Решение по дело №18206/2019 на Районен съд - Пловдив

 

                                               

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260510                   23.09.2020 година                              град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18206 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Е.П.Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

 

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.01.2014 г. – 17.05.2016 г. има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 413,78 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П, ул. „А“ .., ап.  За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 24,94 лева за периода 31.03.2014 г. – 30.04.2016 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № …, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. В имота на потребителя имало монтирани три водомера, като отчетът бил извършван по показания на СТИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2016 г. по ч.гр.д. № 37406/2016 г. на СРС, 43 гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата и приложенията да са редовно връчени.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 8056/04.08.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 15.09.2020 г. ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 75 лева – ДТ. Не се претендира юрк. възнаграждение за наст. производство. Дължат се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.П.Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 413,78 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за периода 01.01.2014 г. – 17.05.2016 г. за обект, находящ се в гр. П, ул. „А“ .., ап. ; 24,94 лева - обезщетение за забава за периода 31.03.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.06.2016 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2016 г. по ч.гр.д. № 37406/2016 г. на СРС, 43 гр.с.  

ОСЪЖДА Е.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 37406/2016 г. на СРС, 43 гр.с. 

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

                         

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:П

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП