ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2986
гр. София, 02.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110168689 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Н. Н., ЕГН **********, от град
Бургас, ж.к.“***** чрез адвокат К.К., със съдебен адрес – град Бургас, ул.“*******,
партер против „***“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – град ****,
представлявано от А.Д.Св – изпълнителен директор.
След уважено възражение за местна подсъдност, заявено от ответника с отговора на
исковата молба с Определение № 2710/20.9.2021 година, постановено по гр.дело №
2983/2021 година по описа на Районен съд – Бургас производството е изпратено за
разглеждане от Софийски районен съд.
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
В указания на ответника срок по делото са постъпили отговори на исковата молба, с
който се оспорва исковата претенция по основание и размер.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на
които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че на 30.03.2016 година страните са сключили договор за кредит, по
силата на който ищцата е следвало да получи от ответника сумата от 400 лв.. и да върне
1
453,89 лв.. разпределени на 12 месечни вноски от по 37,82 лв.
Твърди се, че в § 3 от договора е договорено в тридневен срок тя да предостави
поръчител или поръчители, отговарящи на описани в съшия член и в § 4 условия, като в § 7
е предвидена неустойка в размер на 834,66 лв. за неизпълнение на това задължение.
Твърди се, че сумата на неустойката е разпределена изначално към месечните вноски,
като ги увеличава на 107,38 лв.
Твърди се, че кКлаузата с която се уговаря тази неустойка е нищожна поради
противоречие със закона.
Твърди се от ищцата, че не е получила заемната сума, като и е било обяснено, че ще ги
получи след погасяване на други нищожни задължения. Твърди се, че след телефонен
тормоз ищцата е заплатила на ответника - 1 507 лв., с петнадесет вноски, както следва:
02.06.2016г. - 120 лв.; 16.06.2016г. - 50 лв.; 04.07.2016г. - 53 лв.: 08.07.2016г. - 40 лв.;
18.07.2016г. - 60 лв.; 09.08.2016г. - 50 лв.; 07.09.2016г. - 50 лв.; 14.09.2016г. - 50 лв.;
05.10.2016г. - 70 лв.; 17.01.2017г.- 250 лв.; 31.01.2017г. - 200 лв.; 07.02.2017г. - 70 лв.;
02.03.2017г. - 100 лв.; 08.03.2017г. - 207 лв.: 31.03.2017г.- 137 лв.
Твърди се, че на 04.05.2017 година ищцата е поканила ответника да върне получените
без основание суми, която покана е била получена от ответника на 05.05.2017 година, но
сумите не са били върнати.
Твърди се, че по отношение на последните две вноски - тези от 08.03.2017 г. за 207,00
лв. и от 31.03.2017 г. за 137,00 лв. са били проведени производства и тези суми са били
присъдени на ищцата. Твърди се, че са останали за възстановяване вноски в общ размер на
1 163,0 лева.
Твърди се, че за вноската от 02.03.2017 година в размер на 100,00 лева ищцата е
депозирала заявление по чл. 410 Г'ПК за следното: 1. 100,00 лв., наредени в полза на
длъжника без основание, с превод от Изи Пей, нареден на 02.03.2017 година, 2. законната
лихва, върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, 3. разноските по заповедното производство - 25 заплатена д.т.,
вкл. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева - общо 325 лв.;
Твърди се, че било образувано ч. гр. д. № 47653/2020 г., 143-ти състав на Софийски
районен съд, в което длъжникът – ответник е подал възражение по чл. 414а ГПК.
Твърди се, че с възражението длъжникът е признал, че ищцата е платила сумите без
основание, тъй като договорът за кредит е нищожен, като е приложил и документ за
пощенски превод за 763 лв., с който бил възстановил всичко дължимо.
Сочи се, че пред заповедния съд кредиторът – ищцата е оспорила възражението и
съдът е указал, че има право да предяви иск за установяване съществуването на вземането
по издадената заповед за изпълнение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между П. Н. Н., ЕГН **********, от град Бургас, ж.к.“***** чрез
адвокат К.К., със съдебен адрес – град Бургас, ул.“***, партер и „***“ АД, ЕИК ****, със
2
седалище и адрес на управление – град ****, представлявано от А.Д.Св – изпълнителен
директор, че съществува вземане на П. Н. Н., ЕГН **********, от град Бургас, ж.к.“*****
чрез адвокат К.К., със съдебен адрес – град Бургас, ул.“***, партер и „***“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – град ****, представлявано от А.Д.Св – изпълнителен
директор, дължи на П. Н. Н. с ЕГН **********, живуща в гр Бургас 8000, ж.к. „***” ****
сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 8.11.2020 година по ч.гр.д. 47653/2020 година по описа на Софийски районен
съд, а именно за сумата от 100,00 лв., наредени в полза на длъжника без основание, с превод
от „Изи Пей“, нареден на 02.03.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считана от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 17.09.2020 година до
окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното производство и по
исковото дело, вкл. и заплатените адвокатски възнаграждения.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че на 30.03.2016 г. между
ищцата П. Н. Н. и ответното дружество “****“ АД Действително е сключен Договор за
кредит.
Твърди се, че по силата на който дружеството реално е предоставило в заем на ищцата
сумата от 400,00 лева, като се оспорва, че ищцата, че не е получила реално предоставената в
заем сума е невярно.
Признава се от ответника и се сочи, че по същия договор за кредит ищцата
действително е заплатила на дружеството сума в общ размер на 1 507,00 лева на 15 вноски в
размер и по дати точно както са описани в исковата молба.
Сочи се от ответника, че с Решение № 2469, постановено па 11.10.2019 г., по гр. д.
№119/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е признато за установено, че „***“ АД
дължи на П. Н. Н. сумата от 137 лева. платена без основание, чрез превод от Изи Пей на
31.03.2017 г., поради нищожност на сключения между страните Договор за кредит от
30.03.2016 г., като се сочи, че с това решение съдът за първи път се е произнесъл по
действителността на договора, приемайки го за нищожен.
Твърди се, че от платената сума по кредита в размер на 1 507,00 лева ответникът има
право да задържи стойността на предоставената в заем главница от 400,00 лева и да върне на
П. Н. Н. останалата част от платените суми в размер на 1 107,00 лева.
Твърди се, че сумата от 1 107 лева е възстановена на П. Н. Н. на три вноски, както
следва: - 137 лева на 13.11.2019 г., - 207 лева на 15.01.2020 г., - 763 лева на 17.01.2020
г.
Твърди се, че на 17.01.2020 година, „***“ АД е изпратило на ищцата пощенски запис за
останалата част от сумата, която подлежи на връщане, в размер на 763 лева.
Твърди се, че с изплащането на описаните по-горе три вноски, „***“ АД е
възстановило на П.Н Н. сумата от 1 107,00 лева, представляваща разликата между чистата
стойност на кредита от 400,00 лева, която дружеството има право да задържи и получените
3
плащания в общ размер на 1 507,00 лева.
С отговора на исковата молба се оспорва ответникът да дължи претендираната сума,
като се описват действия по злоупотреба с процесуални права и се иска съдът да отхвърли
претенцията и присъди разноски в полза на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен по реда на чл.422 от ГПК искова претенция за
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 100,00 лева –главница, с правна квалификация
чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-
240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в
този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05;
дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.
21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има
предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който
има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на
потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор
и приложимите към него общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143
– 147а от Закона за защита на потребителите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – наличието на договор и
извършените плащания от ищцата в полза на ответника.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница – на ищеца е
доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника
е тежестта да докаже основанието на извършеното плащане.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че е платил сумата, с чийто размер е обеднял.
За ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение, както и
твърдяните с отговора на исковата молба факти, от които черпи права.
4
По доказателствените искания
Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба
писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и
това доказателствено искане следва да се уважи.
По искането за допускане на експертизи – така заявените искания са относими и
допустими и следва да бъдат уважени.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като приобщава ч.гр.дело №
47653/2020 година по описа на Софийски районен съд.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност,
които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика –
така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo
Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M.
Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява
неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на
процесния договор и приложимите към него общи условия, относими към процесния период
- съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на
потребителите.
Да се изиска гр. д. № 119/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, както и ч. гр. д.
№ 69811/2019 г. по описа на 168-ми състав на Софийски районен съд, както и ч. гр. д. №
8046/2021 г. по описа на 28-ми състав на Софийски районен съд.
Указва на ответника, че по искането да се задължи „Български Пощи“ ЕАД с ЕИК
********* да предостави информация по делото на коя дата е изплатен Пощенски запис с №
PS146300BBLTV, изпратен на 17.01.2020 г. от каса № OB1463000008L. оператор №
_ОР1463000005 W. за сумата от 763 лева до П.Н Н. с адрес гр. Бургас, ж.к. "***", **** –
доказателственото искане не е надлежно и следва да се заяви по реда на чл.192 от ГПК с
молба до третото неучастващо лице с препис за него и за съда.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
5
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
6
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения,
призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички
инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
7
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на ответника, че следва да се посочи електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК, доколкото по смисъла на чл.50, ал.5 от ГПК
връчването за него е само по електронен път.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.4.2022 година от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като но ищеца с отговора на
исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8