Р Е Ш Е Н И Е
№ 821
гр.Пловдив, 25.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети април, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1616/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-000459 от 01.02.2019г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на А.Р.И., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
20лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в несъответствие с материалния и
процесуалния закон. В този смисъл изцяло оспорва описаната фактическа
обстановка, както и сочи, че обстоятелствената част на наказателното постановление
е неразбираема, не може да разбере в какво точно е обвинен. Още посоча, че за
описаното в обстоятелствената част на
наказателното постановление срещу него е образувано наказателно производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Х. поддържа жалбата на
изложените основания, предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят И. сочи, че е съгласен с казаното от процесуалния си
представител, не е извършвал описаните действия.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на наказателното
постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 18.02.2019г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
25.02.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Наказателно постановление № 19-1030-000459 от 01.02.2019г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив е издадено
срещу А.Р.И., ЕГН:**********, с адрес *** за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата, за това, че на 28.01.2019г. в гр.Пловдив, на
кръстовището на ул.„Найчо Цанов“ и бул.„Христо Ботев“, умишлено е занасял
автомобила, с цел осуетяване на полицейска проверка и потегляйки с приплъзване
на гуми, ударил спрения пред него служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № „***“,
умишлено допуснал ПТП с материални щети, видимо не отговарял на психологическите
изисквания, като говорел несвързано и крещял.
Същевременно по делото се установи, че срещу А.Р.И., ЕГН:********** е
внесен на Обвинителен акт от 14.02.2019г. на РП – Пловдив за престъпление по
чл.270, ал.1 от НК, както и за престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. По
същият обвинителен акт е образувано НОХД № 1000/2019г. по описа на РС-Пловдив, XVII н.с., по същото е даден ход на
съдебното следствие и същото не е приключило.
След запознаване с горния обвинителен акт се констатира, че в
обстоятелствената част на същия, като действия, част от състава на
престъпленията по чл.270, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, са
описани именно действията, сочени като извършени от А.Р.И. в обстоятелствената
част на обжалваното наказателно постановление № 19-1030-000459 от 01.02.2019г.
– това че същият се опитал да осуети полицейска проверка, потеглил ударил
спрения пред него служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № „***“, умишлено
допуснал ПТП с материални щети.
Ето защо видно е, че съставомерните от обективна страна факти, изложени
в обвинителния акт, както и в процесното наказателно постановление са
идентични. Предвид това се налага изводът, че е налице идентичност между
деянието, предмет на наказателно обвинение по НОХД № 1000/2019г. по описа на
РС-Пловдив, XVII н.с. и предмет на наказателно постановление № 19-1030-000459
от 01.02.2019г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив.
Същевременно безспорно установено е положението в доктрината и
практиката е, че едно лице, при идентични факти, не следва да носи едновременно
наказателна и административнонаказателна отговорност. Това е така, тъй като и двете
процедури предвиждат санкция ( която сама по себе си е с репресивен характер )
и като крайна цел са насочени към постигане на поправително- превъзпитателен
ефект спрямо дееца, поради което недопустимо е паралелното протичане и
приключване на две санкционни производства. На следващо място реализирането на
наказателната отговорност винаги има приоритет пред
административнонаказателната такава – по аргумент от чл. 33 от ЗАНН и доколкото
се събраха данни за водено срещу И. наказателно производство за същото деяние,
то срещу последния не следва да бъде провеждано и административнонаказателно
такова. Ето защо издаденото наказателното постановление се преценява от съда
като незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Също така няма да бъде
нарушен и принципът non bis in idem - забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице зa същото
деяние, доколкото настоящият съдебен състав не обсъжда въпросите, касаещи
времето, мястото и авторството на деянието, което следва задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3
от 2015г. на ОСНК на ВКС. В мотивната част на цитираното тълкувателно решение
изрично е обсъдена като неправилна практиката да се образуват и провеждат
административнонаказателни производства спрямо нарушители, въпреки наличието на
образувани за съответните деяния наказателни производства ( л. 15, абз. 2- ри
). Посочено е, че именно такъв подход препятства своевременното и експедитивно
протичане на наказателното производство. Ето защо, наличието на висящо
наказателно производство за същото деяние, съставлява абсолютна пречка от
процесуално естество за развитие на административнонаказателното производство.
Горното
налага заключение, че наказателното постановление следва да бъде отменено, без
да бъде обсъждан въпроса за правилността на последното по същество.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-1030-000459 от 01.02.2019г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А.Р.И., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.