Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
09.12.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №14288/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по частна жалба от Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД ЕИК ********със седалище и адрес на
управление *** чрез АД „Г.и п.“, представлявано от С.С.управител адрес
гр.София, р-н Слатина, ул.“********против Постановление от 12.09.2019г. по ИД
№20199210400963 на ЧСИ С.П.с район на действие – Софийски градски, с което съдебният
изпълнител е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнителен
адвокатски хонорар в размер на 285,96лв. и е отказал да намали размера на начислената
пропорционална такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди,
че исканият адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото. Извършените действия не били необичайни и не
налагали определянето на такова възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимално дължимия според чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г. за
мин.размери на адв.възнаграждения, като бъде редуциран до сума в размер на 240лв.
Съответно счита, че определената по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна.
Прави възражение, че включването на
адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата е
незаконосъобразно, тъй като материалният интерес върху който се изчислява
пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист.
В условията на евентуалност моли да бъде
намалено адвокатското възнаграждение като да бъде коригиран и размера на
начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски
за обжалване по приложен списък по чл.80 ГПК.
В законов срок е постъпило възражение от
ответника по жалбата ЗАД „А.Б.“ ЕАД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление *** чрез адв.А.Б.от САК. Оспорва жалбата като неоснователна. Твърди,
че определеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е
изцяло в рамките на предвидения в чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Същото е с включен
ДДС, който съгласно §2а от цитираната наредба е неразделна част от
адв.възнаграждение и следва да бъде заплатен от длъжника. Сочи, че
възнаграждението е установено с представените по делото доказателства за това.
Моли да бъде оставена жалбата без уважение. Претендира разноски по списък по
чл.80 ГПК.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно
чл.436, ал.3 относно неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20199210400963 на ЧСИ С.П.е
образувано по искане на ЗАД „А.Б.“ ЕАД ЕИК ******против ЗАД „ОЗК – З.“ АД въз
основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.68496№/2017г. по описа на Софийски
районен съд, по силата на който ЗАД „ОЗК – З.“ АД, е осъдено да заплати на ЗАД
„А.Б.“ ЕАД сумата от 2 818,42лв. – регресно вземане по щета
0300/15/489/500020, ведно със законната лихва от 28.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането и 704,57лв. съдебно-деловодни разноски.
Към молбата е приложено пълномощно по силата
на което взискателят ЗАД „А.Б.“ е упълномощило адв.А.Б.от САК да го
представлява във връзка с образуване и водене на изпълнително производство и
процесуално представителство.
С молбата си взискателят е поискал съдебният
изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни действия към събиране на
вземането.
Установява се, че на 10.07.2019г. е била връчена
на длъжника Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20199210400963,
в която е посочено, че общото му задължение по образуваното изпълнително дело
възлиза на сума в размер на 4 782,27лв., в която сума е включено
адвокатско възнаграждение по изп.дело в размер на 240лв. с ДДС и изпълнителни такси и разноски в полза на
ЧСИ в размер на 501лв.
На 12.09.2019г. пред ЧСИ П.е депозирана молба
на взискателя ЗАД „А.Б.“ чрез адв.Б.за налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника в „Общинска банка“ АД.
С
разпореждане от 12.09.2019г. ЧСИ П.е
наложил запор върху посочените суми върху банкови сметки на длъжника в Общинска
банка АД.
С Постановление от 12.09.2019г. съдебният изпълнител е присъединил за
събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 285,96лв. с ДДС в полза на
взискателя.
От приложеното платежно нареждане от 20.09.2019г.
е видно, че З. „О.“ АД е превело по сметка на ЧСИ С.П.дължимата сума в пълен
размер. на 24.09.2019г. ЧСИ П.е наредил превод на сумата от 4154,24лв. на
взискателя.
С Възражение до съдебния изпълнител З. „О.“
АД е изложило съображения за прекомерност на адвокатския хонорар и на
присъдената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, като е поискало
от съдебния изпълнител да измени постановлението си за разноските в тази му
част, като намали адвокатския хонорар до предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер от 240 лева и съответно да бъде
коригирана и пропорционалната такса.
С Разпореждане от 22.10.2019г. съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането на З. „О.“ АД.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските
по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл
произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на
взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е
проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е.,
за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното
производство.
Дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни
действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с
оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2, което в
процесния случай, с оглед дължимата по изпълнителния лист сума е в размер на 592,96лв.
В процесния случай се установява, че освен
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, процесуалният
представител на взискателя е подал в последствие и молба за запор на банковите
сметки на длъжника, който в предоставения му срок за доброволно изпълнение с
връчването на ПДИ не е изпълнил задължението си.
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът дължи разноските за адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10, тъй
като безспорно е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от
взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй
като не е налице доброволно изпълнение.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата, приета по
изп.дело в общ размер от 525,96лв., при дължим по Наредбата 592,96лв.
Относно второто възражение в жалбата на З. „О.“
АД, касаещо пропорционалната такса на ЧСИ Петров, настоящият състав намира за неоснователно по следните съображения.
Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника
съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради
това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален
интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума”
по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед
това тези разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените
от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като
обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е
недопустимо) в този смисъл е решение №
278 от 25.06.2012 година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
По изложените съображения жалбата на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК - З. " АД, срещу постановлението
относно разноските по изпълнително дело №20199210400963 на ЧСИ С.П.е неоснователна както в частта,
касаеща допълнително присъединеното адвокатско възнаграждение и неговата
прекомерност, така и по отношение на незаконосъобразно изчислената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С оглед изхода на спора на ответника по
жалбата са дължими сторените разноски във въззивнато производство в размер на
240лв. за адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Направеното възражение от жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно по изложени по-горе
съображения – изчислено е на минимума по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.09.2019г. по
ИД №20199210400963 на ЧСИ С.П.с район на
действие – Софийски градски, с което съдебният изпълнител е присъединил
за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в
размер на 285,96лв. и е коригирал размера на начислената пропорционална такса
по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД ЕИК ********със седалище и адрес
на управление *** да заплати разноски на ЗАД „А.Б.“ ЕАД ЕИК ******със седалище
и адрес на управление *** в размер на 240.00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.