Решение по дело №71/2021 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  172 

 

02.04.2021 г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при секретаря Ангелина Латунова,

като разгледа докладваното от съдия Митрушева

адм. дело № 71 по описа за 2021 година на Административен съд - Хасково,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на Е.Д.О. с ЕГН: ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000017/08.01.2021 г., издадена от П. И. К., мл.автоконтрольор при РУ – Харманли, ОД на МВР - Хасково.

 

Жалбоподателят посочва, че във връзка със съставяне на АУАН сер.АА, № 8/4194 от 08.01.2021 г. на РУ – Харманли срещу Е.О., на 08.01.2021 г. от същия било иззето свидетелството му за управление на МПС. Поради това, че в акта било отразено, че е иззет само контролният талон на водача, същият посетил РУ – Харманли, където бил уведомен, че срещу него е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000017/08.01.2021 г., за която в системата на МВР било отразено, че му е връчена на 08.01.2021 г. Макар и препис от заповедта да не бил връчван на жалбоподателя, същият узнал за същата, поради което в негово лице съществувал правния интерес да я обжалва пред съда. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не били налице фактическите и правни основания за нейното издаване. Същият твърди, че не е извършил нарушение, във връзка с което да се издаде заповедта и изводите на издателя в тази насока били вероятно необосновани и неправилни. С оглед на така изложеното, прави искане да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000017/08.01.2021 г., издадена от П. И. К., мл.автоконтрольор при РУ – Харманли, ОД на МВР - Хасково. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В писмена молба, депозирана по делото, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като продължителността на наложената с нея мярка е неясна и неконкретизирана, което нарушавало правото на защита на санкционираното лице.

Ответникът - Мл.автоконтрольор при РУ – Харманли, ОД на МВР - Хасково П. И. К., не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

На  08.01.2020 г. срещу жалбоподателя Е.Д.О. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АA № 8***** за това, че на същата дата в 00.20 часа в гр. Харманли по ул.„Я. С.“ на кръстовището, образувано с улГ. С.“ в посока към магазин „Зора“ управлява л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Х **** КМ, като в 00.40 часа на 08.01.2021 г. водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични упойващи вещества и техните аналози в сградата на РУ – Харманли с техническо средство  Drager Drug Test 5000 с фабр.№ ARKF-0022. Издаден талон за медицинско изследване № 082517, като той отказва да даде кръв и урина за химическа експертиза. Отбелязано е, че е иззет като доказателство контролен талон № 7103203. Посочено е, че с това деяние Е.Д.О. виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предл.второ от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и от нарушителя, като е вписано, че същият няма възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000017/08.01.2021 г., младши автоконтрольор при РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково П. И. К., на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на Е.Д.О. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована с това, че на 08.01.2021 г. около 00.20 часа в гр. Харманли по ул. „Я. С.“ на кръстовището, образувано с улГ. С.“ в посока към магазин „Зора“ управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Х **** КМ, като в 00.40 часа на 08.01.2021 г. водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични упойващи вещества и техните аналози в сградата на РУ – Харманли с техническо средство  Drager Drug Test 5000 с фабр.№ ARKF-0022. Издаден талон за медицинско изследване № 082517, като той отказва да даде кръв и урина за химическа експертиза.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 08.01.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 19.01.2021 г. директно пред Административен съд – Хасково.

Към административната преписка са приложени Талон за изследване № 082517, издаден от младши автоконтрольор при РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково П. И. К., връчен на жалбоподателя на 08.01.2021 г. в 00.47 часа, както и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07. 2017 г., съставен от медицински специалист в ЦСМП – Хасково, СПС - Харманли на дата 08.01.2021 г., в който е отбелязано, че лицето отказва да му бъде взета кръв и урина, поради което и изследване не е проведено. В същия протокол Е.Д.О. собственоръчно се е подписал на 08.01.2021 г. в 01.05 часа, че отказва да се подложи на изследване. По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, включително писмени доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

 

На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед № 272з-906/20.03.2019 г., Директорът на ОДМВР Хасково е оправомощил (т. 10) държавните служители от звената "Пътен контрол" в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, поради което настоящият състав приема, че е налице материалната и териториална компетентност на издателя на акта.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал постановяване на процесния акт.

 

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:

 

В случая правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване“, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивната част на самата заповед, необходимата предпоставка за налагане на тази ПАМ е: отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение от негова страна на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.

В случая такъв акт е редовно съставен на жалбоподателя – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 174, ал. 3 от същия нормативен акт.

От същия АУАН безспорно се установява, че на 08.01.2021 г. около 00.20 часа в гр. Харманли жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Х **** КМ, като при извършената проверка е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, като по категоричен начин е установено и неизпълнение от негова страна на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. именно в случаите, в които лицето откаже извършване на проверка с тест, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което и правилно е разпоредено от контролните органи извършването на такова, но жалбоподателят е отказал даването на кръвна проба.

В случая същият не оспорва тази фактическа обстановка, поради което следва да се приеме, че ответникът е доказал по несъмнен начин наличието на условията (отказа на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и е отказал даването на биологична проба за извършването химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози), с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Константна е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата (в този смисъл Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/2016 г. по описа на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 800/2014 г. по описа на ВАС; Решение № 3588/31.03.2015 г. по адм. дело № 10872/2014 г. на ВАС и др.).

В случая приложената по отношение на Е.О. ПАМ се основава на наличието на две от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказ от негова страна да даде биологична проба за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, всяко едно от които съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на административното правомощие. С проявлението на посочения релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача.

Следва да се отбележи, че тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като същата не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. В този смисъл не могат да се споделят изложените в тази връзка в жалбата възражения относно неяснота на продължителността на наложената мярка, с която да е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

С оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, с който е наложена ПАМ, като при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила и същият е съобразен с целта на закона.

Предвид изложените правни изводи, настоящият състав на Административен съд –Хасково намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

От ответника по делото не се претендират разноски, поради което не следва да бъдат присъждани такива.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р     Е    Ш  И    :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е.Д.О. с ЕГН: ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000017/08.01.2021 г., издадена от П. И. К., мл.автоконтрольор при РУ – Харманли, ОД на МВР - Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

 

СЪДИЯ: