№ 5837
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20211110162348 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
32596/21.02.2022 г./ на „****“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове срещу И. Й. М.
и К. С. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно на ищеца задълженията
за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № **** – при равни квоти от по ½ за всеки,
както следва:
срещу И. Й. М.: сумата от 780.39 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до
окончателното плащане; сумата от 122.12 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до
06.10.2021 г.; сумата от 18.70 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от
м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното
плащане; сумата от 4.09 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.;
срещу К. С.: сумата от 780.39 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до
окончателното плащане; сумата от 122.12 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до
06.10.2021 г.; сумата от 18.70 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от
м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното
плащане; сумата от 4.09 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на имота,
възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими Общите условия на
ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил
в имота топлинна енергия през процесния период, но ответниците не са заплатили в срок
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение от „****“ ЕАД. Излага, че ответниците са
изпаднали в забава. Претенцията за стойността на услугата дялово разпределение основава
на клауза от Общите условия, според която плащането се дължи на ищеца. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И. Й. М. не депозира отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. С. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно
отношение между него и ищеца, във връзка с което оспорва М. М. да е придобила имота и
изтъква липсата на доказателства тя да е сключвала брак с него, за неговата
продължителност и за датата на нейната смърт, както и липсата на доказателства за
откриване на партида на негово име. Твърди, че в имота е живяло лицето В.Д.М.. Оспорва
реалната доставка на топлинна енергия и нейната стойност. Оспорва иска за стойността на
услугата дялово разпределение поради това, че тя не е извършвана от ищеца. Поради
неоснователност на главните искове оспорва и исковете за мораторни лихви. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията до м. 11.2018 г. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕАД изразява становище, че
при извършване на дяловото разпределение са спазени нормативните изисквания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни
искове за задълженията за доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, и мораторните лихви
върху тях, като сумите се претендират от ответниците при условията на разделна
отговорност.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от провеждането от
ищеца на пълно и главно доказване на следните предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството
на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
2
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая не се спори, а и се установява от Нотариален акт за замяна на л. 14 – 15, че
през исковия период ответникът М. е бил собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот. Ето
защо съдът намира, че той е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
искове, съразмерно на притежаваната от него през периода 1/2 ид. ч. от имота.
По отношение на ответника С. съдът намира, че въпреки указаната на ищеца с
Определение № 4404/01.02.2023 г. доказателствена тежест и въпреки указанието на съда, че
не сочи доказателства за наличието договорно правоотношение с този ответник, ищцовото
дружество не доказва нито наличието на сключен нарочен писмен договор с него, нито
установява през исковия период той да е бил собственик или да е имал учредено вещно
право на ползване върху процесния имот, което да обоснове качеството му на клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От Удостоверението за
наследници на л. 44 се установява, че М. Й. М. е оставила за свои наследници по закон
двамата ответници – К. С. /съпруг/ и И. Й. М. /брат/. Това обаче не е достатъчно за
обосноваване на извод, че ответникът С. е бил съсобственик на процесния имот през
разглеждания период, защото не бяха събрани доказателства за правото на собственост на
неговата наследодателка върху имота, идеална част от което по силата на наследствено
правоприемство да премине у него като неин съпруг. В тази връзка следва да се посочи, че
представеният с исковата молба Нотариален акт от 28.05.1992 г. не е приет като писмено
доказателство поради неговата нечетливост, непозволяваща на съда да формира каквито и да
е фактически изводи въз основа на него, като с Определение № 4404/01.02.2023 г. изрично е
указано на ищеца, че ако иска този документ да бъде приет като писмено доказателство,
следва най-късно в първото открито заседание да го представи в четлив заверен препис. В
откритото заседание на 16.03.2023 г. обаче ищецът е проявил процесуална пасивност в тази
връзка, като изрично е посочил, че няма доказателствени искания.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
си тежест, разпределена с доклада на делото, да установи качеството на ответника С. на
клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период и съответно – наличието
на договорна връзка с него. Това обуславя неоснователност на предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ по отношение на този ответник, респ.
неоснователни са и исковете срещу него за мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху нея.
В обобщение съдът приема за пълно и главно доказано по делото, че само между
ищеца и ответника М. е възникнало и съществувало през исковия период облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на
3
чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „****“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 5,
находящ се в ****, с аб. № ****, от който ответникът М. е притежавал през процесния
период 1/2 ид. ч., респ. той е материалноправно легитимиран да отговаря за 1/2 от
задълженията за имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени
доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно –
техническата експертиза.
От заключението на съдебно – техническата експертиза се изяснява следното: За
периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната
станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата –
етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен,
тъй като е преминавал проверки, които са приключвали със заключение за съответствие. В
сградата не се ползва топлинна енергия за битово горещо топлоснабдяване.
Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от „****“ ЕАД. За периода 2017 г./2018 г. не е осигурен
достъп до процесния имот за отчет, а за периодите 2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г. е
осигурен достъп и главните отчети от 13.05.2019 г. и 06.06.2020 г. са подписани. Според
главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение в процесния
имот е имало 3 броя радиатори с ИРРО, за които фирмата за дялово разпределение за
периода с липса на достъп е начислила служебно топлинна енергия по максимален
специфичен разход на сградата. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е
ползвана. За имота е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Изводите на вещото лице Т.
намират опора и в представените от третото лице – помагач писмени доказателства, които са
били съобразени от него. Всичко това обуславя извод, че искът срещу ответника М. за
стойността на доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Дължи се от клиента цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно – техническата експертиза, намиращо опора в представените от
третото лице – помагач изравнителни сметки. Вещото лице посочва, че дължимата цена за
доставена топлинна енергия в имота за целия исков период възлиза на 2 061.27 лв.
Следователно дължимата от ответника М. сума, представляваща 1/2 от задължението
за процесния период, възлиза на 1 030.64 лв., но в случая ищецът претендира вземане в по-
4
малък размер – 780.39 лв. Предвид това и доколкото този ответник не е подал отговор на
исковата молба и не е релевирал никакви възражения предявеният срещу него иск за 1/2 от
стойността на доставената топлинна енергия е изцяло основателен, като върху главницата се
дължи и законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на ответника М. за цената на
доставената топлинна енергия през исковия период. По отношение на забавата в плащането
на главното задължение съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от
2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено,
че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно по тези общи условия обезщетение за забава се дължи само за
изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Ето защо искът срещу
ответника М. за мораторна лихва върху тази главница е доказан по основание.
Началото на забавата е 15.09.2018 г. – за изравнителната сметка за периода от м.
07.2018 г. до м. 04.2018 г., 15.09.2019 г. – за изравнителната сметка за периода от м. 05.2018
г. до м. 04.2019 г., и 15.09.2020 г. – з а изравнителната сметка за периода от м. 05.2019 г. до
м. 04.2020 г., но в случая се твърди забава от по-късен начален момент – от 31.10.2018 г.,
което следва да бъде съобразено предвид диспозитивното начало.
Мораторната лихва за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г. върху дължимата от
ответника М. главница за стойността на доставената топлинна енергия, изчислена по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от
199.95 лв. В случая се претендира мораторна лихва в по-малък размер, поради което
акцесорният иск е изцяло основателен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от „****“ ЕАД. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй
като за ответника М. при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на
стойността на извършената услуга по отношение на имота, от който той притежава 1/2 ид. ч.
5
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите
условия. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение,
предявен срещу този ответник, за доказан по основание. Ответникът М. не оспорва размера
на този иск, поради което съдът приема, че той дължи именно претендираната с исковата
молба от него сума, представляваща 1/2 от това задължение, ведно със законната лихва от
01.11.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до предявения срещу ответника М. иск за мораторната лихва върху
горепосочената главница, следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото
нито за уговорен срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито
за изпратена до този ответник покана за заплащането й. От това следва извод, че той не е
изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу него за мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат всички страни, но в случая
разноски се претендират и доказват единствено от ищеца. На него следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно на уважената част от исковете, а
именно разноски в общ размер на 306.21 лв., включващи: 106.21 лв. – държавна такса, 150
лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Другите сторени от
него разноски касаят предявените срещу ответника С. искове, които са отхвърлени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми, представляващи 1/2 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, а именно: на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 780.39 лв. – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г. , ведно със
законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 122.12 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г. ; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.70 лв. – стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 306.21 лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4.09 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г. върху
стойността на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, срещу К. С., роден на 01.10.1955 г., гражданин на Италианска република,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
6
ЗЗД за осъждане на ответника К. С. да заплати на ищеца следните суми, представляващи 1/2
от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, а именно: сумата от
780.39 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 07.2017 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното плащане; сумата от
122.12 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.; сумата от 18.70 лв. –
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 4.09 лв. –
лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7