№ 6349
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АН.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110121310 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Н. П., с която се иска признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5784,39 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
11.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 946,96
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., сумата от 48,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
11.11.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 10,44
лв. за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61383/2022 г. по описа на
СРС, 168 състав.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот Апартамент № 5, находящ се в гр. София,
бул. „С“ № 53, ет. 2, с присъединен абонатен № ****, по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които
имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период.
Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за
1
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в
интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „МХ ЕЛ” ООД
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва
да има качеството клиент. Поддържа, че цитираните в исковата молба общи
условия не са влезли в сила по надлежния ред. Посочва, че лицето В.П. не е
упълномощено от Общото събрание на СЕС лице. Счита представеното копие
от нотариален акт за неистинско. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй
като исковата претенция за главница за топлинна енергия не е
индивидуализирана по месеци, респективно не е разбита по компоненти.
Посочва, че в исковата молба не е посочен начина, по който е формирана
претенцията за лихва. Твърди, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение също било нередовно. Оспорва процесуалната легитимация на
ищеца да претендира вземания за дялово разпределение, тъй като услугата се
сочи да е осъществявана от трето за спора лице. Оспорва имотът да е бил
топлоснабден. Твърди, че в имота няма монтирани уреди, чрез които да се
доставя топлинна енергия, респективно няма монтирани уреди за дялово
разпределение. При наличие на измервателни уреди в имота оспорва същите
да са преминали надлежно изискуемия метрологичен контрол. Прави
възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
2
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на
обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на
потребители на доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
3
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В настоящия случай е представено заявление-декларация за откриване
на партида, подадено от Н. Н. П. на 10.01.1997г.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл.
13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че
ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на
топлоснабдения имот от който е видно, че наследодателката на ответника, е
придобила собствеността върху топоснабдения имот. Видно от
удостоверението за наследници ответникът е станал единствен собственик на
топлоснабдения имот.
Ето защо съдът намира, че е установена първата предпоставка за
уважаване на иска, а именно налице е облигационна връзка между страните.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно
компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че Сградата е с непрекъснато топлоснабдяване за
05.2019г.-04.2021г. Общ топломер е отчитан ежемесечно и е от търговски тип,
преминавал е метрологичен контрол съгласно Наредбата, и са отчислявани
технологични разходи за сметка на ’’Т.С.” ЕАД съгласно действащата
методика Дяловото разпределение, извършено от фирма „МХ ЕЛ”ЕАД за ЕС
и процесния апартамент е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.Изравнителната
сума за процесния период е -919,90лв. (получаване).Общата сумата за
топлинна енергия начислена от ’’Т.С.” ЕАД във фактури за абоната през
процесния период е 6704,23лв., от която 3964,95 лв. за отопление на имот и
сградна инсталация общо, и 2739,28 лв. за битово горещо водоснабдяване.
Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Н. П., аб.№
**** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия
отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца. Ето защо съдът
намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява
основателен.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
4
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда
следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
5
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 946,96
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява основателен.
Съгласно заключението дадено по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира, че мораторната лихва върху главницата за такса
дялово разпределение възлиза на 10,44 лева.
Предвид основателността на исковете за главница за доставена топлинна
енергия и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение съдът
следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасителна
давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
11.11.2019г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
претендираните вземания за периода м.05.2019г. – м.08.2019г. Съгласно
заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза този размер
6
възлиза на 552,35 лева. Ето защо искът за главница за доставена топлинна
енергия следва да бъде уважен за сумата от 5232,04 лева за периода от
м.09.2019 до м.04.2021г.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, сумите за
доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху тази сума, които не са
погасени по давност.
При този изход на производството право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
В исковото производство на ищеца се следват разноски в размер на
597,87 лева разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и такси за
издаване на съдебни удостоверения и снабдяване с документи.
В заповедното производство ищецът има право на разноски в размер на
124,76 лева – държавна такса.
Ищецът е претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева в исковото производство.
Съдът намира че претендирания размер превишава определеният от
Наредбата за правната помощ поради което съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Пропорционално на уважената част от
исковете наищецът му се следват 91,87 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Право на разноски има и ответника, който претендира разноски в размер
на 1079 лева.
Предвид своевременно релевираното възражение за прекомерност
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума, който е
979 лева.
Съразмерно на отхвърлената част на ответника и се следват разноски в
размер на 79,63 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Н. Н. П., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” ***, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 5232,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 11.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 946,96 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., сумата от
48,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
7
11.11.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 10,44
лв. за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61383/2022 г. по описа на
СРС, 168 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу СТ.К.Б., ЕГН
********** за разликата над уважения размер от 5232,04 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран
размер от 5784,39 лева /тоест за сумата от 552,35 лева/, КАТО ПОГАСЕН
ПО ДАВНОСТ за периода м.05.2019г. – м.08.2019г.;
ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” ***, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 597,87 лева разноски за държавна
такса и депозити за вещи лица и такси за издаване на съдебни удостоверения
и снабдяване с документи в исковото производство, 124,76 лева – разноски в
заповедното производство и 91,87 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Я” *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 79,63 лева разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „МХ ЕЛ“ ЕАД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8