№ 476
гр. Плевен, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430105481 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕАД против
Р. В. Х. и Г. К. В., с правно основание чл. 415 от
ГПК и обща цена на иска 2176,26 лв.
ФАКТИЧЕСКИТЕ твърдения в исковата молба са, че ответниците
дължат солидарно на ищеца исковата сума за топлинна енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор .
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответниците.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело е уважено искането и е
издадена заповед за изпълнение против длъжниците. Заповедта за
изпълнение е връчена на същия, като уведомление за производството е
връчено чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което,
съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да
1
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е
предявен иск за установяване на съществуването на вземането.
В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и
размер, както и че е изправната страна по договора и че е провел успешно
заповедното производство. В негова тежест е да докаже, че страните са били
в облигационни взаимоотношения.
В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти,
погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.
Всяка от страните носи тежестта да докаже положителните твърдения
за фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на
които основава исканията и възраженията си.
Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените писмени
доказателства. Няма извършено плащане.
До завеждане исковата молба няма осъществени действия от ответната
страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими
суми, поради което за ищеца се поражда правен интерес за предявяване на иск
и търсене на защита по съдебен ред.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422, ал.1, в-
ка с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и в
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение против
издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.
Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към
момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото
страни.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде уважен,
като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответниците.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
2
разноските в производството, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от
ГПк, по отношение на Р. В. Х., ЕГН ********** и Г. К. В., ЕГН
**********, че дължат при условията на солидарност на „***” АД сума за
консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размери, както
следва:
- 2014, 85 лв. - главница за периода 01.08.2022 г. - 31.12.2023 г.
- 161, 41 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода
04.10.2022 г. -
05.02.2024 г.
- законна лихва до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Р. В. Х. ЕГН **********, ***,
настоящ адрес: *** и Г. К. В. ЕГН **********, *** на “*** АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***
инж. Й. В., направените разноски по делото в общ размер на сумата от
847,04 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3