№ 288
гр. Разград, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН.я М. Йорданова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
Сложи за разглеждане докладваното от АН.я М. Йорданова Гражданско дело
№ 20223300100147 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА Г. М. А. се явява адв. С..
ЗА ОТВЕТНИКА по иска ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не се явява
представител.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ А. Б. Х. не се явява.
ЗА ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ не се явява представител.
ЗА ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не се явява представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. Р. се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. В. се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. И. се явява.
СВИДЕТЕЛИТЕ М. А. и Х. А. се явяват.
Постъпило е становище от трето лице помагач „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, в което заявяват, че не възразяват да бъде даден ход на
делото в тяхно отсъствие. Поддържат изцяло отговора на исковата молба. Запознати са с
изготвеното заключение по КСМАТЕ, нямат въпроси към вещите лица. Нямат други
доказателствени искания. Заявяват доводи по същество.
Постъпило е писмено становище от ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Заявяват, че не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържат
депозирания отговор на исковата молба. Нямат възражения по проекто-доклада. Държат на
доказателственото искане на допуснатата КСМАТЕ с въпроси така, както са допуснати от
съда. Моли изслушването на заключението да бъде отложено за следващо съдебно заседание
след събиране на гласните доказателства. Моли да бъдат допуснати въпроси към вещите
лица при изслушването им, посочени са подробно въпросите.
1
Постъпило е становище и от адв. Цветанка И.а – Стоянова, пълномощник на трето
лице помагач А. Б. Х., в което не възразява да бъде даден ход на делото по същество след
като е оставена без уважение молбата й за отлагане на делото за друга дата. Моли на
свидетелите да бъдат поставени въпроси посочени в молбата. Излага доводи по същество.
Постъпило е писмено становище и от адв. В., повереник на трето лице помагач
Гаранционен фонд, в което заявява, че е запозната със заключението на КСМАТЕ, излага
доводи по същество.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПИ към изслушване на заключението на КСМАТЕ
СНЕ СМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
Д. В. Т.: 58 г., български гражданин, разведена, неосъждана, б.р.
И. Д. Р.: български гражданин, неосъждан, б.р.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Р.: Поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р В.: Поддържам заключението.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещите лица, моля да бъде прието заключението.
Въпрос на съда: Ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан,
можете ли да кажете с категоричност дали би настъпил същия резултат с колан и без колан?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р В.: Изследвайки материалите по настоящото производство сме
стигнали до категоричния извод, че пострадалият не е бил с поставен или с правилно
поставен предпазен колан. От съдебно медицинска гледна точка, тъй като причината за
смъртта е съчетана травма на главата, гръдния кош и крайниците, която освен механична
компонента има и компонента от сътресение на тялото в резултат на действащите
инерционни сили считам, че значително би се ограничила тази инерционна травма, която е
основната причина за настъпването на смъртта, както и видимите травматични увреждания
по лицевите части на главата, тялото и крайниците. От автотехническа гледна точка колана
значително ограничава свободното движението на тялото вътре в купето на автомобила.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Р.: В случай, че е бил с правилно поставен предпазен колан,
тялото не би полетяло напред и нагоре, не би срещнало предмети или части на автомобила,
които се намират пред тялото, т.е. рамка на врата, предно стъкло, таван, волан и други
2
предмети. Това е в следствие на инерцията.
Въпроси поставени от ответника:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Р.: По въпрос 1 - Скоростите са определени в тройната АТЕ,
по която се е произнесъл наказателен съд и по делото е приета тази скорост от тройната
експертиза. Няма да се получи друг резултат, тъй като трябва да ползвам същите данни,
които са ползвали колегите изготвили заключението по тройната АТЕ. Не съм ползвал
първоначалната експертиза, аз съм приел заключението на тройната експертиза.
По въпрос 2 - Има други начини по деформациите по автомобила, по разстоянията,
на които се намират автомобилите от мястото на удара. Освен това при наличие на спирачни
следи скоростта на удара се добавя и скоростта от процеса на спиране според спирачните
следи.
По въпрос 3 – Има няколко метода. Метод „Теория на удара“. Метод „Моментум 360“
според разстоянията след удара, на които са спрели превозните средства. Освен това има
според разстоянието на отхвърлени части от автомобилите. Има според деформациите на
автомобилите. Има и компютърно определяне на скоростта.
По въпрос 4 - Няма тъждественост, тъй като конкретния пътен участък може да е
различен, примерно завоя, през който преминава превозното средство да не позволява
движение с такава скорост.
По въпрос 5 – В експертизата е обяснено, че водача на лекия автомобил се е движел в
ляв за него завой. Геометрията на завоя ограничава видимостта на разстояние не повече от
70 метра. Водача се е движил на фарове на къси светлини, които от лявата му страна
ограничават видимостта на 45-50 метра, а в дясно на 70 метра. Отдясно това е кривата на
завоя. От кривата на завоя водача на лекия автомобил няма как да види светлините на
товарния автомобил на влекача на разстояние не по-голямо от кривата на завоя, т.е. не по-
голямо от 70-80 метра. Той може и да види фаровете, но не може да забележи ремаркето,
което вече е заело двете ленти по посоката на движение. Дори да е забелязал фаровете на
водача, те са светели в срещуположната за него лента, но ремаркето ще остане невидимо за
водача на лекия автомобил, докато не бъде осветено от фаровете на къси светлини.
По въпрос 6 – Самата крива на завоя насочва фаровете към външната му крива. Това е
ляв завой, независимо дали е с лява или с дясна дирекция, фаровете светят по посоката на
движение на автомобила. Тук не говорим за лява и дясна дирекция по прав път, прав
участък на пътя. Тук същественото е, че автомобила се движи в ляв за него завой. Няма как
да освети насрещната лента, тъй като тя е във вътрешната страна на завоя, автомобила е
насочен към външната страна на завоя.
По въпрос 7 – Преди малко казах, че лява и дясна дирекция по отношение на
фаровете се различават, тъй като автомобилите с дясна дирекция са конструирани така, че
осветяват пътя от лявата страна на по-дълго разстояние, говорим за прав участък. При
движение в завой, лявата част на пътя не би могла да бъде осветена от автомобил с дясна
дирекция.
3
По въпрос 8 – Според дължината на осветяване на фаровете на къси светлини, която
при нормално светещи фарове е на 50 метра и според кривата на завоя, която в случая е
дясна дирекция малко по-дълъг участъка 60 метра, то не е замервано и няма как да бъде
замерено по друг начин.
По въпрос 9 – Това е техническа грешка 71 км/ч. В тройната експертиза е направено
това заключение, че е възможно водача да е отнел крака си от педала на газта в момента на
удара и затова скоростта да е малко по-ниска. В момента на самия удар е отнел педала от
газта, тъй като се движи по наклон на изкачване и скоростта малко спада. Така е прието в
тройната експертиза, така съм го приел. Дали е 71 км/ч или 73 км/ч, би повлияло съвсем
нищожно върху размера на опасната зона, но това е техническа грешка.
По въпрос 10 и 11 - Времето за реакция на водача се определя при конкретните
условия на движение в случая на лекия автомобил се е движел през тъмната част на
денонощието, неосветен пътен участък, фаровете на къси светлини, водача не е имал
възможност да предвиди появата на ремаркето в неговата лента за движение, за него това е
било изненада. Водача в случая е действал, е попаднал в момент на изненада за него.
Внезапно появила се опасност, която той няма как да я предвиди и не е могъл да знае, че
срещу него се движи ремарке, което заема двете ленти за движение. За това съм завишил
базовото време за реакция с 0,6 секунди, тъй като за водача на лекия автомобил това е
изненадващо явление. При нормална ситуация времето за реакция би било по-малко?
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
Да се изплати на вещите лица възнаграждение съобразно представените справки-
декларации в размер на 400 лв. на вещото лице И. Р. и в размер на 300 лв. на вещото лице д-
р Д. В., като задължава ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да довнесе още 100
лв. за депозит за вещи лица в 3-дневен срок от съобщаването им. – Изд. 2 бр. РКО х 300 лв.
на вещите лица
ПРИЕМА заключението на вещите лица.
ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ
Г. И. И.: 50 г., женен, осъждан, б.р.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да говори
истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. И.: Осъждан съм за ПТП, което се случило по пътя Разград – Русе, в
района на гр. Цар Калоян. Управлявах товарен автомобил „Скания“ с полуремарке.
Пътувахме в колона от 4 камиона. Пътувахме от Бургас за Русе и тука на местността
4
Цар Калоян, на десен завой, навярно ремаркето е тръгнало и лека кола се удари. Лека кола,
която се движеше насреща в лентата за изпреварване. Спряхме, зад мен колегите спряха,
слязохме, помогнахме на момчето, което беше водача от дясната страна, а другото момче
беше починало. Нито единия не беше с предпазен колан. Мисля, че към 19:30 часа стана
произшествието, зимата, тъмно, мокра беше настилката, нямаше мъгла, беше валяло може
би по-рано.
Ние си имаме станции помежду си, първия колега каза: „Намаляме, че има превозно
средство пред нас“ и ние започнахме да намаляме и изведнъж на завоя стана удара. Аз не
съм използвал даже спирачки.
Насрещният автомобил, който се блъсна в ремаркето беше „Фолксваген“.
Само един автомобил се удари в товарната композиция. Удари се от лявата страна в
първата ос на ремаркето. Те са три оси, в първата ос.
Други пострадали от други автомобили нямаше.
Пострадалият беше на предната дясна седалка, тя е с дясна дирекция колата с двама
мои колеги отидохме първо там, защото лявата врата не можеше да се отвори. Водача беше
отдясно. Пострадалият отляво, по-точно загиналия, те и двамата бяха пострадали.
Шофьорът беше контактен, в съзнание, докато другият човек беше починал.
Адв. С.: Каква беше причината да не може да се отвори лявата врата?
СВИДЕТЕЛЯТ: Колата беше доста смачкана от лявата страна. Беше до неузнаваемост
деформирана. Пробвахме се няколко пъти, не можахме да я отворим лявата врата.
Адв. С.: Според Вас при тези изменения на вратата имаше ли остри режещи ламарини?
СВИДЕТЕЛЯТ: Стъклото беше счупено на лявата врата. Аз като хванах рамката, да
пробвам да отворя вратата, се бях нарязах и аз. Имаше режещи счупени стъкла.
Колата беше смачкана, имаше ламарини, които бяха влезли навътре в купето.
Адв. С.: Ако беше с поставен предпазен колан, тези ламарини имало ли е според Вас
опасността да го порежат, да го притиснат?
СВИДЕТЕЛЯТ: Тези ламарини бяха на голямо разстояние от него и ако беше с
предпазен колан, нямаше опасност да го наранят по някакъв начин. Той и без предпазен
колан не беше наранен, поне така изглеждаше. В краката беше затиснат, нагоре нямаше
нищо. Краката му бяха затиснати, не можеше да се помръдни въобще. От другата страна се
мъчихме, той лежеше надясно човека, от дясната страна се опитахме да го извадим, но не
можахме да го помръднем.
Адв. С.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
5
Да се изплати на свидетеля Г. И. внесения депозит в размер на 50 лв. – Изд. РКО
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ
М. М. А.: 48 г., омъжена, неосъждана, роднини по сватовство с Г. А..
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща
да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА М. А.: Г. беше съпруга на сина ми М.. 2 години живяха. 2015 г.
направихме сватбата, 2017 г. се случи произшествието. Две години бяха заедно, те
постоянно бяха в чужбина, заедно си работеха. Преди да сключат граждански брак са били
приятели, после се запознахме и ние семействата. Отидохме първо да я поискаме, взехме я и
след това направихме сватба. 5-6 месеца бяхме заедно преди да сключат граждански брак.
Когато я взехме, тогава започна тяхната връзка. Направихме годеж и я взехме при нас да
живее. Не мен ми е известна връзката тогава, по-рано как да разбера, като не са казали
нищо. Не зная къде са се запознали, кога са се запознали, как е започнало.
Те работеха в Англия заедно, при мене живееха. Преди да се случи този случай, един
месец преди това се преместиха в друга къща в същото село. Г. беше при нас.
Нейните родители дойдоха същата вечер. След два дена искаха да я приберат. Ние не
се съгласихме, защото си имаме обичаи. Казахме им най-малко поне 7 дни да изчакат.
Искаха да си я вземат, тя е от кърджалийските села, Чернооки. Съгласиха се родителите й и
я оставиха при нас. В този момент и аз не бях добре. С успокоителни бях и още си ги
продължавам. След седмия ден баща й дойде с един микробус, взеха й багажа и нея взеха и
от тогава насам 5 г. ще навършат ни говор, ни картина с нея. Още на 4-5 месец, тя се ожени.
Ако имаше едно уважение към сина ми, поне една година щеше да изчака. Зная, че се е
оженила, имаме си снимки, изпратени, познати хора казваха, в момента е в Турция. За мене
това не е уважение. Уж щяхме да си общуваме, щяхме да си говорим, за 5 години един
телефон не ми отвори. Две години заедно живяхме. Не съм я виждала, не съм я чувала. При
нас има такива обичай да се ходи на гробищата, тя не е идвала. Като се разделяхме се
разбрахме, че ще се чуваме, ще си общуваме.
Ние си живеем в Езерче. Г. сега живее в Турция. Още тогава като ми казаха 4-5
месец. На мен ми казаха, че отишла и се оженила, имаме даже и снимки, сключили
граждански брак, с булчинска рокля. Това за мен не е уважение към сина ми.
На въпрос 7 отговарям, че не сме общували чак толкова, не ми е споделяла такова
нещо, че се чувства ненужна, безпомощна.
Те повече като си идваха през ваканцията отиваха в майкини й и ние се съгласявахме.
Като живееше при нас преди инцидента ищцата не се е оплаквала от затруднени
движения в крайниците, не съм забелязала такова нещо и не зная дали е посещавала лекар
по този повод. Те живееха в чужбина, идваха си за по един месец. Не съм забелязала да има
затруднени движения в крайниците.
Нямам друго какво да кажа по поставения първи въпрос от адв. И.а как Г. е преживяла
6
смъртта на сина ми.
Според нашите обичаи, съгласиха се 7 дни да стои и след седмия ден баща й дойде да я
прибере.
През тези 7 дни разговаряхме с нея, но в този момент не съм била в състояние.
В друга къща отидоха да живеят, защото ние сме купили тази къща за тях.
При нас е обичая за голямото момче да има отделна къща. Ние сме работили с мъжа
ми в Турция, купихме, месец преди този случай излязоха там да живеят. С наше съгласие
отидоха да живеят в нова къща. „Искаме да излизаме, майко“ и ние се съгласихме.
Направихме, каквото трябва за тях.
Адв. С.: Вие поставихте ли условие на вашата снаха Г. след смъртта на вашия син да
напусне дома ви и да си замине при родителите?
СВИДЕТЕЛЯТ: Такова нещо не сме общували. След смъртта на М. седнахме,
говорихме с родителите на Г. да изчакат поне 7 дни, тогава да приберат дъщеря си. Ние не
сме настоявали тя да напусне къщата. Казахме, че това е едно уважение към мъжа ти,
защото веднага искаха да я вземат. Родителите й искаха да я приберат. Не мога да ви кажа
тя, какво искаше. Много, много с нея не съм разговаряла, просто не съм била в състояние.
Не ми е известно, че тази година април месец тя е била тук и е посетила гроба на
съпруга си. Никой нищо не ми е казал.
Като съпруг и съпруга живееха добре. Заедно работеха в Англия. При мен идваха на
гости за 15-20 дни. Според мене се обичаха. Всички щастливи бяхме в този момент като
беше сина ми жив. В добри отношения бяха, разбираха се, щастливи бяха.
Синът ми отиваше с удоволствие в семейството на съпругата си. И нейните родителите
идваха, дори като се преместиха в новата къща и нейните родители дойдоха, Курбан
направихме.
Адв. С.: Нямам повече въпроси.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ
Х. М. А.: 49 г., женен, неосъждан, б.р.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща
да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Баща съм на починалия М., който беше съпруг на Г..
Май 2013 г. се запознали. Сина ми беше в Англия, работеше там. По Скайп са се
запознали с Г.. Като се върне в отпуска, отидоха в Кърджали да се запознаят и решиха да се
оженят. Не знам колко време мина и правихме годеж. 2015 г. правихме годеж. Преди това
контактуваха по интернет.
2013 г. се запознаха по интернет по Скайп. Може би 2014 г. беше, когато се върна от
Англия и тогава се запознаха. 2015 г. направихме годежа и после се ожениха.
7
Отношенията им бяха добри. При нас много не бяха, защото като направиха сватбата
двамата отидоха в Англия, там работиха. И аз бях в Англия, но бяхме в различни градове.
Като се върнаха около 4-5 месеца бяха в България. Добре бяха отношенията им като на
младоженци. Накрая месец и нещо бяха отделно от нас, в друга къща излязоха.
След произшествието ние бяхме в шок. Отношенията ни не бяха хубави, защото майка
й и баща й бяха в нас и чувах, че коментираха за вещите още на погребението. На втория
ден искаха да вземат дъщеря си в Кърджали, но ние имаме обичай 7 дена бабите четат. На 7-
8 ден дойдоха и я вземаха. Говорихме с нея, но тя две, три вечери не беше у нас, отиде при
приятелки да спи. Не зная защо не остана при нас.
Като се ожениха стояха 4-5 месеца и отидоха в Англия да работят.
След като си замина, не се е обаждала, обаче в интернет във Фейсбук пуснала, че се е
омъжила в Турция. Аз работех в Англия, жена ми беше много зле и я вземах при мене, и в
интернет видяхме около 4-5 месеца след смъртта на сина ми, жена ми видя снимки във
Фейсбук, които Г. е качила, че се е омъжила в Турция. Не знам дали снимките стоят в
телефона.
След като си замина, не ни се е обаждала.
Г. направи жалба след смъртта на сина ми, че уж съм я тормозил.
Адв. С.: Вие казахте ли на Г. да си заминава в родния край?
СВИДЕТЕЛЯТ: Баща й дойде да я вземе като минаха 7 дни от смъртта на сина ми, той
дойде с един микробус да й вземе вещите. От тези 7 дена 3 дена не беше в къщи, беше при
приятелките си.
Не зная защо пусна жалбата в полицията в Цар Калоян беше жалбата.
Като си замина и няколко дни, може би 15 - 20.12. пусна жалба срещу нас, че не съм
й дал личните вещи. Кварталния полицай дойде и провери, че съм дал всичко. Златото
дадох, всичко дадох. След това и аз пуснах жалба, защото имаше на четирима души пари да
дават. Те двамата, нали бяха мъж и жена. И те като видяха жалбата, че съм посочил всичко,
както трябва и свърши работата, всичко спря.
Не ми е известно да е идвала Г. на гроба на съпруга й. На нас не ни се е обаждала да е
идвала в селото. Аз една година стана се върнах в България, не знам дали е дошла или не е
дошла.
При нас всеки баща, ако имаш два сина една къща за него и една къща за себе си.
Отидоха там да живеят. Просто големият син излиза от къщата. Те поискаха да живеят
отделно.
И аз бях в шок, защото моята съпруга като видя, че има жалба, тя припадна. Аз всяка
вечер бях в Бърза помощ.
Аз написах жалба срещу нея, защото ми беше трудно, защото какво съм направил, че
ще пише жалба и аз тогава с полицаите, не са ми приятели, те са полицаи и аз всичко казах.
8
Около 5 - 6 хиляди лева, аз ги платих, защото при мене идват, защото Г. замина, при мене
идват. Едното момче в Англия 700 паунда платих.
Не претендираме внесените разноски по 20лв.
Адв. С.: Водим двама свидетели К.С.А. и Е.О.Ч..
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ
К.С.А: 45 г., женен, осъждан, б.р.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща
да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.А: Аз живея на съпружески начела със сестрата на Г. от 8 години.
Познавах М..
Г. я познавам от като започнах да ходя със сестра й, може би през 2013 г., не си
спомням добре. Сестра й сподели, че Г. се запознала с М. по интернет. След това тя дойде да
живее тука в Езерче.
Г. живееше в село Чернооки, Крумовградско. М. дойде в селото 2013 г. да се
запознаят и тя тръгна с него. Майка му и баща му на М. идваха, правиха сватба в
Момчилград, след това второ тържество в Езерче правиха. Преди сватбата замина Г. с М. за
Англия. 2 години живяха в Англия, там работиха и преди произшествието се върнаха в
България.
Те идваха при мен и при сестра й на гости. Аз още живея със сестра й. Бяха добро
семейство. Работеха дюнер кебап в Англия. Върнаха се в България. Не си спомням дали
мислеха да се връщат обратно в Англия или тука в България да правят дюнер.
Добри бяха отношенията им. Тя преживя много тежко смъртта на М..
Аз дойдох за погребението на М. и си заминах в Англия. Видях я, не беше добре.
Плачеше много, пиеше хапчета, дойде линейка за нея да й слагат успокоително.
След смъртта на М. тя се прибра в Крумовград. Не мога да кажа кога се прибра в
Крумовград след смъртта на М..
Тя много хапчета пие, още пие хапчета.
Тази година април месец бях си тука, щеше да идва да си сменя паспорта. Тя в
момента е в Турция при леля си. Една година след смъртта на М. тя заживя в Турция. Не е
била женена след смъртта на М.. Опит прави да се ожени, може би една година след смъртта
му, но сега не е женена.
Пие хапчета.
По телефона говорим с нея. Бяхме се видели април месец, щеше да си сменя
паспорта. Тя ми каза, че дошла да си сменя паспорта в Разград и са ходили на гроба на М..
Тя си говори за М.. Говорили сме с нея за М., какво добро момче беше. По телефона
говоря с нея, не много често. Сестра й говори с нея.
9
Адв. С.: Нямам повече въпроси.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ
ЕМИЛ ОГНЯНОВ ЧОЛАКОВ: 58 г., женен, неосъждан, б.р.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да говори
истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Е.О.Ч.: Познавам цялото семейство на Г. много добре, някъде от 90
година. За период от 1990 до 2008 година обслужвах тези населени места и по-точно
тяхното село, работех в сферата на МВР като районен инспектор, обслужвах района.
Познавам майката и бащата, в последствие те се родиха и от раждането ги познавам нея и
сестра й.
В момента в Крумовград живея.
М. не го познавах.
И двете сестри имаха навика да се виждахме периодично и ми споделяха. Г. се влюби в
него във Фейсбук са се запознали мисля, че беше 2013 г. Хвалеше се, че той и е първа
любов, имат сериозни намерения. 2014 г. се събраха, 2015 г. правиха сватба, след това
заминаха за Англия. Те двамата заминаха и работеха там до неговата смърт.
Запознавах се с М., но не сме говорили. Тя ми го е представяла 2014 г., на сватбата не
съм присъствал.
Г. ми изглеждаше щастлива. Споделяше ми, че той й е първата тръпка, първата любов
и имаха сериозни намерения, искаха да спечелят малко пари, след което закупиха мисля
къща тука в селото и имаха намерения да поработят още в Англия и да се устроят тука да
откриват магазин тука след известно време.
От баща й разбрах за инцидента. Първият човек, който дойде при мен беше баща й.
Когато почина М., тя тук живя една или две седмици и ми сподели, че са имали
конфликт със свекърва си и най-много съжалявала и се ядосваше, че не са я оставили по
техните обичаи да направят 52 дни, понеже на 52 ден от кончината на покойника те правят
помен и най-много я беше яд за това нещо, че не са я оставили да си направи помен на мъжа
си.
След кончината на съпруга си тя малко живя тука и се прибра в нашия край. И тогава
сме се виждали. В Крумовград петък е пазара, пазарен ден и те слизат петъчни дни в града,
специално не е дошла да ми съобщи. Аз знаех, че е починал, че са идвали на погребение, че
не е могла да остане за помена на мъжа си, всички тези неща ги зная от нея, тя ми ги
сподели.
Последно я видях това лято, а миналата седмица се видях с майка й. С нея говорихме
това лято, идвала тук на гроба на мъжа си. Говорихме. Тя едно, че психичното й състояние
не е добре, разстроена е, както и физически. Направи ми впечатление, че много е напълняла,
в ръцете пръстите и постоянно се тресат, има някакъв тремор на пръстите, прави някакви
странни движения. Поговорихме и я попитах как живее, тя периодично ходи в Одрин, връща
10
се, понеже е близко, ползва някакви лечебни заведения, понеже имат по-големи
възможности с леля й и ми сподели, че го сънува, постоянно е пред очите й първа любов и
така. Тъгува за него.
Не живее постоянно в Турция, прибира се и в България, но тя казва, че се чувства по-
добре в Одрин с леля си, по-спокойна е има повече лечебни заведения там. 1 месец е в
Одрин, 15 дни в България и така.
Сподели, че има такова нещо, но не са се събрали да живеят заедно, но ми сподели,
че не е готова за такива неща. Щяла да се омъжи за друг, но ми сподели, че не е готова, има
кандидат. Това лято говорихме. Мисля, че има година сподели ми, че има кандидат, но не е
готова още за такива неща. От преди една година е това с кандидата.
На година два или три пъти я виждам с родителите й, сама, с леля й.
Не мога да ви кажа кога замина тя след смъртта на М. да живее в Турция. Един, два
пъти в годината сме се виждали от тогава.
Адв. С.: Нямам повече въпроси. Нямам искане за други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. С.: Представям ви оригинала на пълномощното, молба да ми бъде определено
възнаграждение за адвокат, както и удостоверение, че съм регистриран по ДДС. Моля да ми
бъде определен срок за писмена защита.
Г-жо председател, аз моля да бъде изцяло уважена исковата претенция на
доверителката ми Г. М. А..
От представените писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи,
че същата на една много млада възраст е останала вдовица. Жена, почти дете на 18 години
останала вдовица, изживяла е ужаса до вчера обичан, щастлив брак, същата се е озовала на
улицата. Мисля, че от разпитаните свекър и свекърва може всеки да си направи извода как
самата тя е била изхвърлена от дома й. Какви грозни сцени са се развивали, за да се стигне
до жалба до полицейските органи, прокуратура и т.н. Самата свекърва свидетелства, колко
щастливи са били самите млади сина й покойния вече М. и снаха й Г.. Разбира се, нейните
спомени са избирателни и то съвсем ясно, при положение, че са се играли такива грозни
сцени. Както и самата тя твърди, че не познава добре отношенията между сина й и снаха им.
Същата от един жизнерадостен, млад човек е останала вдовица. Както свидетелства
свидетеля Чолаков младо, жизнерадостно момиче е напълняла от приемане на лекарства,
може би от мъката, която е изживяла и продължава да изживява. Все пак са отминали пет
години един млад човек би трябвало да се е възстановил психически, при нея свидетелят не е
наблюдавал това нещо, тъй като съвсем наскоро това лято я е видял.
Свидетелят Алексиев също свидетелства за близки отношения между Г. и починалия
11
й съпруг. Същите са имали планове, мечти да закупят собствена къща, да развиват собствен
бизнес. Отишли са в Англия, работили са, били са уважавани.
Свидетелката М. А. каза, че същият е отивал с голямо желание в семейството на
любимата си, на съпругата си в кърджалийско.
Този шок, който е изживяла с изгонването от семейството, а и считам, че няма нищо
нередно това, ако е поискала да напусне селото, семейството, да отиде при родителите си,
тъй като считам, че на всички ни стана ясно, не е имало близки отношения между свекърва и
снаха. Същата вечер е отишла с приятелки да споделя, а не с майката. Защото свидетелката
казваше: „Ами незнам, ама те си идваха, ама…“.
В тази връзка, Ви моля да уважите изцяло предявения иск със законната лихва до
момента на изплащането и Ви моля да ми дадете срок да изразим становище в писмена
защита, както и да ми бъде определено възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА на повереника на ищцата едноседмичен срок за представяне на писмени
бележки.
ПРИОБЩАВА представените от същия молба, договор за правна защита и
съдействие и удостоверение за регистрация по ДДС във връзка с претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78 от ГПК.
СЧЕТЕ делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което продължи до 15:50 часа.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
12