Решение по дело №221/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с ал.5 на чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, по жалба на В. В. Д. от [населено място], чрез адв. Е. В. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0371-000041 от 26.07.2023 г. по 171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от Началник група към ОДМВР - [област], РУ - [община], с искане за нейната отмяна.

Твърденията в жалбата са, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, като с цитираните заповеди на Директора на ОД на МВР - [област] са делегирани правомощия за издаване на АУАН и НП.

На следващо място се сочи, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, като не е спазена разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която установяването на алкохол се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приеме показанията на техническото средство или теста, или когато физическото състояние не позволява употребата на техническо средство или тест. Сочи се, че В. Д. в случая е оспорил показанията на „Алкотест Дрегер“ 7510 и му е даден талон за медицинско изследване, явил се е в срока и му е взета биологична проба, поради което, като е издал заповед, без да е налице положителна проба от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, органа е нарушил закона.

Не на последно място твърди, че нарушението е описано по начин, който не може да вмени нарушение на посочената за нарушена разпоредба чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта над 0.5 промила до 0.8 на хиляда.

Освен това се твърди и че за процесното нарушение е издадено и НП.

Сочи и че служителя не е имал право да тества лицето, тъй като не е преминал през необходимото обучение.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, жалбата се поддържа от процесуален представител, адв. К..

Ответната страна, с процесуален представител оспорва жалбата. Представя и писмена защита, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.“

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка, както и Протокол за приемане на биологични проби за химико-токсикологичен анализ в химико-токсикологична лаборатория от 26.07.23 г. в 11.25 ч., взети от жалбоподателя, талон № 076759 за изследване с резултат 0.76 промила - кръв и урина от 28.07.2023 г., протокол с резултати - изследване на кръв и урина за установяване на наркотични вещества. Протокол за определяне на концентрацията от химическа експертиза от 01.08.2023 г. в който е отразен резултат 0.54 промила и заключение за този резултат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Отнети са му СУМПС [номер] и контролен талон № 7897916.

В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че на 26.07.2023 г. около 8 ч. в [населено място] на ул. [държава] №* , Д. като водач на МПС „И.“ * с рег. № [рег. номер], собственост на „Ю.“ ООД, управлява МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, установен с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510.

Видно от приложените медицински документи на същата дата след направление от 11.25 ч. водачът се е явил за даване на биологична проба и такава е предоставена за изследване като резултата от същата е 0.54 промила.

За извършеното нарушение е бил съставен АУАН, Серия ГА № 264031/26.07.2023 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в който е посочен и издаден талон за медицинско изследване.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си на 2.08.2023 г., а жалбата е подадена на 16.08.2023 г. по пощата и входирана на 18.08.2023 г. пред Административен съд – [област].

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нормата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП постановява, че контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от Министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по същия закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи.

Със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. Директора на ОД на МВР - [област] оправомощава длъжностни лица от ОД на МВР – [област], които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, като в точка 1.6. от тази заповед, са посочени Началниците сектори/групи „ОП“, „ТП“ и „ООР“ в РУ при ОД на МВР-[област] да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 и т.7 от ЗДвП. От изложеното следва, че издалият оспорваната заповед е разполагал с правомощия за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е издадена от орган, който притежава съответната материална и териториална компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, при което неоснователни доводите, че Началник група към ОДМВР [област], РУ З. не е компетентен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, буква "б" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в относимата редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Цитираната правна норма е императивна и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената по закон ПАМ (Решение № 7943 от 30.06.2015 г. по адм. д. № 14064/2014 г. на ВАС, VII отд.).

Принудителната административна мярка е приложена на жалбоподателя за това, че на 26.07.2023 г. около 8.00 ч. в [населено място], ул. [държава] №*, като водач на МПС – „И.“ * с рег. № [рег. номер], собственост на „Ю.“ООД управлява МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, установен с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510. Това деяние на водача е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП е наложена предвидената в закона ПАМ.

В настоящият случай жалбоподателят не оспорва, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че на посочената дата и час е бил тестван с техническо средство, което е дало положителен резултат, установяващ концентрация на алкохол в кръвта, както и че измереното в кръвта и чрез химико-токсикологичен анализ количество на концентрацията на алкохол в кръвта е над 0.5 промила над хиляда. Оспорва се начина на определяне на концентрацията, като не се сочи да е установен отрицателен резултат при взетите проби или същия да е под 0.5 промила, при което недоказани твърденията за извършено нарушение на Наредба №1, след като Д. е оспорил резултатите от теста. Предвид дадените възможности за извършване на биологично изследване и химически анализ, след като е представил всички резултати, жалбоподателят не е оспорил констатацията, че е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, при което недоказани доводите, че не е извършил вмененото нарушение. Според резултатите от взетите проби, В. Д., както и сам е посочил късно вечерта е употребил алкохол, при което взетата проба е над 0.5 промила на концентрация на алкохол с оглед на което доказано вмененото нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество. В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт – управление на МПС след употреба на алкохол над 0.5, което е достатъчно да бъде приложена ПАМ.

Не може да бъде споделено и твърдението, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя и че неправилно е описано деянието, а именно, управление на МПС с концентрация на алкохол над 0.5 до 0.8 промила. Добавянето на граница в случая до 0.8. промила само може да помогне на защитната му теза, а не да обоснове отмяна на това основание на оспорения акт. Това, че законодателят в цитираната разпоредба е посочил само над 0.5 без „до 0.8“ не ограничава органа да впише допълнителни факти, а и от твърденията в жалбата не става ясно, как точно му е нарушено по този начин правото на защита с изписването на „до 0.8 промила“. Според съдебната практика не всяко нарушение на процедурата е съществено. До порочност водят само съществените нарушения на процедурата, а съществени са два вида нарушения. Едните са тези нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, а вторите са нарушенията на процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг.

Неоснователно е и възражението, че за същото нарушение има издадено НП. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, а издаването на НП има за цел да санкционира нарушителят, при което налагането на ПАМ преследва различна цел и се прилага независимо от наложената санкция.

Неоснователно е и недоказано твърдението, че служителят не е преминал обучение за да прилага тестването за употреба на алкохол в кръвта, след като концентрацията на алкохол на жалбоподателя е установена и с направените биологични и химични изследвания.

По изложените съображения, съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същата не противоречи на материалноправни разпоредби. Спазена е целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. Д. от [населено място], чрез адв. Е. В. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0371-000041 от 26.07.2023 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от Закона за движение по пътищата, издадена от Началник група към ОДМВР - [област], РУ - [община].

Осъжда В. В. Д. от [населено място] за заплати на ОД на МВР - [област], РУ - [община] 100 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.