№ 21981
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20251110119534 по описа за 2025 година
На основание 312, ал.1, във връзка с чл. чл.140 и чл. 146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.06.2025 година от 09.30 часа,
за която дата се призоват страните.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок
не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
2. Ищецът Е. Г. Г. твърди, че е работил при ответника по Договор №130/16.02.2007 г.
за допълнителен труд на длъжността „асистент“. Заявява, че на 03.02.2025 г. е получил
обаждане да се яви в администрацията на МУ-София за да подпише някакви документи,
като на следващия ден-04.02.2025 г. е отишъл на място, като му е представена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че не му е позволено да се запознае със
съдържанието на Заповедта, респ. с основанието, на което е издадена, като било заявено от
служителката, че щом не я подписва, то същата ще бъде връчена при отказ. Поддържа, че е
правил многократни опити да се снабди със Заповедта, за да разбере фактическите и правни
основания за прекратяването на трудовото правоотношение и да организира своята защита.
1
Заявява, че процесния Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд е безсрочен, като в
случая на се налице нито основанията за прекратяване по чл.328 КТ, нито тези по чл.330 КТ.
Твърди, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е ползвал
неплатен отпуск, като не е налице предварително разрешение на инспекцията по труда,
съобразно чл.333, ал.1, т.4 КТ. Поддържа, че трудовото правоотношение е осъществено в
нарушение на изискванията на чл.8 КТ, според която трудовите права и задължения да се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Претендира уволнението
му да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановен на предишната
работа(заеманата преди уволнението длъжност).
3. Ответникът .......... е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че на 03.02.2025
г. ищецът е извикан в отдел „Човешки ресурси“(ЧР) на МУ за да му бъде връчена Заповед №
10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и на 04.02.2025 г. същият се е
явил в отдела, където Ръководителя на ЧР му връчва Заповедта за да се запознае и съответно
да подпише, че я получава, но последния след разговор с адвокат отказва да я подпише и си
тръгва без дори да вземе неподписан екземпляр. Твърди, че цялата фактическа обстановка се
е случила в присъствието на Теодора Лазарова-ръководител отдел „Човешки ресурси“ и
Даниела Йорданова-служител в отдела, като последните с имената и подписите си са
удостоверили отказа на Е. Г. да получи Заповедта. Поддържа, че на ищеца на 20.02.2025 г.
процесната Заповед му е изпращана с с писмо с известие за доставяне, като на 17.03.2025 г.
същото се връща като неполучено. Заявява, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът не е бил в отпуск, като последния разрешен отпуск е за периода от
11.09.2024 г. до 02.01.2025 г., видно от Заповед № 8084/28.10.2024 г. Твърди, че чл.59 Закона
за висшето образование(ЗВО) регламентира субсидиарно прилагане на КТ и в тази връзка е
прекратителното основание-чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.54, ал.3 ЗВО, предвиждаща,
че длъжността "асистент" се заема със срочен трудов договор, за срок не по-дълъг от 5
години. Поддържа, че издадената Заповед № 10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение е законосъобразна, като Ректорът на МУ има на основание чл.32, ал.1, т.3
ЗВО правомощия да прекратява трудовите правоотношения с членовете на академичния
състав на МУ-София и прекратителното основание е по чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с
чл.54, ал.3 ЗВО/с изтичане на уговорения срок/, без която и да е от страните да дължи
предизвестие. Заявява, че трудовия договор- Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен
труд е сключен с ищеца при действието на отменения Закон за научните степени и научните
звания, поради което към онзи момент същият е сключен като безсрочен. С приемането на
Закона за развитие на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/ (обн.ДВ, бр.38 от
21.05.2010 г.), Закона за научните степени и научните звания е отменен. Твърди, че съгласно
чл.17 ЗРАСРБ висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност
„асистент“ на срочен трудов договор, като съобразно чл.54, ал.3 ЗВО длъжността „асистент“
се заема със срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 5 години. Поддържа, че съобразно
императивната норма на чл.17 ЗРАСРБ трудовото правоотношение на ищеца е изменено от
безсрочно в срочно, като без значение е че законодателя не е придал изрично обратно
2
действие на нормата по отношение на заварените трудови правоотношения. Заявява, че
Ректора на МУ-София е изпълнил императивната норма на чл.54, ал.3 ЗВО и не е позволил
наличието на безсрочни трудови договори на длъжността „асистент“ във висшето училище,
като ищеца при действието на ЗРАСРБ е заемал длъжността „асистент“ повече от 14 години.
Твърди, че ИА „Главна инспекция по труда“ е извършила проверки на 27.03.2025 г. и на
03.04.2025 г. при ответника за спазване на трудовото законодателство, като не са
констатирани нарушения, включително и по отношение и на ищеца. Поддържа, че като
работодател е предоставял многократно на ищеца възможност да ползва отпуск, като за
периода от две академични години този отпуск е приблизително около 410 дни, през който
период ищеца реално е заемал щатна длъжност „асистент“ без да извършва преподавателска
дейност, което затруднявало учебния процес и допълнително натоварвало останалите
членове на катедрата за поемане на неговата учебна натовареност.
4. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е че ищеца е заемал по Договор
№130/16.02.2007 г. за допълнителен труд длъжността „асистент“ при ответника и трудовото
му правоотношение е прекратено с процесната Заповед № 10/31.01.2025 г.
5. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както
следва:
5.1. В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението.
5.2. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си, респ.ползването на закрилата по
чл.333, ал.1, т.4 КТ(че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е ползвал
отпуск).
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора писмени доказателства, описани в същите.
По отношение на доказателствените искания, съдът ще се произнесе в първото по
делото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните, а на ищеца и препис от писмения
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3