№ 1243
гр. С, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110103728 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Р. З. С.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 443,32
лева,представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер от 96,02 лева за периода 15.09.2020 г. до
26.05.2023 г.,13,60 лева сума за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер от 5,23 лева за периода 15.09.2020 г. до 26.05.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.С,при което ответникът е длъжен да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за
процесния период цената на доставена топлинна енергия не е заплатена и
възлиза на 443,32 лева,която съответства на реално потребено количество
топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва от 96,02 лева. С исковата молба са
претендирани и парични суми в размер от 13,60 лева сума за дялово
разпределение и 5,23 лева мораторна лихва. Исковата претенция се основава
на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед постъпило възражение от длъжника е налице правен
1
интерес от предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът моли
съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът Р. З. С. не е подал писмен отговор,но във възражението по
чл.414 от ГПК релевира довод за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач „Д“ООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Р. З.
С. сумите от 443,32 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,96,02 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
26.05.2023 г.,13,60 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2021 г.
до м.04.2022 г.,5,23 лева лихва за забава за периода 16.10.2021 г. до 26.05.2023
г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 32366/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 26.11.1990 г. Б З и
З З се легитимират като собственици на недвижим имот ***** като според
удостоверение от ГИС С бул.“****“ е преименуван на *****.
Видно от удостоверение за наследници,Б З е починала като вдовица и е
оставила като наследник по закон Р. З. С..
Със заявление декларация от 14.09.2017 г. Р. З. С. е поискал откриване
на партида при „Т С“ЕАД за недвижим имот,находящ се на ***** бл.11,ап.61.
Видно от договор от 03.09.2002 г.,сключен между етажните собственици
в бл.11 на *****,като възложители,и „Б Б“ООД,като изпълнител,са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което
дружеството приема да реализира дялово разпределение,а възложителите са
се съгласили да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен
в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните
собственици.
Представени са общи фактури,издадени на 31.07.2020 г.,31.07.2021 г. и
31.07.2022 г. от „Т С“ЕАД с получател Р. З. С..
Установява се от договор от 09.06.2020 г.,че между „Т С“ЕАД и „Б“ООД
е постигнато съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
„Б“ООД приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща
възнаграждение.
Представени са формуляри за отчет от „Д“ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
2
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Предвид това,че искът е регламентиран като
положителен установителен иск в тежест на ищцовата страна е възложено да
докаже наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
иска,т.е. да бъде установено,че съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,както и да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия,съответно цената на доставената
топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се явява предявен на 12.06.2023 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът „Т С“ЕАД доставя и продава топлинна енергия,а ответникът С. е
клиент на топлинна енергия като собственик на имота. Разпоредбата на
чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът
или носителят на вещно право на ползване върху имота като по отношение на
имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона не се изисква
наличието на сключен писмен договор,а се явява достатъчно доказването,че е
притежавано право на собственост или вещно право на ползване. За да
счете,че ответникът С. е собственик на имота,съдът взе предвид представения
договор за продажба на държавен недвижим имот,с който родителите на
ответника са придобили имота,както и представеното удостоверение за
наследници,от което се установява,че ответникът С. е единствен наследник по
закон. Отделно от това,съдът намира,че следва да бъде отчетено,че ответникът
С. е поискал откриване на партида при ищцовото дружество,което
представлява предложение за възникване на договорно правоотношение. По
изложените съображения съдът приема,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните по договора се уреждат според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,което означава,че са приложими общите условия на дружеството
доставчик. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане цена на
топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е заплатена
в срока по общите условия. Ответникът С. не доказва да е заплатил цената на
доставената топлинна енергия,поради което съдът намира,че искът подлежи
изцяло на уважаване за сумата от 443,32 лева. Съдът счита,че следва да бъде
отчетено,че ответникът С. не е подал писмен отговор,а с изтичането на срока
за подаване на отговор са преклудирани възраженията,които би могъл да
направи по отношение на начина на разпределение на топлинната енергия.
При това положение съдът намира,че претендираната цена от 443,32 лева
съответства на реално доставено количество топлинна енергия и искът
подлежи изцяло на уважаване. Софийският районен съд счита,че и искът за
заплащане на сума за дялово разпределение от 13,60 лева следва да бъде
уважен изцяло. Съобразявайки клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите
условия на дружеството доставчик,съдът счита,че клиентът на топлинна
енергия заплаща сумата за дялово разпределение на продавача на топлинна
3
енергия,който от своя страна превежда паричната сума на дружеството,което
реализира дяловото разпределение. С оглед това,че в хода на производството
ответникът не е доказал да е заплатил сумата за дялово разпределение искът
следва да бъде уважен изцяло. Изводът на съда за основателност на исковете
за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение
обосновават разглеждането на своевременно релевираното възражение за
погасителна давност,каквото е направено във възражението по чл.414 от ГПК.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Софийският районен съд намира,че при
съобразяване датата на предявяване на иска – на 12.06.2023 г.,както и с оглед
това,че най-старото задължение за топлинна енергия е за м.05.2020 г.,което
според общите условия е платимо в периода 01.06.2020 г. до 15.07.2020 г.,не са
налице погасени по давност парични суми.
Уважаването на иск за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказването,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане обезщетение за забава.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава,а ако задължението няма падеж или срок за изпълнение,за да
бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде изпратена покана.
В настоящия случай за задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение общите условия не регламентират срок за изпълнение,а
същевременно ищецът не доказва да е поканил ответника,с което да го
постави в забава,поради което съдът намира,че искът за заплащане мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия подлежи на уважаване – общите условия на дружеството
доставчик регламентират срок за изпълнение на задължението за заплащане на
главницата за топлинна енергия,а ответникът С. не доказва да е заплатил
главницата в срока по общите условия,поради което отговаря за заплащане на
мораторна лихва. Така мотивиран,съдът намира,че искът за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия подлежи изцяло на уважаване – за сумата
от 96,02 лева за периода 15.09.2020 г. до 26.05.2023 г.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 74,25 лева за заповедното производство и в
размер от 272,25 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Р. З. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
4
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,в размер
от 443,32 лева ( четиристотин четиридесет и три лева тридесет и две стотинки
),представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер от 96,02 лева ( деветдесет и шест лева и две стотинки ) за периода
15.09.2020 г. до 26.05.2023 г.,13,60 лева ( тринадесет лева и шестдесет
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 32366/2023 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля иска за мораторна лихва в размер от 5,23 лева (
пет лева двадесет и три стотинки ) за периода 15.09.2020 г. до 26.05.2023 г.
ОСЪЖДА Р. З. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от
74,25 лева ( седемдесет и четири лева двадесет и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и в размер от 272,25 лева ( двеста седемдесет и два лева
двадесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5