Решение по дело №757/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  №260116/24.11.2020г.

гр.Ямбол, 24.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 757 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.               Образувано е по жалба на Я.И.К., ЕГН **********, с адрес *** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОД МВР Я., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, поради неспазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби при издаването му и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна  ОД МВР Я., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакувания с нея електронен фиш за правилен и законосъобразен, с оглед на което се иска потвърждаването му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.10.2019 г. в 14.11 часа с помощта на автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол *** бил изготвен клип № ***. От него се установява, че на същата дата и час лек автомобил „***“ с рег. № *** се е движил в гр.Я., по бул.„***“ до № *** в посока към гр.С. със скорост 67 км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. За констатираното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № *** от ОД МВР Я., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Я.И.К., в качеството на законен представител на Административен съд-П. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 67 км/ч. – превишение с 17 км/ч.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касае се за облекчен ред за санкциониране на нарушения, установени по специален начин – чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, която се различава от регламентираната в общия ЗАНН такава. Специалната процедура предвижда, че с оглед начина на установяване на нарушението – с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, в такива случаи се издава електронен фиш за налагане на глоба, който съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата съображения за материална незаконосъобразност на електронния фиш поради противоречието му с нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН. В конкретния случай, цитираната в жалбата разпоредба на ЗАНН - чл.39, ал.4 се явява обща спрямо нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП и последната като специална следва да намери приложение. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН и чл.85а от същия закон намират приложение във всички случаи на установено и заснето с автоматизирано техническо средство нарушение, необхванати от ЗДвП. За нарушенията на Закона за движение по пътищата, следва да намери приложение чл.189, ал.4 от ЗДвП. Ако наведеното в жалбата тълкуване на чл.39, ал.4 от ЗАНН би било вярно това означава да останат необхванати от чл.189, ал.4 от ЗДвП случаите на нарушения по чл.182, ал.1, т.1 и 2, ал.2, т.1 и т.2, ал.3, т.1 и т.2, ал.4 от ЗДвП, какъвто не е смисъла на закона.

Електронният фиш е законосъобразен и от материалноправна страна. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същият е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, който е МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, със скорост на движение от 67 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща със 17 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания. Ето защо, за съда е безспорно установено и това, че с деянието си жалбоподателят е извършил описаното в електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ за  превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място от 11 до 20 км/ч административно наказание глоба в размер на 50 лева. Предвид на това, че размерът на глобата е фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране размера на санкцията.

Преценката на наказващият орган за липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушението е правилна. В хода на производството не се установи нарушението да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Действително, съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката по чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, но в ЗАНН липсва изискване за нарочно произнасяне в НП, респ. в електронния фиш от наказващият орган по приложението на този законов текст и горното не е възведено като задължителен негов реквизит, липсата на който да влече отмяната му. Със самия факт на издаване на електронния фиш, наказващият орган е преценил, че не са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Административното наказание, което е било наложено е определено съобразно законовите изисквания, а сериозността му изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на статистическите данни, които са общоизвестни. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респ. нарушителят правилно е бил санкциониран.   

При това положение и тъй като при извършената цялостна служебна проверка на електронния фиш не се констатираха нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за неговата отмяна, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОД МВР Я., с който на Я.И.К. ЕГН ********** ***, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: