№ 120260
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110146815 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК
Заявителят претендира да му се дължи вземане за услуги в размер на на 600.24 лева-
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер; непогасени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, дължими за
периода от 09,01,2019 г. до 28,08,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева,
начислени на 28,08,2019 г.
Правната норма на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК задължава съда да разгледа заявлението и
издаде заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по
т.д. № ***/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № ****/2007 г., определение № 877 по
т.д. № ***/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение – чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен
някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай,
за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът намира, че изброените в допълнителното споразумение допълнителни
услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат
на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче
е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
1
Поради гореизложеното съдът намира, че посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
поради което се явява недължимо.
От друга страна, включването на допълнителното възнаграждение по своя характер
представлява допълнително плащане, дължимо от ищеца, като същото се отразява и на ГПР,
макар формално да не е включено в него. На основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което основателно се явява възражението на ищеца за недействителност
на уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 600.24
лева- непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер;
непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева,
дължими за периода от 09,01,2019 г. до 28,08,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост;
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева,
начислени на 28,08,2019 г., поради противоречие с императивна правна норма
С оглед съображенията по - горе, съдът намира, че подаденото заявление, за
претендираните вземания за суми за допълнителни услуги в размер в размер на на 600.24
лева- непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер;
непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева,
дължими за периода от 09,01,2019 г. до 28,08,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост;
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева,
начислени на 28,08,2019 г., по договора не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр.
с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК следва да бъде
отхвърлено в тази част. За останалата част от претендираното в заявлението следва да е
издаде заповед за изпълнение на парично задължение.
С РАЗПОРЕЖДАНЕ № 115992 гр. София, 15.08.2024 г. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
34 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта
година е дал указания на заявителя, с оглед това, че така подаденото Заявлението е
нередовно, не е посочена върху каква главница е формирана законната лихва, както и каква е
причината да се начислява и претендира едновременно лихва: 36.05 лева непогасена лихва за
забава от 26,12,2018 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 28,08,2019 г. - дата на
предсрочната изискуемост и Законна лихва: В размер на 627.42 лева, дължима от 28,08,2019
г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024 г.; като е Указвал на заявителя в три
дневен срок да уточни с молба какво е основанието да се начислява и претендира
едновременно лихва: 36.05 лева непогасена лихва за забава от 26,12,2018 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 28,08,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост и
Законна лихва: В размер на 627.42 лева, дължима от 28,08,2019 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 29.07.2024 г.; както и как са формирани двете лихви - върху каква главница,
както и претендира ли лихва върху сумата от 500 лева; непогасено падежирало договорно
възнаграждение в размер на 137.19 лева, дължимо за периода от 25,12,2018 г. до 28,08,2019 г.
– дата на предсрочната изискуемост и в какъв размер и включена ли е тази сума в горните
претенции за лихва .
С молба от 22.08.2024г. заявителят е уточнил, че част от претендираната сума в
размер на 627.42 лева - изисквана от заявителя заплащане като ' Законна лихва" включва в
себе си - суми, изчислени върху различни главници - част от които са сумите, за които съдът
следва да отхвърли заявлението, поради което и лихва като акцесорно вземане не следва да
се присъжда върху тях. Самата молба остава неясна, каква е разликата между начислените
около 7 вида лихва , както и не е уточнен периода , за който се претендират, за всяка лихва
2
по - отделно, като не е уточнено: каква е причината да се начислява и посоченото на първа
страница и посочените лихва на страница две в размер на 14.57лв. - лихва върху главницата,
4 лв. , и 17,48лв.
Освен това, част от сумите за услуги, за които се отхвърля заявлението имат характер
( същност) на наказателна неустойка за забавено плащане, поради което начисляване на
законна лихва върху същите, на отделно основание - е недопустимо.
С оглед горното, искането на заявителя за осъждане на длъжника да заплати сумата за
законна лихва в размер на 627.42лв. посочена в графа 9 б б) в заявлението - по начина на
нейното определяне и период, остават неиндивидуализирани, макар дадената за това
възможност и точни указания за това. Това е така и поради това, че от една страна в молба
от 22.08.2024г. изрично заявителят е уточнил, че не претендира лихва върху сумата в
размер на 500 лв., която в заявлението е единствената сума в този размер и е определена
като главница и съдът, ако не друго поне това смята за изяснено в заявлението, а от друга
страна - в молбата е уточнено, че част от главницата в общата изчислена в заявлението сума
в размер на 627.42 лв. са за просрочие именно на главницата, то за съда, както и за
длъжника, отново остава неизяснен въпросът какви суми, в какъв размер , за какъв период,
за каква главница и как са изчислени, претендирани като законна лихва в графа 9 б. б) от
заявлението, поради което цялото искане в графа 9 б.б) за заплащане на сумата в размер на
627,42 лв., следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по което е образувано настоящото производство, претендирано като
суми за допълнителни услуги в размер на в размер на на 600.24 лева- непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; непогасени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, дължими за периода от 09,01,2019 г. до
28,08,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора
за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 28,08,2019 г., както и за сумата в размер на 627,42
лв.,определена в графа 9 б. б) от заявлението като законна лихва.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3