№ 268
гр. София, 27.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500171 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба
вх.№76727/15.11.2022 г., подадена от Дирекция „Миграция“ – МВР, чрез гл. юрк.Л. П.,
против Определение №10470 от 20.10.2022 г. по в.гр.д.№8431/2022 г. на СГС – IV Е
въззивен състав, с което е било прекратено производството по в.гр.д.№8431/2022 г.
Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като
въззивната жалба на дирекция „Миграции“ неправилно е била оставена без движение с
Разпореждане №14019/25.08.2022 г., с което са били дадени на жалбоподателя
неправилни указания за довнасяне на държавна такса в размер на още 21 лв., след като
с Молба вх.№25050185/29.06.2022 г. по описа на СРС жалбоподателят е изпълнил
дадените му указания с Разпореждане №20043778/22.06.2022 г. и е внесъл дължимата
държавна такса за въззивното обжалване, в размер на 35,96 лв., представляващи 50%
от държавната такса, заплатена от ищеца за първоинстанционното производство. В
разпореждане №14019/25.08.2022 г. не са изложени съображенията, въз основа на
които съдът е приел, че жалбоподателят следва да довнесе още 21 лв. Разпореждането е
незаконосъобразно и неправилно, но не подлежи на самостоятелно обжалване. Ето
защо, жалбоподателят не е предприел действия по изпълнението им.
Незаконосъобразното разпореждане, с което са дадени неправилните указания,
опорочава издаденият въз основа на него съдебен акт. Настоява се за отмяна на
обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд за продължаване на
производството по в.гр.д.№8431/2020 г. на СГС – IV Е въззивен състав.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана и правосубектна страна, чрез
надлежно упълномощен за всички инстанции процесуален представител с пълномощно
1
на л.9 от делото на СГС, частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
При изпълнение на служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата
писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен при
изпълнение на служебното задължение на съда да следи за редовността на въззивната
жалба, поради което е допустим.
По правилността на обжалваното определение, съдът констатира следното:
С върнатата въззивна жалба вх.№25047972/20.06.2022 г. е обжалвано Решение
№20040891/08.06.2022 г., постановено по гр.д.№58177/2020 г. на СРС – II ГО – 68-ми
състав, образувано по предявени обективно съединени искове от служител на МВР –
Дирекция „Миграции“, за заплащане на сума в общ размер от 1798 лева, в това число
главен иск за неплатени възнаграждения за извънреден труд в общ размер от 1598 лв., и
акцесорен иск за мораторна лихва върху всяко просрочено плащане, в общ размер на
200 лв. Предявените искове са били изцяло уважени. В съдебното решение на
първостепенния съд се съдържа осъдителен диспозитив на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 71,92 лв.
за първоинстанционното производство, формирана /както може да се изчисли/ като 4%
от общия размер на исковете.
При подаване на въззивната жалба същата е била оставена без движение от
администриращия съд, с указания за внасяне на държавна такса за въззивното
производство в размер на сумата от 35,96 лв., представляваща 50% от изчислената от
първостепенния съд държавна такса за първоинстанционното производство. Тези
указания са били изпълнени от въззивника в срок, като с Молба вх.
№25050185/29.06.2022 г. по описа на СРС е представено доказателство за внесена по
сметка на СГС държавна такса в определения размер /на л.14/. След изпълнение на
тези указания въззивната жалба е била администрирана. При постъпване на делото в
СГС съдията-докладчик по въззивното дело с Разпореждане №14019/25.08.2022 г. е
констатирал, че държавната такса за въззивното производство не е внесена в пълен
размер, отново е оставил въззивната жалба без движение, и е дал указания на
въззивника да довнесе още 21 лв. държавна такса за въззивното производство, като е
указал последиците от неизпълнение на указанията в срок. Разпореждането е връчено
редовно на посочения адрес за кореспонденция, като е получено лично от
процесуалния представител на въззивника на 14.09.2022 г. Даденият от съда
едноседмичен срок от получаване на съобщението е изтекъл на 21.09.2022 г. /сряда,
2
присъствен ден/. До изтичането на срока, и след това – до постановяване на
обжалваното определение, не са постъпили по делото доказателства за изпълнение на
указанията на съда.
По аргумент от чл.129, ал.4 от ГПК, въззивният съд е служебно задължен да
следи за редовността на въззивната жалба, и когато установи, че дължимата държавна
такса не е внесена в пълен размер, да даде съответни указания на страната. Няма
пречка, при извършване на проверката за редовност на въззивната жалба, съдът да
достигне до извод, различен от този на администриращия съдия от първостепенния
съд, чиято преценка за редовността на въззивната жалба не го обвързва.
В конкретния случай съдията-докладчик в мотивите на Разпореждане
№14019/25.08.2022 г. е посочил приложимите законови разпоредби, по които в
конкретния случай следва да бъде изчислена таксата за въззивното производство, в
това число разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК, съгласно която при предявени в една
искова молба искове за защита на различни интереси минималната такса се събира от
всички интереси. В случая с исковата молба са предявени два иска – главен и
акцесорен, като дължимата държавна такса за въззивното производство за главния иск
е ½ от 4% от цената на този иск 1598 лв. – т.е. сумата от 31,96 лв. За предявения
акцесорен иск дължимата държавна такса за първоинстанционното производство е 50
лв., тъй като 4% от 200 лв. е 8 лв., която сума е под минималния размер на дължимата
държавна такса. Следователно, за въззивното производство въззивникът дължи ½ от
сумата 50 лв., т.е. 25 лв. Общият размер на дължимата такса за въззивното
производство се явява 56,96 лв., от която сума въззивникът е внесъл част в размер на
35,96 лв., и е останал задължен за сумата от 21 лв. Следователно, дадените указания са
били правилни и законосъобразни.
Неправилно обаче съдът е върнал въззивната жалба в цялост. Тъй като
държавната такса по главния предявен иск е внесена изцяло, не са били налице
основания за връщане на въззивната жалба по отношение на главния предявен иск.
Налице са били основанията за връщане на въззивната жалба само в частта й, в която е
обжалвано решението на първостепенния съд по акцесорния иск, тъй като държавната
такса за въззивното обжалване е останала невнесена само за този иск.
Като е достигнал до различни изводи, първостепенния съд е постановил
частично неправилно определение, което ще следва да се отмени в частта му, в която е
върната въззивната жалба срещу решението по главния иск, и в тази част делото да се
върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия за разглеждане на
въззивната жалба в тази част. В останалата част, с която е върната въззивната жалба
срещу решението по акцесорния иск, определението е правилно и законосъобразно, и
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №10470 от 20.10.2022 г., постановено по в.гр.д.№8431 по
описа за 2022 г. на Софийски градски съд – IV Е въззивен състав, В ЧАСТТА МУ, с
която е била върната въззивната жалба на Дирекция „Миграция“-МВР, срещу Решение
№20040891/08.06.2022 г., постановено по гр.д.№58177/2020 г. на СРС, 68 състав, В
ЧАСТТА МУ, с която е осъдена Дирекция „Миграция“ – МВР, да заплати на А. И. Д.,
с ЕГН**********, сумата от 1 598 лв. /хиляда петстотин деветдесет и осем лева/,
представляваща допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, за положен
от ищеца извънреден труд за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба-
24.11.2020 г. до окончателното плащане, и в тази част е прекратено производството по
в.гр.д.№8431/2022 г. на Софийски градски съд – IV Е въззивен състав.
ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №10470 от 20.10.2022 г., постановено по в.гр.д.
№8431 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд – IV Е въззивен състав, В
ЧАСТТА МУ, с която е била върната въззивната жалба на Дирекция „Миграция“-МВР,
срещу Решение №20040891/08.06.2022 г., постановено по гр.д.№58177/2020 г. на СРС,
68 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена Дирекция „Миграция“ – МВР, да заплати
на А. И. Д., с ЕГН**********, сумата от 200 лв., представляваща мораторна лихва по
чл.86, ал.1 от ЗЗД върху неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд,
начислена за периода от 24.01.2018 г. до 23.11.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4