№ 352
гр. Враца, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200986 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на В. П. Д. от гр.Враца против НП № 9398/13.06.25 г. на Началник отдел
„ОККРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при А“ПИ, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, вр.чл.7, ал.1,т.5, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, и на основание чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП е
наложено административно наказание –глоба в размер на 2500.00 лв.
В жалбата, поддържана и в допълнително писмено становище, се
излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон, с
искане за цялостната му отмяна на това основание.
Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител
ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
процесното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
ЗАНН. Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:
На 19.05.25 г., на обходен път гр.Враца, км.1+00 на отбивна площадка в
посока гр.Враца-гр.Мездра, контролни органи –служители към Д“АРОК“ при
А“ПИ“-свидетелите Н.А. и П.П. спрели за проверка МПС с четири оси-“Ман
ТГС“ с две управляеми оси, с рег.№СВ6137ВО, упралявано от настоящия
жалбоподател. При проверката на горепосочените МПС и водач, е извършено
измерване с рулетка и ел.везна. При самото измерване е констатирано, че при
измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос е 24.425 т., при максимално допустимо натоварване
на оста от 19 т., съгласно чл.7, ал.1,т.5, б.“8“ от Наредба №11/03.07.01 г. на
МРРБ или превишението е с 5.425 т. За въпросното нарушение е съставен
АУАН№10729/19.05.25 г. срещу водача-настоящ жалбоподател, което е
квалифицирано като такова по чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.01 г на МРРБ. АУАН е подписан от жалбоподателя без
възражения. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при
идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500.00 лв. на основание чл.177,
ал.3,т.1 ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства,
а именно- свидетелските показания на Н.А. /актосъставител/ и свидетеля
очевидец при проверката и съставяне на АУАН-П.П., пътен лист,
товарителница и кантарна бележка, заповеди за оправомощаване на
актосъставител и АНО, и останалите материали по преписката.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и подлежи на
цялостна отмяна при следните съображения:
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
конрол, предвидени в този закон. В чл.166, ал.1, т.1 ЗДвП е посочено, че
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
чрез ИА“АА“ контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
2
всички документи, свързани с извършването на превоза. В чл.189, ал.12 е
посочено, че НП се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, ИТС и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност.
Това означава, че овластени да издават АУАН за нарушения по ЗДвП от вида
на санкционираното с процесното НП, са служителите на ИА“АА“, а не тези
на А“ПИ“ или на други длъжностни лица от администрацията, която
управлява пътя, съгласно чл.19 от ЗП.
На настоящия съдебен състав е известна наличната противоречива
съдебна практика относно компетентността на органите, които могат да
налагат наказания по реда на чл.177 ЗДвП при установено нарушение като
процесното такова. При настояща липса на дадени задължителни предписания
в съответно тълкувателно решение в тази насока, това не влияе на
правомощието на съда сам да прецени събраните по делото доказателства и
сам да даде свое разрешение и тълкуване на приложимите правни разпоредби.
В този смисъл е вярно, че съгласно чл.167, ал.3, изр.2 ЗДвП /в редакция към
датата на извършване и констатиране на нарушението с АУАН и издаване на
НП/ на АПИ са предоставени контролни функции, но реално не е предвидена
възможност да издават НП, наказуеми по чл.177, ал.3 ЗДвП, какъвто е
настоящия случай. Възможно е последното да е законодателен пропуск, но
така или иначе съдът не може да тълкува разширително наказателно правна по
своя характер разпоредба, при даденото в същата изрично изброяване на
компетентните да издават НП органи, между които не е А“ПИ“. Аргумент в
подкрепа на горните изводи е и уредбата в чл.189е и сл ЗДвП /в релевантната й
стара редакция/, която изрично придава компетентност на органите по чл.167,
ал.3 ЗДвП /в т.ч. и А“ПИ“/, но само за конкретни нарушения, наказуеми по
реда и на основание чл.179, ал.3-3в, в които настоящия казус не попада. Все
аргумент в подкрепа на горните изводи е и уредбата в ЗП, при цялостен
прочит, както и при съответен систематичен прочит и тълкуване на конкретно
релевантни разпоредби от същия закон/ чл.1, чл.3, чл.8, чл.21, чл.27 ЗПр./.При
този прочит и тълкуване също не се откриват прамощощия за съответни
длъжностни лица от структурата на А“ПИ“ за реализиране на
административно-наказателна отговорност за нарушения по ЗДвП от вида на
процесното. Напротив, видно от чл.21, ал.3, т.1-т.26 ЗП, А“ПИ“ не само няма
такива изрични провомощия по ЗДвП, а само „осъществява комуникация с
3
останалите служби за контрол по гл.5 от ЗДвП относно санкциониране на
административните нарушения във връзка с платената пътна мрежа“ /чл.21,
ал.3,т.26 ЗП/.
Действително е налице уредена специална компетентност на А“ПИ“ в
чл.37 от Наредба№11/03.07.01 г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от по-
висок ранг, регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този
закон органи, то именно той следва да намери приложение за конкретното
нарушение, по аргумент от чл.15, ал.3 ЗНА.
Все в допълнителен аргумент в подкрепа на тези правни изводи е и
настъпилата понастоящем законодателна промяна в разпоредбите на част от
горепосочените разпоредби –чл.167, ал.3 ЗДвП, чл.189е ЗДвП и чл.27 ЗП /с ДВ
бр.64/25 г. в сила от 07.09.25 г./, съгласно които на длъжностните лица от АПИ
вече се дават нарочни правомощия за констатиране и санкциониране на
нарушения по ЗДвП от вида на процесното.
При така изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
в процесния казус, актосъставител и АНО-длъжностни лица при А“ПИ“, не са
разполагали с компетентност да установят и санкционират нарушение по
чл.139, ал.1,т.2, вр.чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП. Затова и на това самостоятелно
основание, процесното НП подлежи на цялостна отмяна.
На следващо място: по делото от страна на АНО / в чиято тежест е това/
не бяха ангажирани никакви доказателства за това, че процесната ел.везна, с
която е извършено измерването на претендираното претоварване на оси,
представлява годно и техническо изправно средство за измерване, съобразно
изискването на чл.35, ал.3 от Наредба №11/01 г., вр.чл.30, ал.1 ЗИзм., т.е. че
въпросната везна има изначално издадено удостоверение от БИМ за годност
като техническо средство, съответно, че е преминала първоначална и
последваща проверка за изправност след одобряването. По делото единствено
е представено заявление до БИМ от 14.04.25 г. за проверка на процесната
ел.везна. Видно от съдържанието на това заявление в т.ч. и в частта
„приложение 1 към заявлението за проверка“ е вписано само - дословен
цитат- „изпълнена:дата 14.04.25 Е.Пеев“. От това вписване, по никакъв начин
не може да се изведе обоснован правно извод, че процесната ел. везна изобщо
е преминала някаква проверка, още по-малко извършена ли е от компетентно
длъжностно лице от структурата на БИМ, какви са конкретните резултати от
4
проверката откъм тествани технически параметри, удостоверени в надлежен
протокол и крайния, евентуално положителен резултат от проверката за
техническа годност и изправност на техническото средство.
При така изложените съображения, процесното нарушение остава
недоказано от обективна страна, съответно обжалваното НП се явява
необосновано и подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.
В случая от страна на жалбоподателя, в чиято полза е изхода на делото
не се претендират разноски, поради което и присъждане на такива не се
дължи.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 9398/13.06.25 г. на Началник
отдел „ОККРПП“ към Д“АРОК“ при А“ПИ“-София, с което на В. П. Д. от
гр.Враца, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2
ЗДвП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500.00 лв., на основание
чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5