М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 117/2009
год. на КРС.
Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.И.Р. , роден на 10.10.1982г. в гр.Карлово, жител и живущ ***,българин, български гражданин, със
средно образование, безработен, женен, работи като
шофьор в „Комфорт Груп”-гр.Сопот, не
осъждан, ЕГН- **********, ЗА ТОВА, ЧЕ: На 22.12.2008г. в
гр.Сопот е управлявал МПС - лек
автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № РВ 7254КА
с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,61 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкомер 931”с № 0249599- престъпление по чл. 343 Б, ал.1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
на подсъдимия Р. да се наложи
наказание при приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК ,като се замени
наказанието лишаване от свобода предвидено за горното престъпление в нормата на
особената част с Пробация с пробационни мерки – Задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробацонен служител и двете за
срок от 1 година и 6 месеца и Поправителен труд
за срок от 1 година с удръжки от възнаграждението му в размер на 15
на сто в полза на държавата. Предлага се също и налагане на наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК , а именно да управлява
МПС за срок от осем месеца .
Подсъдимият Н.Р. се признава за виновен , съжалява за
извършеното и прави пълни самопризнания,като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и чрез защитника си–адвокат П.М. моли за по-леко наказание от предложеното от
прокурора , а именно пробация със срок на пробационните мерки по 6 месеца.
Съдът след преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна :
На 21.12.2008г. полицаите Асан М. и Николай Дамянов били нощна смяна в Полицейски участък гр.Сопот - от 19,00ч. до
07,00ч. на другия ден. Около 00,10 ч. те забелязали на главната улица -„И. ***, лек автомобил „Фолксваген Голф" да се върти на
едно място. Понеже това е опасно каране на автомобила и би
могло да стане предпоставка за ПТП, те
решили да настигнат автомобила и да извършат проверка. След като спрели водача на
ул. „Странджа" в гр.Сопот, двамата полицаи установили, че същият силно лъха на алкохол, поради което го откарали в РУ на МВР гр.Карлово, за да бъде изпробван с
техническо средство, както и за установяване на самоличността му.След като установили самоличността му, а именно Н.Р.,
дежурният по автопатрул - св. Треновски изпробвал Р. за наличие на алкохол в
кръвта му с техническо средство „Алкомер 931". Уреда отчел 1,61 промила концентрация на алкохол в кръвта .На подсъдимият Р. бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване, но той отказал да даде кръвна проба. За констатираното нарушение служителите на РУ
на МВР гр.Карлово съставили Акт №
2775/22.12.2008г. Със Заповед на Началника на
РУ на МВР гр.Карлово №167/2008г.
свидетелството за управление на МПС на Н.И.Р. било временно отнето.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия Р.
относно изложените факти направено в съдебното производство по реда на чл. 371
т.2 от НПК, което се подкрепя от обясненията му дадени в качеството на
обвиняем , както и от показанията на
свидетелите Асан М. и И. Треновски, дадени в досъдебното производство и които
доказателства съдът ползва на основание чл. 373 ал.3 от НПК. Горната фактическа
обстановка се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства:
Свидетелство за съдимост,характеристична справка , АУАН и Талон за изпращане на
медицинско изследване. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
При така установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият Н.И.Р.
е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.343Б ал.1 от НК.
От
обективна страна на посочената дата в гр. Сопот подсъдимият
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,61 на хиляда
установено по надлежния ред.
При
положение, че водачът на МПС не се е явил в болнично заведение за представяне
на кръвна проба, наличието на алкохол в кръвта следва да бъде установено по
показанието на техническото средство по смисъла на чл.1, ал.2 от Наредба
№30/27.06.01г. за РУУАДУВВМПС,която норма
дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в
кръвта на водачите- медицински и лабораторни изследвания и технически средства. На подсъдимият е бил
издаден талон за медицинско изследване съгласно изискванията на чл.3, ал.2 от
Наредба №30,но същият е отказал даването
на кръвна проба. В този случай се приема ,че концентрацията на алкохол в кръвта
е надлежно установена по реда на чл.6, от Наредба №30/27.06.01 год. за
РУУАДУВВМПС от показанията
на техническото средство ,което в случая цифрово е отчело резултат 1,61 на хиляда.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им .
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
същия пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната
истина по делото и изразеното
искрено съжаление за извършеното,
чистото съдебно минало , както и младата възраст на дееца . Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът счете, че в конкретния случай е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът се съобрази и с императивния характер на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която при направено признание на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия
,което е прието по надлежния ред от съда
–посочен в чл. 372 ал.2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда и при
определяне на наказанието задължително следва да се приложи чл. 55 от НК независимо
дали са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съобразявайки се с тази постановка на
закона съдът наложи на подсъдимият наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2
буква “Б” от НК ,като замени наказанието
“Лишаване от свобода” ,за което за горното
престъпление не е предвиден най-нисък предел с “Пробация”. Поради
коментираният по-горе превес на смекчаващите вината обстоятелства и предвид
установената не висока степен на обществена опасност на подсъдимият и факта ,че
не се касае тежко престъпление по
смисъла на чл. 93 от НК ,за което по принцип предвидената санкция е лишаване от
свобода до една година съдът определи
отделните пробационни мерки за срок
в под средния размер предвиден в
нормата на чл. 42а ал.3 от НК, а именно
:
1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес “
за срок от една година.
2.”Задължителни
периодични срещи с пробационен служител
“ за срок от една година.
3. “Поправителен
труд “ за срок от една година с удръжки от възнаграждението му в размер на
15 на сто в полза на държавата.
На основание чл. 343Г във вр. с чл.343Б ал.1 ,във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК
съдът определи по отношение на подсъдимия и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца ,като на основание чл. 59 ал.3 от НК
приспадна времето през което Р. е бил
лишен от това право по административен ред – считано от датата на отнемането на
свидетелството му за управление , а именно 22.12. 2008 г.
Според преценката на Съда единствено
двете наказания в съвкупност като вид и
размер се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и най –добре биха изпълнили целите
на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия Р. ,
по отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане
на установения и утвърден в страната правов ред и в
частност незачитане
на установените правила и норми регулиращи
извършването на транспортната дейност.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: