Р Е
Ш Е Н И Е
№138/29.7.2019г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1158 по описа на Девненски районен
съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е от ***, ЕИК ***, искова молба против против Д.Р.Д., ЕГН **********, с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК. Ищецът твърди, че Д.Р.Д., ЕГН **********, дължи сумата от
660,39 лв., представляваща главница за незаплатена консумирана ел.енергия по
фактури, издадени за периода 13.11.2017 г. – 22.01.2018 г. за обект с абонатен
№ ***, находящ се на адрес: ***и сумата от
12,94 лв., обща стойност на
мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от съответните падежи до
05.04.2018 г.
В
исковата молба се излага, че ответника е потребител на ел. енергия, като
отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на „***. Потребителят не
е заплатил стойността на потребената ел. енергия за процесния период. Съгл. чл. 17 , т.2 от ОУ ДПЕЕ в
сроковете, регламентирани в чл. 26 от ОУ ДПЕЕ, вследствие на което е изпаднал в
забава и дължи обещетение за забавата в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - така чл. 38 от ОУ ДПЕЕ. С оглед изложеното се моли за
уважаване на така предявените искове. Претендира сторените в производството
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Въпреки
предоставената му възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Д.Р.Д.
не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които
се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание
чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема,
че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното ч.гр. дело № 682/ 2018г.
по описа на Девненски районен съд, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №400/15.6.2018г
е разпоредено на длъжника Д.Р.Д., ЕГН **********,
да заплати на ***, сумата от 660, 39 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена ел. енергия по. фактури, издадени за периода 13.11.2017
г. –22.01.2018 г., за обект с абонатен № ***, находящ се на адрес ***с кл. №***,
сумата от 12,94 лв. обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от
главниците, считано от съответните падежи до 05.04.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на заявлението – 11.05.2018 г. до окончателно
плащане на сумата, сумата от 75 лв.
разноски по делото.
От
представените от ищеца по делото 4 бр. фактури с посочен доставчик***и
получател – Д.Р.Д., с адрес ***, за електромер № ***, е видно, че са начислени сумите, както следва: фактура №********** от 13.11.2017
г. с падеж 28.12.2017 г. на стойност 204,84 лв. с ДДС за консумирана ел.
енергия за периода от 28.09.2017г. до 27.10.2017г., фактура №********** от
22.01.2018 г. с падеж 22.01.2018 г. на стойност 19,00 лв., представляваща такса
за възстановяване на електрозахранването, фактура №********** от 13.12.2017 г.
с падеж 25.01.2018 г. на стойност 310,27 лв. с ДДС за консумирана ел. енергия
за периода от 28.10.2017г. до 27.11.2017г., фактура №********** от 15.01.2018
г. с падеж 26.02.2018 г. на стойност 126,11 лв. с ДДС за консумирана ел.
енергия за периода от 28.11.2017г. до 27.12.2017г..
В
справката за потреблението за последните 12/24/36 месеца към 10.09.2018г. е
посочено, че за обект с кл. № ***, находящ се на адрес ***периода от
27.04.2017г. до 27.06.2017г. и от 28.12.2017г. до 16.07.2018г. не е начислена
ел. енергия на процесния електромер № ***.
От
писменото заключение по съдебно-икономическа експертиза , изготвено от вещото
лице Р.Х.С., се установи следното: 1. Общо незаплатените задължения за
консумирана ел. енергия по фактури,
издадени за периода от 28.09.2017г. до 27.12.2017г.
са в размер на 641,22 лв.; 2. Сумата от 0,17 лв. по фактура №********** от
10.01.2018 г. е за мораторна лихва върху неплатени задължения по фактура
№**********/11.10.2017г. за периода 27.11.2017г. до 06.12.2017г. върху 66,50
лв. , като върху сумата по тази фактура не следва да се начислява мораторна
лихва. Фактура №**********/22.01.2018г. на стойност 19 лева отразява такса за
направени разходи за възстановяване на захранването и върху нея не се
претендира мраторна ливхва, а при всички останали фактури, данните са изчислявани за консумирана ел.
енергия за период 28.09.2017г. – 27.12.2017г. ; 3. Мораторната лихва към дата 05.04.2018г. , изчислена като сбор
върху главниците по всяка една от фактурите е 13,13 лв., като в таблица е посочено по отделно за всяка
фактура; 4. По документи
при ищеца партида с абонатен №*** се води на името на Д.Р.Д.. 5. Към датата на проверката по процесните
фактури няма извършено плащане ;
От
писменото заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото
лице К.М. се установи следното : 1. Процесните количества ел.енергия ,
информаця за които има в приложената към делото Справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца от 10.09.2018г. на ***, са следствие на редовен
месечен отчет от 28.06.2017г. до 27.12.2017г. , т.е шест –месечни отчети.
Процесният абонат с кл. №*** е с нулеви отчети от 29.11.2015г. до 28.06.2017г.,
а след 27.12.2017г. отчетите на електромера са също нулеви. СТИ е бил изключен
за неплатени сметки. За неплатени се явяват отчетите както следва : - за месец 10.207г. 921 kw/h ,
- за месец 11.2017г. 1395 kw/h ,
- за месец 12.2017г. 567 kw/h . Това според съдебния експерт са напълно
нормални за зимни месеци отчети на битов консуматор ; 2. Отчетите за този
период са от нормално снети месечни показания на електромера. Процесният
електромер е бил монтиран на 09.05.2017г. , като със стария електромер не са
били налице отчети още от 2015г.; 3. Електромерът, който е отчитал енергията,
доставяна на абоната, е с №***, тип MPS
D210 и е от одобрен тип.
Характеристиките му са посочени в раздел IV т. 3. Преминал е метрологична
проверка, преди да бъде монтиран.
Метрологичната му проверка е от 2017г. / М17/. Вписан е в Държавния регистър на
одобрените СТИ. Метрологичната му годност е 6 години – монофазен-годен е до
2023 г. , т.е до 2023 г. не е необходима
метрологична проверка, освен ако не е налице констатация “ намеса в СТИ.
Предвид установената от писмените доказателства и
заключенията по съдебната икономическа експертиза и съдебната техническа
експертиза фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Видно
от представеното ч.гр.д.682 по описа за 2018 година на Девненски районен съд е,
че същото е образувано по заявление от ***за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Д.Р.Д., като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК, като съобщението, че следва да
се предяви иск е получено от ищеца на 07.09.2018 година. Исковете са предявени
на 05.10.2018г. по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради
което се явяват процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните
съществува валидна облигационна връзка, с предмет - продажба и доставка на ел.
енергия. Видно от доказателствиня материал по делото ответникът е титуляр на
партидата за процесния обект. Видно от доказателствата също и че имотът, където е монтиран процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което съда приема, че
задължението за заплащане на консумираната ел.енергия тежи върху ответника. Следва
да се приеме, че ищецът е доставил на ответника посоченото във фактурите
количество ел.енергия, като доколкото ответникът не твърди неправомерна намеса
на трети лица в уреда за отчитане или нарушения при отчитане на показателите на
електромерите за процесния период въпросът за редовността на отчитането на
количествата доставена и консумирана електроенергия е извън предмета на спора и
не подлежи на обсъждане по делото.
Не
се установи и че начислените с процесните фактури суми представляват корекция
за потребена, но неотчетена електроенергия по смисъла на Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго -Про Продажби”АД.
С
оглед изложеното предявеният иск се явява основателен за задълженията по
фактура №********** от 13.11.2017 г. с падеж 28.12.2017 г. на стойност 204,84
лв. с ДДС за консумирана ел. енергия за периода от 28.09.2017г. до
27.10.2017г., фактура №********** от 13.12.2017 г. с падеж 25.01.2018 г. на
стойност 310,27 лв. с ДДС за консумирана ел. енергия за периода от 28.10.2017г.
до 27.11.2017г., фактура №********** от 15.01.2018 г. с падеж 26.02.2018 г. на
стойност 126,11 лв. с ДДС за консумирана ел. енергия за периода от 28.11.2017г.
до 27.12.2017г. / общ размер на сумите от 641, 22лв /. Основателен се явява и
искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците по фактурите от
падежа на всяка една фактура до датата 05.04.2018г. общо в размер на 12,94
лева, доколкото този размер е претендиран от ищеца с исковата молба.
Обективираната
във фактура №********** от 10.01.2018 г. съгласно изслушаната по делото ССчЕ сума
от 0,17 лева не е за главница за дължима от потребителя ел. енергия , а
представлява мораторна лихва върху
неплатени задължения по фактура №**********/11.10.2017г. за период от 27.11.2017г. до 06.12.2017г. върху 66,50 лв.,
поради което искът за тази сума подлежи на отхвърляне. Ищцовата страна не е
навела в исковата молба относно сумата по тази фактура други фактически
основания на които да се основава претенцията си за заплащане на тази дължима
сума освен като главница за консумирана от ответника ел. енергия, не е
направила и изменение на иска по надлежния ред . Съгласно проф. Ж. Сталев „
Българско гражданско процесуално право” предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита. Предметът на
делото представлява спорното материално право, така както е индивидуализирано
от ищеца в исковата молба чрез страни, основание /юридическите факти/ и
петитум, поради което ако съдът се произнесе в настоящето производство по
същество и по дължимостта на тази сума от 0,17 лв на основание главница за
консумирана и незаплатена от ответника ел. енергия, макар да не е бил надлежно
сезиран от ищеца, то той би определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се е позовала. В този смисъл съдът ще постанови едно недопустимо
решение, тъй като е разгледан иск на непредявено основание .
Обективираната
във фактура №********** от 22.01.2018 г.
стойност, възлизаща на 19 лв., също не е дължима от потребителя на ел.енергия,
тъй като ищецът не е ангажирал доказателства установяващи преустановяване на
ел.енергията до обекта, респ. възстановяването й, поради което искът за
посочената сума подлежи на отхвърляне.
Ищецът
в настоящото исково производство
претендира заплащане на направените разноски, за които е представил
списък. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 752, 93 лева.
Предвид
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав
дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете или общо в
размер на 72,86 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните на осн. чл.422 ГПК във вр. чл.415 и чл.410 от ГПК,
ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на ***ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, против Д.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** , за сумата в размер на 641,
22 лева / шестотин четиридесет и един лева и 22 стотинки / лева. , представляваща сбор от
стойността на консумирана ел. енергия
с ДДС по фактури, издадени в периода от 13.11.2017г. до 22.01.2018г.
и сумата от 12,94 лева / дванадесет лева и 94 стотинки / лева – мораторна лихва
върху главницата, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка фактура от
датата на падежа до 05.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, против Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за
установяване съществуване на вземането по реда на чл.422 във вр. чл.415 и
чл.410 от ГПК, за сумата в размер на 0,17
/ нула лева и 17 стотинки / лева по фактура
№********** от 10.01.2018 г, както и за сумата от 19 лева / деветнадесет лева / по фактура №**********
от 22.01.2018 г,.
ОСЪЖДА Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, разноски в размер на 752,93 лева / седемстотин петдесет и два
лева и 93 стотинки / и разноски за
заповедното производство в размер на 72,86 лева /седемдесет и два лева и 86
стотинки /, на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:................................