М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 535/2019 г. на АРС.
Районна прокуратура - Асеновград е
повдигнала инение против подсъдимата:
Т.И.Х., за това че: На 14.06.2016 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на
продължавано престъпление, с три деяния в съучастие като подбудител с
извършителите П.Н.Д., В.З.Я. и И.Б.К., пред надлежен орган на властта –
нотариус С.К., вписана в нотариалната камара под № 234 с район на действие район РС – гр. Асеновград е склонила П.Н.Д., В.З.Я.
и И.Б.К., като свидетели по нотариално дело № 748/2016 г. по описа на
горепосочения нотариус, устно и съзнателно да потвърдят неистина – че лицето Т.И.Х.
е владяла необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от десет
години следните имоти: имот с № 036003 в землището на с. Чешнегирово с ЕКАТТЕ
81342 общ. Садово, обл. Пловдивска с площ 3,002 дка.,
начин на трайно ползване на нива, четвърта категория в местността „Попова курия“ и имот с № 120004 в землището на с. Чешнегирово с
ЕКАТТЕ 81342 общ. Садово, обл. Пловдивска с площ
5,202 дка., начин на трайно ползване на нива, четвърта категория в местността „Долусене“, никой не е оспорвал собствеността ѝ върху
тези имоти и никой не ѝ е пречил да ги стопанисва – престъпление по чл.
290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото инение
и пледира подсъдимата Т.И.Х. да бъде
призната за виновна, като й се наложи наказание определено при условията на чл.
54 ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно:
Лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.
66 ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимата Т.Х. не се признава
за виновна и се възползва от правото си
да не дава обяснения по обвинението. Защитникът на подсъдимата адв. А., излага
тезата от една страна, че деянието предмет на обвинението не е съставомерно по посочения текст от НК и от друга, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, с оглед на което пледира, че подсъдимата е невиновна
в извършването му, като моли за
оправдателен диспозитив. Подсъдимата поддържа
защитната позиция заявена от защитника.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Т.И.Х. е родена на ***
***, българка, българска гражданка, живуща ***, със средно образование,
пенсионерка, личен асистент на сина си, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
С Решение № 11 за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. Чешнегирово, обл.
Пловдивска от 19.08.1997 г. на поземлената комисия гр. Садово е било
възстановено правото на собственост на наследниците на И.Г. П. – бивш жител на
селото върху три недвижими имота. Това са имот с № 036003 в землището на с.
Чешнегирово с ЕКАТТЕ 81342 общ. Садово, обл.
Пловдивска с площ 3,002 дка., начин на трайно ползване на нива, четвърта
категория в местността „Попова курия“, имот с №
120004 в землището на с. Чешнегирово с ЕКАТТЕ 81342 общ. Садово, обл. Пловдивска с площ 5,202 дка., начин на трайно ползване
на нива, четвърта категория в местността „Долусене“ и
имот с № 081022 в землището на с. Чешнегирово с ЕКАТТЕ 81342 общ. Садово, обл. Пловдивска с площ 3,999 дка., начин на трайно ползване
на нива, четвърта и шеста категория в местността „Пелина“. Сред наследниците на
И. Попчев са и свидетелите А.В.И. и В.Л.Н., а подсъдимата Т.Х. им е роднина. До 2010 г. свид. А.И. с други свои роднини обработвали сами и лично
втората посочена нива. Засаждали са я със слънчоглед, дини, жито и други
култури. Част от роднините на свид. А.И. обаче
починали през 2009 г. и същият започнал да изпитва трудности при обработка на
земята. Поради тази причина същият започнал да отдава нивата в местността „Долусене“ под наем на „Семенарска къща – Садово“ ООД. Свид. П.И.Д. е управител на посоченото дружество, което се
занимава със земеделие. Относно наемните отношения между дружеството и свид. И., които продължили за периода от 2011 г. до 2016 г.
били сключени общо 5 броя договори за наем, копия от които са приложени по
делото. През м. август 2017 г. свид. А.И. се срещнал
с представители на посоченото дружество с намерение да си получи рентата.
Тогава същият с учудване разбрал, че вече не е собственик на най-големия от
гореописаните три имота, а именно имота в местността „Долусене“.
Срещнал се със свид. В.Л.Н. – съпруга на покойния му
братовчед, с който до 2010 г. заедно обработвали имота и ѝ потърсил
сметка за продажбата му. Последната обаче била категорична, че не тя е сторила
това. Тогава двамата извършили проверка и установили, че имотът, а и други
такива са продадени от подсъдимата Т.Х.,
която се явява тяхна племенница. Поради тази причина свид.
А.И. депозирал жалба в Районна прокуратура гр. Асеновград. Действително в началото на 2016 г. подсъдимата
Т.Х. се консултирала със свид. Г.Н.Д. адвокат, който упражнява професията си в гр.
Асеновград. Целта на същата била да се снабди с информация как може да продаде
възстановения с Решението на ПК гр. Садово имот, който тя стопанисва. Касае е
се за имот с № 081022 в землището на с. Чешнегирово с ЕКАТТЕ 81342 общ. Садово,
обл. Пловдивска с площ 3,999 дка., начин на трайно
ползване на нива, четвърта и шеста категория в местността „Пелина“. Тогава
обаче подсъдимата Т.Х. решила да се
сдобие и с нотариални актове за собственост и за другите два възстановени със
същото Решение имота. Споделила на свид. Д., че
реално тя ги притежава по наследство и ги обработва, а последния от своя страна
ѝ разяснил процедурата, по която тя може да стане официално техен
собственик, а именно чрез изслушване пред нотариус на трима свидетели, които да
заявят, че съответният имот е владян необезпокоявано и непрекъснато от подсъдимата
в продължение на повече от 10 години. Впоследствие по молба-декларация от Т.Х.
от 20.05.2016 г. било образувано нотариално дело № 748/2016 г. по описа на свид. С.К. – нотариус
с района на действие Районен съд гр. Асеновград. На 14.06.2016 г. подсъдимата
Т.Х. завела при посочения нотариус свидетелите В.Я., П.Д. и И.К.. Преди това
същата помолила тримата да заявят, че същата е владяла необезпокоявано и
непрекъснато в продължение на повече от десет години имотите в местностите „Долусене“ и „Попова курия“. Подсъдимата
Т.Х. сторила това, въпреки че знаела, че това не отговаря на истината, тъй като
тя не е владяла изобщо имотите в местностите „Попова курия“
и „Долусене“ и
че по този начин подтиква тримата
свидетели да потвърдят неистина пред нотариус С.К.. Свидетелите В.Я., П.Д. и И.К.
изобщо не са били наясно дали това е истина и не са възприемали лично тези
обстоятелства, които подсъдимата ги помолила да потвърдят пред нотариуса, тъй
като никой от тях не бил ходил и не знаел къде точно се намират посочените
имоти, а още по-малко пък кой в действителност ги владее и обработва. Всеки от
тях обаче бил в близки отношения с подсъдимата и затова и се съгласил под нейно
давление да и направи услуга, като каже това, което го накарала подсъдимата, а
именно, че реално тя е владелец и собственик на тези имоти и те се съгласили.
Така на горепосочената дата, пред нотариус С.К. свидетелите В.Я., П.Д. и И.К.
единствено под нейно давление заявили, че подсъдимата Т.Х. е владяла
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от десет години имотите
в местността „Пелина“, както било истина и в местностите „Долусене“
и „Попова курия“, което изобщо не отговаряло на
истината. Като свидетели в нотариалното производство заявили категорично и че
никой не е оспорвал собствеността и върху тези имоти и никой не и пречил да ги
стопанисва, което било неистина, депозирана с цел да се обслужат единствено
интересите на подсъдимата. Тези техни изявления били обективирани
в съответния протокол на нотариуса, копие от който е приложен по делото и който
тримата подписали. На тази база бил съставен нотариален акт за собственост на
недвижими имоти придобити по наследство и давностно
владение № 178, том IV, рег. № 3420 дело № 748 от 14.06.2016 г. на същият
нотариус, с който подс. Т.Х. била призната за
индивидуален собственик на имотите . От решаващо значение за съставянето на
нотариалния акт са били изявленията на
тримата свидетели, направени изцяло под давлението на подс.
Т.Х.. Незабавно след това при същият нотариус последвали сделки. С нотариален
акт за продажба на недвижим имот със следващия номер на същия нотариус, нивата
в местността „Попова курия“ била продадена на свид.
М.Р.М.. Със следващия нотариален акт имотите в местностите „Долусене“
и „Пелина“ били продадени на свид. Б.А.А..
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
събраните по делото доказателства. На първо място основния факт от обективния
състав на престъплението предмет на обвинението, а именно факта, че
потвърдените от тримата склонени лица обстоятелства са неистински, се
установява директно от показанията им в качеството на свидетели по настоящото
производство . Видно от Протокола за обстоятелствена проверка от 14.06.2016 г.
в показанията си като свидетел дадени пред нотариуса всеки от тримата свидетели
В.Я., П.Д. и И.К. категорично и по идентичен начин е заявил конкретни факти по
отношение на имотите в местността „Долусене“ и
„Попова курия“, които са неистина, а именно, че
откакто те са възстановени от поземлената комисия само подсъдимата Т.Х. ги е
ползвала, обработвала ги е сама , отдавала ги е под аренда, като е стопанисвала
тези имоти повече от петнадесет години непрекъснато и необезпокоявано досега, и
никой не й е пречил да ги ползва. В показанията си свидетелите В.Я. и П.Д. депозирани в съдебно
заседание същите обаче заявяват, че на практика никога не са посещавали имотите,
за които свидетелствуват и никога не са виждали
подсъдимата да обработва тези имоти и дори не знаят къде се намират, нито пък
могат да ги индивидуализират, а още по-малко пък са били наясно дали тя ги е отдавала
под наем и е получавала рента. Заявяването на конкретните неверни факти в нотариалното производство е станало
единствено под давлението на подсъдимата Х. и по начина, по който тя е поискала
от тях с цел да обслужат нейния личен интерес, като и извършат услуга. Същото
се отнася и за показанията на свидетеля И.К. в съдебното производство в които
той заявява, че дори не помни, дали е свидетелствал пред нотариус и като цяло е
ходил назад в годините само два или три пъти да оре ниви на Т.Х., без да е в
състояние да ги конкретизира и да каже дали те се отнасят до процесните
имоти, нито пък някога е виждал Т.Х. да обработва тези ниви. По отношение на
главния факт съдът ползва и показанията на свидетелите А.И. и В.Н., от които се
установява, че в действителност те са владели и ползвали нивата от 5,202 дка в
местността „Долусене“, като първоначално са я
обработвали, а впоследствие от 2011 г. до 2016 г. са я отдавали под наем на
„Семенарска къща“ – гр. Садово, което се потвърждава и от показанията на
свидетеля П.Д.. От показанията на тези свидетели категорично се установява, че
подсъдимата никога не е владяла посочения имот и, че същата е успяла да го
придобие в резултат на обстоятелствена проверка и да се сдобие с нотариален акт
за собственост в резултат единствено на лъжливите показания на свидетелите, към
което тя ги е склонила умишлено. Същото се отнася и за имота в местността „Попова курия“
с площ от 3.002 декара. При установяването на фактическата обстановка съдът
ползва и показанията на свидетелите Г.Д., С.К., М.М. и
Б.А.. Всички те въпреки, че не са директно относими
към главния факт, са еднопосочни, съответни помежду си и с показанията на останалите
свидетели и косвено също го установяват. Установената фактическа обстановка се
потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства- препис от
нотариално дело № 748/2016 г. Решение на ПК гр. Садово, копия от нотариални
актове, копия от договори, характеристична справка, справка
за съдимост, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно включени в доказателствената съвкупност.
При така установената посредством събраните и
проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателства, съдът намира
от правна страна, че подсъдимата Т.И.Х., като подбудител е осъществила от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 290 ал.1, във вр. с чл. 20
ал.3, във вр. с
ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
От
правна страна с действията си на инкриминираната
дата подсъдимата Х. умишлено и целенасочено е мотивирала свидетелите П.Д., В.Я.
и И.К. и ги е склонила като свидетели в нотариално производство пред нотариус
да заявят неверни обстоятелства, с което те пред надлежен орган на властта са
потвърдили неистина. Както подсъдимата, така и свидетелите са били наясно, че
заявените от тях обстоятелства са неистина и
въпреки това същите категорично са ги заявили, единствено подтикнати и
склонени за това от подсъдимата и за да
обслужат нейния личен интерес. Не случайно в резултат на тяхното
лъжесвидетелстване, подсъдимата се е сдобила с нотариални актове за собственост
върху чужди имоти, след което незабавно ги е продала на трети лица, с което се
е облагодетелствала от цената им. От субективна страна, деянието е извършено
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че кара
свидетелите да лъжат, като потвърдят неистина. Същата е съзнавала обществено-опасният
характер на деянието и настъпването на обществено-опасните последици и
преследвайки своя личен интерес е искала настъпването им.
По отношение на другия обективен елемент от
състава на престъплението по чл.290 ал.1 от НК, а именно, че нотариусът е орган
на власт съдът намира, че същият е налице в какъвто смисъл е и константната
съдебна практика. Действително, нотариусът не е между изрично посочените в
разпоредбата на чл. 93, т. 2 от НК органи, а именно: органите на държавна
власт, на държавно управление и органите на съдебна власт, както и на служителите
при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Същевременно,
нотариалното производство е регламентирано в Гражданския процесуален кодекс
като вид охранително производство, насочено към издаването на акт на
държавно,съдебно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни
правни последици. Независимо, че нотариалният акт в проведеното нотариално
производство няма силата на присъдено нещо и не представлява изпълнителен титул
на решение по правен спор, то той ползва лицето, в чийто интерес е издаден и
има доказателствена сила спрямо трети лица, тъй като
с него се констатира наличието на определени права, в случая правото на
собственост. Ето защо, нотариусът, пред който се е развило цитираното
производство и е издал съответния акт, като орган на охранителното
производство, фактически е осъществил функции, сходни с тези на органите на
съдебната власт. В този смисъл и лъжесвидетелстването пред него в рамките на
нотариалното производство е пред надлежен орган на властта.
С оглед на изложените
съображения и като намери, че
авторството и вината на подсъдимата Т.Х. в извършването на горното
престъпление са доказани по несъмнен
начин, съдът я призна за виновна в извършването му.
При оразмеряване на наказанието по отношение на подсъдимата като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото й съдебно минало. Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира. Престъплението по чл.290 ал.1
от НК е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок до 5 години, а чл.21
ал.1 от НК изисква съобразяване на характера и степента на участие на
съучастника /в случая- подбудител/ в изпълнението на престъплението. Като
отчита конкретните факти, а именно, че именно подсъдимата Х. е инициирала престъпната
деятелност, до голяма степен е координирала същата и е мотивирала останалите съучастници към лъжесвидетелстване, водена изключително от
собствени користни мотиви, и в крайна сметка се е облагодетелствала лично във
връзка с извършеното престъпление, съдът намира, че наказанието, макар и при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, следва да се
индивидуализира значително над минималния законов размер от три месеца, като се
определи на една година лишаване от свобода. По отношение на така определеното
наказание съдът намери, че са налице основания за отлагане на изпълнението му. Наложеното
наказание не надвишава срок от 3 години, подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода, а липсата
на данни за други противообществени прояви формират у съда убеждение, че целите
на превенцията ще се изпълнят и без
ефективното изтърпяване на санкцията. Ето защо и на основание чл. 66 ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на наказанието срок от 3 години.
Съдът намира, че именно
така определеното наказание като вид и размер
ще допринесе в най-висока степен за постигане на целите на наказанието чл. 36 от НК и в частност за целите не
индивидуалната превенция.
Причините за извършване на престъплението са липса на чувство за
отговорност от страна на подсъдимата Т.Х. по отношение на собствените и
действия и постъпки и незачитане на установения в страната правов ред и конкретно нормите охраняващи правосъдието и
правосъдната дейност.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: