Решение по КНАХД №888/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. В. Т.. против Решение № 35/02.07.2025 г., постановено по АНД № 105 по описа за 2025 година на Районен съд – Раднево.

В касационната жалба са развити доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че районният съд не e коментирал възражението за наличие на съществен процесуален пропуск, а именно – посочени различни часове на настъпване на нарушението и часа, в който то е извършено според данните на запис на видеорегистратора. Твърди, че можело да се ангажира отговорността му въз основа на видеозапис, изготвен от частно лице Навеждат се и доводи, че съдът основал акта си на превратно тълкуване както на писмените, така и на гласните доказателства и не е обсъдил , доказателствата , представени от него По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска да се отмени Решение № 35/02.07.2025 г., постановено по АНД № 105 по описа за 2025 година на Районен съд – Раднево.

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ към ОД на МВР гр. Стара Загора, РУ Раднево не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 35/02.07.2025 г., постановено по АНД № 105 по описа за 2025 година на Районен съд – Раднево е потвърдил Наказателно постановление № 25-0327-000219 от 15.04.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Раднево с което на В. В. Т., за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основаниe чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП / в приложимата редакция към дата на извършване на нарушението/, е наложена глоба в размер на 150 лева.

За да постанови този резултат, най-напред районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на това конкретно основание. На следващо място е посочено, че по същество е установено по необходимия категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на движението в отклонение от правилата за движение бил именно жалбоподателят. Обсъдени възраженията на дееца относно часа на извършване на нарушението. Прието е още, че случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от такъв вид, за да се отчете наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсвала възможност за преценка относно размера на санкцията, индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, са неоснователни.

На първо място, въззивната инстанция обосновано е приела, че в случая в АУАН нарушението е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин откъм обстоятелствата, характеризиращи го от обективна страна, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административнонаказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Неоснователно в тази връзка е наведеното оплакване в касационната жалба, че районният съд не e обсъдил възраженията за посочване на различни часове на извършването на деянието, посочени в АУАН и НП -17,48 часа и записа от видеозаписа, изготвен от частно лице 19 часа Районният съд правилно е приел, че не следва да бъдат споделени оплакванията в жалбата за липса на достоверност относно лицето, извършило записа и техническото устройство, с което е извършен. Липсва законодателно ограничение всеки гражданин, който стане свидетел на нарушение да го документира писмено или да го заснеме, след което да сигнализира до компетентния орган. В случая това е сторил свидетелят Й. Г. Б... Доказа се и автентичността, в това число и датата на направения видеозапис. Свидетелските показания на Б. са категорични в това, че не е сверил часа на видеорегистратора след промяната на времето и е заявил, че нарушението е извършено в 17,48 часа, като е посочил регистрационния номер на МПС-то, с което е извършено нарушението. Поради което не може да се приеме довода, че съдът е следвало да обсъжда факта, че на 23.02.2025 година 18,45 часа Т. е полагал труд в рудник „ Траяново север.“ От съдържанието на процесното наказателно постановление се установява, че не е налице разминаване с посочените в АУАН обстоятелства. Освен това, от показанията на свидетеля., събрани по установения в закона ред, безпротиворечиво се установява часа на извършване на нарушението, който съответства на посочения в АУАН и НП.

Не могат да бъдат споделени и доводите, че, че обжалваното решение било основано на превратно тълкуване на писмените и гласни доказателства. Касационната инстанция намира, че в случая районният съд е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, в рамките на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства. Релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на същите, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Правилно районният съд е приел, че извършеното административно нарушение е доказано. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място, В. В. Т. е извършил изпреварване, като е навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение и е създал опасност за автомобила, движещ се в нея . В случая изискването е за съобразяване с предписанието на пътните знаци и маркировка и на правилата на специалната норма на чл. 42 от ЗДвП, уреждащи правилата за движение при изпреварване в цялост и конкретно приложимите в участъка от пътя. Водачът на превозното средство не просто е следвало да пропусне движещите се в лентата за насрещно движещи се и ползващи се с предимство пътни превозни средства, но и въобще в този участък да не предприема маневрата изпреварване поради наличната маркировка. С неспазване на предписанието на законовата норма обективно се е стигнало и до нарушение на правилата за изпреварване, поради което квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е правилна и обосновано дадена.

Касационният състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд в тази насока, поради което не следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.

Правилни са изводите на съда и по отношение размера на наказанието.

Ето защо, съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/02.07.2025 г., постановено по АНД № 105 по описа за 2025 година на Районен съд – Раднево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.