№ 2857
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110146097 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу О. М. С. установителни искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2969.76 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер . за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК /31.05.2022 г./ до изплащане на вземането; сумата от 355.34 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 58.09 лв., представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, както и сумата от 11.10 лв., представляваща обезщетение за забава по отношение
на цената за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28749/2022 г. по описа
на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника за процесния имот,
срещу когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
28749/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което
дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че
1
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата се извършва от „Х. на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в
подаденото възражение е възразил, че сумата е недоказана и е релевирал възражение за
изтекла погасителна давност. Отделно от това е посочил, че не се намира в облигационни
отношения със заявителя.
Третото лице-помагач изразява становище, че разпределението на топлинната енергия
в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, от които черпят изгодни за себе си правни последици, както и, че е
погасил претендираните вземания.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да
установи наличието на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване течението на
давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се
установява от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 1991 г., видно от който ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния имот – апартамент 26, находящ се в гр. С. Не се
твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.
В подкрепа на направения извод са и другите представени писмени документи по делото –
молба от ДСК – жилищно кредитиране, списък на етажните собтственици и др. Ето защо и в
приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за
доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
2
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за собственика – О. М. С., е възникнало задължение да плати
дължимата цена.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот. Същият като потребител на топлинна енергия е обвързан с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „Монитор“. По делото не е
установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., като ежемесечно са извършвани отчети на данните от
общия топломер за потребената топлинна енергия. Според експерта количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, ж ж.к. „Надежда-2“,
бл. 256, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване –
общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От
заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция през процесния период
е функционирал един брой общ топломер, както и че общият топломер в абонатната станция
е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки. През процесния
период топлинен счетоводител в СЕС е „Х., който е издал изравнителните сметки за всеки
от отоплителните сезони, включени в процесния период. Според главния отчет и
3
изравнителните сметки на ФДР в процесния имот има три броя радиатори с индивидуални
разпределители на разходите за отопление /ИРРО/. Абонатът заплаща и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия
за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява по показанията на два броя водомери
за топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп до имота главните
отчети са подписани. Посочените изводи на вещото лице се потвърждават от представените
от третото лице-помагач писмени документи. Според експерта сумите са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. е 2851.00 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния
период – за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. резултатът от изравнението е сума за
получаване в размер на 265.53 лв., а за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. – сума за
доплащане в размер на 319.05 лв. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията
между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща
действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период. Съдът намира, че
следва да се вземе предвид посочената от вещото лице по СТЕ като дължима стойност на
топлинната енергия за процесния период, тъй като именно тази стойност отговаря на реално
доставената и потребена топлинна енергия до имота, която може да бъде остойностена
справедливо от вещото лице-топлотехник, а не от вещото лице-счетоводител, което е
изготвило заключението си единствено въз основа на счетоводните отразявания, направени
при ищцовото дружество.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 58.09
лв. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. – извлечение от сметки за процесния абонатен
номер на л. 28 от делото и заключението на ССчЕ. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.
10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените главни отчети и
изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е
приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение
по силата на цитираните разпоредби.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за погасяване на задължението за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия и на таксата за дялово разпределение
през процесния период, с оглед на което исковете се явяват доказани по основание и размер
– до размера от 2851.00 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 2969.76 лв.
искът се явява недоказан.
4
Доколкото претенцията е основателна, следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 31.05.2022 г. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.05.2019 г.,биха били погасени по
давност. Такива вземания в настоящото производство обаче не се претендират, поради което
и релевираното от ответника възражение за давност се явява неоснователно. Същото се
отнася и до претендираните суми за главница за дялово разпределение, още повече че следва
да се съобрази периодът 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., по време на който срокът е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
Като законна последица от уважаването на исковете следва да се присъди законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /31.05.2022 г./ до окончателното
плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът определя размера
на дължимото обезщетение за забава върху дължимата главница по реда на чл. 162 ГПК,
като то възлиза на сумата от 324.63 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г. За
разликата до пълния предявен размер от 355.34 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
5
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорната претенция в размер на 11.10 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г. се
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, в полза на „Т. следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноски за заповедното производство в размер на 112.31 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в размер на
664.87 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
С оглед изхода на спора, ответникът също има право на разносни на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, както за заповедното, така и за исковото производство, но по делото няма данни
такива да са сторени, поради което и съдът не присъжда в негова полза разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., дължи на „Т. със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от
2851.00 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. номер . за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., сумата от 58.09 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК–
31.05.2022 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 324.63 лв. – обезщетение
за забава за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г. върху вземането за топлинна енергия, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
28749/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2969.76 лв.,
както и иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 355.34 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
сумата в размер на 11.10 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение
6
за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.
ОСЪЖДА О. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т. със
седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
112.31 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 664.87 лв., разноски в
исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Х.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7