№ 447
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В в закрито заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 19605/23.03.2021 г. по опис на ЧСИ от длъжника по
изпълнителното дело „П.И.Б.“ АД с ЕИК: *******, чрез юрк. К.К., срещу определеното в
поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение и в частта за
Таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Моли съда да отмени постановлението за разноски
на съдебния изпълнител и да определи разноски, както следва: адвокатско възнаграждение
по минимума съгласно Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите, както и да
редицира дължимата т. 26 от ТТРЗЧСИ,
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя – Ц.К., вписана в
Софийска адвокатска колегия, личен N°**********, довереник на М.П.Р., който счита
ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази насока.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното
действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са
нарушени законовите разпоредби.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в
качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на
1
атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид
следното:
Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ В.М. рег.№ 860 при КЧСИ на
04.03.2021г. по молба вх.№ 16075 от взискател М.П.Р., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Ц.К.. Като основание е предоставен в оригинал изпълнителен лист,
издаден на 12.01.2021г. от СРС, второ ГО, 59 състав, по решение № 223885/24.09.2019г. по
гр.д.№ 19934/2016г. по опис на Съда, във връзка с разп. № 260814/27.10.2020г., издадено по
възз.гр.д.№ 2945/2020г. по опис на СГС.
Длъжник по делото е „П.И.Б.“ АД с ЕИК: *******, като предмет на изпълнението е парично
задължение.
С образуване на делото взискателят е претендирал адвокатско възнаграждение за
процесуален представител в размер на 700.00 лв., за което е предоставен в оригинал договор
за правна помощ. В договора изрично е записано, че възнаграждението е заплатено в брой
при сключване на договора.
С разпореждане от 04.03.2021г. по делото са начислени и приети такси и разноски по
ТТРЗЧСИ- за образуване и водене на изпълнителното производство, както и претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение.
По изрично искане на взискателя са наложени запори върху банковите сметки на длъжника
при БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА.
На 15.03.2021г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с
информация за приетите по делото такси и разноски, в това число и адвокатското
възнаграждение и наложения запор.
На 23.03.2021г. по делото е постъпила молба-жалба от длъжника с вх.№ 19605, против
размера на приетото за събиране по делото адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя, а оттам и огносно размера на т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и след анализ на
представените доказателства настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи.
Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на
изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за
сключен между взискателя и адвоката договор за правна помощ и съдействие, съгласно
който взискателят дължи адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева.
На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г.) за образуване на изпълнително дело се
2
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., , изм. и доп.
ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г.).
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.- 200лв.
Няма никакви данни по делото да са извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10
от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
за да се определи допълнително адв. възнаграждение. В конкретния случай на основание
издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе
номер, като в производството пред ЧСИ адвокатът претендира хонорар от 700лв. при
формално извършено едно действие - депозиране на молба от един лист с приложен
изпълнителен лист и платена такса. Ето защо в процесния случай претендираният
адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално
предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004
г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение №
2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. №
517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).
В този смисъл основателна е частната жалба за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв.
Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да е върху размера на адвокатското
възнаграждение и върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително
изпълнение – 1 170.95 лева, т.е. тази по б.“в“ / от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв. /- 129.68лв. без ДДС.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на
другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е частично основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определеното в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение и в частта за Таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ по изп. дело №
20218600400333 на ЧСИ В.М., рег.№ 860 при КЧСИ, в частта на адвокатско възнаграждение
за размера над 200 лева и в частта над 129.68лева за Таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г.) възнаграждение в размер на
200лв. (двеста лева); ОПРЕДЕЛЯ съгласно чл. 26. ТТР към ЗЧСИ такси по Тарифа към
ЗЧСИ в размер 129.68лв. (без ДДС).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4