Решение по дело №7683/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4484
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20231110207683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4484
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110207683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. А. срещу електронен фиш серия К №
6451470, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.
1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалвания електронен фиш, като се
твърди, че същият е незаконосъобразен. Оспорва се компетентността на
органа, издал фиша. Оспорва се начинът на връчване на електронния фиш.
Оспорва се съдържанието на фиша и обстоятелствата, изложени в него, както
и спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Поддържа се, че липсват
доказателства да е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.15г. с необходимото съдържание, както и да е спазено изискването
по чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Последното обуславяло недоказаност на
нарушението. Поддържа се, че квалификацията на нарушението не е пълна и
ясна, като не е ясно дали се вменява нарушение по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21,
ал. 2 ЗАНН. Наведен е довод, че липсват доказателства, че средството за
измерване е преминало последваща проверка.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2022г. в 15.49 часа в гр. София, по бул. „Черни връх” с посока
на движение от бул. „Джеймс Баучер” към ул. „Св. Наум” до № 26 с
автоматизирано техническо средство – преносима видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 с № 1193 е установено
и заснето, че МПС – лек автомобил „Фолксваген Фаетон” с ДК № се движи
със скорост от 75 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
място. Въз основа на справка в централна база СДВР е установено, че към
датата на процесното нарушение собственик на заснетия автомобил е
жалбоподателят А. В. А..
От разпечатка от паметта на техническото средство, която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата в район с координати 42.673505 и 23.321882, е засечена
скорост на движение от 78 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 км/ч
наказуема скорост от 75 км/ч/, като са записани датата, часа, посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на
автомобила.
От протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 13.10.2022г. е видно, че на процесната дата за
времето от 14.40 до 17.30 часа техническо средство тип Cordon M2 с № 1193 е
било разположено в гр. София на бул. „Черни връх“ № 26 с посока на
контролираните МПС от ул. „Св. Наум“ към бул. „Джеймс Баучер“, което
напълно съответства на записаните при изготвяне на клипа координати.
От ежедневната форма за отчет и протокола за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, преценени в
съвкупност, следва, че използваното техническо средство е мобилна
видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.
2
Видно от електронен фиш серия К № 5169491, влязъл в сила на
04.01.22г., на жалбоподателя А. А. е наложена глоба в размер на 50 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационният номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
От правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок, предвиден в чл. 189, ал. 8
ЗДвП, и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване
предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията
на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
3
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше
въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде
и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.
В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя
начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е
работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното
нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата.
Електронният фиш се издава срещу собственика на автомобила, като
средствата му за защита са силно ограничени, но законоустановени. Той може
или в 14-дневен срок да подаде в МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство (МПС), или в 7-дневен срок от получаването на
електронния фиш да направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР, че автомобилът му е обявен за издирване,
като в тези случаи издаденият срещу него фиш се анулира. Това е специална
разпоредба, която конкретизира общото правило, възприето в чл. 188, ал. 1
ЗДвП, че собственикът отговаря за нарушението, извършено с автомобила му,
ако не посочи неговият автор в съкратеното производство по издаване на
електронен фиш.
Възможността за оспорване на авторството на нарушението е посочена
във връчения на жалбоподателя електронен фиш, поради което отговорността
му правилно е ангажирана като собственик на автомобила, с който е
осъществено нарушението и не е допуснато процесуално нарушение, както се
твърди в жалбата. В 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
4
жалбоподателят не се е възползвал от правото си да представи писмена
декларация, в която да посочи на процесната дата кое лице е управлявало
собственото му МПС.
Фактическата обстановка, описана в електронния фиш, е установена въз
основа на обективно заснети и записани данни, индивидуализиращи
моторното превозно средство, чрез което е осъществено нарушението.
Снимката, която го доказва, е изготвена чрез предвидено в закона техническо
средство – автоматизирана видеорадарна система, която записва нарушенията
без намесата на контролен орган. Същото безспорно установява кой е
автомобилът, движещ се със записаната скорост.
По административнонаказателната преписка е приобщен протокол,
изготвен на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-532/12.05.15г. с
изискуемото съдържание, с оглед на което възражението в тази насока е
неоснователно.Изготвена и приобщена е и снимка на местоположението на
уреда в съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредбата.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице смесване
между хипотезите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 ЗдвП. От словесното и
цифрово описание на нарушението е несъмнено ясно и безпротиворечиво се
установява, че на жалбоподателя се вменява извършване на нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, доколкото и словесно, и цифрово се твърди нарушение,
свързано с неспазване на общото ограничение от 50 км/ч за населено място.
Техническото средство за измерване е одобрен тип и се доказва,
противно на твърденията в жалбата, че е преминало последваща проверка и е
било технически изправно към датата на нарушението.
Въз основа на горепосочените факти настоящият състав приема, че с
автомобила на жалбоподателя е осъществено от обективна страна нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като водачът не се е съобразил при управлението на
лек автомобил с ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.
Движейки се със скорост от 75 км/ч след отчитане на възможното техническо
отклонение при засичане на скоростта, е нарушена тази забрана, като е
превишена максимално допустимата скорост с 25 км/ч. Авторството е
установено по предвидения в чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП ред, като
наказанието е наложено на собственика на автомобила. От субективна страна
той е бил длъжен и е можел да посочи дали е управлявал автомобила лично
5
или на кого е предоставил управлението му, и така да спомогне за
установяване на действителния извършител, който се е движил със скорост
над допустимата и е застрашил обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта /общественоопасния характер на деянието и
последиците му/. Като не е оспорил авторството, жалбоподателят е поел
отговорността за деянието.
Съдът приема, че с електронния фиш е приложена правилно
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗдвП. От
доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е
извършвено в условията на повторност, а именно – в едногодишен срок от
влизане в сила на електронен фиш серия К 5169491, с който жалбоподателят е
наказан за същото по вид нарушение. С оглед на тези данни законосъобразно
на жалбоподателя е ангажирана отговорност на основание чл. 182, ал. 4 ЗдвП,
предвиждащ глоба в двоен размер. Доколкото конкреното превишение на
разрешената скорост е с 25 км/ч, а за превишение от 21 км/ч до 30 км/ч
предвидената в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗдвП глоба е в абсолютен размер от 100
лева, то законосъобразно на А. А. на основание чл. 182, ал. 4 ЗдвП е наложена
глоба в двоен размер от 200 лева.
Електронният фиш като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство и не
са налице основания за присъждане на разноски в производството.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6451470, с който на А. В.
А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 182, ал. 4, вр, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
6
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7