№ 33
гр. Чирпан, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно
наказателно дело № 20245540200350 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-004889 от 22.11.2024 г., издадено от
Грозданка Андреева, на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР СТАРА ЗАГОРА, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СТАРА ЗАГОРА, с което на основание чл.177, ал. 1, т. 2 за нарушение по чл. 150А, ал. 1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. на К. Т. Б., ЕГН **********.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност. С допълнителна молба с вх. № 671/05.02.25 г. се представят съображения по
същество на искането. Считат, че макар и действително жалбоподателя да е извършил
нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят - редовно призован в съдебно заседание, не изпраща представител.
Въззиваемата страна - редовно призована в съдебно заседание, не изпраща представител. С
писмена защита излага доводи по същество на искането за потвърждаване на атакуваното НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.11.24 г. против жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 1433842 от Т. Т., на длъжност мл. автоконтрольор при
ОДМВР Стара Загора в присъствието на свидетеля В. Ж. за това, че по АМ Тракия, км. 190к, Общ.
Чирпан, посока изток- запад, управлява собствения си лек автомобил XX с рег. Номер XX с
прикачено към него ремарке от категория О2 с рег. Номер XX, собственост ма XX ЕООД, без да
притежава СУМПС, валидно за категория ВЕ, към която спада управлявания от него състав на
ППС-лек автомобил и прикачено към него ремарке от категория О2.
В законоустановения срок от страна на жалбоподателя не са били представени писмени
възражения относно съставения акт и нарушението посочено в него.
На основание констатациите в акта е издадено и НП, в което по идентичен с акта начин е
1
описано нарушението, както и нарушените правни норми. Издаденото НП е било връчено на Б. на
26.11.2024 г. В законоустановения срок пред Районен съд гр. Чирпан е обжалвано издаденото НП.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т. Т. –
актосъставител и В. Ж. – свидетел по акта. Съдът кредитира показанията им като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства
по делото – АУАН, НП, заповеди и писмо с вх. номер 1707/24.03.25 г. от ОДМВР - Смолян/ от него
се установява, че жалбоподателят е придобил категория ВЕ на 20.05.2015 г./. Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени
от страните по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е
основателна.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете
за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП
не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има
извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.
Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да
бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/
само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84
от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до
2
доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Чирпански районен съд приема
от правна страна следното:
Съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които биха довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя в настоящото производство. В тази връзка се явява
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не са изпълнени разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и
чл 57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН АУАН.
От друга страна съдът намира възражението за маловажност на жалбоподателя за
основателно, тъй като описаното по горе деяние е класически пример за маловажен случай. За да е
такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай,
когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална.
Преценяващия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и
от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и
подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има
в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова, каса е се само за
невписването на притежаваната от Б. категория ВЕ в СУМПС, което обстоятелство не е било
неизвестно за органите на МВР при извършената проверка от тях със служебния им таблет. Ето
защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата е
следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл.28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът
намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д.
№ 1/2007 год. по описа на ВКС.
Ето защо настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има
жалбоподателя.
Мотивиран от посоченото и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1228-004889 от 22.11.2024 г., издадено от
Грозданка Андреева, на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР СТАРА ЗАГОРА, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СТАРА ЗАГОРА, с което на основание чл.177, ал. 1, т. 2 за нарушение по чл. 150А, ал. 1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. на К. Т. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Б., ЕГН **********, разноски в
3
размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд Стара
Загора от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4