№ 1971
гр. Пазарджик, 05.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ц.ка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ц.ка Вълчева Гражданско дело №
20235220103123 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
От молителите се явява лично Й. Д., редовно уведомена. За молителите
се явява адв. С., редовно упълномощен да ги представлява отпреди.
Явява се ответникът П. К. Т., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание. Явява се и неговият пълномощник адв. Т., редовно уведомена.
Явяват се свидетелите Ц. Д. и В. Т..
Явяват се свидетелите Е. Д. и А. А., редовно призовани.
Явява се свидетеля на ответната страна.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпилите прокурорски преписки, с писмо вх. №
28057/29.11.2023 г.
АДВ. С.: Не се противопоставям да бъдат приети.
АДВ. Т.: Запознах се с преписките. Не се противопоставям да бъдат
приети.
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото прокурорски преписки, както следва:
преписка вх. № 5573/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, преписка вх. №
5880/2023 г. по описа на РП – Пазарджик и преписка вх. № 5989/2023 г. по
описа на РП – Пазарджик, изпратени с писмо вх .№ 28057/29.11.2023 г.
АДВ. Т.: Представям копие от исковата молба по чл. 127, ал. 2 от СК. И
тъй като заседанието миналият път свърши внезапно, имам искане,
депозирано в молба от 16.11.2023 г. - да се разпоредите да се изготви
социален доклад за малкото дете, с което не общуваме и да бъде изискана
преписката от КСУДС, които предоставят социалната услуга понастоящем на
децата, от която преписка и изслушване на наблюдаващия ключов социален
работник можем да добием представа за мнението на децата.
АДВ. С.: Считам, че на този етап не се налага изискването на нов
социален доклад. Социалния доклад, който се прие, е добре изготвен и
социалният работник отговори на всички поставени въпроси. Възразявам по
това искане. Не възразявам да се приеме представената от ответната страна
искова молба.
Съдът по доказателствата счита, че следва да се приеме днес
представената от пълномощника на ответника искова молба, по която е
образувано делото за родителски права. Счита също така исканията на адв. Т.
за изготвянето на актуален социален доклад и за изискване на посочените от
нея преписки от КСУДС – Пазарджик за основателни по следните
съображения:
Искания в тази посока бяха направени в предходното съдебно
заседание, след изслушването на изготвения по делото социален доклад и на
социалния работник, изготвил същия, от които стана ясно, че социалният
работник е изготвил доклада без да проведе среща разговор със страната
молител, включително и с децата, предвид на обстоятелството, че към
момента на изготвяне на доклада същите са се намирали в гр. София.
В предходното съдебно заседание съдът не се произнесе по това искане,
предвид приключването на съдебното заседание, с оглед напредналото време.
По изложените съображения, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представената искова молба, по която е образувано
производство по чл. 127, ал. 2 от СК, подадена от Й. Д. срещу П. Т..
ДОПУСКА да бъде изготвен по делото актуален социален доклад от
ДСП – Пазарджик, след като социалните работници, работещи по случая,
проведат нужните срещи с децата и тяхната майка. За целта да се уведоми
ДСП – Пазарджик, че следва да изготви актуален социален доклад, който да
депозира за следващото съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА от КСУДС – Пазарджик посочената от адв. Т.
преписка, касаеща работата по случая със страната молител.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Ц. М. Д. – роден на 27.04.1975 г. в гр. София, живущ в гр. София,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, Й. е моя сестра, със
средно специално образование, имам собствен бизнес. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: В неделя, датата не си я спомням, бях отишъл при майка ми
да й пазарувам, беше към 17:30 ч. -18:00 ч. вечерта и виждам от разстояние
момиче, което прилича на моята голяма племенница. Приближавайки се
виждам, че е тя и се изненадах. Отидох при тях и викам „здравейте, какво
правите тук, то вече е 18:00 ч. и трябва да си тръгвате вече“. През цялото
време на съвместния им живот те не са идвали просто така на гости, а все по
повод или друга работа за вършене и след като свършат тази работа, идват за
половин час на гости на майка ми и си тръгват. Изненада ме, че толкова късно
идват. Другото, което ми направи впечатление е, че сестра ми беше със сак.
Първият, с който проведох комуникация беше В. – синът на П., който каза „не
знам какво става“. Питам сестра ми, питам П., те мълчат и не казват нищо.
Майка ми беше пред блока и аз ги оставих долу и се качих да почистя
апартамента, тъй като майка ми е възрастна и след като разбрах, че те ще
останат да спят при нея. Това се случва в неделя, през месец август на тази
година. Срещата ни беше в ******. Бяха паркирали пред нашия блок 3-ти.
3
Първо, виждам П., сестра ми, А., П. и В.. Питам В. „какво става“, той каза, че
не знае. Качих се, почистих и нямах време да комуникирам, тъй като
трябваше да се прибера. Й. ми сподели на другия ден когато дойде пред
магазина с дъщерите си, но не си спомням точния час. Ние останахме насаме
и тя ми каза, че е подложена на системен тормоз - физически и психически -
от П.. Разказа ми какво се е случвало през годините. На въпроса ми - защо не
ме е потърсила за помощ – тя ми отговори, че се е страхувала за децата. Той я
е заплашвал, че ще й ги отнеме чрез социалните. Сестра ми и децата останаха
при майка ми до четвъртък сутринта. Сестра ми ми се обади в сряда следобед
и каза, че П. нон стоп й се обажда и иска да види децата, а тогава в
понеделник ми разказа за какво става въпрос – за тормоз системен, че й е
посягал няколко пъти и че я е удрял. На 29-ти, на рождения ден на П. аз
открито влезнах в конфронтация с П., защото той през годините за пореден
път, цензурата, които налага в нашите отношения ми дойдоха малко в повече.
Те идват и казват какво можем да говорим с дъщеря им, какво можем и какво
не можем да говорим с нея, а на мен не ми отговаря на вижданията. Имаше
конфронтация между мен и П., която искаше да й се извиня за нещо, което е
станало преди два месеца и което е в разрез с моите виждания за живота. Аз
казах, че няма да й се извиня. Дъщеря им П. има много малък житейски опит.
Контактувала е само с тях двамата. Тя не е имала нормални взаимоотношения
с други връстници, защото има тотална изолация. Тази изолация я налага П., а
Й. не прави нищо, за да няма натиск върху детето. Конкретният повод е, след
тази конфронтация между мен и П. след като ние си тръгнахме, П. ги
заплашва, че ще ги убие и ще убие и нас – нейните роднини. Тогава тя
измисля тази инсценировка да дойде на гости. Преди това му казва „изнеси
се“, той казва „никакъв шанс“. Затова тя измисля това гости в София. Случи
се, защото П. й звънеше доста често. Постоянно искаше да чуе децата и да ги
види по Вайбър. Голямата му дъщеря не иска да контактува с него и го
нарича „оня“. Малката - за трите седмици в София, никога не е питала за
баща си. Й. изпитваше видимо притеснение, когато говори с него и не
проявяваше никакъв характер, което мен лично ме фрустрираше и й казвах
„опълчи му се“, но тя беше видимо уплашена, след което, три дни подред той
звъни на Й.. Тя му казва „остави ме, дай ми малко време да помисля“. После
пак й звъни, после звъни на мен. Мисля, че каза, че казал, че ще дойде в сряда
да види деца и тя не може да направи нищо за това. Аз й казах „събирай си
4
багажа“ и ги закарахме в нашата квартира. След което се свързахме с адв. С.,
който ни препоръча да предприемем съответните. Когато той отново извърши
тази вербална заплаха по телефона, което се случи в четвъртък сутринта,
когато сестра ми се обади сутринта и каза „той е пред входа на блока в
„Младост“ и каза, че ще се качи горе“, ако тя не го пусне доброволно и ако тя
не му отвори ще извика полиция. Със съпругата ми затворихме магазина,
прибрахме се вкъщи и той пак се обади. Тогава включихме телефона на
високоговорител и го записахме и по телефона той наистина се държеше
заплашително. Казваше „ако не ми отвориш ще се обадя на 112 и ти ще
видиш какво ще стане“. Конкретно тези реплики са ми останали в главата.
През цялото време тя не реагира като нормален човек, не говореше много,
нямаше воля да се бори с него и единственото, което казваше беше „дай ми
почивка, искам да си почина малко, имам нужда да си почина“. Той не спря
на тези нейни молби. Каза „качвам се да си видя децата. Тя затвори телефона,
след което аз се обадих на 112 и подадох сигнал и тръгнах към кв. „Младост“
да видя дали блъфира, както предишните три дни. Като отидох, заварих П. и
полицаите - двама служители, които вече взимаха показания от него и аз
дадох показания. Й. и децата останаха в нашето жилище в София до 13-ти,
14-ти септември, защото ние излезнахме по-рано във ваканция, после В.
дойде и ги забра. Тя не е споделяла да се страхува да се върне, а ни сподели,
че не иска повече да живее с него. Сподели ни, че я подлага на този тормоз.
През този период е търсила помощ от психолози за нея и децата. Записахме я,
лично за нея, при психолог. Тя посети още една друга колежка психоложка и
записа час за детето – П.. Наложи се да търси психолог, защото голямата
дъщеря е чисто копие на баща си. За съжаление е станала манипулативна.
Взела е всички лоши страни от баща си и търси психолог, за да може да се
оправи и заради тормоза, който е налагал П. върху това дете. Защото тя
изпада в бяс когато не е успокоена. П. ми е споделяла, че е записала баща си
на джиесема как иска да ме убие. Аз й казах да продължава да прави тези
записи и когато стане на 18 години може да ги използва да го изгони, защото
тя ми се обади с въпроса - как може да изгони баща си от вкъщи. А. никога не
е търсила баща си, но по принцип и А. е тотално в пълна изолация. Само с
таблет в ръка и малката дъщеря има проблем с комуникацията. Сестра ми е
споделяла, че П. я е заплашвал да я убие. Не мога да си спомня кога се е
случило. Не знам П. да има оръжие. В момента Й. и децата продължават да
5
посещават психолози.
Аз научих за тези проблеми в понеделник, през август, но не си
спомням датата. Тогава за първи път научих за проблемите в семейството.
Преди този инцидент, в София, през август месец знам, че са водили П. на
психиатър, заради въпросния психотичен епизод, който единствено и само е
впоследствие на лошото отношение на П. към П.. Знам, че П. се е отнасяла не
добре с майка си. Това се изразява в караница. Карали са се когато сме им
ходили на гости. Ние общувахме със сестра ми два пъти годишно през
последните пет години – на рождените дни на П. и на А.. Извън рождените
дни никога не са ни канили. Ние сме ги канили многократно, на което Петьр е
казвал само и единствено „през трупа ми“. Това го е казвал многократно през
годините, когато сме канили П. в дома ни в София. Не съм разговарял с него
защо реагира така, като баща. Не виждах смисъл. Виждах, че не е добър
човек. Моето мнение за него като начало не е добро. Аз съм се конфронтирал
с моята сестра за нейния избор. В крайна сметка се отказах и уважих избора
й, но съм й казал, ако има нужда от нещо да ми се обади. П. настояваше да
види децата си. Не съм разговарял с Й. да позволи на П. да се види с децата
си. Категорично съм й казвал, че не е добре да вижда децата си, защото той не
е добър човек. Той им влияе зле. Едната им дъщеря да го нарича „оня“ и да го
блокира. Единствената комуникация на голямата му дъщеря с него е когато
той я манипулира с неща, които имат значение за нея – кучето, флашки със
снимки, вещи. През тези три седмици тя го нарича „оня“ и винаги говореше с
неприязън за него. Докато бяха в София не ми е известно П. да е говорил с А.
и малката да е изявила желание да го вижда, по простата причина, че П. е
манипулативен и с мен е провеждал много разговори, когато е искал аз да
убеждавам Й. да комуникира с него, на което аз категорично съм му отказвал
и съм му казвал „дай й време да помисли“ и че е на ръба на физическото
оцеляване. Абсолютно категорично заявявам, 17 години П., която е моя
кръщелница, е такава само единствено заради твоето държание /свидетелят се
обръща към ответника/. Това е мое мнение.
АДВ. Т. В предходното съдебно заседание стана скандал пред залата.
Обяснете какво се случи.
АДВ. С.: Противопоставям се.
СВИД. Д.: Скандалът стана заради следното: ние седяхме на пейката,
6
защото се чуваха откъслечни реплики от залата, на които В. – по-голямото
дете на П., реагира. Той каза „аз ще бъда свидетел единствено, ако не
забъркате сестрите ми“. Той премина през същото нещо. Заради репликите
които чуваше - А. това, А. онова - той се ядоса и започна да реагира. Когато
се е случвало това нещо той е бил на възрастта на А.. В. викаше пред залата
„от одеве се наслушахме на глупости от тази зала“. Това беше, защото се
чуваше как П., чрез адвоката си, изисква А. да бъде изслушана, изисква
медицинска експертиза за П., за да докаже, че А. е луда, за да може да я
отстрани от семейството и да наложи монопола над него.
АДВ. Т.: Насочвам вниманието, че свидетелят В. Т. е допуснат за
установяване на това, дали е закарал молителката до София на посочената
дата. С оглед развилото се пред залата, в предходното съдебно заседание, да
не се задават допълнителни въпроси.
АДВ. С.: В негово присъствие не е удачно и е тенденциозно да
коментирате това.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. П. Т. – роден на 27.12.1992 г. в гр. Пещера, живущ в гр. Пещера,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, ответникът ми е баща,
молителката ми е втора майка, със средно образование, работи като
автомонтьор. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Т.: През лятото на тази година, през месец август имаше случаи
да закарам Й. и двете ми сестри до гр. София. Мисля, че датата беше 20-ти
август, не си спомням точната дата. Това стана в резултат на случващото се
три дни преди това. Имах първо среща с баща ми. Той ми се обади, че у тях
положението става нетърпимо. На следващия ден ми се обади втората ми
майка, за да ми каже, че има проблем и вторият път поиска да разговаряме
насаме, но баща ми искаше да е с нас когато разговаряме. В този момент тя
ми каза, че окончателно е взела решение, че иска да се разведат с баща ми.
Той също присъстваше, бяхме тримата. Той каза, че това няма как да стане.
Водихме доста дълги разговори и вариантите бяха два или тя да си отиде в
София или той да отиде да живее при моята баба - неговата майка. Той каза,
че няма да напусне апартамента и единственият начин е да го изкарат с
7
полиция. При което аз го убеждавах да направи най-разумното, да не страдат
двете деца и той да отиде при неговата майка и като мине някакъв период от
време пак да разговарят двамата. На следващия ден, с моите деца, бяхме
поканени да отидем на разходка на Острова. Кака Д. ми заяви, че иска да си
отиде в София и каза, че ще предприеме това и ще отиде с влака. Аз казах, че
искам да ги закарам. Каза, че ще си помисли и ще ми се обади след обяд,
доколкото си спомням. Като по едно време ми се обади баща ми и каза, че се
е разбрал с нея и че ще карам Й. в София и каза, че ще дойде с нас. Аз се
учудих. Забрах ги – него, двете ми сестри и втората ми майка и ги закарах
пред блока в кв. Младост и си тръгнах. До вечерта, в която баща ми ми
звънна, за да го закарам на следващата сутрин в София. Аз казах, че няма да
го закарам, по простата причина, че тя иска да си почине и помисли и след
това да разговарят. Той беше изнервен, беше му тъжно. Чувахме се по 30 пъти
на ден, защото тя не искаше да се чува с него. Всички разговори до ден
днешен минават през мен. Мъчно му беше и искаше да види децата. Казах, че
трябва да изчака и няма да го закарам в София. Следващият път се обади да
ми каже да ги попитам дали искат да го видят. Те казаха, че не искат. И П.
каза, че не иска да го види. Й. ми каза, че иска време, както са се разбрали да
мине малко време - една седмица. Даже уговорката беше да стоят една
седмица и да отида да ги взема. Това многократно го казах на баща ми. Той
искаше да отиде да ги види. Той е привързан към тях и това е напълно
нормално. Те за 17 години не са се разделяли никога, абсолютно никога. Няма
ден, в който да са се разделили и да не са всички заедно. Включително и
сестра ми не ми е идвала вкъщи на гости за това време. Не си спомням дали
първо той ми се обади, че е в София или се чухме с Й.. Мисля, че тя ми се
обади първо, че баща ми е в София. Обадих му се да няма разправии. Не знам
там какво са се карали. Той идва в Пещера да ме моли да говоря с тях да си
подобрят отношенията. Аз му казах, че в този случай не мога да направя
нищо. Не заставам на страната на никого. Не искам моите две сестри да
страдат заради тях. Съжалявам за миналия път на вратата. Първият път чух
думите на адвокатката, че тя била давала съвет на баща ми да отиде в София,
защото той тогава нямаше адвокат и съм се чувал 30 пъти с него. Вторият път
чух, че адвокатката иска моята малка сестра да дойде в съда и да присъства
тук, а това е безумие. Аз съм й брат и не искам малко дете да идва тук. На
същата вечер се видях с баща ми и той каза „такъв е законът и това следва“.
8
Трето, чух записите на 112 и на втория запис се чу вън, в коридора, и мисля,
че на втория разговор се чу следното „тя си взе децата и замина за София и не
дава да ги видя“. За мен е безумие, при положение, че той беше с нас когато
ги закарах в София. Затова реагирах в коридора, че това е недопустимо едно
малко дете да идва в залата. Когато ги закарах в София в кв. „Младост“ при
баба им – майката на Й., като времетраене Й. и сестри ми останаха около две
седмици или повече. През това цялото време беше пълна лудница. Останаха
толкова време в София, защото ги беше страх да се приберат. Това са ми
казвали на мен. С малката не съм разговарял, защото с нея такива разговори
не водя. За този период от две седмици не знам дали са били заплашвани от
баща ми, но постоянното звънене, на сестра ми на Вайбър и за нея е много
притеснително. Баща ми пишеше на Вайбър през цялото време. Това го знам
от сестра ми. Последните 6-7 месеца бяха отвратителни. През последните 3
месеца сигурно съм ходил не знам колко пъти у тях. Първо съм разговарял с
баща ми, после със сестра ми. Те двамата не могат да се търпят. И тримата
заедно сме разговаряли за техните взаимоотношения, но няма никакъв шанс.
П. е с нейни си разбирания за собствения си живот. Баща ми е с други
разбирания и двамата не могат да се разберат. Отношенията между А. и татко
мисля, че са добри, но това цялото напрежение, което се получи от техните
скандали, беше стрес върху нея. Защото при най-малкия скандал А. взимаше
таблета и отиваше в другата стая. Не съм присъствал на скандал на Й. с баща
ми. Има само един скандал, но е било преди години. Единствено съм запознат
с отношенията между П. и баща ми. Живял съм с тях преди 11-12 години.
Знам, че посещават психолози и трите. Цялото поведение и изнервеност и
всичко това налага да ходят на психолози. Положението е нетърпимо. Не се
остава да се мине период да се реши този проблем и дори и на мен ще ми
трябва психолог.
Не си спомням с коя кола закарах баща ми, Й. и двете ми сестри в
София, дали беше с моята или с неговата. Честно не си спомням, може и да е
с на татко колата. Много пъти ми е давал неговата кола. Видяхме се с Ц. и
бабата на двете ми сестри в София в същия ден. Единствените ми думи, след
като се качихме горе да оправим леглото, където ще спят, Ц. ме попита защо
са тук и аз му казах, че те ще му обяснят. Отношенията между Ц. и баща ми
са лоши, по принцип. Те не си общуват и се виждат само за празници и
рождени дни, поне така знам аз. Не съм бил свидетел на случка П. да скача
9
срещу баща си. Виждал съм по телефона. Не съм бил когато двамата са се
били, но знам, че е имало такова нещо между тях. Знам го от тях двамата. Не
съм присъствал физически на такъв тип разправия, но те са ми споделяли. П. е
такава, че може да реагирате някой път по-буйно към нея, тя е по-
чувствителен човек и може да го е възприела така. Миналият път пред залата
казах „наслушах се на глупости в тая зала“. Аз го казах. Реагирах импулсивно
на това, което чух. Не съм чул искания на адв. Т. по отношение на другата ми
сестра П.. Чуваха се някакви отделни неща. Чу се нещо за кучето Джак.
Чуваха се откъслечни неща, не можеше да се чуе всичко. Бяхме седнали на
пейката и навън се чуваше откъслечно от залата. Имаше такъв период, в
който П. е била по-агресивна към баща ми, но П. е едно дете, затворено 17
години вкъщи, което няма никакви приятели. На П. единственото излизане е
до магазина и обратно. П. ходи в момента сама до магазина, но преди не е
ходила. Тя е ходила само с тях. Те живеят до парка, тя прави обиколка на
парка с тях и се връща. Баща ми ми е пускал запис как П. го обижда, т.е. как
се карат с баща ми. Имало е случай, в който баща ми ми се е обаждал, пускал
е запис, че се карат и П. го обижда. Това е от три години, не е от сега.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. А. Г. – роден на 24.03.1954 г. в Пазарджик, живущ в Пазарджик,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство със
страните, с висше образование, пенсионер съм и работя.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Ние сме съседи. Живеем в един вход. Те са на първия етаж, а
аз съм на втория етаж над тях. Познавам семейството и се срещаме. Аз съм от
1992 г. в този вход. Преди това имаше други живущи отдолу. Аз съм в този
вход преди тях. Може би от 10 години живеем в един вход. В общи линии ги
срещам отвън. Прави ми впечатление, че винаги се движат заедно, особено
след като се роди малката, че са винаги в комплект. Излизат заедно и се
прибират заедно. Някъде от лятото, от няколко месеца чух, че се говори на
висок тон, карат се, но не обръщах внимание, защото те пак излизаха заедно и
никога не са били отделно. Ако видя някой от тях се обръщам да видя и
останалите, защото винаги са заедно. П. ми каза, че е напуснал жилището.
Преди П. да напусне жилището ги чувах тези неща, след като П. напусна
10
жилището напоследък прекалено много се вика. Женски гласове са.
Предполагам майката вика и дъщерята. Аз не си поставям за цел да
разгранича гласовете. Не знам за какво викат. Когато П. беше там също не
знаех за какво викат. Просто чувам, че викат на висок глас. Когато П. беше в
жилището не съм се замислял, но мисля, че повече женски гласове викаха. Не
може да не съм го чувал, но главно беше женски гласове или женски глас,
докато сега са женски два гласа. Правил съм забележки. Единият път слезнах
долу и чуках на вратата, защото беше нетърпимо. Не говорим за пет, десет
минути, половин час, а за часове. Особено следобед и в почивните дни
когато момичето – голямата дъщеря не е на училище. Това беше преди 10-
тина дни и последно сега в събота – просто не се издържаше. Не съм разбрал
за какво се вика. Направих забележка. Почуках на врата. Първия път никой не
отговори и им казах, че ако продължават така ще се обадя на полицията.
Мина се известно време продължи да се вика, говоря за онзи ден. И тогава
комшийката излезна /свидетелят сочи Й./ и ме попита „какво си се
разтропал“, викам „не може да се търпи горе“ и тя започна и по мен да вика и
аз се прибрах. Преди П. да ми каже, че вече не живее там, не сме разговаряли
с него, защото съм си мислил, че всичко си е нормално. П. ми каза, че е
заведено дело за домашно насилие и е изведен от апартамента, което ме
учуди. Какво да го питам? В общи линии, мен не ме интересува.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. Д. Д. – роден на 25.10.1979 г. в София, живущ в София, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните, със средно
образование, работи в 07-мо РУ – СДВР – София.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: Госпожата /свидетелят сочи молителката Д./ не съм я
виждал. Ответникът /свидетелят сочи ответника П. Т./ съм го виждал. Не мога
да си спомня кога. Мисля, че беше дошъл да търси жена си и децата си в кв.
„******“, защото жена му си била тръгнала с децата. Бил се чул с нея да види
децата, но нямало никой на адреса. Ние с колегата не можахме да намерим
госпожата. Казах на дежурния, че няма жена. Мисля, че този господин
/свидетелят сочи Ц. Д., който се намира в съдебната зала/ дойде и като брат на
госпожата каза, че тя не е на този адрес, защото се била притеснила нещо, тъй
11
като имала проблеми, с мисля този господин /свидетеля сочи ответника Т./.
Мисля, че взехме сведения на брата, ако това е брата и на ответника също, и
сме изготвили докладна. Разговаряхме с двамата пред блока, при патрулния
автомобил. Ответникът на нас това ни каза, че се е чул с госпожата да се
види с децата, тъй като тя си била тръгнала предния ден ли? Нещо такова.
АДВ. Т.: Ако прецените може да предявите докладната записка, за да
каже свидетеля дали е изготвена от него.
Искането на адв. Т. е основателно, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Е. Д. докладна записка, приложена към
писмото на 07-мо Районно управление – СДВР, с входящ номер от 21.09.2023
г.
СВИД. Д.: Аз съм изготвил докладната записка. Подписът е мой.
Протоколът за предупреждение от 24.08.2023 г. на Ц. Д. е изготвен от мен.
Срещу полицейски орган подписът в протокола е мой. Следващия протокол
за предупреждение на П. Т. от 24.08.2023 г. е съставен от мен и подписът е
мой. Сведенията на Ц. и П., които сме предупредили също са взети от мен и
колегата. Аз съм се разписал на сведенията също. Когато се отзовах на
сигнала не мога кажа колко обаждания е имало на 112. Мен ме изпраща
дежурният и не ме уведомява колко сигнала има. Братът ми каза, че сестра му
не е на адреса, защото се чувствала застрашена и имала някакви проблеми със
съпруга си. Но госпожата не съм я виждал.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. Г. А. – роден на 14.03.1974 г. в Белоградчик, живущ в София
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните,
със средно образование, работи в 07-мо РУ – СДВР – София.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. А.: Г-жа Д. не съм я виждала никога. Господина съм го виждал
/посочва ответника Т./. Бяхме изпратени по сигнал на дежурния, че мъж
тропа, чука на входната врата в кв. „******“, не помня входа. Пристигайки,
този мъж /сочи ответника/ беше пред входа и заяви, че е дошъл да види
децата си във въпросния вход, където живеела майката на съпругата му, но не
12
са му отворили. Чукал, обаждал се, но те не му отваряли. Ние бяхме отпред,
но не сме се качвали горе. Малко по-късно дойде брата на съпругата му /сочи
свидетеля Ц. Д./ и заяви, че дамата не е на посочения адрес, защото се
чувствала застрашена. Колегата състави необходимите документи докладна,
сведение, протокол мисля за предупреждение. Господинът заяви, че е дошъл
от Пазарджик и си тръгна с автомобила. Саморазправа между двамата не е
имало в наше присъствие, нито пък скандал. Говореха си много нормално.
Господинът каза, че е дошъл да види децата си и им е купил подаръци, но
никой не му е отворил. Това ни каза на нас.
СЪДЪТ счита, че делото следва да бъде отложено за друга дата за
изготвянето на актуален социален доклад от ДСП – Пазарджик, както и за
събиране на допуснатите писмени доказателства.
АДВ. Т.: Когато искаме преписките от КСУДС и ключовият социален
работник, който е работил с всяко от децата, моля също да бъде призован, за
да приключим в следващото съдебно заседние, тъй като ще видим
материалите и най-вероятно ще имаме въпроси по тях. Моля да включите и
това като искане. Ще ги разпитваме за тези обстоятелства, които се съдържат
в преписката. Дори да потвърдят, че са изготвили тази преписка, това го
превръща в годно доказателство.
АДВ. С.: Този доклад няма характер на експертиза. Това е пълно годно
доказателство. Не намирам искането за необходимо. Ако ги разпитваме биха
повторили това, което са написали и подписали.
АДВ. Т.: Те ще разкажат детайли в контакта с децата, с които са създали
доверителна връзка. Това може да бъде само от полза. Едната страна е
непълнолетна и се изслуша без присъствието на процесуалните
представители, а искането за изслушване на малкото дете не се уважи от съда.
Съдът, по искането на адв. Тишкова ще се произнесе след постъпване
на преписките от КСУДС – Пазарджик и след запознаване със същите, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
По искането на адв. Т. съдът ще се произнесе след запознаване с
изисканите преписки от КСУДС – Пазарджик.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
13
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАРСОЧВА за 30.01.2024 г. от 15:00 часа, за
която дата и час страните и техните пълномощници уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:20
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14