№ 681
гр. Стара Загора, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530104576 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП
и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart 14
№5743088/20.10.2021г. поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави, и в
условията на евентуалност обективно съединени конститутивни искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите от
договора, уреждащи размера на възнаградителната лихва, таксата за експресно разглеждане
и заплащането на неустойка при неосигуряване на обезпечение – чл.1, ал.3, чл.3, ал.1, т.5 и
чл.5, ал.2 от договора. Предявен е насрещен иск с правно основание чл.23 от ЗПК за
заплащане на сумата от 713,00лв. представляваща остатък от главницата по Договор за
паричен заем Standart 14 №5743088/20.10.2021г.
Искът е предявен от Е. А. И. от гр.Стара Загора срещу „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът и „Вива
кредит“ ООД са сключили Договор за паричен заем Standart 14 №5743088/20.10.2021г.,
придобит от ответника по силата на договор за цесия. Договорът бил сключен за сумата от
900,00лв., която ищецът е следвало да върне на 22 вноски при ГЛП от 40,32% и ГПР от
49,38%. В договора било предвидено кредитополучателят да заплати такса за експресно
разглеждане в размер на 494,78лв., както и неустойка при неосигуряване на обезпечение в
размер на 330,00лв. Тези възнаграждения се начислявали заедно с погасителната вноска,
която станала в размер на 86,09лв., а общата сума, която следвало да бъде върната била
1893,98лв.
Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона и
добрите нрави. Приложими били разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Не били спазени изискванията
1
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1-9 ЗПК. Претендираната такса за
експресно разглеждане противоречала на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Таксата била
предвидена в размер повече от половината от главницата по кредита, с което кредиторът
целял да се обогати неправомерно. Отделно от това в чл.5, ал.2 от договора се предвиждала
неустойка поради неосигуряване на обезпечение. Клаузата за неустойка създавала
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора. Същата била
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Предвидената неустойка била необосновано
висока, прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката
не била свързана с претърпяване на евентуални вреди, поради което излизала извън
присъщите й функции и целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Съдебната практика еднозначно прогласявала нищожността на такъв вид клаузи за
неустойка. С начисляването на неустойка към задължението се заобикаляла разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Задължението за неустойка не се включвало в ГПР и размерът на този
процент само формално отговарял на изискуемия в закона. Посоченият ГПР, който не е
реално приложим по договора представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла
на ЗЗП. Отделно от това предвидената в договора за кредит възнаградителна лихва
надхвърляла трикратния размер на законната лихва и съгласно съдебната практика,
противоречала на добрите нрави. Поради нищожността на клаузата за възнаградителна
лихва, както и на клаузите за такса за експресно разглеждане и неустойка, целият договор за
кредит бил нищожен. Не можела да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Това
породило за ищцата правен интерес да предяви настоящите искове.
Моли съда да прогласи за нищожен Договор за паричен заем Standart 14
№5743088/20.10.2021г. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че целият
договор не е нищожен, моли съда да прогласи за нищожни клаузите от договора, уреждащи
размера на възнаградителната лихва, таксата за експресно разглеждане и заплащането на
неустойка при неосигуряване на обезпечение – чл.1, ал.3, чл.3, ал.1, т.5 и чл.5, ал.2 от
договора. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са
неоснователни. Твърденията в исковата молба били неправилни и необосновани. Не оспорва
сключения между ищцата и „Вива кредит“ ООД договор за кредит, задълженията по който
са били прехвърлени на ответника с договор за цесия. Твърди, че договорът съдържа всички
реквизити, съгласно изискванията на ЗПК. Оспорва изложените от ищеца аргументи за
несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния. Твърди, че изискванията за
формиране на ГПР са спазени, като е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Били
изброени допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, поради което е спазено и
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е валидна, като същата
отговаря на определението за неустойка, предвидено в чл.92, ал.1 ЗЗД. Отделно от това,
съгласно съдебната практика, която ответникът цитира, недействителността на клаузата за
2
неустойка не води до недействителност на целия договор. Таксата за експресно разглеждане
не била такса за управление на кредита, а била свързана с неговото сключване, поради което
не съществувало задължение за кредитора да включи тази такса в ГПР. Таксата била
начислена в съответствие с разпоредбата на чл.10а ЗПК. Размерът на възнаградителната
лихва по кредита отговарял на изискванията на закона, тъй като нямало разпоредба, която да
ограничава този размер. Клаузата не противоречала и на добрите нрави, доколкото размерът
на ГПР бил в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Следвало да се има предвид
високият риск, който кредиторът носел при отпускането на такива кредити. Ответникът
твърди, че при сключването на договора били спазени всички императивни изисквания на
ЗПК и същият бил действителен.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото
разноски.
В срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД гр.София срещу Е. А. И. от гр.Стара Загора. Ищецът по
насрещния иск твърди, че между „Вива кредит“ ООД и ответницата по насрещния иск е
сключен Договор за паричен заем Standart 14 №5743088/20.10.2021г., съгласно който на
ответника по насрещния иск е предоставена сумата от 900,00лв., която е следвало да бъде
върната със съответното оскъпяване на 22 двуседмични вноски. Към настоящия момент
кредитополучателят бил внесъл сумата от 187,00лв. Срокът на договора е изтекъл на
24.08.2022г. Задълженията по договора били прехвърлени на ищеца по насрещния иск с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение
№1 към него от 05.07.2023г. На 06.07.2023г. било изпратено уведомление до
кредитополучателя за цесията, получено с обратна разписка. Ищецът по насрещния иск
претендира заплащането на остатъка от чистата стойност на кредита, а именно сумата от
713,00лв.
Моли съда да осъди Е. А. И. да му заплати сумата от 713,00лв., представляваща
остатък от главницата по Договор за паричен заем Standart 14 №5743088/20.10.2021г., ведно
със законната лихва считано от датата на предявяване на иска да окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск Е. А. И. не е представила писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Съдът с Определение №*****г. е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
факта на сключения между ищцата и „Вива кредит“ ООД Договор за паричен заем Standart
14 №5743088/20.10.2021г. и факта на прехвърляне на задължението по договора от „Вива
кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. То обуславя
процесуалната легитимация на ответника и насрещен ищец.
Видно от представеното и от двете страни копие на Договор за паричен заем Standart
3
14 №5743088/20.10.2021г., ведно с приложения, „Вива кредит“ ООД е предоставил на ищеца
сумата в размер на 900,00лв., която ищецът се е задължил да върне за срок от 44 седмици на
22 равни погасителни вноски в размер на 71,09лв., при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40,32 % и годишен процент на разходите в размер на 49,38 %.
Съгласно чл.1, ал.2 от Договора преди подписване на договора ищецът е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, а съгласно чл.1, ал.3 от същия
договор – за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 494,78лв.
Съгласно чл.5, ал.1 от същия договор, кредитополучателят се съгласява в тридневен
срок от усвояване на сумата да осигури обезпечение – поръчител, който да отговаря на
определени изисквания или банкова гаранция. Съгласно ал.2 на същата разпоредба ищцата
се е задължила при непредоставяне на обезпечение да заплати неустойка в размер на
330,00лв., като общото задължение по кредита става в размер на 1893,98лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Кредиторът „Вива кредит“ ООД представлява финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.
Така „Вива кредит“ ООД следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4
ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния
договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са
приложими правилата на ЗПК и ЗЗП. Същите права и задължения са прехвърлени на
ответника с договора за цесия.
След като по делото се установи, че е между страните е възникнала валидна
облигационна връзка, от категорията на потребителските договори, на основание чл.7, ал.3
ГПК следва да бъде извършена служебна проверка за неравноправност и преценка дали
атакуваният договор е действителен.
В конкретния договор за заем е уговорено, че при предоставена заемна сума от
900,00лв. ищецът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 494,78лв., което представлява над 50 % от заемната сума. Само
поради това обстоятелство може да се наложи извода, че клаузата е неравноправна, защото
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и поставя
потребителя в явно неравностойно положение.
Доколкото размерът на таксата е над 50 % от цялата заемна сума по кредита и е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, това води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в договора, тази такса по същество е добавък към
възнаградителната лихва на ответника и го обогатява неоснователно. В случая клаузата на
4
чл.1, ал.3 от договора за такса за експресно разглеждане въвежда още един сигурен източник
на доход на икономически по-силната страна – от една страна таксата е включена като
добавъчно падежно вземане, а от друга – размерът й е съизмерим с главницата по кредита.
Съдът намира, че клаузата на чл.1, ал.3 от Договора не е индивидуално уговорена,
тъй като е изготвена от ответника предварително и потребителят не е могъл да влияе върху
съдържанието й – същата клауза е уговорена едва след като е направена заявката, като
потребителят преди подписване на договора се е задължил да плати такса, за която не му е
известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. По този начин настоящият съдебен
състав достига до извода, че клаузата на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем Standart 14
№5743088/20.10.2021г. е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл.26, ал.1
ЗЗД.
Посочената клауза съдът счита за нищожна и поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на
кредитора. При необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е
принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се
задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата е във фиксиран размер – 494,78лв. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от
възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед
изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както
и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и
с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е
нищожна. Също така уговарянето на такава такса е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК,
доколкото същата по своя характер представлява услуга по предоставяне и усвояване на
кредита.
Отделно от това по договора е предвидена неустойка за непредоставяне на
обезпечение, която е в размер над 30% от размера на отпусната като кредит сума.
Неустойката е за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по
договора. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на
договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва да изисква
такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да начислява допълнителна
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно
5
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010
г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е
уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в
случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от
Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор
за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя,
като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище
на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014г. по дело
C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или запис на заповед, е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на претендираното
вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е уговорена.
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
6
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В
ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,38 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това, кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
По своя икономически характер таксата за експресно разглеждане, както и неустойката
за непредоставяне на обезпечение, уредени в договора, представляват възнаграждение за
кредитодателя и попада в дефиницията „общ разход по кредита за потребителя“. Същите
обаче не са включени в ГПР, видно от размера му и съответно размера на тези акцесорни
плащания. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е налице и тогава, когато в договора е посочен
формално размер на годишния процент на разходите, но посоченият не отговаря на
действителният такъв.
Ето защо следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него не е посочен
правилният ГПР, което следва да се приравни на непосочване на ГПР в договора.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск:
Доколкото насрещният иск е предявен в условията на евентуалност и предвид извода
на съда, че сключеният договор е недействителен, то е осъществено вътрешнопроцесуалното
условие по предявения евентуален иск и последният следва да бъде разгледан.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по процесния договор за кредит, ищецът е
усвоил сума в размер на 900,00лв., а е погасил такава в размер на 187,00лв. Ето защо, и
насрещният иск се явява основателен за сумата от 713,00лв.
По разноските:
7
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 880,00лв.
за държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК насрещният ищец има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. В хода на производството същият своевременно е поискал
присъждането на разноски в настоящото производство. Съгласно практиката на ВКС и Съда
на ЕС (Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19), обективирана в
Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.дело №1085/2022г., I т.о. на ВКС, правната уредба,
предвиждаща възлагане в тежест на разноски върху потребителя при частично отхвърляне
на претенцията му във връзка с установена нищожност на договора, с оглед качеството на
"потребител" на страната, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Ето защо разпоредбата на чл.78,
ал.3 ГПК, в тази хипотеза не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се
прилага в конкретния случай. В този смисъл разноски се следват единствено на ищеца по
главния иск, предвид уважаване на исковата претенция.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за паричен заем Standart 14
№5743088/20.10.2021г. сключен между Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****
и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г,
прехвърлен на ответника “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1527, ул.“Панайот
Волов” №29, ет.3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** да заплати на
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1527, ул.“Панайот Волов” №29, ет.3,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, сумата в размер на 713,00лв. (седемстотин
и тринадесет лева) – остатък от главница по Договор за паричен заем Standart 14
№5743088/20.10.2021г.
Присъдената сума може да бъде заплатена по сметка на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, както следва: IBAN: BG08STSA93000028769273, BIC:
STSABGSF.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1527, ул.“Панайот Волов” №29,
ет.3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев да заплати на Е. А. И., ЕГН
8
**********, с постоянен адрес: ***** сумата от 880,00лв. (осемстотин и осемдесет лева),
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9