№ 170 от 06.07.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 176 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от „Т.Ш.” ЕООД, с ЕИК *********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат М.К.,***, срещу
Решение № 260076/02.04.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 951/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 10-0001056/20.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. С
посоченото наказателно постановление на дружеството на основание чл. 75а, ал. 2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. В жалбата е
наведено касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото адвокат М.К. поддържа жалбата и претендира
присъждане на разноските, направени във въззивното производство.
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт Мария Гогова, оспорва касационната жалба и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №
10-0001056/20.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, с което на „Т.Ш.” ЕООД, с
ЕИК *********, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните
разпоредби на ЗТМТМ на основание чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за това, че
от 10.07.2017 г. и към 16.03.2020 г. ползва предоставената от к.т., гражданин
на Република Северна Македония, роден на *** г., работна сила без за същия да е
разрешен достъп до пазара на труда. Съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на
21.02.2020 г. и 16.03.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда”– гр. Кюстендил извършили
проверка по документи на „Т.Ш.” ЕООД по спазване на изискванията на ЗТМТМ. При
проверката е установено, че дружеството е сключило Трудов договор №
022/10.07.2017 г. с к.т. – гражданин на Република Северна Македония, за
длъжността „технически изпълнител”, и ползва предоставената от него работна сила,
без същия да има право на достъп до пазара на труда. Видно от писмо с рег. № 536700-466/05.03.2020 г. от началника на група „Миграция” при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, к.т. няма разрешен статут
на пребиваване в Република България. В писмо с рег. № 10-10-1671/18.03.2020 г.
от зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е посочено, че за к.т.
не е даван достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като
нает по трудово правоотношение в „Т.Ш.” ЕООД на основание чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ и
не е издавано разрешение за работа като командирован специалист, и същият не е
регистриран за извършване на краткострочна заетост без разрешение за работа. До
дружеството е отправена покана за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), получена на 23.03.2020 г. от А
С С, надлежно
упълномощена. Видно от представеното по делото пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя Томислав Тасевски от 24.04.2015
г., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Т.Ш.”
ЕООД, същият е упълномощил А С С да
представлява дружеството пред държавните учреждения, като подписва,
подава и получава документи и книжа, без право да получава и подписва актове за
установяване на административни нарушения и наказателни постановления,
като това право е ограничено само до данъчните органи и администрация и
общинските служби. На посочените в поканата дата и час за съставянето на акта
не се е явил представител на дружеството и това обстоятелство е отразено в
протокол от 03.04.2021 г. На същата дата срещу „Т.Ш.” ЕООД е съставен
АУАН № 10-0001056/03.04.2020 г. за нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Актът
е изпратен на дружеството по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка и е
получен на 24.04.2020 г. от А С. Освен това на 27.04.2020 г.
на таблото за обявления и на официалната
интернет страница на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил е поставено съобщение за
съставянето на акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в
което са възпроизведени фактическите констатации по
същия.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки
за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на „Т.Ш.”
ЕООД не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това
срокове и от компетентни
органи. Видно от доказателствата по административнонаказателата преписка, нарушението е открито при извършване на проверка
по документи на 21.02.2020 г. и 16.03.2020 г. Процесният АУАН е съставен на 03.04.2020 г., т. е.
в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за
издаване на наказателното постановление. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление.
Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на процедурата по
съставянето и връчването на процесния АУАН. Специалната норма
на чл. 79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за
връчване на АУАН, но не и за неговото съставяне. За последното, с
оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ, намират
приложение правилата
на чл. 40 от ЗАНН. В случая актосъставителят
е спазил нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
изпращайки покана до управителя на дружеството за явяване за съставяне на акта,
която покана е получена редовно от пълномощника А С. Поради неявяването на
управителя на дружеството, респ. надлежно
упълномощен негов представител за съставяне на акта, последният правилно е
съставен в негово отсъствие. Връчването на акта е дължимо по правилата
на чл. 79, ал. 2 и 3 от ЗТМТМ. Не е било възможно лично връчване
на процесния АУАН на
Томислав Тасевски, като законен представител на дружеството, тъй като същият не е
намерен на адреса на управление на същото, а
неговият личен адрес е извън пределите на страната. Не е било възможно връчване
на процесния АУАН и на А С, тъй като
тя не е
упълномощена за това. Поради липсата на друга възможност за връчване, правилно
е предприето изпращане на акта по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка
чрез „Български пощи” ЕАД. За
редовността на връчването важат Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
„Български пощи” ЕАД (Общите
условия) във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за
пощенските услуги. Нормата на чл. 44, б. „в” от Общите
условия предвижда пратките до юридически лица да се доставят на посочения адрес
в деловодството или на упълномощен служител. В случая актът е връчен на адреса
на управление на дружеството на упълномощено лице, което по функции се
приравнява на упълномощен служител на дружеството по смисъла на чл. 44, б. „в” от Общите условия. За връчването
на АУАН по пощата не е необходимо изрично пълномощно, за разлика от връчването
по чл. 79, ал. 2, пр. 1 от ЗТМТМ.
Връчването на процесния АУАН е
осъществено редовно по пощата, поради което не е било дължимо връчване чрез
таблото за обявление и на официалната интернет страница на органа. Предприетите
от органа действия в повече от необходимото не опорочават процедурата, тъй като
следват редовното връчване на АУАН и не водят до изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Правилен
е и изводът на районния съд за доказано нарушение. От приетите като
доказателства по делото трудов договор, допълнително споразумение към трудовия
договор от 01.01.2020 г. и разчетно-платежни ведомости се установява факта на предоставяне
на работна сила от к.т.. Видно от
писмо с рег. № 536700-466/05.03.2020 г. от началника на група
„Миграция” при ОД на
МВР – Кюстендил, к.т. няма разрешен статут на пребиваване в Република България.
Съгласно писмо с рег. № 10-10-1671/18.03.2020 г. от зам.-изпълнителния директор
на Агенцията по заетостта за Тасевски не е даван достъп до пазара на труда за
осъществяване на трудова заетост като нает по трудово правоотношение в „Т.Ш.”
ЕООД на основание чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ и не е
издавано разрешение за работа като командирован специалист, и същият не е
регистриран за извършване на краткострочна заетост без разрешение за работа.
Налице е нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за което правилно е ангажирана
отговорността на „Т.Ш.” ЕООД. Наложената имуществена санкция е в минималния
размер, предвиден в санкционната разпоредба. Предвид характера на нарушението и
обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Осъждането
на „Т.Ш.”
ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80,00 лева е в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН „Т.Ш.”
ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260076/02.04.2021 г., постановено по
АНД №951/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Т.Ш.”
ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 (осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.