№ 19204
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110170491 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Предявен е иск от Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С..... срещу Н.
И. Б. ЕГН ********** и И. Н. Б. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
С.......... по реда на чл. 422 ГПК за признаване на за установено, че ответниците
дължат сумата 754,80 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна
лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 71,90 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 16.03.2023 г., сумата от 74,52 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,22 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 16.03.2023 г. и разноски по делото, а именно: 25,00 лв.
държавна такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт като сумите се
разпределят както следва:
Н. И. Б. ЕГН ********** да заплати сумата 125,80 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г.
до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 11,98 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
16.03.2023 г., сумата от 12,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2,20 лв. за периода от 16.07.2020 г. до16.03.2023 г.
1
И. Н. Б. ЕГН ********** да заплати сумата 629,00 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 59,90 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
16.03.2023 г., сумата от 62,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 11,00 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 16.03.2023 г.
В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, поддържа, че
ответниците, в качеството си на наследници на Л. З. С. и В. С. С., дължат
процесните суми тъй като техният наследодател се явява потребителна на
толинна енергия, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД
на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет
страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за
което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Н. И.“ ЕАД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се
заплаща от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на
дружеството топлинен счетоводител.
В установения срок са постъпили два отговора от ответниците. И с двата
отговора се сочи, че И. Б. никога не се е възползвал от учреденото право на
ползване в негова полза, а е налице договор между ищеца и Н. Б..
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
2
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна
енергия в количествата и на стойностите сочени от ищеца. Съдът е обявил за
безспорно това обстоятелство.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При
действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл.
150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който
ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции
от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
3
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника
зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на
топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е
собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.
В настоящия случай е представено заявление-декларация за открИ.е на
партида, подадено от Н. И. Б. на 11.10.2017г.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13
ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че
ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Ето защо следва че ответникът Н. И. Б. е станал клиент на доставена
топлинна енергия.
При това положение при условие, че е налице облигационен договор с
единия от ответниците е без значение дали, чия е собствеността и дали е
налице учредено право на ползване.
Тъй като се установи, че потребител на топлинна енергия е Н. И. Б. то по
отношение на И. Н. Б. исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е сторил разноски в размер на 37,50 лева разноски в исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете, и 12,50 лева разноски в
заповедното производство.
Разноските са дължими единствено от Н. И. Б., доколкото по отношение
на И. Н. Б. исковете подлежат на отхвърляне.
На ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Право на разноски има и ответникът И. Н. Б. който обаче не е сторил
разноски в производството. Същият е представляван от адвокат А. в
производството, безплатно по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв поради което на нея
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
По изложените мотиви 168 състав на Софийският районен съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по по исковете предявени по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК, че Н. И. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. С.......... ДЪЛЖИ
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С......,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД сумата от 125,80 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия, до топлоснабден имот с адрес гр. С.......... за периода от 01.05.2020г.
до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 11,98 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
16.03.2023 г., сумата от 12,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2,20 лв. за периода от 16.07.2020 г. до16.03.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 17125/2023г. по описа на СРС 168
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С...... срещу И. Н. Б.
ЕГН ********** с адрес: гр. С.........., искове основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 125,80 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия, до топлоснабден имот с адрес гр. С.......... за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,98 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 16.03.2023 г., сумата от 12,42 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,20 лв. за периода от 16.07.2020 г.
до16.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №
17125/2023г. по описа на СРС 168 състав КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. И. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. С.......... ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 37,50 лева
разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от исковете,
и 12,50 лева разноски в заповедното производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждене
ОСЪЖДА Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С...... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Ц. А., от САК с л. №
********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв на сумата
от 400 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ на И. Н. Б. в
настоящото производство.
5
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6