноски в размер на 1608 лева с ДДС
за адвокатско възнаграждение, както и депозит по СТЕ от 150 лева, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Предвид липсата на висока правна и
фактическа сложност по спора, наведеното възражение за прекомерност се явява
основателно. Затова в полза на въззивника се дължи адвокатско възнаграждение от 806.70
лева с ДДС, изчислена по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. По съразмерност в полза на дружеството следва да се присъди сумата от
262.14 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по в. гр. д. № 632/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна в полза на
„Енерго-Про Продажби“ АД, след съобразяване на основателното възражение за
6
прекомерност и по съразмерност, са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на
258.55 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по гр. д. № 2839/2020 г. по описа на ВКС, в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД по съразмерност са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на
486,32 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност и по съразмерност, са дължими съдебно-
деловодни разноски в размер 248.65 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 110 от 9.01.2020 г., постановено по гр. д. № 12068/2019 г. по
описа Районен съд – Варна, в частта, с която, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът Й. П. П., ЕГН: ********** не дължи
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ********* сумата до 1880.01 лв. /хиляда осемстотин
и осемдесет лева и една стотинка/, като част от общ присъдена сумата от 6 845,09 лв. /шест
хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и девет стотинки/, както и в частта за
присъдените съдебно-деловодни разноски в полза на Й.П. П., ЕГН: ********** за сумата
над 692,46 лв. /шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ до
присъдените 953,80 лв. /деветстотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки/, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. П. П., ЕГН: ********** за приемане за установено, че не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ********* сумата от 1880.01 лв. /хиляда
осемстотин и осемдесет лева и една стотинка/, като част от обща претендирана сума от 6
845,09 лв. /шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и девет стотинки/,
представляваща стойност на консумирана електрическа енергия за периода от 24.07.2017 г.
до 23.07.2018 г., в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Трошево“, бл. 75, вх.
Г, ап. 6, отчитан с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която е издадена
фактура № ********** от 25.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 9.01.2020 г., постановено по гр. д. №
12068/2019 г. по описа Районен съд – Варна в останалата част, с която е отхвърлен иска за
установяване недължимостта на сумата над 1880.01 лева до 6 845,09 лв.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
Й.П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В************** сумата от 493,68 лв.
/четиристотин деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството по в. гр. д. № 632/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
Й.П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В************** сумата от 638.88 лв. /шестстотин
тридесет и осемстотин и осемдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
7
разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В************** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата от 262.14 лв. /двеста
шестдесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството по гр. д. № 12068/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Й.П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В************** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата от 258.55 лв. /двеста
петдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството по в. гр. д. № 632/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Й.П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В************** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата от 486,32 лв.
/четиристотин осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д. № 2839/2020 г. по описа на ВКС, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Й.П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В************** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата от 248.65 лв. /двеста
четиридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, по реда на чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8