ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково,19.01.2021г.
Административен
съд – Хасково, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното Адм. дело №1151 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 АПК, вр. чл. 172, ал. 6 ЗДвП.
Образувано е по жалба от Н.К.К. *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-003080/12.11.2020г., издадена от началник Група към ОДМВР Пловдив,
Сектор „ПП“ Пловдив, упълномощен със Заповед №317з-391/06.02.2017г., с която на
основание чл. 171, т.1, б „б“ ЗДвП,
е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата е
обективирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта,
допуснато със ЗДвП.
Съдът намира искането за спиране на
предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство в
Административен съд Хасково, образувано по жалба на Н.К.К. срещу заповедта, с която и е
наложена ПАМ.
Искането следва да се приеме за
неоснователно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 166,
ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното
решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако
то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда,
като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови
обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на акта (чл. 166, ал. 4 от АПК). Ето
защо, в това производство жалбоподателката следва да докаже наличието на реална
и обективна опасност лично за нея да настъпят вредни последици, които са
значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер
те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът
охранява.
Със заповедта чието спиране се иска,
издадена от Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, спрямо Н.К. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. «б» от ЗДвП- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно приложимата разпоредба
на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира
изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е
преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.
В настоящият случай е видно, че
административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен
акт. Налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта,
което сочи, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или
обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане
административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само
при наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, в които
административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да
я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни
мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия,
тъй като горните се предполагат по силата на закона. Обратно, целта на спиране
изпълнението на административният акт е да се осигури защита на правния интерес
на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии,
чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на
предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен
критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни
последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателката, които да
са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на
изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК цели, съответно възможността от настъпване на
значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателката / арг. чл.
166, ал. 2 от АПК/. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на
заповедта за налагане на ПАМ - " временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
решаване на въпроса за онтговорността“, респ. на обществения интерес,
от голяма значимост, с оглед недопускане занапред на нарушение от вида на това,
за което е наложена мярката, свързано с установяване наличието на алкохол в кръвта на
водача и респ. недопускане извършването на ПТП с тежки последици. В тежест на жалбоподателката
пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които
спирането изпълнението на заповедта е основателно.
За да се спре допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на заповедта е необходимо адресатът
на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло
да му причини значителна или трудно поправима вреда като настъпването й следва
да е достатъчно вероятно. Такива доказателства към жалбата не се представят от
молителката, а отделно от това искането за спиране е бланкетно и немотивирано.
Поради липсата на надлежни доказателства, че
предварителното изпълнение на заповедта би могло да причини на жалбоподателката
значителна или трудно поправима вреда, която по значимост да е противопоставима
на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал същото, съдът намира,
че искането за спиране изпълнението на Заповед №20-1030-003080/12.11.2020 г., издадена от началник Група към
ОДМВР Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.166, ал.3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.К.К. ***, за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-003080/12.11.2020г.,
издадена от началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: