Определение по адм. дело №1983/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от К. Д. К. от гр. Варна, [ЕГН], срещу писмо изх. № СЛ/Д-А/3681-108/20.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.

В жалбата се твърди, че в посоченото писмо е обективиран незаконосъобразен отказ за оказване на съдействие за осигуряване на лични контакти на К. с малолетното му дете, доколкото Дирекцията дължи съдействие за осъществяване на режим на лични свиждания и срещи с близките. Жалбоподателят моли съда да отмени отказа и вместо него да постанови решение, с което да задължи ответника да окаже съдействие за осигуряване на лични контакти с посочените в исканията близки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания и доводи и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на обжалваното писмо – лице, което твърди наличието на правен интерес вследствие от засягане на неговото право на лични контакти с малолетното му дете. При преценката за допустимост на жалбата, съдът намира, че жалбата не е насочена срещу годен за обжалване административен акт по следните съображения.

Предмет на обжалване е писмо изх. № СЛ/Д-А/3681-108/20.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“– Бургас. Според текста на писмото, същото е издадено във връзка с писма на жалбоподателя до ДСП – Бургас рег. № СЛ/Д-А/3681-080/01.08.2025 г., № СЛ/Д-А/3681-081/01.08.2025 г. и № СЛ/Д-А/3681-082/01.08.2025 г., с които е поискано съдействието на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за осигуряване на лични контакти на детето С. К. с описани в исканията близки и родственици на бащата К. Д. К..

В писмото се посочва още, че към момента е висящо гражданско дело за регламентиране на родителските права по отношение на детето, но не са определени привременни мерки, поради което личните срещи на детето с бащата К. К. и с други родственици и приятели зависят от договорка и съгласие от страна на мярката. Посочва се още, че ДСП – Бургас е съдействала за осъществяване на контакти между бащата и майката в рамките на предоставяна социална услуга, която е приключила на 18.08.2025 г., и след издаването на ново направление ще се изготви график за контакти с детето в ЦОП – Бургас.

В преписката са приложени писмата с исканията от жалбоподателя; препис от Решение № 1763/24.07.2025 г. на Районен съд – Бургас по гр.д. № ***/2025 г. по Закона за домашното насилие, според което майката на детето е задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо детето, и е отхвърлена молбата на бащата за налагане на мерки за защита и по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗЗДН. Към жалбата са представени и приети препис от Решение № 1927/28.05.2025 г. на Районен съд – Варна по гр.д. № ***/2025 г. по ЗЗДН, с което и двамата родители са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо детето, отхвърлени са исканията и на двамата родители за налагане на мерки за защита по ЗЗДН един спрямо друг, и е разпоредено издаването на заповед за защита в полза на детето. Представени са и разпечатки от електронна кореспонденция между родителите за организиране на среща на бащата с детето.

Според изявленията в жалбата и уточняващата молба, писмото обективира отказ на Директора на ДСП – Бургас да предостави съдействие за осъществяване на лични срещи на детето с близки и роднини, посочени от бащата в трите писма, описани в обжалвания акт. Процесуалният представител на жалбоподателя уточнява в с.з., че това задължение на Директора на ДСП – Бургас произтича от чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за закрила на детето. Съгласно посочената разпоредба закрилата на детето по Закона за закрила на детето се осъществява чрез осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето.

Съдът счита, че липсва социална услуга, в чийто обхват е оказването на съдействие за срещи с детето, каквато е заявена от жалбоподателя, и съответно за административния орган не е възникнало задължение за произнасяне, поради което не е формиран отказ.

От представените доказателства се установява, че в описаните по-горе съдебни актове е констатирано наличието на сериозен междуличностен конфликт между родителите на детето С., превратно използване от страна и на двамата на получена по линия на Закона за защита от домашно насилие, както и реализирано от двамата родители психическо насилие спрямо детето. В резултат от констатациите и на двамата родители е разпоредено да се въздържат от извършване на домашно насилие срещу детето С.. Не са представени доказателства за допуснати привременни мерки за контакти в хода на делото за упражняване на родителските права. Дори такъв „режим на лични свиждания“ междувременно да е въведен, привеждането му в действие не е по реда на административното производство с акт на Дирекция „Социално подпомагане“ или нейния директор.

От текста на обжалваното писмо съдът установява, че по отношение на детето е оценен риск от въвличане в родителския конфликт, като съгласно чл. 3, т. 4 и чл. 5, ал. 1 от ЗЗД на деца в риск се осигурява специална закрила.

Правомощията на дирекциите „Социално подпомагане“ са дефинирани в чл. 21 от ЗЗД, според ал. 1, т. 2 от който дирекцията определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им. Съобразно чл. 88 от Закона за социалните услуги мерките за закрила на детето се прилагат в рамките на социални услуги.

Съвкупният прочит на относимите разпоредби от Закона за закрила на детето и Закона за социалните услуги дефинира предоставяните мерки за закрила в случая на С. като специализирани подкрепящи социални услуги по смисъла на чл. 12, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 от ЗСУ, тъй като се предоставят при наличието на идентифициран риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето – в случая – риск от въвличане на детето в родителския конфликт.

Предоставянето на социални услуги се извършва в рамките на определена процедура, уредена в чл. 73 и следващите от Закона за социалните услуги, която започва след насочване от Дирекция „Социално подпомагане“ съобразно чл. 74, ал. 1, т. 1 от ДСП, и в конкретния случай се извършва по реда на Закона за закрила на детето. Социалната услуга в случая не може да бъде поискана или предоставена без насочване, тъй като не е общодостъпна по смисъла на ЗСУ и предполага освен насочване извършването на оценка на потребностите и изготвяне на план за подкрепа. Целта на мерките за закрила е защита на детето срещу риска, който в случая е създаден от неговите родители. Няма предвидени мерки за закрила на родител, чрез които да се създаде посредством задължителни указания до другия родител режим на лични отношения, какъвто гражданският съд, сезиран със спора за родителските права, не е намерил за необходимо да определи.

В случая извън задължението за провеждане на мерките за закрила на детето в риск и контрола за изпълнението им, за Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас или за самата дирекция не е налице законово предписание за оказване на съдействие на бащата на С. по негово искане и с предмет действия извън предвиденото в мерките. ЗСУ и ППЗСУ не предвиждат социална услуга за родител, изразяваща се в оказване на съдействие за срещи с дете под закрила. Жалбоподателят не е оправомощен да инициира производство за налагане на такива мерки. Ето защо подадените от жалбоподателя писма за оказване на съдействие за среща, която е извън контекста на действаща социална услуга по ЗЗД, не представляват заявление за издаване на административен акт или извършване на административна услуга. Те не водят до образуване на административно производство и не задължават административния орган да се произнесе с определен акт. Съответно липсата на правомощие и на задължение за произнасяне по писмата води до липса на изричен или мълчалив отказ по писмата от страна на административния орган и съответно до липса на годен за обжалване административен акт.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Отменя дадения с протоколно определение от 19.11.2025 г. ход на делото по същество.

 

Оставя без разглеждане жалбата на К. Д. К. от гр. Варна, [ЕГН], срещу писмо изх. № СЛ/Д-А/3681-108/20.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.

 

Прекратява адм.д. № 1983/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.