№ 3651
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201757 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-028185 от 19.11.2024г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на
основание чл.175, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по
чл.91, ал.3 от ЗДвП на В. Л. Н. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
Срещу Наказателното постановление е подадена жалба от В. Л. Н. чрез адв. Л., в която
се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Според
жалбоподателя фактическите констатации от НП не отговарят на действителното
положение. Претендира се и за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП,
които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочва се, че от
извършване на нарушението до издаване на НП са изтекли 2 години. Приема се, че не е
налице виновно извършено нарушение и се иска цялостна отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Моли се и за присъждане на направените от Н. разноски за адвокат.
Пред СРС жалбоподателят В. Л. Н. не се явява лично, но се представлява от адв. Л.,
който в съдебно заседание на 16.04.2025г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 10.06.2025г. защитата пледира за отмяна на обжалваното НП,
тъй като не е налице фактическият състав, описан в Наказателното постановление, защото
лицето не е използвало устройство за звуков или светлинен сигнал. Според адв. Л.
фактическите констатации на административно – наказващия орган са неоснователни,
неправилни и това водело до порок на НП. Отново се повтаря тезата от жалбата, че НП е
издадено повече от 2 години след извършване на нарушението. С тези аргументи се иска от
1
съда да отмени процесното Наказателно постановление.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР се представлява пред СРС от
юрк. К. само в съдебното заседание на 16.04.2025г., когато заявява, че оспорва жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС на 10.06.2025г. пред СРС не се явява процесуален
представител на въззиваемата страна.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 201745 от 10.06.2025г. от юрк. К., в
които се посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна.
Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не са нарушени
разписаните в закона процедури, че са съобразени сроковете по ЗДвП и че правилно е
приложен законът. Посочва се, че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, в рамките
на тяхната компетентност и правомощия. Изложеното от административно – наказващия
орган кореспондирало с установеното от фактическа страна. Санкционните норми
съответствали на извършеното нарушение. В писмените бележки се посочва, че
административно – наказващият орган е спазил сроковете за издаване на процесния акт,
както и формалните и съдържателни изисквания на закона. Претендира се за спазване на
реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било детайлно описано с
правилно посочена правна квалификация. Изложените обстоятелства били достатъчни, за да
се разбере нарушението и да може жалбоподателят да организира защитата си. Приема се, че
безспорно било установено, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на
нарушението. Иска се СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. В писмените бележки е
преразказана нормата на чл.91 от ЗДвП и се заявява, че управлението на моторно превозно
средство (МПС) с използване на светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален
режим на движение, без да има това право, представлява нарушение на чл.91, ал.3 от ЗДвП.
Наложеното наказание било пропорционално на нарушението. Спазен бил и принципът за
съразмерност. Наказанието в пълна степен реализирало целта на закона - да въздейства
предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. С тези
аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди
юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
такова.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Свидетелите К. А. и К. К. работили през 2022г. като младши автоконтрольори в ОПП –
СДВР. На 12.07.2022г. около 20:00 часа те били в гр. София, ж.к. „Студентски град“, в района
на Национална спортна академия и изпълнявали служебните си задължения. По същото
време и на същото място В. Л. Н. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** с посока на
движение от ул. „Проф. Атанас Иширков“ към ул. „Проф. Иван Странски“ и на ул. „Акад.
Стефан Младенов“ № 70 бил спрян за проверка от полицейските служители А. и К..
Поводът за спирането на лек автомобил „***“ с рег. № *** бил, че в колата, на таблото,
при предното панорамно стъкло имало поставена сигнална лампа, предвидена за
2
автомобилите със специален режим на движение, а автомобилът не бил с такъв режим.
Свидетелите А. и К. казали на водача на автомобила да включи лапата и тогава видели, че тя
свети в син и червен цвят. Полицейските служители К. А. и К. К. докладвали на дежурната
част и извикали дежурна група от 07 РУ – СДВР. Автомобилът бил претърсен, а лампата
била иззета с Протокол за претърсване и изземване от 12.07.2022г. В. Н. бил задържан със
Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-840 от 12.07.2022г.
По случая било образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК 982/2022г. по описа
на 07 РУ – СДВР за престъпление по чл.274а, ал.1 от НК, в хода на което била назначена и
изготвена техническа експертиза на въпросната лампа, за която било установено, че
представлява LED лампа с неустановена марка и модел, която е технически изправна и
годна да се ползва по предназначение и която по външни белези и начин на работа
наподобява на преместваеми устройства за светлинен сигнал, които се поставят върху
служебните автомобили на МВР за сигнализиране на специален режим на движение.
С Постановление на СРП от 30.09.2024г. (изведено в деловодството на СРП на
01.10.2024г.) е прекратено досъдебно производство № 982/2022г. по описа на 07 РУ – СДВР,
пр. пр. № 23836/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.274а, ал.1 от НК, като
на основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК е отнета в полза на държавата 1 бр. LED лампа с
неустановена марка и модел, наподобяваща по външни белези устройствата за светлинен
сигнал, използвани от служители на МВР и е върнат на Н. 1 бр. мобилен телефон „***“,
предаден от лицето с Протокол за доброволно предаване в хода на досъдебното
производство. С това Постановление на СРП е разпоредено да се изпратят на 07 РУ – СДВР
материалите по делото, за да се извърши преценка за налагане на административно
наказание на В. Н..
С писмо рег. № УРИ3382р-46256 от 01.11.2024г. преписката е препратена от 07 РУ –
СДВР на ОПП – СДВР за преценка дали да се ангажира административна отговорност на В.
Н..
На 19.11.2024г. срещу В. Л. Н. е издадено процесното Наказателно постановление №
24-4332-028185/19.11.2024г., с което Началник Група в ОПП - СДВР е санкционирал
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.91, ал.3 от ЗДвП,
като му е наложил „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 (три) месеца за това, че на 12.07.2022г. около 20:00 часа в гр. София на ул.
„Акад. Стефан Младенов“ № 70, с посока на движение от ул. „Проф. Атанас Иширков“ към
ул. „Проф. Иван Странски“ е управлявал „***“ с рег. № *** като в колата на таблото, при
предното панорамно стъкло имало поставена сигнална лампа, предвидена за автомобили със
специален режим на движение без да има такова право.
Това Наказателно постановление е връчено на В. Л. Н. на 08.01.2025г. и е обжалвано с
жалба, подадена по пощата на 20.01.2025г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите К. А. и К. К.; плик
3
от жалба; Постановление на СРП от 30.09.2024г. за прекратяване на досъдебно
производство; писмо рег. № УРИ3382р-46256 от 01.11.2024г.; писмо рег. № УРИ246р-405 от
09.01.2025г.; писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“; справка
картон на водача; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от
12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; съобщение до СРП за започнато досъдебно
производство; Протокол за претърсване и изземване /с албум/; Заповед за задържане на лице
с рег. № 3382зз-840 от 12.07.2022г.; Определение № *** на СРС, НО, 12 състав и техническа
експертиза на 1 бр. LED лампа.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените по делото Докладни записки (на лист 34, лист 35 и лист 86 от делото), тъй като
трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО;
Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) приема, че Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Освен това Докладните записки, както и писмените сведения от Н., а също
и показанията на К., П., А., Н. и А. (дадени в хода на досъдебно производство № 3382 ЗМК
982/2022г. по описа на 07 РУ – СДВР) по същество съдържат свидетелски показания, които,
обаче, не са дадени устно и непосредствено пред решаващия съд, а в писмен вид и пред друг
орган, поради което те не следва да се подлагат на анализ.
Справките за собствеността на МПС с рег. № *** (на лист 46 и лист 166 от делото),
справката за собствеността на МПС с рег. № СВ 1072 ВС (на лист 87 от делото), справката за
криминални прояви на Н. (на лист 48 от делото), Протоколът за обиск на лице и
декларацията (на лист 50-51 и лист 136 от делото), писмото до Управителя на такси
компания „Иелоу такси“ и отговорът до 07 РУ – СДВР (на лист 123-124 от делото) са
документи, които са неотносими към предмета на доказване по това дело. Поради това те не
следва да се подлагат на анализ. Същото важи и за Протокола за доброволно предаване на
мобилен телефон (на лист 47 от делото), техническата експертиза на мобилен апарат и СИМ
карта (на лист 104-112 от делото), Протокола за оглед на веществени доказателства /с албум/
(на лист 114-122 от делото) и видео-техническата експертиза (на лист 152-165 от делото).
Придружаващите документи във връзка с назначените в хода на досъдебното
производство експертизи (на лист 91, лист 97 - 98, лист 100, лист 102-103, лист 128-131,
лист 133 и лист 149-151 от делото), както и актовете на прокурори и разследващи полицаи,
постановени в хода на досъдебното производство (на лист 52-83, лист 85, лист 90, лист 92,
лист 99, лист 101, лист 113, лист 125-127, лист 132, лист 137-147 и лист 167-168 от делото)
са ирелевантни за настоящото производство. Поради това СРС ги остави извън
доказателствената маса и не ги анализира.
При така направеното уточнение следва да се посочи, че приобщените по реда на
чл.283 от НПК документи от досъдебното производство, които имат връзка с предмета на
доказване по това дело са съобщението до СРП за започнато досъдебно производство,
Протоколът за претърсване и изземване /с албум/, Определението на СРС, НО, 12 състав от
4
14.07.2022г., техническата експертиза на 1 бр. LED лампа, Заповедта за задържане на лице с
рег. № 3382зз-840 от 12.07.2022г. и Постановлението на СРП от 30.09.2024г. за прекратяване
на досъдебно производство.
Протоколът за претърсване и изземване /с албум/, както и Заповедта за задържане на
лице с рег. № 3382зз-840 от 12.07.2022г. са изготвени по предвидения в закона ред и имат
достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и установява датата на извършване на
полицейската проверка. Приложеното на лист 33 от делото съобщение до СРП за започнато
досъдебно производство е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това СРС
дава вяра и на него. Техническата експертиза на 1 бр. LED лампа, като компетентно и
безпристрастно изготвена при използването на специални знания от вещо лице –
специалист, следва да се кредитира от съда. Като издадени от държавен орган и имащи
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът дава вяра и на Определение
№ *** на СРС, НО, 12 състав, както и на Постановление на СРП от 30.09.2024г. за
прекратяване на досъдебно производство.
Съдът постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията на
свидетелите К. А. и К. К., тъй като са очевидци и освен това думите им се явяват относими,
информативни, житейски достоверни, непредубедени и взаимно допълващи се. Тези гласни
доказателства намират опора в Протокола за претърсване и изземване /с албум/, в
техническата експертиза на 1 бр. LED лампа и в Заповедта за задържане на лице с рег. №
3382зз-840 от 12.07.2022г. – относно датата, лицето и вида на лампата, установена на
таблото на автомобила. Поради това СРС дава вяра на показанията на свидетелите А. и К..
От техните показания се установява, че на таблото на лек автомобил „***“ с рег. № ***, при
предното панорамно стъкло, е имало поставена сигнална лампа, която свети в син и червен
цвят, но също така се доказва, че към момента на спирането на автомобила за проверка тази
лампа не е била включена, т.е. не е била ползвана.
Приложените по делото писмо рег. № УРИ3382р-46256 от 01.11.2024г., писмо рег. №
УРИ246р-405 от 09.01.2025г. и писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – София, Сектор „Пътна
полиция“ са обективни и достоверни. Поради това съдът ги кредитира.
Справката картон на водача, както и Заповедите на Министъра на вътрешните работи с
№ 8121К-12547 от 12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. са издадени от държавен
орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че жалбоподателят Н. има и други /не много на брой/ нарушения по
ЗДвП, като само две от тях датират от преди процесната дата - 12.07.2022г. Въз основа на
цитираните Заповеди на Министъра на вътрешните работи се установява, че Г.Б. е заемала
длъжността Началник на 01 Група „Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор
„Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и съответно е била оправомощена да
издава Наказателни постановения, вкл. и процесното НП. Поради това съдът приема, че
конкретното Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице.
На лист 7 от делото е приложен плик от жалбата на В. Н., подадена чрез адв. Л. до
ОПП – СДВР. Този документ има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това съдът
5
кредитира това доказателство и приема, че жалбата срещу процесното НП е била подадена
по пощата на 20.01.2025г.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Наказателното постановление е връчено на Н. на 08.01.2025г. и е
обжалвано с жалба, подадена по пощата на 20.01.2025г. Поради това съдът приема, че
жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок. Тя изхожда от легитимирана страна
в процеса и се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Министъра на
вътрешните работи следва, че процесното Наказателно постановление е издадено от
оправомощено лице.
В случая е приложима нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е бил съставен
АУАН, а е било образувано досъдебно производство. Видно от съобщението до СРП за
започнато досъдебно производство и Постановлението на СРП от 30.09.2024г. за
прекратяване на досъдебното производство, в периода 12.07.2022г. – 07.11.2024г. е имало
наказателно производство във връзка със случая. От лист 9-гръб от делото е видно, че
жалбоподателят Н. е бил уведомен за това, че прокурорът е прекратил досъдебното
производство и е изпратил материалите на 07 РУ – СДВР за преценка за налагане на
административно наказание. Поради това следва, че в случая не е налице съществено
процесуално нарушение заради това, че не е съставен АУАН.
Според чл.34, ал.3 от ЗАНН административно – наказателното производство следва да
се прекрати, ако не е издадено НП в 6-месечен срок от съставянето на АУАН. В случая не е
бил съставен АУАН, поради което и не може да се приеме, че е започнал да тече този срок от
6 месеца. Неприложими се явяват и сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е бил
съставен АУАН и е приложимо изключението по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Заради това и
доводите на защитата във връзка със сроковете по чл.34 от ЗАНН се явяват неоснователни.
В случая нарушителят е физическо лице и на него е наложено административно
наказание «глоба». Поради това и по аргументи от Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г.
на ОСК на ВАС, настоящият съдебен състав прие, че следва да направи преценка дали да се
приложи институтът на погасителната давност. Съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5
от НК относителната давност за административно - наказателно преследване е три години.
По аргумент от чл.80, ал.3 от НК давността за нарушението започва да тече от датата на
неговото извършване – в случая : 12.07.2022г. Доколкото НП е издадено на 19.11.2024г., СРС
приема, че не е изтекла относителната давност от 3 години от датата на деянието до
издаването на Наказателното постановление. Към момента не е изтекла и абсолютната
давност от четири години и половина – на основание чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК.
6
Поради изложеното по-горе СРС приема, че издаването на Наказателното
постановление след повече от 2 години след извършване на деянието не съставлява
основание за прекратяване на административно – наказателното производство.
В Наказателно постановление № 24-4332-028185 от 19.11.2024г. е посочено, че В. Л. Н.
е извършил нарушение по чл.91, ал.3 от ЗДвП за това, че на 12.07.2022г. около 20:00 часа в
гр. София на ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 70, с посока на движение от ул. „Проф. Атанас
Иширков“ към ул. „Проф. Иван Странски“ е управлявал „***“ с рег. № *** като в колата на
таблото, при предното панорамно стъкло, имало поставена сигнална лампа, предвидена за
автомобили със специален режим на движение без да има такова право. Същевременно,
обаче, чл.91, ал.3 от ЗДвП (в сила към 12.07.2022г.) гласи, че специален режим на движение
ползват моторните превозни средства на Центрове за спешна медицинска помощ; Държавна
агенция „Национална сигурност“; структури на Държавна агенция „Разузнаване“,
определени от Председателя на Агенцията; структури на Служба „Военно разузнаване“,
определени от Директора на службата; Главните и Областните дирекции на Министерство
на вътрешните работи; Народно събрание; Национална служба за охрана; Главна дирекция
„Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерство на
правосъдието; Бюрото по защита при министъра на правосъдието; Служба „Военна
полиция“ към Министъра на отбраната; военнополицейските формирования от Българската
армия; други служби на Министерство на вътрешните работи, определени от Министъра на
вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, определени от
Изпълнителния директор за осъществяване на контрол, Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при осъществяване на
оперативно-издирвателна дейност, Националното тол управление при Агенция „Пътна
инфраструктура“, определени от Председателя на управителния съвет на Агенцията и
структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от
Председателя на Комисията.
След съпоставка между посочената като нарушена правна норма и съдържанието на
НП, в което словесно е описано нарушението, вменено на Н., съдът достигна до следните
изводи :
Първо – в чл.91, ал.3 от ЗДвП (в сила към 12.07.2022г.) са изброени службите, чийто
МПС могат да ползват специален режим на движение. В тази норма няма запрет за
осъществяване на определено действие или бездействие, чието нарушение да е въздигнато
от закона в административно нарушение. Поради това принципно /независимо как е описано
нарушението с думи в НП/ не може да се твърди, че е налице административно нарушение
по чл.91, ал.3 от ЗДвП към процесната дата – 12.07.2022г.
Второ – в НП е посочено словесно, че Н. е управлявал лек автомобил с поставена на
таблото, при предното панорамно стъкло, сигнална лампа, предвидена за автомобили със
специален режим на движение. Същевременно, обаче, управлението на автомобил с
поставена такава лампа не представлява изпълнително деяние по чл.91, ал.3 от ЗДвП. Това
означава, че в Наказателното постановление има несъответствие между словесното и
7
цифровото описание на твърдяното нарушение, поради което е налице неяснота на
повдигнатото на Н. обвинение и е нарушено правото на защита на лицето да разбере срещу
кои факти следва да се защитава. Допуснато несъответствие представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като е невъзможно В. Л. Н. да разбере административно-
наказателното обвинение срещу себе си и да организира защитата си.
Трето – съгласно чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП се наказва водач, който е поставил или
използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил
със специален режим на движение, без да има това право. С думи, обаче, в Наказателното
постановление не се сочи Н. да е поставил въпросната лампа или да я е ползвал, а само се
твърди, че е управлявал МПС, в което е имало поставена такава лампа. Поради това СРС
счита, че има несъответствие и между словесното описание на нарушението и приложената
за него санкционна норма. Това също прави обвинението срещу Н. неясно и води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Гореизложеното показва, че са налице основания за отмяна на НП на формално
основание.
Въпреки това съдът ще изложи съображения и по съществото на спора, тъй като и там
са налице основания за отмяна на Наказателното постановление поради недоказаност на
вмененото на Н. нарушение. От показанията на свидетелите К. и А. (разпитани пред СРС на
10.06.2025г.) става ясно, че към момента на извършване на полицейската проверка, т.е. към
процесните дата и час (12.07.2022г. около 20:00 часа) в автомобила, управляван от
жалбоподателя, е имало поставена лампа, но същата не е била включена. Това означава, че
въпросната лампа не е била използвана, а е доказано единствено, че жалбоподателят Н. е
имал фактическа власт спрямо нея. Поради това не може да се мисли за приложимост на
чл.91, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в конкретния случай, тъй като от доказателствата по делото не се
установява Н. да е подавал едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или
червена светлина от въпросната лампа, респ. да е ползвал специален режим на движение.
Освен това, дори и да се приеме от кредитираните по-горе доказателства, че е доказано, че в
автомобила, управляван от Н., е имало поставена лампа, за която техническата експертиза
казва, че наподобява лампите, които се поставят в автомобилите на МВР със специален
режим, доколкото не е ясно кой и кога е поставил въпросната лампа на таблото на
автомобила, не може да се приеме, че е доказано от обективна страна да е реализиран и
съставът на чл.175, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП. Поради тези съображения СРС прие, че
твърдяното нарушение не е доказано.
Водим от изложеното съдът достигна до извода, че и заради допуснати съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението, и заради недоказаност на конкретно
повдигнатото обвинение срещу В. Н., издаденото срещу него Наказателно постановление
следва да се отмени.
Въпреки изхода на делото и направеното от юрк. К. в писмени бележки с вх. № 201745
от 10.06.2025г. възражение за прекомерност, съдът не следва да присъжда разноски в полза
на жалбоподателя, тъй като последният не е ангажирал доказателства да е направил реално
8
такива. На лист 5 и лист 173 от делото са приложени пълномощни от името на
жалбоподателя Н., но с тях се доказва единствено, че той е упълномощил адв. Л. да го
представлява по това дело пред СРС. От тези пълномощни не се установява размер на
уговорено адвокатско възнаграждение и дали същото е било в действителност платено.
Същевременно по делото няма представен договор за правна защита и съдействие или друг
вид документ, доказващ, че реално В. Н. е направил разноски за адвокатски хонорар. Поради
това искането от жалбата за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се
остави без уважение, тъй като не е доказано да са били реално сторени разноски по делото
от страна на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-028185 от 19.11.2024г., издадено от
Началник Група в ОПП - СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение
по чл.91, ал.3 от ЗДвП на В. Л. Н. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя Н..
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9