РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110110801 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.429, ал. 3
КЗ от .... Т***** ***** против *** Л*** И**** *** за заплащане на сумата
718.12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за сумата от 25 596.25 лв., с която ответното дружество е изпаднало в
забава за периода от 04.02.2022 г. до 15.05.2022 г. - ден преди депозиране на
исковата молба по т. д. № *****. Претендират се още направените по делото
съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът твърди, че на 01.02.2022 г. около 14:35 П. П., управлявайки
влекач марка В. ****** , с peг. №*** **** **** с прикачено полуремарке
марка С. **** ***** **** с peг. № **** ***** ****, се движи по път ****
**** Р.п. от гр. Ш. в посока гр. К. при километър 57+480 с несъобразена
скорост с пътните условия, дъждовалеж, мокро пътно платно в остър десен
завой, губи контрол над управлението на влекача, като частично навлиза в
лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещия се
влекач марка ***** **** **** ****.****, с peг. № ****** с прикачено
полуремарке марка К. *** с peг. № ****** , управляван от С. В. Г.
1
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след
като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на
произшествието и участниците в него, съставили Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № *****, в който като виновен бил посочен водачът
на влекач марка В. ****, с peг. № **** **** ****.
Товарната композиция получила сериозни увреждания, поради което не
можели да се придвижва на собствен ход. Наложило се използването на
специален автомобил „П. п." за репатрирането на композицията. За
репатрирането ищецът заплатил сумата 4 500.00 лв.
Твърди се още в исковата молба, че влекачът, управляван от виновния
водач, бил застрахован по застраховка „Г. о." в *** Л**** **** **** със срок
на действие 19.06.2021 г. -18.06.2022 г., която полица била действаща към
датата на ПТП.
На 04.02.2022 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като на 08.02.2022 г. служител на застрахователя извърши
оглед на влекача, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение за
вреди на *** по щета № ***** -***** -*** *****. При огледа се установили
още увредени детайли, но служителят на застрахователя отказал да ги опише
под предлог, че не е необходимо, т.к. е налице „тотална щета". Във връзка със
заведената претенция ищецът не получил застрахователно обезщетение,
поради което на 16.05.2022 г. предявил иск срещу застрахователя за изплащане
на необходимото застрахователно обезщетение.
С Решение № 395/02.10.2023 г., постановено по т.д. № 20233100900170
по описа на В. о. **** , ***** Л. И. *** била осъдена да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 25 596.25 лева Страните обжалвали
постановеното решение, като с Решение № 162/30.05.2024 г. и Решение №
231/31.07.2024 г., постановени по в.т.д. № 20243001000122 по описа на В. а.
**** , първоинстанционното решение било потвърдено в частта за главницата,
а законната лихва била присъдена от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът заявява, че в горецитираното производство не е предявил иск за
мораторна лихва, която според него се дължи от застрахователя на основание
чл. 493, ал.1, т.5 и чл.494, т. 10 от КЗ, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
2
претенция от увреденото лице (чл.429, ал.З от КЗ). В случая ищецът на
04.02.2022 г. е уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 01.02.2022
г., поради което следва да се приеме, като датата, от която ответникът е в
забава.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Не
оспорва твърденията на ищеца относно настъпилото ПТП и воденото съдебно
производство, включително резултата от него. Не оспорва също и
обстоятелството, че на 04.02.2022 год. ищецът е предявил извънсъдебна
претенция. В своя отговор ответникът твърди, че е подал касационна жалба
против решението по в.т.д. № 122/2024 год. по описа на А. с. В., която касае
точно началната дата, от която следва да се дължи лихвата за забава- дали от
депозиране на исковата молба или от датата на предаване на удостоверението
за прекратена регистрация на МПС пред застрахователя.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата на страните,
приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Настоящата искова претенция е по иск с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че с договора за
застраховка „Г. о.“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Съобразно текста на чл.429, ал.3 КЗ, лихвите за
забава на застрахования по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума, като от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства:
-че на 01.02.2022 г. около 14:35 П. П., управлявайки в. м. В. ********, с
3
peг. № ******* с прикачено полуремарке марка С. **** ***** *** с peг. №
***** , се движи по път **** **** Р. п. от гр. Ш. в посока гр. К. при километър
57+480 с несъобразена скорост с пътните условия, дъждовалеж, мокро пътно
платно в остър десен завой, губи контрол над управлението на влекача, като
частично навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в
насрещно движещия се влекач марка **** *** **** ****, с peг. № ***** с
прикачено полуремарке м. К. **** с peг. № ***** , управляван от С. В. Г.;
-че на 04.02.2022 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач
за настъпилото ПТП;
-че застрахователят- ответник в настоящото производство отказал да
изплати обезщетение на ищеца;
-че с Решение № 395/02.10.2023 г., постановено по т.д. №
20233100900170 по описа на В. о. ****, **** Л. И. *** била осъдена да
заплати застрахователно обезщетение в размер на 25 596.25 лева. Страните
обжалвали постановеното решение, като с Решение № 162/30.05.2024 г. и
Решение № 231/31.07.2024 г., постановени по в.т.д. № 20243001000122 по
описа на В. а. ***, първоинстанционното решение било потвърдено в частта за
главницата, а законната лихва била присъдена от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Според чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. За
уважаване на така предявената искова претенция, ищецът следва да ангажира
доказателства за своето вземане по основание и размер. Действително, по гр.д.
№ 170/2023 г. по описа на ОС ****, ищецът не е претендирал обезщетение за
забава от деня на уведомяването на застрахователя за събитието до деня,
предшестващ предявяване на иска и такава не е присъдена. Няма пречка тя да
бъде поискана в отделно производство, което той прави с настоящото.
Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, а и
страните не спорят, че ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
главница от 25 596.25 лева за настъпило застрахователно събитие на
01.02.2022 г., то съдът намира, че обезщетението за забава върху съдебно
установената горепосочена главница, е дължимо от застрахователя, считано от
датата на уведомяване на застрахователя на 04.02.2022 г. до 15.05.2022 г.-
денят, предшестващ подаването на исковата молба по т.д. № 170/2023 г. по
4
описа на ВРС. Този извод следва от обстоятелството, че делинквентът е
задължен за цялата стойност на причинените от него вреди и изпада в забава
от момента на увреждането по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като на основание
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице тази отговорност на застрахования делинквент за
дължимата лихва за забава, но от посочения по късен момент на предявяване
на претенцията пред него. Претенцията пред застрахователя е предявена от
ищеца на 04.02.2022 г., предвид факта, че страните не спорят за това, от която
дата застрахователят е изпаднал в забава, считано до 15.05.2022 г.
На основание чл. 162 ГПК, съдът изчисли със специализиран софтуер,
посредством електронен калкулатор, достъпен в Апис, законната лихва за
забава върху главницата от 25 596.25 лева за периода от 04.02.2022 г. до
15.05.2022 г., като получената сума е 718.12 лева, за която предявеният иск е
основателен.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
предявения иск, като същия следва да бъде уважен изцяло, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ.
По разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно отправеното от ищеца искане,
при съобразяване на представените доказателства, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, възлизащи в общ размер на 530 лева – 50 лева държавна такса и 480
лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на дължимото адвокатско
възнаграждение. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда /Определение №
343/15.02.2024г. по т. д. № 1990 по описа за 2023г. на ВКС/. Съдът обаче може
да ползва посочените минимални възнаграждения, като ориентир,
съобразявайки цената на иска фактическата и правна сложност на делото,
обема от процесуални действия извършени от адвоката, поведението на
страните и т.н. Макар цената на иска да не е висока и делото да е приключило
в едно заседание, то не следва да бъде подценяван труда на адвоката, който е
5
висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, за който и
ищцовото дружество е платило поискания му хонорар в минимален размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***** Л* ******** *** , ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р. Л., бул. Ч. В. № ***** да заплати на *** Т.
****, ЕИК: *****, с адрес: гр. В., ж.к. Т. бл. *****, вх. ****, ет. ****, ап.
****, сумата от 718.12 лева /седемстотин и осемнадесет лева и дванадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 25 596.25 лева за периода от 04.02.2022 г. – датата на
уведомяване на застрахователя до 15.05.2022 г. – денят предшестващ
подаването на исковата молба по гр. дело № 170/2023 г. по описа на ОС-В. в
съда, която главница представлява застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 01.02.2022 год. на път
*** *** Р.
проход при км. 57+480 по вина на водача на влекач м. В. ********* с рег. №
*******, застрахован по договор за гражданска отговорност при **** Л***
*** *** , на основание 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА **** **** **** **** , ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р. Л., бул. Ч. В.№ **** да заплати на **** *****
*****, ЕИК: ******, с адрес: гр. В., ж.к. Т. бл. *****, вх. ****, ет. ****,
ап. ***** сумата от 530 лева, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца ***** Т. ***** могат да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка **********, с
титуляр адвокат Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6