№ 8092
гр. С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110145713 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от .... срещу .... установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 997,92
лева, представляваща останалата неизплатена част от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
възстановяване на щети по лек автомобил „.... с рег. № ...., вследствие от настъпило
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 22.10.2019 г. в град С. и ликвидационни
разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 12.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
327,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2021 г. до 10.01.2024 г., за
които суми по ч. гр. дело № 2517/2024 г. по описа на СРС, 51-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 22.10.2019 г. около 18:00 г. в град С., бул. „....“ е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени щети на застрахования
при него лек автомобил „.... с рег. № ..... Поддържа, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на другото участващо МПС ... с рег. № ......,
който при извършване на непозволена маневра обратен завой при двойна непрекъсната
линия и без да се убеди, че тази маневра не застрашава останалите участници в движението,
е ударил движещия се по бул. „...“ л.а. „..... За случая бил съставен констативен протокол,
подписан от двамата водачи. Излага се, че към датата на събитието ответникът .... е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на
МПС ... с рег. № ....... Ищецът посочва, че в резултат от настъпилото пътно-транспортно
произшествие са нанесени материални щети по застрахования при него л. а., засягащи
предимно предната му дясна част – врата, прозорец, калник, джанта. Сочи, че във връзка с
настъпилото ПТП и реализирани щети по застрахованото при него МПС е образувана щета
№ ......, направен е опис на повредите, съставляващи в случая „тотална щета“. Излага се, че с
плащане от 10.12.2019 г. ....., като застраховател по застраховка „Каско на МПС“, клауза „П –
1
Пълно каско“, изплатил застрахователно обезщетение по щетата за причинените щети на
застрахованото при него и увредено МПС в размер на сумата от 2010,84 лева, включително и
направените разходи за ликвидационната дейност от 15 лева, т. е. общо 2 025,84 лева. В
исковата молба се излага, че с плащането на тази сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ
ищецът встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно срещу
застрахователя по гражданската му отговорност. Допълва, че с нарочно писмо от 23.12.2019
г. ищецът предявил извънсъдебно регресната си претенция към ......, което от своя страна
признало задължението си за сумата от 1 012,92 лева и е извършило частично плащане в
този размер на 30.01.2020 г. Изтъква, че към настоящия момент остава дължима и
незаплатена сумата от 997,92 лева. Ето защо, спорът между страните е относно размера на
изплатеното обезщетение. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на
предявената регресна претенция и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата
от 997,92 лева, представляваща останалата незаплатена от ответника част от изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, в т. ч. 15 лева –
ликвидационни разноски по определянето му. Намира за дължима и претендира лихва за
забава върху главницата за периода от 10.01.2021 г. до 10.01.2024 г., както и законната лихва
за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 12.01.2024 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ...., чрез
пълномощника си адв. Г., оспорва исковете по основание и размер, намирайки за
неустановен описаният от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП. Счита, че
представеният протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно описаните
в него обстоятелства за настъпване на събитието. Поддържа се, че не е налице фактическият
състав за ангажиране отговорността на ответника, както и на водача на МПС, в частност
противоправност и вина на последния. Оспорва твърденията на ищцовото дружество за
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на л. а. ... с рег. №
......, застрахован при .... по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
отговора се посочва, че ответникът е направил оценка на щетата и след експертна оценка по
отношение на механизма на настъпване на ПТП е заплатило на ищеца сумата от 1012,92
лева. В тази връзка излага, че и двамата водачи имат вина за настъпване на събитието, като
приносът на всеки от тях е в размер на 50 %, поради което и заплатената от .... сума се
равнява на 1/2 от претендираната такава. Намира, че с поведението си водачът на л.а. „.... с
рег. № .... е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като неправилно е предприел
изпреварване на автомобила, започнал маневра за обратен завой, навлизайки в лентата за
насрещно движение. Предвид това за водача на л. а. ... не е съществувала възможност да
предвиди, че друг автомобил, движещ се зад него, ще предприеме изпреварване в
насрещното движение. С отговора исковата претенция за главница се оспорва и по размер с
довод, че претендираната сума е завишена, а част от описаните ремонтно-възстановителни
дейности не са били необходими. Изтъква, че в случая обезщетението следва да се определи
на база на средните пазарни цени с вложени алтернативни части. С тези доводи ответникът
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции, евентуално за присъждане на по-нисък
размер на обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
2
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно за възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да установи
следните материални предпоставки: наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и наличието на основание за отремонтиране
на автомобила в официален сервиз – при такива твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат, както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.
С определение от 02.12.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 22.10.2019 г. л. а. „.... с рег. № .... е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ....; че към този момент
гражданската отговорност на собственика на л. а. ..., с рег. № ...... е била за страхована при
ответника; че за възстановяване на щети по застрахования при ищеца лек автомобил същият
е заплатил сума в общ размер на 2 010,84 лв. и е сторил ликвидационни разноски по
определянето му в размер на 15 лв., както и, че във връзка с отправена извънсъдебна
претенция ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1 012,92 лв.
За осъществяването на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, отразени в
приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна полица №
.... г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“, извадка от публичния регистър на Гаранционен
фонд, платежно нареждане от 10.12.2019 г., удостоверяващо заплащането на сумата от
1 995,84 лева в полза на извършилия ремонта сервиз.
Предвид изложеното и с оглед своевременно релевираните от ответника възражения, а
и предвид извършеното от ответника плащане на част от процесното вземане, а именно на
сумата от 1 012,92 лева, което по своето естество представлява конклудентно признание
относно наличието на дълг на твърдяното основание, спорните въпроси по настоящото дело
се концентрират върху следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на
процесното ПТП от 22.10.2019 г., по чия вина е настъпило то, налице ли е съпричиняване от
страна на водача на л. а. .... с рег. № ...., както и какъв е размерът на претендираното
регресно вземане.
В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – протокол за ПТП от
22.10.2019 г., уведомление за щета до ...., отчасти показанията на свидетеля В. П. К., както и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за
установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 22.10.2019 г., около
18:00 часа, при движение в гр. С., по бул. „....“, водачът на л. а. ... с рег. № ...... предприема
маневра за обратен завой при двойно непрекъсната хоризонтална маркировка, а по същото
време и в същата посока в лентата за насрещно движение на същия булевард се движи л. а.
..... с рег. № ...., който попътно изпреварва отляво л. а. ..., с рег. № ......, като вследствие на
предприетите маневри от двамата водачи траекториите на двете превозни средства се
пресичат и настъпва удар между тях.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
3
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от
водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и
обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи
на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във
връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета до застрахователя -
ищец от 23.10.2019 г., показанията на разпитания свидетел В. К., доколкото тези на другия
разпитан такъв А. К. не служат за изясняване на релевантни за спора факти, имащи
отношение към механизма на настъпване на процесното ПТП, както и изводите на
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Съобразявайки
същите, съдът приема, че от една страна процесното ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника л. а. ... с рег. № ......,
който при извършване на маневра за обратен завой при двойна непрекъсната хоризонтална
маркировка, не е съобразил поведението си с положението, посоката и скоростта на
движение на другия автомобил, нарушавайки по този начин и наличната в съответния пътен
участък хоризонтална маркировка – двойна непрекъсната линия.
За да достигне до този извод, съдът съобрази най-напред показанията на свидетеля К. в
частта, в която описва, че при предприемане на маневра за отклонение наляво е бил ударен
от друг изпреварващ го и намиращ се в насрещната лента за движение автомобил, който се е
движил в същата посока. В случая, макар да е описал изпълняваната от него маневра като
завой наляво, съдът намира, че поведението на водача на л. а. ..., с рег. № ...... е свързано с
обръщане на посоката на движение, т. е. извършване на обратен завой, доколкото за такова
негово поведение свидетелства, както описанието в уведомлението за щета от 23.10.2019 г.,
така и отразеното в скицата към протокола за ПТП от 22.10.2019 г. Нещо повече,
заключението по съдебно-автотехническата експертиза също е възприело поведението на
застрахования при ответника водач като маневра за извършване на обратен завой,
приемайки, че това негово поведение е част общия съпричинителен процес, довел до
настъпване на процесното ПТП.
В случая, така описаното поведение на водача на л. а. ..., с рег. № ...... безспорно
представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 38, ал. 3 ЗДвП, тъй като е предприел
извършване на маневра за обратен завой, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, които минават покрай него, съобразявайки се с тяхната
посока на движение, а освен това не е пропуснал и останалите попътно движещите с в
неговата посока на движение други превозни средства. В тази насока липсва оспорване от
ответника, който в хода на процеса единствено е поддържал, че отчасти настъпването на
процесното ПТП се дължи и на поведението на водача на застрахования при ищеца
автомобил, без обаче да са наведени възражения във връзка с конкретните фактически
действия, предприети от страна на застрахования при него такъв. Действително по делото се
установява, че по същото време водачът на л. а. .... с рег. № .... е извършвал маневра за
изпреварване на поредица от автомобили, навлизайки дори в насрещната пътна лента, но
този факт не означава, че водачът на л. а. ..., с рег. № ...... е бил освободен от задълженията
си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 38, ал. 3 ЗДвП, като преустанови маневрата си за обратен завой
при наличието на двойна непрекъсната хоризонтална разделителна линия или пропусне
попътно изпреварващия го в лентата за насрещно движение друг автомобил, още повече, че
по според съдебно-автотехническата експертиза той е разполагал с такава възможност.
Съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното, като в случая тя не бе напълно опровергана в настоящото
производство чрез пълно и главно обратно доказване от ответника. Следва да се отбележи,
че потвърждение относно вината на застрахования при ответника водач представлява и
фактът, че от страна на .... е извършено частично плащане по процесната щета, което той не
би сторил в случай, че е считал, че водачът на застрахования при него л. а. ..., с рег. № ...... не
4
е действал виновно при настъпване на ПТП от 22.10.2019 г.
Същевременно съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахования при ищеца л. а. ..., модел „.., с рег. № ..... Това е така, тъй като с оглед
изяснения по-горе механизъм на настъпване на произшествието, техническа причина за това
са не само действията на водача на л. а. ..., с рег. № ......, но и това на водача А. К., доколкото
същият е предприел изпреварваща маневра, навлизайки в лентата за насрещно движение,
като преди това е нарушил и наличната на мястото на процесния пътен участък двойна
непрекъсната хоризонтална разделителна линия, допускайки нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2
ЗДвП. В подкрепа на този извод е, както очертаното в схематичен вид местоположение на л.
а. ..... с рег. № ...., така и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което е възприело като възможна техническа причина за настъпване на процесното ПТП не
само поведението на застрахования при ответника водач, но също така и поведението на
застрахования при ищеца такъв, считайки, че за него също е било възможно да го
предотврати, ако не беше навлязъл лентата за насрещно движение при наличието на двойна
непрекъсната хоризонтална линия. Тук следва да се отбележи, че удостоверените от двамата
водачи в протокола за ПТП факти в частта относно наличната хоризонтална маркировка на
мястото на процесния пътен участък, а именно: двойна непрекъсната линия, не се оспорва
по делото, а освен това не се опровергава и от показанията на разпитаните свидетели,
поради което съдът приема, че тя е била именно такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че своевременно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил е безспорно
доказано по делото, а това означава, че следва да бъде разгледан и въпросът относно
съотношението между приноса на всеки един от участвалите в ПТП лица. В случая, при
съблюдаване на приетото за установено поведение на всеки един от двамата водачи, следва
да се направи извод, че всеки един от тях е допринесъл в значителна степен за настъпване на
процесното ПТП. Във връзка с възражението за съпричиняване на ответника, приносът на
водача на л. а. ..... с рег. № .... в процентно съотношение съдът оценява на 50 %, който следва
да се отчете при определяне на размера на регресното вземане.
Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС при
действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без
да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012
г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение
№ 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза всички щети по л. а. ..... с рег. № ...., отразени в описа на
застрахователя – ищец, се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП от 22.22.2019 г.,
като необходимата стойност за възстановяването им, изчислена на база на средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на 2 335,75 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена
на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. На основание чл. 411, ал. 1,
5
изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата,
чиято дължимост следва да от закона, поради което реалното им извършване не подлежи на
доказване в процеса. Съдът приема, че сумата от 15,00 лева съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият
размер на дълга възлиза на 2 350,75 лева, като предвид установеното по делото
съпричиняване на вредите от действията на застрахования при ищеца водач в процентно
съотношение от 50 %, то отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ може да бъде ангажирана до размера от 1 175,37
лева. Между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е извършил частично
плащане в размер на 1 012,92 лева, поради което той е останал задължен за разликата между
размера на действителните вреди и платена сума, т. е. за сумата от 162,45 лева, до който
размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 997,92 лева или за сумата от 835,47 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.01.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо установяване от
ищеца на следните предпоставки: наличието на главен дълг; изпадането на ответната страна
в забава и размера на обезщетението.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане в размер на 162,45
лева, предмет на делото, за .... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, между страните не се спори, че с
писмо, получено на 23.12.2019 г. (л. 35 от делото), видно от входящия номер в горния десен
ъгъл на документа, ответникът е поканен да заплати процесната сума, като след изтичане на
30-дневния срок за плащане на претендираното регресно вземане, или считано от 23.01.2020
г. той е изпаднал в забава, т. е. по-рано от посочената от ищеца начална дата на претенцията.
Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор,
размерът на мораторната лихва върху главницата от 162,45 лева, начислена за
претендирания период от 10.01.2021 г. до 10.01.2024 г. възлиза на 53,37 лева, до който
предявеният акцесорен иск е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 327,90 лева или за сумата от 274,53 лева.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на заявителя – ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството по
ч. гр. дело № 2517/2024 г. по описа на СРС, 51 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 12,45 лева – платена
6
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 73,25 лева – платена
държавна такса, депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, каквито той
единствено е претендирал, а именно: 611,16 лева – депозит за САТЕ, депозит за свидетел и
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за 25.10.2024 г. (л. 78 от делото), в който е отбелязано, че същото е
заплатено в брой, поради което има характера на разписка, удостоверяваща заплащането на
сумата. Внесеният от ответника с платежно нареждане от 23.10.2024 г. (л. 76 от делото)
депозит в размер на 30 лева по сметка на делегирания съд за разпит на свидетеля по
делегация подлежи на възстановяване в негова полза след подаване на нарочна молба,
поради което съдът не съобрази същия при изчисляване на следващите се в негова полза
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „.... срещу ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „....., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че .... дължи на .... сумата от 162,45 лева, представляваща останалата
неизплатена част от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на щети по лек автомобил „....
с рег. № ...., вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на
22.10.2019 г. в град С. и ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната
лихва върху главнизата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2024 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 53,37 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 10.01.2021 г. до 10.01.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 2517/2024 г.
по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер от 162,45 лева до пълния предявен размер от 997,92 лева или за сумата от 835,47
лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 53,37 лева до
пълния предявен размер от 327,90 лева или за сумата от 274,53 лева.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..... да
заплати на ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 12,45 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр.
дело № 2517/2024 г. по описа на СРС, 51-ви състав, както и сумата от 73,25 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.... да заплати
на ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „....., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 611,16 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7