№ 254
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110130119 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ чрез
адв. Н., с пълномощно на л. 37 от делото, с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 175,33 лв., представляваща изплатено по имуществена
застраховка „Каско” обезщетение по щета с № 470420212117552 за застрахователно събитие,
настъпило на 14.04.2021 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият
автомобил „Рено Меган“, с рег.№ СВ 9440 РХ, при движение в гр.София по ул. „Асен Й.“ №
6, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност
175,33 лв., като поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.
Сочи, че сумите не са му били възстановени, въпреки че е изпратил регресна покана до
ответника на 09.04.2024г.
Ответникът Столична община чрез юрк. Мариана Колева е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че
механизмът на процесното ПТП не е доказан по подробни съображения. Навежда доводи, че
застрахователната полица не отговаря на изискванията на чл. 345, ал. 1, т. 11 КЗ, т.е, че не е
била подписана от страните. Навежда възражение за съпричиняване, като счита, че водачът
не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – да се движи със съобразена с
пътните условия скорост и др. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
1
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от
общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД,
като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31
от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.9 от
делото, че към дата 14.04.2021г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Рено
Меган“, с рег.№ СВ 9440 РХ е съществувал договор за имуществена застраховка със
съдържание описано в полицата и общите условия. Представената по делото
застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 КЗ съдържание, като тя носи и
подписите на представителите на страните. Дори обаче същата да не съдържа подписите на
страните, тя отново би била действителна. Доколкото застрахователният договор е търговска
сделка, приложение намират правилата на ТЗ и в частност чл. 293, според който
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води
автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на
формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако
има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на
нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението и може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не би могло да
оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните
недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него
задължения, както е в случая. Такава е константната практика на СГС, така напр. Решение
№ 2222 от 17.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8981/2023 г.; Решение № 1416 от 11.03.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 1828/2023 г.; Решение № 1065 от 23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
2
9344/2023 г. и др.
В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2а от ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, според които липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния
договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на
неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид
недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на
застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на
чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо
правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед горното съдът намира, че към датата на ПТП-то
между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“.
Като безспорно е изведено, а и се установява от представено по делото платежно
нареждане, че на собственика на автомобил „Рено Меган“, с рег.№ СВ 9440 РХ е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 175,33 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ, свидетелски
показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и
мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на
същата.
Липсата на протокол за ПТП, дори в случаите, в които се изисква задължително
посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР/какъвто не е
настоящия/, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на производящите спорното
право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички допустими от закона доказателства, в това число -
свидетелски показания. Така напр. Решение № 7815 от 22.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
5161/2017 г.; Решение № 5938 от 22.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 6448/2012 г.; Решение №
5940 от 15.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2095/2012 г. и др. Съдът намира, че такова
доказване е проведено от ищеца в хода на производството.
На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя се извежда от
показанията на св. Г. К., които съдът кредитира като пълни, точни и вътрешно
непротиворечиви. Свидетелката сочи, че движейки се със служебния си автомобил „Рено
Меган“ е попаднала в дупка намираща се пред сградата на фирма „Стинг“, в която работи,
на бул. „Асен Й.“. Сочи, че е влязла в необезопасената и необозначена дупката на пътното
платно правейки обратен завой, при което гумата на автомобила се спукала и калникът му
вероятно бил огънат. Съдът намира свидетелските показания относно мястото на дупката и
отчасти за механизма на настъпване на ПТП-то за достатъчно подробни и точни, съответно
достоверни. Налице са известни противоречия в сочения от свидетеля механизъм и
описаното в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. В него се сочи, че
попадането в дупката е настъпило не при обратен завой, а при избягване на друга дупка.
Същото е прието от вещото лице, което се е ръководело от данните в заявлението. Съдът
кредитира механизма посочен от вещото лице и в заявлението, тъй като намира, че
описаното от свидетелката непосредствено след инцидента, а не повече от три години по-
късно, е несъмнено значително по-достоверно. Независимо кой от двата механизма бъде
приет, обаче, от показанията на свидетелката се извежда фактът с правно значение, а именно,
че на въпросното място на платното за движение към момента на ПТП-то е била налична
необезопасено и необозначено препятствие - дупка, в която е навлязло процесното МПС.
За наличието на този механизъм и настъпването на тези вреди може да се съди още от
3
представената по делото заявление, описа на щетите, декларация за настъпване на
застрахователно събитие, приложения към делото снимков материал, както и декларация от
Оливера Димитрова, в която се сочи, че същата е станала свидетел на събитието.
Механизмът на ПТП-то се установява и от заключението на вещото лице, прието от
съда като пълно и обосновано, без възражения от страните.
С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на
ПТП-то, а именно:
На 14.04.2021г. л.а. „Рено Меган“, с рег.№ СВ 9440 РХ се движел по бул. „Асен Й.“ и
в района на № 6 водачът предприел маневра за заобикаляне на дупки на пътното платно,
като превозното средство преминало през дупка/ров/ на пътното платно.
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на
съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е
нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост, както
твърди ответника. Напротив, от показанията на свидетелката К., водач на л.а. „Рено Меган“,
с рег.№ СВ 9440 РХ, се извежда, че същата се е движела с „ниска“, съобразена скорост.
Същото сочи и вещото лице при изслушването си в съдебно заседание, а именно, че
автомобилът се е движел с предполагаема скорост от 30-40 км. в час, в рамките на
разрешената. Също така няма данни водачът да е употребил алкохол или наркотици, както
твърди ответника и какъвто въпрос е могъл да му зададе при разпита на водача на
автомобила, но не го е сторил.
От представените от ответника и от ТЛП доказателства се установява, че на 22.12.2020г.
са били поставени 3 бр. асфалтови кръпки на ул. „Асен Й.“. ПТП-то обаче е настъпило на
булевард „Асен Й.“, където се намира дружеството „Стинг“ АД, а не на улица „Асен Й.“,
която се пресича с бул. Черни връх, видно от схемата. Улица „Асен Й.“ се намира в район
Лозенец и не съвпада с булевард „Асен Й.“, който се намира в Дружба. Тоест, представените
по делото документи са ирелевантни и от тях не може да се изведе, че на процесния участък
към дата 14.04.2021г. не е била налице дупка в асфалта на платното.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно в гр. София, на бул. „Асен Й.“ около № 6.
От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинно-
следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да
възникнат при този механизъм.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на
щетите на лекия автомобил е в размер на 224,80 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
4
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Следователно обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в
размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящия
случай застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 175,33 лв., което му се дължи.
Следователно искът подлежи на уважаване в пълен размер.
Относно разноските:
Страните са направили своевременно исканията за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца му
се следват направените по делото разноски, а именно в размер на 830 лв., от които 50,00 лв.
– платена държавна такса, 30 лв. – депозит за свидетел, 350 лв. – депозит за възнаграждение
за вещо лице, 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София,
бул. „Московска” №33, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5,
както следва:
– на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 175,33 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на лек автомобил „Рено Меган“, с рег.№ СВ 9440 РХ, въз основа на застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 14.04.2021г. на
пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно
на общински път в гр. София на бул. „Асен Й.“ в района на № 6, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 27.05.2024г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 830 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
5
СТОЛИЧНА ОБЩИНА - „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6