Р Е
Ш Е Н
И Е № 1
гр.Кюстендил, 04.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на осми декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 291 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във
вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на М.Л.К. ***, против Заповед № ФК-С480-0405556 от 14.04.2020год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, за налагане на ПАМ по чл.186,
ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
административния акт на основанията по
чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон са
обосновава с твърдения за отсъствие на предпоставките за прилагане на ПАМ. Сочи
се, че в случая е налице изключението по чл.4, т.6 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., тъй като оспорващата като физическо лице отдава под наем процесния обект, а и ползва
част от същия като жилище. Прави се искане
за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателката адв.
Здравко В., заявява становище за поддържане на предявената жалба. Допълнително са оспорва извършването на релевираното
административно нарушение, във връзка с което са издадени АУАН
и НП и е наложена ПАМ.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт С.
В., устно в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Сочи
доводи за законосъобразност на оспорената заповед, която счита за издадена от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон,
като отрича наличието на осъществен състав по чл.4,т.6 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед
ФК-С480-0405556
от 14.04.2020год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е наложена ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от
ЗДДС „запечатване на търговски обект – къща за гости „Център“, находяща се в
гр. С.Б., ул . „Германея“ № 1, стопанисван от М.Л.К.,
за срок от 14
дни и забрана на достъп до него на осн. чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е мотивирана
с изложение на следните обстоятелства: на
16.02.2020г. в 12,30 ч., при извършена проверка от служители на НАП на търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - къща за гости „Център“, находяща се в
гр. С.Б., ул . „Германея“ № 1, стопанисвана от М.Л.К.,
е
констатирано, че същата в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., не е изпълнила задължението си
да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността; че при извършена преди легитимацията от страна на органите по
приходите, контролна покупка на стая за нощувка на стойност 45,00лв. е прието плащане в брой
от М.Л.К.,
за което не е
издаден фискален бон от
фискално устройство,
каквото е липсвало в обекта. С оглед на горното е установено, че М.Л. К. извършва търговска дейност без да е
регистрирала, монтирала и въвела в експлоатация фискално устройство с изградена
дистанционна връзка са НАП от момента на започване на дейността в обекта.
Горното е
квалифицирано
като
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.7,
ал.1 вр. с ал.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана Наредбата/. Органът е приел, че лицето не
попада в изключенията по чл.4 от Наредбата. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с
тежестта на нарушението и последиците от него, а именно неотчитане на
реализирани приходи от търговска дейност, респ. укриване на доходи, което води
до отклонение от данъчно облагане.
Констатациите от проверката са
отразени в съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0405556/16.02.2020г.
Същият е приложен по делото като част от административната преписка. Видно от съдържанието на ПИП, проверката на
обекта е извършена на 16.02.2020г.
в 12,30часа, а контролната покупка е на стая за нощувка на
стойност 45,00лв., като платената сума е
приета от М.Л.К., без за плащането да се издаде
фискална касова бележка поради липса на фискално устройство в търговския обект.
В ПИП се сочи, че търговският обект представлява два броя стаи за гости, всяка
със собствен санитарен възел, с обща площ от 70 кв.м.
Към административната преписка са
представени: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том І,
рег. № 1117, дело № 55/11.03.2002г., с който се доказва, че М.Л.К. – Калдръмова
е придобила правото на собственост върху сграда за обществено обслужване със
застроена площ от 70 кв.м. и разгъната застроена площ от 140 кв.м., изградена в
общински УПИ ХVІІІ в кв.74 по ЗРП на гр. С.Б.; Удостоверение № 00234, изд. от
кмета на Община С.Б., за категория две звезди
на обект – къща за гости
„Център“, находящ се в в гр. С.Б., ул. „Германея“ № 1, собственост
на М.Л.К., който обект е с капацитет 2
стаи, 4 легла; обяснение на М.Л.К. от 16.02.2020., видно от което същата признава
обстоятелствата от извършената проверка.
Ответникът е приложил заверено копие от
Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с
която определя директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползвано фискално устройство и да отнемат правото
на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС.
Издадената
заповед за ПАМ е връчена на М.Л.К. на 22.06.2020г.,
а жалбата е подадена по пощата
на 06.07.2020г.
В съдебното производство,
оспорващата е представила удостоверение изх. № 112/24.06.2020г., изд. от Община
С.Б., видно от което настоящият й адрес е в гр. С.Б., ул. „Германея“ № 1, вх.
А, а ответникът е представил заверени
копия от АУАН № 0125342 от 16.02.2020г., съставен срещу оспорващата М.Л. К.
за нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, извършено на 16.02.2020г.;
възражение на нарушителя от 20.02.2020г.
и НП № 519876-0125342/24.06.2020г., с
което на М. Л. К., за нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00лв.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна, като
изпълняваща изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден индивидуален административен
акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона,
поради което е законосъобразна.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност
на началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, видно от Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП за
делегиране на правомощия за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Страните не спорят по компетентността.
От формална страна, в заповедта са
изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна
мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания
индивидуален административен акт на осн.
чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от
ЗДДС и съобразно обстоятелствата, констатирани при извършената
проверка на търговския обект.
Последният е индивидуализиран с адрес и предмет на осъществяваната дейност. Конкретно и ясно са описани фактите,
относими към състава на наложената ПАМ. В акта е цитиран ПИП сер. АА № 0405556/16.02.2020г., за който се сочи, че е съставен при извършената проверката в
обекта и отразява установените факти и обстоятелства. Изложени са мотиви и относно
продължителността на наложената ПАМ.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Административното производство е започнало
въз основа на извършена проверка на 16.02.2020г., обективирана в
протокола от същата дата, връчен на жалбоподателката. Горното представлява уведомление
по см. на чл.26, ал.1 от АПК.
Проверен по същество, оспореният
индивидуален административен акт е материалноправно законосъобразен, поради
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, посочена като правно основание в оспорената заповед,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Следва, че за да бъде приложена ПАМ на осн. чл.186,
ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки – адресата на ПАМ да е задължено лице по чл.118,
ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., което не е въвело в
експлоатация или не е регистрирало в НАП
фискално устройство. От цитираните норми
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението по чл.7, ал.1 от Наредбата
във вр. с с чл.3, ал.1 от Наредбата и чл.118,
ал.1 от ЗДДС, административният орган при условията на обвързана компетентност
налага ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъпа до
обекта. Както се посочи, последната се прилага независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, т.е. независимо от административнонаказателната
отговорност на лицето, поради което съдът в настоящото производство не дължи
проверка дали е извършено административно нарушение от жалбоподателката и релевираните в тази връзка доводи са
неотносими за спора относно законосъобразността на оспорената заповед.
С оглед законовата регламентация и конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед, съдът констатира, че са доказани от органа предпоставките за налагане на ПАМ. Основният спор по делото е относно това, дали адресатът на заповедта е задълженото лице по чл.7, ал.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредбата, като защитната теза на жалбоподателката е, че е налице изключението по чл.4, т.6 от Наредбата. Съдът, след преценка на събраните доказателства, счита изложените в този смисъл доводи за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, а съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Изключенията от визираните задължения са предвидени в чл.4 от Наредбата. Правната норма предвижда, че не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности: по т.6 - дейност на наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения. Анализът на доказателствените средства по делото не установява представките за приложение на изключенията по чл.4 от Наредбата, вкл. на соченото от оспорващата изключение по т.6. Процесната къща за гости е търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС и съобразявайки дефиницията на закона, съдът счита, че горната характеристика на същата не се променя от обстоятелството, че части от обекта /отделни помещения/ се ползват като жилище, както сочи оспорващата. Съществено за квалифициране на обекта като търговски е това, че в него се извършват продажби на стоки или услуги, обстоятелство което е безспорно установено по делото. Видно от съставения ПИП, органите по приходите са извършили контролна покупка на една стая за нощувка. Този факт, преценен в съвкупност с доказателствата за категоризиране на обекта като туристически по реда и на основание чл.129 и сл.от Закона за туризма, видно от издаденото от кмета на община С.Б. Удостоверение № 00234, за категория две звезди на обект – къща за гости „Център“, дисквалифицира осъществяваната от жалбоподателката дейност като такава по чл.4, т.6 от Наредбата. Противно на поддържаните доводи, по делото се установява, че същата, в качеството си на физическо лице, извършва хотелиерство по смисъла на чл.113, ал.2 от Закона за туризма, а не отдава под наем помещения в качеството си на наемодател. Следват изводи за отсъствие на предпоставките за приложение на изключението по чл.4, т.6 от Наредбата и оспорващата се явява задължен субект по чл.7, ал.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредбата, който е следвало да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Правнорелевантният факт - неизпълнението на визираното задължение, органът установява с Протокола за извършената проверка сер. АА, № 0405556/16.02.2020г. Същият е съставен по установения ред и форма от орган по приходите в кръга на правомощията му, поради което се ползва с материална доказателствена сила на осн. чл.50, ал.1 от ДОПК, т.е. отразените в него факти и обстоятелства следва да се приемат за доказани. В случая в ПИП са описани надлежно извършената покупка, както и плащането в брой на стойността на покупката в процесния търговски обект, т.е. дейност по чл.3, ал.1 от Наредбата, във връзка с която за лицето е възникнало задължението по чл.7, ал.1 от Наредбата, да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, чрез които да регистрира и отчита извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележки. Видно от данните в ПИП и от обясненията на оспорващата, горното задължение не е изпълнено, Следват изводи за осъществени материалноправни предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка.
При определяне на
срока на наложената ПАМ, органът се е съобразил с принципа за съразмерност и като е взел предвид
тежестта на нарушението, е определил 14-дневния срок на ПАМ, при максимален
законов срок от 30 дни. В случая издателят на заповедта е действал
целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Оспорената заповед е издадена в съответствие
с целта на закона. ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено
извършването на административни нарушения от същия вид, както предвижда чл.22
от ЗАНН, а и с оглед защита интересите
на държавния бюджет чрез правилно отчитане на приходите и определяне
размера на публичните задължения.
С оглед на изложеното, издадената
заповед е законосъобразна, а оспорването е неоснователно и съдът го отхвърля.
Предвид изхода по делото съдът
присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100,00лв.,
определено на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 АПК.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Л. К., ЕГН **********,***, против Заповед № ФК-С480-0405556 от 14.04.2020год., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция
„Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС.
ОСЪЖДА М. Л. К., ЕГН **********,*** да заплати
на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП – София, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: