№ 10049
гр. С, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Л. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Л. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110136891 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ****** и адрес гр.
С, ул. „Я“, № 23Б срещу П. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „315-та“ № 10 (К П),
с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 3496,93 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „Н 3“, бл. 311, вх. Б, ет. 1, ап. 24, аб.
№ 188188 за периода от 01.11.2019 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна лихва от 23.11.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 673,57 лв. за периода от 15.02.2020
г. до 02.11.2022 г., сумата от 20,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна лихва от
23.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,06 лв. за периода от
31.10.2020 г. до 02.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63793/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „МХ Е“ ООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител – адв. Р., с който предявените искове се оспорват изцяло
като неоснователни и недоказани по размер. Възразява, че общите фактури от 31.07.2020 г. и
31.07.2021 г. са издадени от ищцовото дружество извън определените по закон и съгласно
ОУ на ищеца срокове, както и че сумите по тези фактури са в по-нисък размер от
претендираната сума за топлинна енергия. Оспорва реално потребеното количество
топлинна енергия. Навежда твърдения, че не са спазени законовите изисквания при
доставяне на топлинна енергия, както и годността на измервателните уреди. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенциите. Счита, че
не е изпаднал в забава, тъй като твърди, че до ответника не са изпращани покани за
дължимите от него суми, а и предвид, че изравнителните фактури са издадени извън
законовите срокове за издаването им. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач – „Д Е“ ООД /предишна фирма „МХ Е“/ с ЕИК ****** представя
документи за извършено дялово разпределение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 63793/2022 г., че по депозирано на 23.11.2022 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. Исковете, по които е
образувано настоящото дело, са предявени по реда на чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
2
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. От Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 180/1980 г., том II,нот.д. 380, се установява, че процесният имот е придобит от Г С
Е.. Последният се е разпоредил със завещание в полза на съпругата си Н М.а Е.а с
притежаваното от него имущество. След смъртта на последната нейните наследници по
закон – са придобили ид.ч. от имота, съответни на квотите в наследството, вкл. от ответника
за 1/6. С нотариален акт за дарение на идеални част от 02.11.2018 г. № 159, том II, рег. №
20861, дело № 309 от 2018 г. ответникът е придобил от останалите наследници
собствеността върху 5/6 ид.ч. от апартамент № 24, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Н 3, бл.
311, вх. Б, ет. 1. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
29.03.2021 г. № 109, том IV, рег. № 6958, дело № 602 от 2021 г. ответникът П. М. Е.,
легитимирайки се като собственик на целия имот го продава на трето лице. Ответникът е
предал имота на купувача на 31.03.2021 г., за което е съставен представения с исковата молба
протокол за въвод /л .17/. Не се установяват други разпореждания с имота или учредяване на
вещно право на ползване в полза на трето лице.
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на
правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния обект, без да е необходимо изричното им приемане
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Установява се от заключението на допусната съдебно-техническата експертиза, че в
рамките на процесния период за имота е доставена топлинна енергия на обща стойност
3252,55 лева, като според заключението на СТЕ разпределението и остойностяването на ТЕ
е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено
коректно. Неоснователни са оспорванията на процесуалния представител на ответника по
3
отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното остойностяване, тъй като
видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени
надлежно.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Своевременно ответникът е навел възражение за погасяване по давност на вземанията
на ответника, което с оглед горните изводи за установяване на валидното им възникване
следва да бъде обсъдено.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за
плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 23.11.2022 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, процесните вземания на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване
на иска не са погасени по давност.
По изложените съображения и при кредитиране заключението на вещото лице,
установените като непогасени вземания за топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до
31.03.2021 г. са в общ размер 3252,55 лева, до който размер предявения иск следва да се
уважи, а за разликата до пълния предявен размер – 3496,93 лева – да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
4
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава в плащането на стойността й:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Установява се от
заключението на вещото лице, че ищцовото дружество е извършило дяловото разпределение
за процесния период, поради което в негова полза е възникнало вземане за извършената
услуга, което съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата 20,16 лева
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 611,59 лева от общо 783,89
лева /83,89 лв – д.т., 300 лв – възнаграждение за ОП, 300 лв – възнаграждение за в.л. и 100 лв
– юрк възнаграждение/ и в размер на 194,46 лева /от общо 133,89 лева – 83,89 лв д.т. и 50 лв
– юрк възнаграждение/ за заповедното производство.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че П. М. Е. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ул. „315-та“ № 10 (К П) дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 3252,55 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „Н 3“, бл. 311, вх. Б, ет. 1, ап. 24, аб. № 188188 за периода от 01.11.2019 г.
до 31.03.2021 г., и сумата от 20,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна лихва от
23.11.2022 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63793/2022 г. по описа на СРС,
118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер 3252,55 лева до пълния
предявен размер за стойност на топлинна енергия - 3496,93 лева и исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 673,57 лв. за периода от 15.02.2020 г.
до 02.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия и за мораторна лихва в размер на 4,06
лв за периода от 31.10.2020 г. до 02.11.2022 г върху главницата за стойност на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ул. „315-та“ № 10 (К П) да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата 611,59 лева –
разноски за исковото производство и 104,45 лева разноски за заповедното производство по
ч. гр. д. № 63793/2022 г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „Д Е“ ООД /предишна фирма „МХ Е“/ с
ЕИК ****** като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6