Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1130 02.07.2015 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На петнадесети
юни Година
2015
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното гр.д. № 1732
по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „Топлофикация
София” ЕАД против Г.Н.Н. иск за приемане за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2 415,69 лв., от които главница в размер на 2 168,80 лв., представляваща
общата стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 07.2010 г.- 04.2012
г., и сборна мораторна лихва в размер на 246,89 лв., дължима за периода 31.08.2010
г.- 16.11.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.12.2012 г.
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че
ответницата е потребител на доставяната от ответното дружество топлинна енергия
в имот, находящ се в *********, като същата е следвало да заплаща на ответника
ежемесечно дължимите суми за предоставените й услуги в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но за процесния период месечните й
задължения не са платени, поради което тя дължи и обезщетения за забавеното им
плащане. Твърди се също така, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за процесните вземания, издадена по ч.гр.д. № 4842/2013 г. по
описа на СРС, но ответницата е подала възражение, поради което е предявен
настоящия установителен иск. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищцовото дружество, но с нарочна молба е заявено поддържана на
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответницата е депозирала отговор, в който е оспорила иска по основание и по размер. Твърди, че през процесния период не е живяла в имота и не е ползвала реално топлинна енергия, както и че не е получила покана за доброволно изпълнение и фактури за дължимите суми. Поради това моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Същата не е ангажирала доказателства.
По делото в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД- гр. София, което с писмена молба е изразило становище за основателност на иска. Представило е поисканите от ищеца писмени доказателства.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
приложено ч.гр.д. № 4842/2013 г. по описа на СРС, с издадената по това дело
Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.03.2013 г. е разпоредено Г.Н.Н.
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 2 168,80 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. юли 2010 г.-
м. април 2012 г., ведно със законната лихва за периода от 07.12.2012 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 246,89 лв. за периода 31.08.2010 г.-
16.11.2012 г. и 260,78 лв.- разноски по делото. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от факта, че длъжникът е ползвал доставена от заявителя
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ********, аб. № 189882, и
не е погасил задължението си.
По делото е приложен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, т. ІІ, рег. № 8919,
дело № 250/2010 г. от 25.06.2010 г., съгласно който С. А. е продал на
съсобственика си Г.Н. собствената си ½ ид.ч. от апартамент № 12, находящ
се в ******, като ответницата не оспорва, че е собственик на жилището, за което
са начислени процесните суми за топлинна енергия.
Представена е и молба-декларация от 28.09.1995 г.,
подадена от праводателя на ищцата С. А. до „Топлофикация София” АД за откриване
на партида на негово име за горепосочения имот, поради което и предвид липсата
на приложени по
делото доказателства за преустановяване на топлоподаването към сградата, в
която се намира жилището на ответницата, съдът намира, че същото е в топлофицирана
етажна собственост.
Видно от заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, за процесното жилище е
начислявана топлинна енергия за БГВ и за сградна инсталация, като в същото на
отчет подлежи един топъл водомер, който не е бил отчитан редовно, поради
неосигуряване на достъп до него. С оглед на това потреблението на топла вода е
начислявано по прогнозни дялове. В жилището не е начислявана сума за отопление
от радиатори, а в сградата няма за разпределение топлинна енергия от общи
части. Посочено е също така, че жилището не е декларирано като необитаемо, а
собственикът или ползвателят не е поискал допълнителен отчет, нито е съобщил по
телефона показанието на топлия водомер на топлинния счетоводител. Според вещото
лице общият топломер в сградата е отчитан ежемесечно и в съответствие с
нормативната уредба са отчислявани за сметка на „Топлофикация София” ЕАД
технологични разходи на абонатната станция в сградата етажна собственост. Съгласно
заключението, дяловото разпределение през процесния период, както и
начисляването на суми за топлинна енергия за имота на ответника са били
извършвани от топлинния счетоводител „Техем сървисис” ЕООД в съответствие с
нормативната уредба, а общият топломер е бил изправен през процесния период.
По делото е
назначена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която е видно,
че дължимите суми за доставена топлинна енергия в имота на ищцата през
процесния период, в това число топлинна енергия отдадена от сградна инсталация
и топлинна енергия за БГВ, са в общ размер от 2 168,80 лв., която сума включва
и изравнителните сметки, а дължимите до 16.11.2012 г. лихви за забава са в общ
размер от 246,89 лв., като в счетоводството на ищеца няма данни за извършени от
ответника плащания по издадените за процесния период фактури.
Така
представените от двете вещи лица заключения не са оспорени от страните, поради
което съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД от 2005 г. и доказателства за публикуването
им в два всекидневника, като липсват данни за приети след това нови Общи
условия. Съгласно чл. 32 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят, като същите имат право да предявяват възражения до продавача
и търговеца за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая липсват доказателства
ответницата да е подала възражение за начислените й суми.
При така
ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан по следните съображения:
Безспорно се
установи по делото, че от м. юни 2010 г. ищцата е собственик на топлофицирано от
ответника жилище в сграда етажна собственост. С оглед на това и на осн. пар. 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (в сила до 17.07.2012 г.) съдът намира, че през процесния
период тя е била потребител на предоставяните от ответното дружество услуги,
съответно е била купувач на топлинна енергия по смисъла на общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД и на осн. чл. 32 от ОУ е следвало да заплаща
доставената в имота й топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
съответния отчетен период.
Установи се също
така, че ответницата не е осигурявала достъп до имота си за извършване на
реален отчет на топлия водомер, поради което потреблението на топла вода е
начислявано служебно, което е допустимо на осн. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 16-344 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като според вещото лице при
начисляването на дължимите суми са спазени приложимите норми. С оглед на това и
предвид заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза
съдът намира, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на
2 168,80 лв. за доставена в имота й топлинна енергия за БГВ и за сградна
инсталация, както и 246,89 лв.- сборна мораторна лихва, за които суми е
издадена и заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ето защо предявеният
установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното
решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 638,44 лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от
260,78 лв.- разноски по заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.Н., ЕГН **********,***, че същата дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от Г. Х. Б., сумата от 2 168,80 лв. (две хиляди сто шестдесет и осем лв. и осемдесет ст.), представляваща общата стойност на доставена топлинна енергия през периода м. 07.2010 г.- м. 04.2012 г. в жилище, находящо се в *********, сумата от 246,89 лв. (двеста четиридесет и шест лв. и осемдесет и девет ст.)- сборна мораторна лихва, дължима за периода 31.08.2010 г.- 16.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 168,80 лв., считано от 07.12.2012 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 22.03.2013 г. по ч.гр.д. № 4842/2013 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от Г. Х. Б., сумата от 260,78 лв. (двеста и шестдесет лв. и седемдесет и осем ст.), представляваща направените от ищеца разноски в производството по ч.гр.д. № 4842/2013 г. по описа на СРС, както и сумата от 638,44 лв. (шестстотин тридесет и осем лв. и четиридесет и четири ст.), представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 1732/2015 г. по описа на БРС.
Решението е
постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. „Професор Г. Павлов” № 3, представлявано от М. П. С.,
в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
СА