Решение по КНАХД №631/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Л. Л. КАМИШЛИЕВА, с [ЕГН], като земеделски производител с адрес на упражняване на дейността в [населено място], общ. Дулово, [улица], с [ЕИК], подадена чрез адв. И. А. от САК срещу Решение № 64/18.07.2025 г., постановено по н. адм. дело № 123 по описа за 2024 г. на Районен съд - Дулово, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2300169/31.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], в частта относно наложеното наказание, като е намален размера на наложената на ЗП Л. Л. К., [ЕГН], [населено място], община Дулово, [улица], № 14, [ЕИК], глоба от 3 000 лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Изразява се несъгласие с извода на съда за, че при съставяне и предявяване на АУАН, и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото ѝ на защита, както и за липсата на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Счита за неправилни изводите на въззивния съд за установеност на санкционираното неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредбата), като в тази насока се излагат твърдения, за несъответствие на мотивите на Дуловския районен съд (ДРС) с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда", [населено място], не се явява и не се представлява, с депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата и излага подробни аргументи за нейната неоснователност.

Окръжна прокуратура Добрич не встъпва в производството.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2300169/31.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], в частта относно наложеното наказание, като е намален размера на наложената на ЗП Л. Л. К., [ЕГН], [населено място], община Дулово, [улица], № 14, [ЕИК], глоба от 3 000 лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за това, че при осъществяване на дейността му, в качеството на работодател, не е изпълнил задължението си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е разработил и утвърдил писмена инструкция за безопасна работа при използване на телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява самоходна машина с повишен риск при експлоатация, нито е осигурил прилагането на каквато и да е процедура за безопасно действие с машината от работниците. На място не била представена документална инструкция, специално отнасяща се до експлоатацията на телескопичния товарач, макар последният да се е използвал в дейността на птицефермата (за превоз на фуражи, материали и др.). Нарушението, под формата на бездействие, е извършено на 15.08.2023 г., и е констатирано на същата дата при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в посочената птицеферма, находяща се в [населено място], общ. Дулово. Писмена инструкция за безопасна работа с машината не е представена, както по време на проверката, така и впоследствие. От дадените на 14.08.2023 г. писмени обяснения от земеделския производител, е видно, че няма издадена такава инструкция и така работодателят не е осигурил прилагането на писмена инструкция за работа с телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 416. А.. 5 КТ, вр. чл. 55 ЗЗБУТ, вр. чл. 166, ал. 2 от наредбата, за което на 14.08.2023 г. против ЗП Л. Л. К. от [населено място], общ. Дулово е съставен АУАН № 19-2300169, който е връчен срещу подпис на жалбоподателката. Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства е издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

С обжалваното в настоящото производство решение, ДРС е изменил горепосоченото наказателно постановление, като е намалил размера на санкцията към установения минимум от 1500 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в АУАН и в НП неизпълнение на административно задължение, доколкото не е изпълнил задължението си като работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, като не е осигурил в стопанисваната от жалбоподателката птицеферма в [населено място] прилагането на писмена инструкция за безопасна работа с телескопичният товарач „Manitou". Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата. Констатирал е и, че жалбоподателката няма предходни нарушения на трудовото законодателство. Нарушението, предмет на делото, макар и да е с формален характер, е отстранено веднага след установяването му - от данните по делото е видно, че след проверката работодателката е предприела действия за изготвяне на необходимата инструкция и провеждане на допълнителен инструктаж на работниците (макар и това да е станало едва след намесата на контролните органи). Като смекчаващи обстоятелства ДРС е отчел оказаното съдействие при проверката, както и обстоятелството, че не са настъпили вредни последици от допуснатото нарушение (не се доказвало наличие на трудова злополука или инцидент, причинен от липсата на инструкция). По изложените съображения е окачествил наложената санкция за несъразмерно тежка, като е изменил атакувания пред него санкционен акт в частта относно размера на санкцията, намалявайки същата към минимално предвиденият размер на глобата - 1 500 лв.

Административен съд Добрич намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, ДРС е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало същото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Касационната инстанция намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на констатираното неизпълнение на административно задължение по чл. 413, ал. 2 КТ. В цитираната разпоредба е предвидена административнонаказателна отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. По делото няма спор, че при извършената проверка на място в птицефермата в [населено място], общ. Дулово, стопанисвана от касаторката, и впоследствие - при документална проверка, същата в качеството си на работодател не е представила писмена инструкция за безопасна работа с телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява самоходна машина с повишен риск при експлоатация. Както правилно е отбелязал районният съд, описаното деяние, осъществено под формата на бездействие, съставлява нарушение на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Нормата на чл. 277 КТ задължава работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания. Конкретно разпоредено задължение в тази насока се съдържа в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, според която при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции, които трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят и да съдържат необходимата информация, в т. ч.: условията за използване на работното оборудване; предвидимите ненормални ситуации; изискванията за безопасност и здраве при работа и извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 4 и 5 от ДР на същата Наредба № 7/23.09.1999 г, "работно оборудване" е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа; като "използване на работното оборудване" е всяка дейност, свързана с работното оборудване, като пускане, спиране, експлоатация, транспортиране, ремонт, изменение, обслужване, поддържане, почистване. В случая изпълнителното деяние по чл. 413, ал. 2 КТ се осъществява с неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което в настоящата хипотеза се изразява в нарушаване разпоредбата на чл. 166, ал. 2 и 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното оборудване. Осигуряването осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е важно задължение на работодателя и е изрично възложено от закона (чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275 КТ), както и с Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (чл. 6 и 10), където е записано, че в рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства. В съответствие с националното законодателство и/или практика и съобразно големината на предприятието и/или ведомството работодателят предприема необходимите мерки, така че работниците и/или техните представители в предприятието и/или ведомството да получават цялата необходима информация относно рисковете за безопасността и здравето и защитните и превантивни мерки и дейности по отношение както на цялото предприятие и/или ведомство така и за всяко индивидуално работно място и/или длъжност. Като гаранция за спазване на задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд е съдържащата се в чл. 277 КТ повеля към работодателя за разработване и утвърждаване на правила за осигуряване на такива условия на труд в предприятието, а част от тези правила са писмените инструкции за използване на работното оборудване. Правната норма на чл. 166, ал. 2 и 3 от Наредба № 7 вменява на работодателя при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, да осигури прилагането на писмени инструкции, разбираеми за работещите, за които се отнасят. В настоящия случай при извършената проверка в птицефермата на жалбоподателката не са представени писмени инструкции за работа с телескопичен товарач "Manitou" с рег. № В09470, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява самоходна машина с повишен риск при експлоатация, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, съгласно разпоредбите на § 1, т. 4 и 5 от ДР на същата Наредба. При това положение правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че касационният жалбоподател, в качеството си на работодател, на посочената в АУАН и НП дата - 28.07.2023 г., не е изпълнил задължението си по чл. 277 КТ, във връзка с чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г., да осигури прилагането на писмени инструкции, разбираеми за работещите, за които се отнасят, за използване и безопасна работа с телескопичен товарач "Manitou", с което е осъществил административнонаказателния състав по чл. 413, ал. 2 КТ.

Неоснователен е доводът в касационната жалба за липса на съответствие в мотивите, с които е обосновано въззивното решение с вмененото с АУАН и НП деяние. Въззивният съд, подробно и ясно е посочил че писмени инструкции за употреба на телескопичния товарач не са били представени на проверяващите както при проверката в обекта, така и с обясненията на жалбоподателката дадени в дирекция „ИТ“. Писмените инструкции са изготвени и представени пред административно наказващия орган едва на по-късен момент във връзка със съставения АУАН. При това положение, правилно районният съд е отклонил като неоснователно направеното възражение за липсваща съставомерност на деянието, като касационната инстанция изцяло споделя изложените от него мотиви в тази насока.

Настоящият състав приема, че обосновано районният съд е отхвърлил тезата за маловажност на санкционираната деятелност. В тази връзка следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в, ал. 1 КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН ), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В настоящия случай категорично не е налице маловажност на нарушението по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото в резултат на същото са настъпили вредни последици за служител на дружеството, а именно - трудова злополука. Същевременно, както беше посочено по-горе, неприложима се явява и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Предвид всичко изложено, Административен съд Добрич намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение само за настоящата инстанция, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДИТ възнаграждение в размер на 130 лв.

Водим от горното, Административен съд Добрич

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/18.07.2025 г., постановено по н. адм. дело № 123 по описа за 2024 г. на Районен съд - Дулово.

ОСЪЖДА Л. Л. КАМИШЛИЕВА, с [ЕГН], като земеделски производител с адрес на упражняване на дейността в [населено място], общ. Дулово, [улица], с [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.