Решение по дело №17992/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1681
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20183110117992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………./13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело17992 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен реивандикационен иск от С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Б. срещу П.В.П., ЕГН: **********, адрес: ***, А.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и А.С.С., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за установено спрямо тримата ответници - прехвърлители и приобретател, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: 186.80/376 ид. част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор №****цялото с пространство от 376 кв.м. при граници: имоти с идентификационни номера №****, ****, ****, ****и ****, с административен адрес ****, ведно с построената върху него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА представляваща имот с идентификационен номер №****с площ от 65 кв.м., построена в предната част на имота, към улицата и за осъждане на ответницата А.С.С., да й предаде владението върху описаните имоти, на основание чл. 108 ЗС.

               Като последица от положителния изход на спора, моли за отмяна на КНА за собственост № **, том ***, per. № *** по н.д. № ***/2016 г, на Нотариус П.С.№***, с който са признати за собственици по наследство й давност А. П. И., П.В.П. и А.И.Д. на 186/376 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 376 кв.м. и идентификационен №****, находящо се в ****.

               Ищцата основава активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: собствеността върху процесната идеална част от дворното място и върху сградата притежава въз основа на наследствено правоприемство от И.С.П.. Сочи, че по силата на възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № **, том **, регистър ***, дело № ***/1947г. прабаба й Д.Ч.е придобила дворно място, находящо се в град Варна, кв. ****, парцел ***, състоящо се от 372.80 кв. метра, при съседи: парцели 4, 14, 15. 17 в ****". След придобиване на имота, със свои сили и средства построила върху дворното място две самостоятелни еднофамилни жилищни сгради както следва: сграда №1, състояща се от приземен етаж с две стаи и антре, етаж над него с две стаи, антре и остъклена тераса с обща застроена площ на етажите от около 65 кв.м. и сграда № 2, прилепена към първата сграда, но откъм страната на двора, състояща се от стая, кухня и сутеренна стая с площ от 21 кв.м., както и стопанска постройка с тоалет в дъното на двора. След смъртта на прабаба й, гореописаният имот бил наследен от двете й дъщери - М.Н.и бабата на ищцата - И.П.. Бабата на ищцата продала на В.И.И.само следните части от недвижимия имот, находящ се на адрес в ****, а именно: стая, кухня, сутеренна стая, /представляващи еднофамилна сграда №2/ барака и клозет в двора, както и 190/372.80 кв.м. идеални части от дворното място, което дворно място представлява парцел ** в кв. *** по плана на град Варна, като сделка била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No **, том **, дело № **/08.12.1960г. Преди изповядване на сделката, същия ден - 08.12.1960 г., лелята на ищцата М.С.Н.се отказала от наследството на майка си /прабабата на ищцата - д.Ч./, който отказ бил вписан под № 70 от 1960г.. Бабата на ищцата останала единствен наследник на целия имот. В нейна собственост останали 188.80/372.80 ид.ч. от дворното място и еднофамилна сграда №1. До смъртта си през 1988 год. същата обитавала описания имот, заедно с децата си - Б.А.К.и майка на ищцата С.А.Г.. След нейната смърт в имота останал да живее до смъртта си през 2010 година, Б.А.К., който към момента на смъртта си бил разведен без низходящи. Негов единствен наследник се явявал сестра му С.А.Г., а след нейната смърт нейната дъщеря – ищцата. В периода от 2010 г. до 2016 г. имотът бил заключен и не се ползвал от ищцата, като тя периодично го посещавала. Твърди се, че в половината дворно място и втората постройка, до около 1990 година са живели родителите на първата ответница, след което са се изселили във варненско село. Твърди се, че първите две ответници не са живели в имота през последните двадесет години. Имало периоди, в които са отдавали под наем на различни лица притежаваната от тях жилищна сграда № 2, като през последните десет години  не е имало и наематели. След посещение на имота узнала, че се ползва от А.С.С., която твърдяла, че го е придобила на възмездно основание. Сочи се, че имотът неоснователно се владее от ответницата А.. С оглед на горното, като единствена наследник на баба си И.С.П., счита, че е собственик по наследство на процесната част от имота и желае предаването на владението досежно посочените ид.части от дворното място, ведно със сградата.

               В рамките на предоставената им възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците П.В.П. и А.И.Д. са депозирали писмен отговор, обективиращ изявлението им, съобразно което оспорват изцяло насочения срещу тях иск по същество като неоснователен. Оспорват заложените в исковата молба фактически твърдения. Твърдят, че в дворното място няма две сгради, а съществува само една жилищна сграда. Половината от мястото, ведно със стая и кухня от първия етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположени към задната част от двора, били продадени на В.И.И.на 15.09.1958 година от М.С.Н.с писмен договор. В другите стаи от къщата: стая и кухня на първия етаж, разположени в предната част от двора към 1958 година са живели семейството на И.С., заедно с двете деца - С.А. и Б.А.. На 08.12.1960г. И.С. продала на В.И.своите 190/372 ид. части от дворното място и останалите стаи от къщата: стая, кухня на първия етаж и сутеренна стая, разположени в предната част от двора, барака и клозет, като сделката била обективирана в НА №**, том ***, дело №****/1960г. Споразумяла се с В.И.тя, заедно с децата да ползват продадените стая и кухнята на първия етаж, разположени в предната част от двора. След като В.И.закупил имота, направил още една стая във вътрешната част на двора, като е изградил външно стълбище към тази стая. През 1967г., след дадено съгласие с декларация от 30.08.1967 г. от П.И.Н., живеещ на ***, В.И.на мястото на лятната кухня, изградил масивна кухня с бетонна плоча за покрив. И.С. се омъжила и се преместила да живее в с. ****. В стаята на първия етаж и кухнята, разположени в предната част на двора останал да живее синът на И.С. - .. Твърди се, че ищцата никога не е ползвала имота или част от него. П.П. живяла в имота до 1976 година. Родителите на П. винаги са живели в имота, като през 1994 година са дарили на двете си деца - П.В.П. и И.В.И.190 кв. метра ид. части от дворното място, стая, кухня, сутеренна стая, разположени в предната част на двора, барака и клозет, които са закупили от И.С. - бабата на ищцата, като сделката е обективирана в НА №****, том ***, дело №****/94г. С тяхно съгласие в стаята и кухнята останал да живее вуйчото на ищцата - .. След смъртта на И.В.И., неговите наследници по закон - съпругата му Н.Д.И. и дъщеря му - А.И.Д. продали на П. 80 кв. метра ид. части от дворното място, заедно с 1/2 ид. част от къщата, състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора, като сделката е обективирана в  НА №***, том ***, рег.№***, дело №***/2005г. и вх. рег. №***/2005г. на СВ-Варна. След сделката П. останала единствен собственик на 190 кв. метра ид. части от дворното място, стая, кухня, сутеренна стая, разположени в предната част на двора, барака и клозет. Със съгласието на П., вуйчото на ищцата - . продължил да живее в стаята и кухнята, разположени в предната част на двора, като упражнявал владение върху тях в нейна полза в периода от 2005 година до смъртта си през 2010 година. Майката на П. живяла в сутеренната стая и лятната кухня, разположени към вътрешната част на двора до 2013 година. За периода от 2005 година до 2010 година са отдавали под наем на едно и също лице - З.З.З.двете стаи и кухня, разположени на първия етаж към вътрешната част на дворното място. Навеждат доводи, че А. П. И. и В.И.И.са владяли цялото дворно място, считано от 1958 година до 1994 година, когато са дарили половината от него на децата си, след което са продължили да владеят дворното място - половината за себе си, а другата половина за децата си до смъртта на В.И.И.през 2006 година. След смъртта му, владение върху цялото дворно място е осъществявала А. П. И. - за себе си, за дъщеря си и за внучката си - А.И.Д.. Твърдят, че родителите на П.П. са станали собственици на целия имот, както следва: по силата на покупко-продажбата между бащата на П. и М.С.Н., осъществена на 15.09.1958г. за 1/2 ид.част от дворното място и част от къщата: стая и кухня, а под тях сутеренна стая и лятна кухня и по силата на покупко-продажбата между бащата на П. и И.С.П., осъществена на 08.12.1960г. за 190/372 ид. части от дворното място, стая, кухня на първия етаж и сутеренна стая, разположени в предната част от двора, барака и клозет. В условията на евентуалност навеждат доводи за собственост по отношение на 1/2 ид. част от дворното място и част от къщата: стая и кухня, а под тях сутеренна стая и лятна кухня, по силата на давностно владение упражнявано от родителите на П. лично в периода от 1958г. до 2006 г.. След смъртта на В.И.И.през 2006 година, владението върху имота е продължило в лицето на неговите наследници по закон. П. и Д. са владели имота чрез своята майка и баба - А. П. И.. В периода от 2005 година до 2010 година част от имота: две стаи и кухня на първия етаж, разположени към вътрешната част на двора са били отдавани под наем на лицето З.З.З., който в този период от време е упражнявал владение в полза на В.И./докато почине през 2006 година/, А. П. И., П.В.П. и А.И.Д.. А. П. И. владяла в този период от време сутеренната стая и лятната кухня, разположени към вътрешната част от двора, като тя упражнявала владение и в полза на П.В.П. и А.И.Д.. А. П. И. живяла там до 2013 година. След смъртта на В.И.И.неговите наследници по закон са станали собственици по наследство на описания имот: половината от дворното място - 186 кв.метра ид.части и на стая и кухня, а под тях сутеренна стая и лятна кухня, разположени към вътрешната част от двора, както и на изградената пристройка от В.И.- стая, разположена на първия етаж също към вътрешната част от двора при квоти, както следва: за А. П. И. -1/6 ид.част, за П.П. - 1/6 ид.част и за А.Д. - 1/6 ид.част. А. П. И. станала собственик на 1/2 ид.част от описания имот по давност и в резултат на прекратяване на брака с В.И.поради неговата смърт. В условие на евентуалност, твърдят, че А. П. И., П.П. и А.Д. са придобили описания имот по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1958г., а за пристройката от 1961 година до 2016 година, присъединявайки владението на В.И.. През 2016 година А. П. И., П.П. и А.И.Д. са се снабдили с документ за собственост по обстоятелствена проверка за 186 кв.м. ид.части от дворното място, цялото с площ от 376 кв.метра, за което е съставен НА №***, том ***, рег.№***, н.д.№****/2016г. А. П. И. дарила на П.П. своите 4/6 ид.части от 1/2 ид.част от дворното място, която сделка е обективирана в НА за дарение №***, том ***, рег.№***, н.д. №****/2016г., вх.рег.№***/2016г., акт №**, том ***, дело №*** на СВ-Варна. Не оспорват, че са се разпоредили в полза на А. с дворното място, ведно с изградената в имота сграда, неправилно описана по скици от кадастралната карта на гр. Варна като две самостоятелни сгради и стопанската постройка, ведно с подобренията и приращенията в имота, като сделката е обективирана в НА №***, том **, рег.№***, н.д.№***/01.06.2017г., вх.рег.№***/01.06.2017г. на СВ-Варна. Оспорват отказа от наследство, направен от М.С.Н.през 1960 година, като считат същия за нищожен, доколкото през 1958 година се е разпоредила със своята 1/2 ид.част от дворното място и стаите от къщата в полза на В.И.И.. И.С. не е станала собственик на дела на сестра си. Навеждат доводи, че дори да се приеме, че отказът от наследство не е нищожен, И.С. не е станала собственик на дела на сестра си, защото не е приела наследството в срока по чл.50 ЗН /отм./ Оспорват представеното удостоверение за наследници на Д.С.К.. Твърдят, че Д.С.К. /съгласно представеното удостоверение за наследници №****/21.09.2018г./ и Д.К.Ч./съгласно НА №***, том ***, рег.№***, дело №***/47г./ са различни лица вкл., че М.З.Н. и М.С.Н.са различни лица. Ето защо считат насочения срещу тях иск за собственост за неоснователен и молят за постановяване на решение, с което същия бъде отхвърлен.

               В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от А.С.С., с който предявеният иск  се оспорва като неоснователен, доколкото ищцата не е собственик на процесната идеална част от дворното място и построеното върху него. Оспорва активната материално-правна легитимация на ищцата. Твърди, че на 15.09.1958г.с писмен договор, М.С.Н.продала на В.И.И.наследствената си част от процесния имот в гр.Варна, ул. **** 28, а именно: стая и кухня от първия етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположени към задната част от двора, заедно с половин идеална част от дворното място. На 08.12.1960г. И.С.П. продала на В.И.И.останалата част от имота: от къщата - стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора и само 190 кв.м. ид.части от дворното място с общо пространство от 372 кв.м. Оспорва, че след закупуване на поземления имот, Д.Ч.със свои сили и средства е построила върху дворно място две самостоятелни еднофамилни жилищни сгради. В.И.купил целия имот, извършил допълнително строителство към закупената сграда. След продажбата, В.И.и съпругата му А. разрешили на И. да обитава една стая от къщата, заедно с нейния син .. Помещенията, предмет на двата договора за продажба са в една сграда с два входа и предметите на сделките не се припокриват. През 1961г. В.И.с надлежни строителни книжа изградил пристройка към собствената му сграда откъм вътрешната страна на двора - спалня с предверие. През 1967г., след дадено съгласие с декларация от 30.08.1967 г. от П.И.Н., живеещ на ***, В.И.на мястото на лятната кухня, изградил масивна кухня с бетонна плоча за покрив. Твърди, че в поземления имот никога не е имало повече от една жилищна сграда, която след описаното пристрояване е отразена като еднофамилна жилищна сграда, представляваща имот с идентификационен номер №****с площ от 65 кв.м.. Счита за нищожен извършения от М.С.Н.отказ от наследството, оставено от Д.С.К., починала на 27.05.1957 г., вписан в особената книга на PC-Варна, под № 70 от 08.12.1960 г., доколкото преди него е налице мълчаливо приемане на наследството - чрез конклудентни действия /извършено действие на разпореждане с вещ на наследодателя/. Поради нищожността на отказа от наследство, И.П. не е получила дела на сестра си М.Н.от наследството оставено от майка им Д.К.. В условията на евентуалност се твърди, че И.П. не е приела наследството съобразно действащия към онзи момент чл. 50 ЗН (отм.). Съответно, С. Г. - майката на ищцата, не е получила в собственост по наследство частта от процесния имот, предмет на претенцията. Намира, че е собственик на имота и всички подобрения в него по силата на възмездна сделка. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла придобивна давност в нейна полза, присъединявайки владението на своите праводатели.

Твърди, че имотът е придобит в лошо състояние, което е продиктувало необходимостта от извършване на следните СМР на обща стойност 57 148.32 лв.: По отношение на дворното място и оградата - два дни почистване - труд на четирима работници при надник 30 лв. на ден, или общо платено 240 лв.; за превоз за изнасяне и изхвърляне на боклуци и отпадъци 6 курса по 60 лв. на курс - 360 лв.. изграждане на дворна ограда от бетонни блокчета, с нова основа от бетон и арматура, както следва: блокчета общо 855 бр. на стойност 940.50 лв., превоз на два курса общо за 110 лв., пясък 10 тона по 20 лв. на тон - 200 лв., чакъл за основата 8 тона по 30 лв. на тон - 240 лв., цимент 50 торби по 50 кг. всяка на цена от 11 лв. - 550 лв.. арматура - 250 лв., шапки бетонни - 200 лв., оградна мрежа 1 топ - 80 лв., за труд -1600 лв., за превоз: пет курса за пясъка на цена от 20 лв. за курс - 100 лв., четири курса за чакъл на цена от 20 лв. за курс - 80 лв., за цимента, арматурата и шапките - два курса на цена от 20 лв. за курс - 40 лв., за изхвърляне на строителни отпадъци - два курса по 60 лв. всеки - общо 120 лв. Всичко разходи: 5 110.50 лв.; Подмяна на компрометиран покрив и изграждане на нов покрив на сградата - 90 кв.м. - за труд 5850 лв., стойност на керемидите - 864 бр. по 1.15 лв.- 993.60 лв., капаци покривни - 60 бр. по 2.20 лв. бройката - 132 лв., челни капаци - 10 бр. по 15 лв. бройката - 150 лв., транспорт на керемиди, услуга с кран - 80 лв., труд редене на капаци -150 лв.. подмяна водомери - 390 лв. Всичко разходи: 7 745.60 лв.; За почистване и ремонт на частта от къщата - стаи гледащи към двор и мазе - изнасяне на боклуци от помещенията - за един ден работа, платено на четири души по 50 лв. надник на всеки - общо 200 лв., къртене на мазилка до тухла - за един ден работа за труд на трима работници по 40 лева надник на всеки - 120 лв., превоз на боклуците от стаите и мазата - 240 лв., за измазване на стаите - пясък 8 тона по 20 лв. - 160 лв., превоз на пясъка - 3 курса по 20 лв. - 60 лв., цимент - 10 торби по 50 кг. по 11 лв. торбата - 110 лв., превоз на цимента - 1 курс - 20 лв., труд на майстор за двете стаи и коридора - 480 лв.; за заливане на таванска бетонна плоча - 1650 лв., от които материали 850 лв. и труд 800 лв., зидария на стена - 300 лв. материали и 300 лв. за труд, за заливане на подова бетонна плоча и замазка на пода за две стаи и коридор - пясък 6 тона по 20 лв. на тон - 120 лв., превоз на пясъка три курса по 20 лв. на курс - 60 лв.. чакъл - 6 тона по 30 лв. на тон - 180 лв., превоз на чакъла - три курса по 20 лв. на курс -60 лв., цимент - 15 торби по 50 кг. по 11 лв. торбата - 165 лв., превоз на цимента - 1 курс - 20 лв., арматура за плочата - 10 бр. по 5 м. с дебелина от 20 мм. - 200 лв., 4 бр. готови скари - 2 м. на 3 м. на 8 мм. дебелина по 42 лв. - 164 лв., превоз на арматурата и готовите скари - 20 лв. заплащане на труд на майстор за плочата и замазката - 800 лв.; изграждане на В и К инсталация и Ел. инсталация - нови - за водната инсталация - 200 лв. материали и 100 лв. - за труд, за ел. инсталацията - 250 лв. материали и 100 лв. труд.; шпакловане на стени и таван на една стая - сатен гипс - 4 бр. торби по 25 кг. всяка с единична цена от 13 лв. - общо 52 лв., грунд бетон контакт - 20 кг. - 42 лв., мрежа 1 топ - 50 лв., превоз на материалите - 20 лв., труд майстор шкурене и шпакловане и довършителни работи - 800 лв., теракот 20 кв.м. - 240 лв., теракол - 6 торби по 25 кг. на цена 12 лв. за торба - общо 72 лв., фугираща смеска 3 кг. по 7 лв. - 21 лв., превоз на материали - 20 лв., за редене на терикота труд майстор - 400 лв., боя - 90 лв., труд майстор боядисване - 60 лв., обзавеждане - холова гарнитура 1 бр. - 550 лв., пердета - 150 лв.; кухня - теракот за пода - 15 кв.м. по 18 лв. - 270 лв., за стените -фаянсови плочки - 20 кв.м. по 22 лв. - 440 лв., фугираща смес 5 кг. по 7 лв. - 35 лв., теракол - 10 бр. по 12 лв. - 120 лв., труд майстор - 700 лв.; окачен таван - материали -355.22 лв., труд майстор за окачения таван - 250 лв., осветление - 2 бр. по 24 лв. - 48 лв., обзавеждане - кухня - 219 лв., мивка 70 лв., смесител мивка - 30 лв., труд майстор сглобяване на кухня + ВиК - 150 лв.; салон към пътя - под на теракот - 3 кв.м. по 18 лв. 54 лв., гранитогрес за стените - 10 кв.м. по 20 лв. - 200 лв., труд майстор - 260 лв., осветление - 1 бр. - 33 лв., осветление външно тяло- 1 бр. - 36 лв., теракол 4 бр. по 12 лв. - 48 лв.; баня-тоалетна - под на теракот - 1 кв.м. - 18 лв., фаянс - 11 кв.м. по 22 лв. -242 лв., труд майстор лепене фаянс - 240 лв., осветление - 1 бр. - 22 лв., вентиратор за баня - 1 бр. по 18 лв. - 18 лв., теракол лепило - 5 бр. по 12 лв. - 60 лв., 1 бр. бойлер -209 лв., моно-блок - 100 лв. и смесител за баня -45 лв., труд майстор - 120 лв.; смяна на дограма - 3100 лв., врата алуминиева - 300 лв.; външно измазване стени - 480 лв. труд майстор, пясък - 6 тона по 20 лв. - 120 лв., цимент - 15 торби по 11 лв. - 165 лв., превоз 20 лв. Всичко разходи: 17 241.22 лв.; За почистване и ремонт на частта от къщата стаи гледащи към вътрешен двор и пристойка - къртене на мазилка до тухла - за труд на работници - 3 по 40 лв. - 120 лв. превоз боклуци 4 курса по 20 лв. - 80 лв., измазване на вътрешни и външни стени -пясък 8 т. по 20 лв. - 160 лв., цимент - 10 бр. торби по 11 лв. - 110 лв., превоз пясък и цимент общо 5 курса по 20 лв. - 100 лв., труд майстор - 580 лв.; заливане на подова бетонна плоча - пясък 6 тона по 20 лв.на тон - 120 лв., чакъл - 6 тона по 30 лв. на тон -1 80 лв., цимент - 15 торби по 11 лв. всяка - 165 лв., превоз общо пясък, чакъл и цимент 4 курса по 20 лв. - 80 лв., арматура за плочата - 8 бр. по 5 м. на 20 мм. - 160 лв., скари готови - 4 бр. по 42 лв. всяка - 164 лв., превоз скари - 20 лв., труд майстор за заливане на бетонната плоча и замазка - 800 лв.; шпакловане на стени и тавани - сатен гипс 4 бр. по 13 лв. - 52 лв., грунд - бетон контакт - 20 кг. - 42 лв., мрежа 1 топ - 50 лв., труд майстор шпакловка стени и таван - 700 лв., боя фасаген 100 лв., труд майстор боядисване - 80 лв. за две стаи и салонче: теракот - 32 кв.м. по 12 лв. - 384 лв., теракол-10 по 12 лв. - 120 лв., фугираща смес - 4 кг. по 7 лв. - 28 лв., превоз 20 лв., труд майстор - 32 квадрата по 20 лв. - 640 лв.; фаянс в кухнята - 6 кв.м. по 22 лв. - 132 лв., теракол - 4 бр. по 12 лв. - 48 лв., труд майстор редене фаянс кухня - 150 лв., обзавеждане - кухня - 219 лв., мивка - 70 лв., смесител - 30 лв., труд майстор за сглобяване на кухня и В и К - 150 лв., осветление за стаите - лед лампи - 3 бр. по 24 лв. - 69 лв.; баня-тоалетна - фаянс 12 кв.м. по 22 лв. - 264 лв., теракот за пода баня - 1 кв.м. - 18 лв., теракол 5 бр. по 12 лв. - 60 лв., фугираща смес 3 кг. по 7 лв. - 21 лв., труд майстор за редене фаянс баня - 260 лв., лед лампа в банята - 1 бр. - 18 лв., вентилатор -1 бр. - 18 лв., обзавеждане - бойлер - 1 бр. 209 лв., моноблок - 1 бр. - 100 лв., смесител за баня - 1 бр. - 40 лв., за труд майстор - прикачване бойлер, моноблок и смесител -120 лв. Всичко разходи: 7 051 лв.; Пристройката с площ от 16 кв.м., изградена от В.И.на стойност 15 000 лв.; Килерче без строителни документи с площ около 6 кв.м. на стойност 5 000 лв.

Горепосочените подобрения са увеличаващи стойността на имота. Твърди се, че упражнява и понастоящем фактическа власт върху имота, като се счита за  добросъвестен владелец. В случай, че правата на ответницата не бъдат зачетени, релевира възражения за заплащане на подобренията и разноски за запазването му по чл. 72, ал.1 и 2 ЗС, и признаване право на задържане върху имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, до заплащане от С.Г.Г. на сумата в размер на 57 148.32 лв., с която се е увеличила стойността на имота, следствие на подобренията извършени от нея, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на възражението до окончателното й изплащане. Моли за отхвърляне на иска.

           В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните лично и чрез процесуални представители поддържат заявените с исковата молба и отговорите по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

За безспорно между страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК е прието, че ответникът А.С.С. упражнява фактическа власт върху процесните имоти.

От Удостоверение за наследници изх.№****/21.09.2018г., издадено от Община Варна е видно, че Д.С.К. е починала на 27.05.1957 г., като нейни наследници са И.С.П. - дъщеря, поч. на 26.07.1988г. и М.З.Н. – дъщеря, поч. на 30.06.2006г./наследена от дъщерите си си Н.А.С.и В.А.Г./.

От Удостоверение за наследници изх.№62799/21.09.2018г., издадено от Община Варна е видно, че И.С.П. е починала на 26.07.1988г., като нейни наследници са П.И.Р. – съпруг, поч. на 25.10.2000г.; Б.А.К.- син, поч. на 15.08.2010г. и С.А.Г. – дъщеря, поч. на 08.06.2004г.

От Удостоверение за наследници изх.№105006/21.09.2018г., издадено от Община Варна е видно, че Б.А.К.е починал на 15.08.2010г., като негови наследници са С.Г. Г.- племенница /дъщеря на С.А.Г., поч. на 08.06.2004г. и Г.С.Г. поч. на 03.01.2018г./.

Представени са Акт за смърт №***/03.08.1970г. на А.К.П.; Препис-извлечение от акт за смърт №***/27.07.1988г. на И.С.П. и Акт за смърт №1819/27.07.1988г. на И.С.П. с вписана майка Д.К.Ч.и баща С.Ч..

Видно е от Удостоверение за наследници изх.№****/24.06.2019г., че А.К.П. е поч. на 03.08.1970г., като негови наследници са съпруга И.С. П., поч. на 26.07.1988г.; син Б.А.К., поч. на 15.08.2010 и дъщеря С.А.Г., поч. на 08.06.2004г. /наследeна от съпруг Г.С.Г. поч. на 03.01.2018г. и дъщеря С.Г.Г./.

Видно е от Удостоверение за наследници изх.№***/22.07.2016г., че В.И.И.е починал на 15.10.2006г., като негови наследници са А. П. И. - съпруга; П.В.П. - дъщеря и И.В.И.- син, поч. на 27.09.2005г., наследен от съпруга Н.Д.И. и дъщеря А.И.Д..

Видно от Нотариален акт №****, том ***, рег.№***, дело №****/1947г., на 15.10.1947г. Р.Ф .В./по първи мъж Г.-Г./ продала на Д.К.Ч.собственото си дворно място, находящо се в **** от 372.80 кв.м. при съседи: парцели 4; 14; 15; 17 и ул. ****.

На 15.09.1958г. е сключен Договор за продажба на недвижим имот между М.С.Н.и В.И.И., с който М.Н.продава на В.И.недвижимия си имот, находящ се в гр. Варна, ул. **** ***, а именно: стая и кухня от първи етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположени към задната част на двора, заедно с половин ид.ч. от дворното място, цялото с площ 380 кв.м..

Установява се от Удостоверение №***/08.12.1960г., издадено от ВРС, че е вписан отказ от наследството на Д.С.К., поч. на 27.05.1957г., заявен от М.С.Н..

Видно от Нотариален акт №***, том ***, дело №****/1960г., на 08.12.1960 г. И.С.П. продала на В.И.И.от недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, ул. **** *** следните части: от къщата – стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора /помещенията са от към двора/ и от дворното място само 190 кв.м. ид. части, което дворно място представлява парцел *** в кв. 221 по плана на гр. Варна с общо пространство 372 кв.м..

Видно от Нотариален акт №***, том ***, дело ***/1994г., на 08.03.1994г. В.И.И.и А. П. Тодорова даряват на децата си И.В.И.и П.В.П. съсобствения си недвижим имот, придобит в СИО – 190 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото от 372 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. **** ***, представляващо парцел XVI в кв. 221 в 12 подрайон по плана на града и от построената в местото къща: стая; кухня; сутеренна стая; барака и клозет в двора.

Установява се от Нотариален акт №****, том ***, рег.№****, дело №***/2005г., че на 11.11.2005г. Н.Д.И. и А.И.Д. продават на П.В.П. 80 кв.м. ид.ч. от съсобствените им 190 кв.м. ид.ч. от недвижим имот в гр. Варна, ул. **** ***, представляващ ПИ № ***, от кв.221 по плана на 12 подрайон на града целият с площ 372 кв.м., при граници на целия имот – ПИ №№ ***; **; и ул. ****, заедно с ½ ид.ч. от построените в имота къща, състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора.

На 18.11.2016г. е издаден Нотариален акт №***, том ***, рег.№***, дело №***/2016г. за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност, с който А. П. И., П.В.П. и А.И.Д. са признати за собственици по наследство и давност на ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр. Варна, ул. **** ****, целият с площ 376 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори ****; ****; ****; ****; ****, при квоти: 4/6 ид.ч. за А. и по 1/6 ид.ч. за П. и А..

Установява се от Нотариален акт №97, том ***, рег.№***, дело №***/2016г., че на 18.11.2016г. А. П. И. дарила на П.В.П. своите 4/6 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. **** № ***: 180 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ 376 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори ****; ****; ****; ****; ****.

Видно е от Нотариален акт №***, том ***, рег.№***, дело №***/2017г., че на 01.06.2017г. П.В.П. се е разпоредила с 345 кв.м. ид. части, а А.И.Д. с 31 кв.м. ид. части в полза на А.С.С. от ПИ с идентификатор ****, находящ се в гр. Варна, ул. **** № ***, целият с площ 376 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ****; ****; ****; ****; ****. П.В.П. е продала на А.С.С. и недвижими имоти, придобити по дарение: жилищна сграда с площ от 50 кв.м., състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора, която сграда представлява Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****със застроена площ 65 кв.м.; Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.2 със застроена площ 21 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор ****.3 със застроена площ 10 кв.м., находящи се  в гр. Варна, ул. **** № 28.

Представена е преписка, съдържаща Обяснителна записка; Строителен протокол №1622; Позволителен билет №1814 на името на В.И.И.за изграждане на пристройка от 16 кв.м. в гр. Варна, ул. **** № ***, кв.221, парцел ***; Строителни книжа от 1961г.; Проект; Декларация от 30.08.1967г.; Копие на част от ИЗРП, одобрени със Заповед Г-***/12.06.1992г..

Представена е Приходна квитанция от 23.11.2017г., изд. от Община Варна за заплатени данъци за 2011г. и 2012г. от С.Г.Г. за имот, находящ се в гр. Варна, ул. **** №28.

За доказване твърденията си за извършени в имота СМР, А. представя писмени доказателства: Писмо изх. № АГУП18001405Од_0010Д/17.09.2018г.; Констативен-двустранен протокол №1000 011445/15.06.2017г.; Констативен-двустранен протокол № 1000 011446/15.06.2017г.; Гаранционна карта за водомер от 15.06.2017г., ведно с декларация за съответствие от 10.02.2011г.; Разписка №04000796954459/03.10.2018г.; Договор за строително ремонтни работи от 26.09.2018г.; Саморъчно написана разписка от 07.10.2018г.; Фискални бонове от 07.12.2017г. и 09.12.2018г.; Стокова разписка от 27.04.2018г.; Стокова разписка от 19.04.2018г.; Стокова разписка №**********/09.08.2018г.; Стокова разписка №**********/09.08.2018г.; Стокова разписка №**********/25.08.2018г.; Стокова разписка №**********/18.07.2017г.; Стокова разписка №**********/07.07.2017г.; Стокова разписка №**********/04.10.2018г.; Стокова разписка №*********/07.08.2018г.; Стокова разписка № **********/01.12.2018г.; Фактура №**********/06.02.2019г., ведно с фискален бон; Гаранционна карта, ведно с фискален бон от 23.10.2018г. и 3 бр. Гаранционни карти /л.95-л.118/.

Представен е Договор за наем от 08.09.2007г., сключен между П.В.П. - наемодател и З.З.З. наемател за срок от 1 година, с предмет имот състоящ се от две стаи и кухня, и сервизни помещения, намиращ се в гр. Варна, ул. **** № 28 при договорена месечна наемна цена от 180 лева. На л. 133-140 от делото са приложени Разписки за платен наем в периода 2005-2010г..   

Представено е Удостоверение изх.№0301900482618/25.02.2019г. за декларирани от П.В.П. за периода 2006-2010г. доходи от наем.

Представена е Жалба до Енерго-про вх.№***/08.08.2013г. /л.141/ от П.В.П., ведно с Фактура №1311318055527/12.06.2013г. и Фактура №**********/15.07.2013г. за начислени такси за временно преустановяване на ел. захранване в обект на ул. **** №  28.

Ищцата С.Г.Г. е декларирала с нотариално заверена Декларация за идентичност на имена от дата 22.03.2010г., че имената на прабаба й Д.К.Ч.и Д.С.К. са на едно и също лице.

Постъпило е Писмо изх.№ АУ 083760ВН 001 ОД/28.08.2019г. от Община Варна, район Одесос, ведно с извадка на част ИЗРП на 12 м.р., кв.221, УПИ *** и копие на разписен лист към кадастралния план на 12 м.р, изработен към 1965г. на ПИ пл.№16, на основата на който кадастрален план е изготвен ИЗРП на 12.м.р., гр. Варна. Предоставят информация, че по стара административна карта на район „Одесос“ към 1996г. има отразен адрес ул.“****“ №***, гр. Варна. На въпроса съществувала ли е адресна регистрация, след проучване на НБ „Население“ към ЕСГРАОН дават отговор, че съществува адрес ул.“****“ №28а, гр. Варна, като най-ранната регистрация е от 1983г. В разписния лист за адрес на ул. **** № ***, като собственици са записани Д.К.Ч.- НА ***/1947г. и В.И.И.за ½ от 372 кв.м.  - НА 79/1960г. -  190 кв.м..

В о.с.з. проведено на 13.03.2020г., на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждащо се от доказване в отношенията между страните е прието, че подобренията и необходимите разноски в спорния имот са извършени от А.С.С..

Видно е от Писмо от „E.П.П

“ АД изх.№ 5202302/18.09.2019г., че на ул. **** №28 се водят места на потребление с аб. № ****; *****; **********; **** и кл. № **** от 28.06.2017г. с титуляр А.С.С.. За периода 21.10.2006г.-08.08.2014г. кл. № ***4 с място на потребление аб. № **** е с титуляр Б.А.К.. За периода 21.10.2006г.-22.06.2017г. кл. № *** с място на потребление аб.№ ********** е с титуляр  Б.А.К.. За периода 21.10.2006г.-22.06.2017г. кл. № *** с място на потребление аб. № *** е с титуляр П.В.П.. За периода 24.05.2013г.-22.06.2017г. кл. № *** с място на потребление аб. № *** е с титуляр П.В.П..

Представена е Жалба до ВРП от С.Г. от 01.03.2018г. и Постановление на ВРП пр.пр. № ***/2018г.

С оглед изясняване на спора от фактическа страна и изследване на релевантни за изхода му обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ и ДСТЕ, в заключението си по които вещото лице Х. установява следното: Имот с идентификатор ****по КК е с административен адрес: гр. Варна, ул."****"**. За процесната територия са изработени кадастрални планове от 1950г., 1965-1969г. и действащата към настоящия момент кадастрална карта на 12-ти подр., гр. Варна. Пристройката от 16 кв.м и килерче от 6 кв.м, са застроени в източната част на жилищната сграда. За пристройката от 16 кв.м има издаден позволителен билет, като са налични одобрени проекти за същата. Пристройката от 16 кв.м, представлява част от сграда с идентификатор ****.1, разположена в източната част. Тъй като жилищната сграда не е разположена на ниво терен, а е с приземен етаж, до стаите се достига по стълби откъм южната фасада, през закрита веранда и коридор. Килерът от 6 кв.м представлява част от отразената в кадастралната карта сграда с идентификатор ****.2, разположена в източната част, долепена непосредствено до сграда ****.1, но на ниво терен. Същата е достроявана с подръчни материали. В имота има и трета сграда с идентификатор ****.3, която е стопанска сграда, полумасивна стопанска постройка. Имотът е с материализирани граници на терена, от юг-със застройка-гръб на съседна сграда, от изток-от ограда от газобетонни тухли, от север-част от нея е съществуващата жилищна сграда и иззидана двуметрова ограда от газобетонни тухли. Откъм улица **** част е иззидана от тухли-измазани с входна метална врата/ажур/, а друга част е от телена мрежа. Площите на имотите по различните планове са следните: по КП от 1950г. имот*** в кв.807, в който е отразен урегулиран парцел ***-отреден за имот 16 в кв.221 по регулационният план на гр.Варна по заповед***/1959г., след сканиране и векторизиране площта на парцела е 370 кв.м /изчислена графически/. По същия план в имота има застроена жилищна сграда с площ от 46 кв.м. Видно от изготвената комбинирана скица №1 /върху сканирана основа от КП-1950г./ жилищната сграда с площ от 46 кв.м е част от съществуващата сграда с идентификатор ****.1, съществувала в северозападната част на имота, към ул. ****. В плана е отразена и малка паянтова сграда с площ от 8 кв.м, долепена от изток на жилищната сграда и на северната ограда. Същата попада в площта на сграда с идентификатор ****.2 по КК. По КП от 1965г.-1969г., имот пл.№16 се припокрива с имот идентификатор ****по КК на 12-ти подрайон, гр. Варна. Видно от изготвена комбинирана скица №2, съществуващата сграда в имот пл.№16 едноетажна масивна жилищна сграда-МЖ /по отбелязвания на условните знаци в геодезическите планове/ се припокрива изцяло със сграда с идентификатор ****.1, която площ е 65 кв.м, както и площта от графическото измерване по КП-1965-1969г. Също така в кадастралния план от 1965-69г. е отразена и малка паянтова сграда с площ от 8 кв.м, долепена от изток на жилищната сграда и на северната ограда. Същата попада в площта на сграда с идентификатор ****.2. Конфигурацията и площта на сградите по КП-1965-1969г. са отразени с оранжев цвят на скиците. По действащата КК на 12-ти подр. на гр. Варна, имотът с идентификатор ****е с площ 376 кв.м, отразени са и сградите с идентификатори: ****с площ от 65 кв.м, ****.2 с площ 21 кв.м, ****.3 с площ от 10 кв.м. Границите на имот пл.№16 по КП-1950г., КП-1965-1969г. и действащата кадастрална карта, нямат съществени измествания. Налице е пристрояване на сграда 2 /по КК/ в имота, която е застроена след 1969-1970г., със сканирана основа по КП-1965-1969г. /по която е съществувала малка паянтова сграда с площ от 8 кв.м./. В действащата кадастрална карта в имот с идентификатор ****/с площ от 376кв.м/ има отразени три сгради. Сграда с идентификатор ****с площ от 65 кв.м, с функционално предназначение - жилищна сграда, еднофамилна-брой етажи -1; сграда с идентификатор ****.2 с площ от 21 кв.м, с функционално предназначение - жилищна сграда, еднофамилна-брой етажи -1; сграда с идентификатор ****.3 с площ от 10 кв.м, с функционално предназначение - селскостопанска сграда. В заключение от извършеното обследване, оглед на място и видно от приложения снимков материал, извършените измервания и комбинирани скици към изработените кадастрално регулационни планове, по действащата кадастрална карта на гр. Варна, са отразени две жилищни сгради с идентификатори: ****.1, с площ 65 кв.метра и ****.2, с площ 21 кв.метра. На терена действително има съществуващи две сгради, от които едната /сграда №1/ е разположена над приземен етаж. Втората отразена постройка /сграда №2/ е приземен етаж. Таванът на приземния етаж е стоманобетонна плоча, която е на височина 1.80м над земята. Видно от приложените снимки, в приземния етаж е имало две стаи, от които вътрешната е с лята мивка и се е ползвала за кухня, а стаята от юг за всекидневна. Също така в приземния етаж под верандата има и малка тоалетна. В частта на отбелязаните 6 кв.м, ситуирани в едната си част в сграда №2, влизайки в приземния етаж, има три стъпала с площадка водеща до формирана малка баня с тоалетна. След обследване на конструкцията на сградата, се установява, че същата е полумасивна, основите каменни, стените тухлени, а подовата и таванската конструкция е гредоред. От извършеният повторен оглед се установява, че първата постройка /от към улицата/, конструкцията на сграда е била гредоред. В последствие, изградената пристройка е изпълнена по същата технология и материали. Към настоящия момент, собственикът на имота е извършил ремонтни действия, подобрения на съществуващите сгради, на надземния етаж. Ремонтът се състои в укрепване на подовата конструкция. Подсилването на подовата конструкция на надземния етаж, се състои в „набити" анкерни железа, към които е закрепена /или заварена/ армирана скара над съществуващия гредоред. След направен кофраж, върху монтираната арматура е излята бетонова смес, като по този начин е укрепил подовата конструкция. Сграда №1 по действащата кадастрална карта с идентификатор ****с площ от 65 кв.м е заснета и фигурира в картните основи като една цяла постройка /видно и от кадастралния план от 1965г. и действащата кадастрална карта-2007г./. От повторния оглед след като са се разкрили части от мазилките на сграда, същата е гредоредова, представляваща едноетажна сграда с полуподземен етаж. Покривът към настоящия момент на сграда №1 по КК, е скатен и представлява една цялостна обща покривна конструкция. Изследвайки документите за собственост, картните основи от 1950г. и 1965г., се установява, че сграда №1 по действащата кадастрална карта се е състояла първоначално от по малка сграда разположена в западната част на сега съществуващата и в последствие е пристроена /допълнително изградена над земята стая с полуподземно помещение под същата/. В действащата кадастрална карта е отразена и сграда №2 с идентификатор ****.2, като в картата е записано, че е с функционално предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, със застроена площ 21 кв.м. Същата е на различно ниво от полуподземния етаж, като към същата се влиза от същото помещение с изкачване с две стъпала, и светлата и височина е 2.10 м. Таванът на допълнително изграденото помещение е лята стоманобетонна плоча, която височина измерена от външния терен е 1.90м. В това помещение има лята мивка, и е възможно да е ползвано за лятна кухня. От огледа на място на 14.12.2019г. и от извършения ремонт на пристройката от 16 кв.м, не може да се установи, дали във времето е имало отвор за врата /откъм двора-директно за влизане в пристройката от 16кв.м/, която към настоящия момент да е преградена/зазидани съществуващи отвори/. При повторния оглед, след разкриване на части от мазилката на фасадата на пристройката, не се установява съществуващ отвор. След справка в отдел „Архив" при община Варна, вещото лице е установило, че за адрес - гр. Варна, ул. **** №28 има архивирана документация, за пристройка към съществуваща сграда в парцел ** отреден за имот*** в кв.221 по плана на гр. Варна. В преписката има запазено хелиографно копие от архитектурното разпределение на съществуващата към него момент сграда и пристройката, която трябва да се реализира. Представеното копие /лист 78 от делото/ на проекта, е идентично с това по преписката съществуваща в отдел „Архив" при община Варна, същия е одобрен от старши архитект при ГНС-Варна на 25.11.1961г. Също така в архива е запазен Позволителен билет №1814 от 05.12.1961г. на името на В.И.И./представено копие на лист 76 от делото/. Вещото лице не е открило данни на името на И.С. П. или М.С.Н., с искане за издаване на разрешение за строеж, за изграждане па допълнителна стая към съществуващата постройка по плана от 1950г. По представения и одобрен архитектурен проект за „Пристройка към частно жилище на В.И.И.-гр. Варна, кв.221, парцел ***", издадената виза за пристройка-02.10.1961г., издадено разрешение за строеж /позволителен билет №1814-05.12.1961г./ и съпоставяйки го със съществуващата сграда в процесния имот, пристройката е достроеното помещение и коридор в източната част на къщата, от към двора/така както е ситуирана във визата, скицата в архитектурния проект и в графичната част на приложения на лист 75 Строителен протокол №1622/13.12.1961г./. След обследване на представените документи за собственост, съществуващата сграда, откритите архитектурни чертежи относно пристрояването на 16кв.м /на чертежите са заснети и отразени съществуващите помещения, към момента на одобряване на пристройката-1961г./, не може категорично да се установи, че предмет на продажбата по договора от 1958г. е стая №3 от първоначалната експертиза, ведно с коридорчето, ведно със сутеренната стая, която е под пристройката, ведно с лятната кухня, която е обозначена в експертизата като стопанска постройка от 8 кв.м. От представения по делото одобрен архитектурен проект за пристройка от 16 кв.м, одобрен 1961г., в изчертания разрез на проектната част, не е отбелязано да има помещение под тази площ. Също така в забележка е описано, че „Съществуващата сграда е на мазе, а под пространството на стаята няма да има мазе". С това изчертаване на съществуващите помещения, проектираната пристройка, изчертания разрез и описаната забележка, вещото лице е достигнало до извода, че сутеренната стая/полуподземното помещение, което е под пристройката е изпълнено в последствие, и не може да е съществувало към момента на сключването на договора от 1958г. В кадастралния план от 1965г. е заснета постройка, обозначена по „Условните знаци за топографските карти", с отразяване -,,пс"-паянтова /дървена, кирпичена/ стопанска постройка, с площ от 8 кв.м, разположена на северната граница на процесния имот. По така нанесените в картата геодезически данни, не може да се установи, дали същата е цитираната лятна кухня. В записаните по Договор за продажба на недвижим имот от 15.09.1958г. помещения, находящи се в гр.Варна на ул.**** №28, а именно: стая и кухня от първи етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, няма данни за площите им, от където да се направят изводи за кои стаи е описанието, а единствено е записано- разположени към задната част на двора.

Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з., към 1958г. и към 1960г. сграда № 2 не е съществувала.

За установяване вида, обема и стойността на извършените СМР са изслушани заключения по допуснатите СТЕ и ДСТЕ на вещото лице М. Т.. Вещото лице установява, че имотът се намира в **** и съгл. кадастралната карта на град Варна представлява поземлен имот с идентификатор ****с площ 376 кв.м., заедно с изградените в него:

>       Сграда с идентификатор****на един етаж със застроена площ 65 кв.м., с предназначение жилищна сграда, с полуподземен избен етаж под цялата площ;

>       Сграда с идентификатор ****.2 на един етаж със застроена площ 21 кв.м., с предназначение жилищна. Тази сграда представлява пристройка към сграда с идентификатор ****и няма самостоятелен достъп, а достъпът е през полуподземния (сутеренния) етаж от двора.

>       Сграда с идентификатор ****.3 на един етаж със застроена площ 10 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда.

            Твърдяните подобрения - видове СМР и монтирано оборудване, са извършени в процесния имот. Изпълнена е масивна ограда по част от североизточната и югоизточната граница на имота, с бетонни блокчета с бетонна основа и бетонови колонки на разстояние около 2 м., със средна височина на оградата 1.70м. Покривът на жилищната сграда е нов, дворът е свободен от строителни материали, с видими следи от извършвани строителни дейности в имота. Относно Пристройка с площ от 16 кв.м., а съгл. скица от АГКК с площ 21 кв.м., както и Килерче с площ около 6 кв.м., а съгл. скица от АГКК с площ 10 кв.м.: сградите са налични в имота. Сградата „Килерче" с идентификатор ****.3 съгл. кадастралната карта е на един етаж със застроена площ 10 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, а по молбата със застроена площ около 6 кв.м. Сградата е в ненадеждно строително-техническо състояние. Ограждащите стени са тухлени, без мазилка, едноскатен покрив с керемиди, частично изпадали. Височината на срещуположните зидове е съответно 3.00 м. и 1.70м. Измерена на място е с размери около 2.60/3.00 метра, или застроена площ около 7.60 кв.м. Видът и състоянието й дават основание да се допусне, че строителството й е извършено преди повече от 50 години и не е изпълнена като подобрение от А.С.С.. Сграда „Пристройка" е част от приземния етаж на жилищната сграда и е разположена извън очертанията на основното застрояване. Представлява едно помещение с достъп от избения етаж под жилището. Покривът е плосък - стоманобетонова плоча, покрит с черна (битумна) хартия с нарушена цялост. Светлата височина на помещението е 1.90 м., а покривната плоча отстои на височина 1.70м от нивото на терена отвън (двора). Строително-техническото състояние е много лошо - оголена и ръждясала армировка на тавана в помещението (покривната плоча), подкожушена и на места изпадала вътрешна мазилка, без прозорец (отворът е уплътнен отвън с дървена плоскост). Помещението е необитаемо. Може да се направи извод, че приложената по делото (л.81) декларация за съгласие от съседа: В.И.В. да построи в собствения си парцел „кухня с плоча", се отнася именно за въпросната „Пристройка". Това, както и предполагаемото време на изграждане предвид вида на сградата „Пристройка" дават основание да се допусне, че тя не е извършено подобрение от А.С.С.. Предвид вида на място и вложените материали, подобренията са извършени в посочения период - втората половина на 2017г. и през 2018г. Всички видове скрити СМР експертизата приема за изпълнени на база огледа и необходимите технологични процеси. Видовете СМР са определени въз основа на измерванията на място и извършените изчисления. За определяне на единичните цени на отделните видове СМР, вещото лице е използвало Справочник на цените в строителството, издание на Стройексперт - СЕК за съответната година на изпълнение - за ограда брой 2/2017г. и за всички останали подобрения - брой 2/2018г. Цените на строително-монтажните работи са калкулативни - цената за единица изделие е образувана от сбора от цените на вложените в нея труд, материали и механизация плюс начисления: върху цената на материалите - доставно-складови разходи, а върху цената на труда и механизацията -допълнителни разходи. Цените са по себестойност - не е включена печалба на строителя и ДДС. Вещото лице определя обща стойност на подобренията към момента на извършването им в размер на 28 672.50 лева. На демонтаж, без да бъде нарушена целостта, както и след демонтирането да бъдат ползвани по предназначението им, подлежат онези подобрения, които не са трайно прикрепени към имота и могат да бъдат заменени с други с подобна функция или имотът може да се ползва изцяло или частично без тяхното наличие. В случая това е оборудването и обзавеждането на стойност 2105.84 лв. Видно от приложените по делото документи (година на изграждане и начин на обитаване преди ремонта), от събраните при огледа лични впечатления за вида на частите от сградата, в които не е изпълнен ремонт, както и вида на Пристройката и Килерчето, на които също не е извършван ремонт, настоящият собственик е придобил имота след дългогодишна липса на системна поддръжка и грижи. Жилищната сграда е построена около 1950 година. Конструкцията е гредоред, каменни основи и тухлени зидове, неподдържано покривно покритие, от което са последвали течове, прозоречната дограма в неремонтираната част от сградата е с олющена боя и с липсващо остъкляване, вратите са изметнати и прогнили, дворното място е без настилки и пътеки с трайно покритие около сградите, оградата към улицата е телена мрежа. Вещото лице определя стойността на необходимите разноски в размер на 10 600 лева. При определяне на полезните разноски вещото лице е взело предвид онези от тях, които водят до подобряване на функционалните качества на имота и/или до повишаване неговата стойност. Вещото лице отчита, че всички извършени СМР са били необходими или полезни разноски, предвид състоянието на имота преди тяхното извършване. Стойността на полезните разноски възлиза на 12 000 лева. Направените подобрения са довели до увеличаване стойността на имота. Изпълнените подобрения в процесния имот увеличават стойността на имота с 22 600 лева Стойността на сграда - Пристройка със застроена площ 16 кв.м. вещото лице определя на 8 000. Стойността на сграда - Килерче със застроена площ около 6 кв.м. вещото лице определя на  300 лева. Стойността на подобренията, направени от ответника А.С. само в частта от сградата, за която е претенцията на ищеца, вещото лице определя на  9 299.16 лева/СМР - 8 786.39 лева и оборудване – 512.77 лева/.

В полза на всяка от страните е допуснато събиране на гласни доказателства.

За установяване наведените фактически твърдения досежно кой, кога е владял имота, какво е ползвал, как се е разпореждал с него, извършвал ли е подобрения в този имот, кои лица са живели в годините там, за какво е бил ползван, отдаван ли е бил под наем, в полза на ищеца са разпитани свидетелите Ц.Й.и Т.Д..

В показанията си св. Ц.Й.установява, че живее в **** от 1956г. Първо се запознала със съседите си И., А. и децата им С. и Д.. В съседство на нейния имот имали къща, стълбите й били към двора на свидетелката. Имали и друга къща, която гледала към ул. ****. Къща към двора имала няколко стъпала и се състояла от една стая горе и едно антренце, като кухничка. Продали ги на С. и В. заедно с половината двор и половината къща От 1960г. до 1989г. посещавали имота. Къщата им пустеела от 30 год., никой не живеел там. Само година-две имало квартиранти. След като се оженила С., повече не се върнала да живее там. Майката И. починала в имота през 1988г. След нейната смърт в къщата, която е към улицата останал да живее Д.. Живял 65г., докато починал 2010г.. Докато Д. бил жив, на горния етаж в къщата към улицата живеело под наем семейство – М.и Х. с детето си.

Св. Т.Д. познава С. и майка й И., живеели на ул. **** още през 70-та година, когато отишли да искат С. за снаха. През всичките тези години са контактували с цялото семейство до тяхната смърт - на И., на С. и последно на Д.. Те живеели в къщата към улицата. Горе имали стая, салон и тераса отпред, в последствие сложили винкел и я остъклили. Отдолу имало маза, в която живеел Д., имало и две малки стаички. От И. знаела, че половината двор отзад е продаден, но не познава хората, които са живели в задния двор. След като през 1988г. И. починала, Д. останал сам и давал горните стаи под наем. Наемателите били М.и Х., обитавали имота близо 8 год. И. имала сестра – М., която продала задната част на къщата. И. никога не е продавала нищо.

За установяване наведените от ответниците фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху имотите с намерение за своене в периода от 1958г. до 2016г., присъединявайки владението на праводателите си; вкл. на какво основание и в какво качество И.С. и семейството й след продажбата през 1960 година са ползвали двете стаи, разположени на първия етаж в предната част на двора, докога са ползвали тези стаи; след 2010 година кой е ползвал целия имот; имало ли е претенции от други лица относно имота, или за част от него, са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. М. И. и Й.Й..

Св. М. И. заявява, че познава П.В.П. от 70-та година, много близки приятелки са, били са и колежки. Често си ходели на гости, били неразделни. Познава семейството й, имали собствена къща, която се намирала в гр. Варна, ул. **** 28, много често е ходила там. Не е влизала в предните стаи, а само в тези стаи, които били отзад. Долу имало сутерен, една лятна кухня и дворче. В къщата под наем живеело и друго семейство. В. купил цялата къща от двете сестри – М. и И..  Синът на И. имал здравословни проблеми. И. се омъжила втори път и заживяла на друго място /***/. Родителите на П. оставили сина й . да живее в имота, в предните горни стаи. До 2013г. А. живеела в имота

Св. Й.Й. в показанията си установява, че познава П.П., познават се от деца. Родителите на П. *** ***. Купили имота от две сестри – М. и И.. И. по-късно се омъжила за първи братовчед на майката на свидетелката в  Генерал Кантарджиево. И. никога не е претендирала, че е собственик. Била благодарна, че оставили синът й да живее в къщата, той имал здравословни проблеми. А. и съпругът й винаги са живели в този имот на ул. **** **. През 2013г. А. се разболяла и П. я прибрала при себе си. А. живеела в къщата на ул. **** в сутеренен етаж. Бащата на П. достроил допълнително една стая със сутерен и външни стълби, защото стаите били преходни. От И. се влизало при М. и имало една междинна врата. . живеел в предната част на къщата. Горните две стаи били в задната част на къщата и се давали под наем, а А. живеела долу в сутерена. Семейството на П. ползвало горе една стая с кухничка.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Основателното провеждане на реивандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито именно на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.

В разглеждания случай, систематичният анализ на изложената по делото фактическа даденост, съпоставена с предприетото от страните процесуално оспорване и доказване, налага правния извод за недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищеца по иска за собственост, предвид следните съображения:

Не е спорно, че ответникът А.С.С. упражнява фактическа власт върху процесните имоти.

Наведеното от ищеца придобивно основание е наследствено правоприемство.

По делото не се събраха категорични доказателства, че Д.К.Ч.– купувач по договора за продажба, обективиран в Нотариален акт №***, том ***, рег.№***, дело №***/1947г. и прабабата на ищцата Д.С.К. са едно и също лице.

Дори да се приеме, че Д.К.Ч.и Д.С.К. са едно и също лице, по делото се установи, че И.С.П. /дъщеря на Д.С.К./, на 08.12.1960г. се е разпоредила в полза на  В.И.И.с недвижимия имот, предмет на спора, която сделка е обективирана в Нотариален акт №***, том ***, дело №***/1960г..

Според заключението на вещото лице Ш. Х., към датата на продажбата е действал КП от 1950г, по който в имота е имало застроена жилищна сграда с площ от 46 кв.м. Жилищната сграда с площ от 46 кв.м е част от съществуващата сграда с идентификатор ****.1, съществувала в северозападната част на имота, към ул. ****. По КП от 1965г.-1969г., имот пл.№** се припокрива с имот идентификатор ****по КК на *** подрайон, гр. Варна. Съществуващата сграда в имот пл.№** е едноетажна масивна жилищна сграда и се припокрива изцяло със сграда с идентификатор ****.1, която вече е с площ 65 кв.м. От картните основи от 1950г. и 1965г., се установява, че сграда №1 по действащата кадастрална карта се е състояла първоначално от по малка сграда разположена в западната част на сега съществуващата и в последствие е пристроена /допълнително изградена над земята стая с полуподземно помещение под същата/. Налице е архивирана документация за пристройка към съществуваща сграда в парцел *** отреден за имот*** в кв.221 по плана на гр. Варна. Като от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че е изградена от купувача В.И.И.. Липсват доказателства за издаване на разрешение за строеж на името на И.С. П. или М.С.Н., за изграждане на допълнителна стая към съществуващата постройка по плана от 1950г. Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з. към 1958г. и към 1960г. сграда № 2 не е съществувала. Вещото лице дава заключение, че по действаща КК на терена има съществуващи две сгради, от които едната /сграда №1/ е разположена над приземен етаж, а сграда 2 е приземен етаж. Към датата на предварителния договор /1958г./ и към сделката от 1960 г., сграда 2 не е съществувала, следователно наследодателят на ответниците П. и А. е придобил обекти в сграда с идентификатор ****.1, която е над приземен етаж.

Съдът приема, че И.С.П. е продала на В.И.И.част от дворното място и обектите, които са част от настоящата сграда с идентификатор ****.1, като впоследствие  В.И.И.е изградил към нея и пристройка от 16 кв.м..

Останалата част от имота е придобита по давност от ответниците П. и А., присъединявайки владението на наследодателите В. и  А. И.и, като съображенията за това са следните:

След смъртта си Д.С.К. е наследена от двете си дъщери - И.С.П. и М.З.Н. /поч. на 30.06.2006г. и наследена от дъщерите си Н.А.С.и В.А.Г./.

И.П. е отчуждила в полза на В. своята част от имота.

На 15.09.1958г. е сключен Договор за продажба на недвижим имот между М.С.Н.и В.И.И., който има характер на предварителен такъв, с който М.Н.продава на В.И.недвижимия си имот, находящ се в гр. Варна, ул. **** ****, а именно: стая и кухня от първи етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположени към задната част на двора, заедно с половин ид.ч. от дворното място, цялото с площ 380 кв.м..

Вписаният отказ от наследството на Д.С.К., поч. на 27.05.1957г., заявен от М.С.Н.през 1960г. съдът счете за недействителен.

Съгласно действащото законодателство /чл. 49 ЗН/, приемането на наследство може да бъде извършено чрез изрично волеизявление или чрез конклудентни действия, като приемането е едностранен акт, с който явно и безсъмнено наследникът изразява волята си да го придобие. Приемането на наследството чрез конклудентни действия /т. нар. мълчаливо приемане/ се извършва чрез действия, от които по недвусмислен начин следва ясната воля на наследника, че желае приемане на наследството. Не съществува изрично легално изброяване на видовете действия, които могат да бъдат квалифицирани като такива. Но законът дава възможност на съда при всеки конкретен случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да преценява дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството (Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., ** г. о., ГК).

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл. първо ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Отказът от наследство представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 ЗЗД за отказа от наследство важи и правилото на чл. 26, ал.2 ЗЗД, предложение първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен. Невъзможността на предмета в случая е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН. Приемането на наследството преди отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че приемането на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда на чл. 49, ал.1 ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал.2 ЗН. Съгласно посочената разпоредба, приемане е налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.

Сключвайки предварителен договор за покупко-продажба по отношение на наследствен имот, М.С.Н.е приела наследството на Д.С.К..

След като М.С.Н.е приела наследството, оставено й от нейния наследодател, то извършеният от нея отказ от наследството е недействителен.

С Решение №101/14.07.2015г. по дело №891/2015 на ВКС, ГК, II г.о.; Решение № 2384 от 3.12.1969г. по гр.д. № 1816/1969г. на ВС, І г.о.; Решение № 1343 от 28.11.2008г. по гр.д. № 4391/2007г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 270 от 26.06.2012г. по гр.д. № 1056/2011г. на І г.о. и Решение № 1619 от 14.12.2000г. по гр.д. № 640/2000г. на ІV г.о. на ВКС се приема, че придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец. Настоящият състав напълно споделя посочената практика, която следва да се приложи при разрешаване на спора. Следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 70, ал.3 ЗС признава на владелеца на основание предварителен договор правата, които има добросъвестния владелец относно подобренията и добивите от вещта. Липсва обаче такова приравняване относно давностния срок по чл.79, ал.2 ЗС, така че да придобие собствеността върху имота по давност този владелец е необходимо да упражнява непрекъснато владение в десетгодишен срок - чл. 79, ал.1 ЗС. С оглед на това за придобиване на имота по давност е необходимо ответниците да докажат осъществяване на непрекъснато владение в десетгодишен срок, тъй като владение може да се упражнява само върху съществуващ самостоятелен обект на собственост. В.И.е установил владение върху останалата част от имота въз основа на предварителен договор, сключен с лицето, което към този момент е било собственик на имота, което е продължило необезпокоявано повече от 10 години.

Изложените съображения по същество на спора, обуславят извод за непринадлежността на правото на собственост върху имота от страна на ищеца на твърдяното основание.

При това положение предявеният от ищеца иск за собственост на процесния имотвъз основа на наследствено правоприемство е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съобразно с отхвърлянето на иска, следва да се отхвърли и искането за отмяна на процесния КНА по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК /Решение №115/26.05.2016г. по дело №352/2016 на ВКС, ГК/.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ответниците се дължат разноски за производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито размер възлиза на  1747.50 лв. /1200 лв. адвокатско възнаграждение+150 лв. депозит вещо лице+392 лв. депозит вещо лице+5 лв. такса СУ/ в полза на П.П.; 3045 лева /2400 адвокатско възнаграждение+350 лв. депозит за вещо лице+295 лв. депозит за вещо лице/ в полза на А.С. и 242 лева /150 лв. депозит за вещо лице+92.50 лв. депозит за вещо лице/ в полза на А.Д.. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ответника А.Д. следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството, което съдът определя на 1200 лева, в съответствие с чл.7, ал.2 вр. ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, срещу П.В.П., ЕГН: **********, адрес: ***, А.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и А.С.С., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за установено спрямо тримата ответници - прехвърлители и приобретател, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: 186.80/376 ид. част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор №****цялото с пространство от 376 кв.м. при граници: имоти с идентификационни номера №****, ****, ****, ****и ****, с административен адрес ****, ведно с построената върху него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА представляваща имот с идентификационен номер №****с площ от 65 кв.м., построена в предната част на имота, към улицата и за осъждане на ответницата А.С.С., да й предаде владението върху описаните имоти, на основание чл. 108 ЗС, както и искането за отмяна на КНА за собственост № ***, том ***, per. № *** по н.д. № 417/2016 г, на Нотариус П.С.***, с който са признати за собственици по наследство й давност А. П. И., П.В.П. и А.И.Д. на 186/376 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 376 кв.м. и идентификационен №****, находящо се в ****, като неоснователни.

               ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1747.50 лева /хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и 0.50 ст./, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за депозити за вещо лице, такса за съдебно удостоверение и за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.5 ГПК.

               ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 242 лева /двеста четиридесет и два лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

               ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.И.Д. *** сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

               ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 3045 лева /три хиляди четиридесет и пет лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за депозити за вещо лице и  за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

               Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: