Р Е Ш Е Н И
Е № 260917
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20318 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от И.Н.Ф. против К.Н.К.
и А.Д.К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на таванско помещение,
образувано от обединяването на таванска стая № *, с площ от 6 кв.м., при
граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска стая № *, от юг – ул. ******
и от север – коридор и таванска стая № *, с площ от 6 кв.м., при
граници: от изток – таванска стая № *, от запад – таванска стая № *, от юг –
ул. ****** и от север – коридор, съставляващо принадлежност към собственото жилище
на ищеца – СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент,
находящ се в гр. Пловдив, ул. ****** *****, с площ от 101 кв.м., както и за
осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението по отношение на
процесното помещение.
В
исковата молба се твърди, че с нотариален акт от 25.02.2014 г. ищецът закупил
СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр.
П., ул. ****** *****, с площ от 101 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента таванска
стая № * с площ от 6 кв.м. и таванска стая № * с площ от 6 кв.м. Ищецът
посочва, че съгласно ободрен архитектурен проект таванският етаж на жилищната
сграда се състоял от общо перално помещение и * тавански (складови помещения).
Поддържа, че таванска стая №* и №*били негова собственост, а останалите
тавански помещения били собственост на други собственици на самостоятелни
обекти в сградата. Посочва, че между двете тавански стаи - №* и №*, нямало
преградна стена и същите представлявали едно общо помещение, достъпът до което
се осъществявал чрез един вход. Така описаното обединение на стаите било
извършено още преди да придобие собствеността по отношение на тях. Твърди, че
таванското помещение било единственото складово помещение за притежавания от
него самостоятелен обект – апартамент. Посочва, че през пролетта на 2018 г. бил
започнат ремонт на таванските помещения в сградата. След приключване на
строително монтажните работи, ищецът временно монтирал старата входна врата на
таванското помещение. Впоследствие ищецът разбрал, че ответниците демонтирали
своята входна врата, като на нейно място поставили друга входна врата, която
заключили и отказали да му предадат ключ за достъп до собственото му таванско
помещение. Навежда твърдения, че ответниците владеели собственото му таванско
помещение, без никакво основание и отказвали да му предадат владението по
отношение на него. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К.Н.К. и А.Д.К.,
със становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че от
придобиването на самостоятелен обект в жилищната сграда, находящ се на първия
етаж, владеели две тавански помещения, но те не били пР.то №* и №*. Навеждат
твърдения, че нито на място, нито в проекта на сградата имало означение на
номерацията на таванските помещения в сградата, в която имало установено винаги
едно фактическо ползване на таванските помещения, създадено от години.
Посочват, че номера на тавански помещения са се съдържали в стар документ за
делба на обектите в сградата (протокол от 06.06.1938 г. – преди отчуждаването
на сградата по ЗОЕГПНС). Твърдят, че таванският етаж впоследстие е търпял
строителна реконструкция и пР.то западната му част е била преустроена в жилище,
а в другата му част са останали разположени няколко тавански помещения, които
се владеели от етажните собственици по установен начин, без да е имало спор.
Сочат, че праводателите на ищеца – Г., са реституирали от държавата своето
жилище в сградата, далеч след като ответниците са придобили собственост по
отношение на жилището си, като Г. никога не били владели процесните тавански
помещения. Навеждат твърдения, че след отчуждаване на жилището на Г., държавата
с договор от 19.06.1971 г. продала на трето лице собствеността върху техния
обект, без в договора да фигурират тавански помещения. Поддържат, че владеят
техните тавански помещения, а не посочените от ищеца. Евентуално, правят
възражение за придобиване по давност на процесния обект, поради осъществено от
тях, считано от 1998 г. до момента давностно владение. Молят за отхвърляне на
иска. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно
от нотариален акт за продажба за недвижим имот от 25.11.1935 г. Т. М. Д. е
закупил празно дворно място с паянтова постР. на ул. ***** в гр. П. с площ от 257 кв.м. По делото е
представено и удостоверение за наследници на Т. М. Д., починал на *****г., от
което се установяват универсалните правоприемници на починалия.
С
протокол от 08.06.1938 г. е одобрена спогодба за делба, като 1) П. Т. М.
получава в дял магазин № *, фурна под същия дюлян, апартамент № *, таванския
апартамент, таванска стая № * и избено помещение № *; 2)А. Т. М. получава в дял
магазин № *, апартамент № *, таванска стая № * и избено помещение № *; 3)А. Т.
М. получава в дял магазин № *, апартамент № * и апартамент № *, таванските стаи
№ * и № * и избените помещения № * и № *; 4) Е. Т. М., по мъж Г., получава в
дял магазин № *, апартамент № * и № *, тавански стаи № * и № * и избени помещения № * и № *.
С
министерско постановление № ** от ****** г. на основание чл.2 от ЗОЕГПНС се
отчуждава в полза на държавата следния недвижим имот, собственост на Е. Т. М.,
а именно: апартамент № * от имота на ул. ***** № * в гр. П., ведно с 1/9
идеална част от общите части на имота. За посочения апартамент № * е съставен
акт за държавна собственост № *** от ****** г., видно от който имотът е предоставен
за оперативно управление на държавната организация ОП „Жилфонд“.
Видно от
договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредба за продажба на жилища
от държавен жилищен фонд от 19.06.1971 г., въз основа на решението на *****на
изпълнителния комитет на ГНС – гр. П., от 28.04.1971 г. продава на И. Б. Щ.,
държавен апартамент № *, на четвъртия етаж от сграда в гр. П., ул. „*****“ № *,
с площ от 101 кв.м., ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и 1/9
идеална част от дворното място.
От
удостоверение за наследници, издадено от Община П., район ***** се установява,
че Е. Т. М. е починала на *****г., като е оставила за свои законни наследници К.
Н. Г. – ***, М. Н. Г. – ***, Т. Н. Г.– ***, починал на *****г. и оставил за
свои наследници Р. Х. П. – *****и Н. Т. Г. – ****.
С
решение от 30.12.1994 г. по гр.д. № 996 г. по описа за 1993 г. на РС Пловдив е
отхвърлен предявеният от Т. Н. Г., К. Н. Г. и М. Н. Г. против И. Б. Щ., иск с
правно основание чл.7 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността по отношение на
апартамент № *, етаж *, находящ се в сградата в гр. П., ул. „******“ № *, ведно
с 1/9 идеална част от общите части на сградата и от правото на собственост по
отношение на терена. Решението на първата инстанция е оставено в сила с решение
от 15.05.1995 г. по гр.д.№ *660/ 1995 г. на Окръжен съд Пловдив. С решение № *606/
25.01.1999 г. по гр.д. № *728/ 1997 г. на ВС са отменени по реда на надзора
посочените решения, като вместо това е признато за установено по отношение на И.
Б. Щ., че договор за продажба от 28.04.1971 г. на държавен недвижим имот –
апартамент № * в гр. П., ул. „******“ № * е нищожен поради противоречие на
закона и е осъден ответникът да предаде на ищците владението по отношение на
процесния имот.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******., се установява, че Ф. К.
М. дарява на К.Н.К., ½ идеална част от апартамент № * на първия жилищен
етаж от жилищната сграда на адрес: гр. П., ул. „******“ № *, ведно с ½
идеална част от тавански стаи с номера * и *, ведно с 1/2 идеална част от
избеното помещение № *; ½ идеална част от магазинно помещение, бивша
будка с площ от 5,16 кв.м., както и ½ идеална част от югозападния
магазин, като прехвърлителката си е запазила правото на ползване по отношение
на имотите.
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба № *****. Л. А. М. продава на К.Н.К. ½
идеална част от апартамент № *, ведно с избено помещение № * и тавански
помещения № * и № *.
С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот (констативен) е признато
правото на собственост на молителите К. Н. Г., М. Н. Г., Р. Х. П. и Н. Т. Г. по
отношение на СОС с идентификатор № *****, представляващ апартамент № *, находящ
се на * етаж от сградата на адрес: гр. П., ул. „******“ № *, ведно с таванска стая № * и тавнска стая №
*.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № *****., вписан в СВ Пловдив под акт № *****. И.Н.Ф. е
придобил собствеността по отношение на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *****, находящ се в гр. П., ул. „******“ *****, с площ от 101
кв.м., ведно с таванска стая № * от 6
кв.м. и таванска стая № * от 6 кв.м.
С
договор за строително-монтажни работи от 02.05.2018 г. ищецът И.Н.Ф. е възложил
на „Теа сити груп“ ЕООД да извърши ремонтни дейности на тавански помещения
съгласно нотариален акт № *****.
С
договор за строително-монтажни работи от 11.05.2018 г. ответникът К.Н.К. е
възложил на „Теа сити груп“ ЕООД да извърши ремонтни дейности на тавански
помещения съгласно нотариален акт № *****.
По
делото е изслушано заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице
Б.К. – Х., към която като приложение № * е представена схема на таванския етаж
от първоначално одобрения пР.то приложение № * – схема на таванския етаж с
промяната за създаване на тавански апартамент, по което е съставен протоколът
за делба от 08.06.1938 г. След извършен оглед на място вещото лице дава
заключение, че ответниците ползват в момента помещенията, които в проекта с
преработените тавански помещения за създаване на тавански апартамент са с
номера * и * и са за дял IV на Е. М. – Г.
от протокола за делба от 08.06.1938 г., а не за дял II на А. М. (ап.* и таван №*). Ответниците ползват
помещенията, които на приложение № * са в сигнално жълт фон. Анализирани са
представените първоначално е имало само перални и складови помещения, като
малко след това е направено преработване на проекта и помещенията от запад на
стълбищната клетка са променени в жилище, апартамент. Вещото лице дава
заключение, че ползването не съответства на показаното в проекта и описаното в
протокола от 08.06.1938 г.
От
допълнителното заключение на вещо лице Б.К. – Х. се установява, че след
извършена справка в техническия архив на Район *****, Община П*, е установена номерация
на таванските помещения и тя не е направена допълнително, а е част от проекта. По
отношение на номерацията на таванските помещения вещото лице пояснява, че жилищата
на първия и на последния етаж от жилищната сграда са по-малко атрактивни в
сравнение с тези между тях, поради което е вероятно това да е причината с
протокола за делба от 1938 г. жилищата на първия и третия етаж да са получили по-големите по площ тавански
стаи и с по-благоприятно изложение на юг (тавански помещение №*, №* ,№* и №*),
а жилищата на втория етаж да са получили по-малките по площ тавански стаи с
по-неблагоприятно изложените на север – тавански стаи №* и №*. Обичайно
номерацията се осъществява по часовниковата стрелка, онагледено на приложение №
* към експертизата. Вещото лице изяснява, че чертежът, представен от ответника
в съдебното заседание от 08.07.2019 г. (л.172 от делото) е чертеж на таванския
етаж в мащаб 1:50. Копията на чертежа на сградата, приложени на л.10 и л.100 са
идентични с чертежа, който е представен на вещото лице в техническия архив на
Район *****, Община П.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице С.В., се
установява, че строежът на адрес гр. П., ул. „******“ № * е осъществен въз
основа на одобрен архитектурен проект с дата 23.04.1936 г. и представлява
четириетажна жилищна сграда от частично подземен и частично полуподземен етаж,
първи (приземен), втори, трети и четвърти жилищен етаж, както и тавански
използваем етаж. Сградата е била реализирана в голямата си част по описания
архитектурен проект (л.72 от делото), който е подписан и облепен с гербови
марки и регистриран по заявление с вх. № ****/ 1936 г. В този проект таванският
етаж е бил разделен на две зони от стълбищната клетка и предвидената тераса над
четвърти жилищен етаж. В западната зона се е предвиждало осъщствяването на следните
помещения: пералня за жилищата № * и № * (северно изложение), пералня за
жилищата № * и № * (северно изложение), пералня за жилищата № * и № * (южно
изложение); таванско помещение № * (южно изложение), таванско помещение № *
(южно изложение), таванско помещение № * (южно изложение). В източната зона се
е предвиждало осъществяването на таванско помещение № * (северно изложение),
таванско помещение № * (северно и южно изложение), таванско помещение № * (южно
изложение). По този архитектурен проект има сложена номерация на съответните
подобекти, а именно: жилищата по етажи, избените помещения, таванските
помещения и пералните помещения. Вещото лице е отбелязало, че поставянето на
номерация на подобектите е задължителна за архитектурния въз основа на нея се
определя и регистрира впоследствие собствеността за отделните подобекти. В
процеса на изграждане на строежа е налице промяна на конкретните инвестиционни
намерения на инвеститора. Въз основа на заявление № ****/ 17.02.1938 г. от
наследниците на Т. М. е заявено желание от същите да се преработи архитектурният
проект за че да се завиши и височината да стане 2,80 м.. като на мястото на
таванските помещения да се обособи малко жилище със същата височина. В
заявлението е записано, че заедно с него се представя и архитектурен проект, по
който да се издаде допълнителното разрешение за строителство – л.172 и л. 173
от делото. Този проект представлява изменение на първоначалния архитектурен
проект и допълнение на същия по отношение на проектното решение с
новообособения тавански използваем етаж. Преработката се състои в следното: в
западната зона се е предвиждало осъществяване на един брой жилище (тавански
апартамент), състоящо се от дневна, кухня, два броя спални помещения, санитарен
възел, килер, предверие и два броя тераси – едната на север и едната на запад,
което да се осъществи на мястото на описаните по-горе перални помещения и
тавани. В източната част се е предвиждало осъществяването на следните
помещения: пералня за всички жилища в сградата и шест броя тавански помещения. По
обсъждания архитектурен пР.саещ само таванския етаж на сградата, има сложена
номерация на два броя от предвидените за изграждане тавански помещения, а
именно: № * и № *- и двете със северно изложение. Останалите тавански помещения
– четири на брой, са оставени без номерация. Вещото лице дава заключение, че
поставянето на номерация на подобектите е задължителна, за архитектурния пР.то
въз основа на същата се определя и регистрира впоследствие собствеността по
отношение на отделните подобекти. Експертизата е обсъдила и представените по
делото архитектурен проект на л.10 и л.100. По него има сложена номерация на
всичките шест броя от предвидените за изграждане тавански помещения, а именно:
на таванско помещение № * не съответства на таванско помещение № * от
останалата част от архитектурния проект – със северно изложение; на таванско
помещение № * не съответства таванско помещение № * от останалата част от
архитектурния проект – със северно изложение. По отношение на останалите
тавански помещения е поставена номерация, както следва: № *, № *, № * и № * и
всичките са от южната страна. Експертизата е констатирала, че тази част от втория архитектурен пР.та
служба; проектът не е подписан и облепен с гербови марки и не е регистриран
по приложеното заявление. При в техническата служба на Община Пловдив, на
вещото лице е показано ксерокопие от втория архитектурен проект, а не оригинал.
Експертът дава заключение, че таванските помещения с номерация № * и № * (северно
изложение) биха могли да се считат за твърдо установени във връзка с одобрения
и облепения с гербови марки оригинален архитектурен пР. с изложените
съображения вещото лице не може категорично да отговори относно точното
местоположение на таванските помещение с номера 3, 4, 5 и 6 (южно изложение). Вещото
лице е обсъдило и делбения протокол от 1938 г., в който номерацията на
апартаментите съгласно описаните в него граници не съвпада с номерацията, която
е поставена в първоначалния и последващия го архитектурен проект, въз основа на
който е изградена сградата, като в делбения протокол номерацията е обърната. Дадената
номерация в Кадастралната карта и кадастралните регистри е по първоначалния
архитектурен проект, по който е изградена сградата, а не както е указано в
делбения протокол от 1938 г. Вещото лице дава заключение, че приложеният по
делото чертеж на л.10 и л.100 е копие от проект, който не е одобрен и не би
следвало на негова база да се правят каквито и да било изводи. Експертизата
намира, че за да се осъществи делбеният протокол между съсобствениците на новия
строеж, задължително е имало и допълнителен архитектурен чертеж към втория
проект от 1938 г., в който са били отбелязани всички необособени помещения със
съответната номерация, която е заложена в същия протокол. Заключението е
изготвено въз основа на материалите, представени по делото и направените
допълнителни проучвания в район *****. Представената част от архитектурния пР.
на л.173 от делото съвпада до голяма степен с част от чертежа (копие от
архитектурен проект), наличен в архива на Район ***** по отношение на таванския
етаж – л.10 и л.100 от делото. Разликата се състои в липсата на номерация на
таванските помещения и в мащаба.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства, като на всяка страна са
разпитани по двама свидетели. От показанията на свидетеля Т. В. У. се
установява, че праводателите на ищеца са имали ключ от процесните тавански
стаи, но ответникът К. разбил катинара на вратите им. Изяснява, че преди
извършения ремонт през 2018 г. на вратите имало номерация с черна боя, като
помещенията, които Г. ползвали били с номера * и *. След ремонта през 2018 г.
двете стаи били обединени, вече били с една врата и представлявали едно помещение.
Свидетелят знае, че ответниците и предишните собственици Г. имали спор по
отношение на ползването на таванските стаи.
От
показанията на свидетеля Н. И. Ф. се установява, че ищецът от закупуването на
имота през 2014 г. е нямал достъп до таванските помещения. През 2018 г. бил
направен ремонт на таванските стаи, като всеки собственик сключвал ремонт с
фирма за целта; ищецът поставил врата на таванското помещение, която била подменена
от ответника и заключена от него.
Свидетелят
Н. А. В. изяснява, че живее в таванския апартамент под наем от 1980 г. и
познава имота. Разположението на таванския етаж е следното: от едната страна е
апартаментът, а от другата страна на етажа са таванските помещения. Уточнява,
че ответниците ползвали последните две тавански помещения, откакто закупили
жилището си. Процесните помещения били заключени и по сведения на А. М. били пълни с боклуци от тридесетте години,
като преди К. никой не ги е ползвал. Таванските стаи били обединени и за тях се
влизало през една врата. Свидетелят пояснява, че откакто живее в имота, не е
виждал номерация на таванските помещения. Изяснява, че М. ми е казвал, че той
ползва тези две помещения, защото му е предлагал да му даде едното. Установява,
че преди ремонта К. имали багаж е помещенията.
От
показанията на свидетеля Н. Д. Г.се установява, че ответниците закупули жилище
в процесната сграда през 1996 г. от А. М.,
като пренесли вещите си в жилището, а част от тях и в таванските помещения – на
тавана, в дъното вляво. М. им посочил кои са техните таванските помещения;
ответниците имали ключ от тях. От този момент ответниците ползвали помещенията,
като и през 1997 г. и 1998 г. качвали багаж там. Знае от ответницата К., че
имат проблеми с нови собственици, но не знае подР. установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на пР. стая № *
и таванска стая № *, прилежащи към притежавания от него самостоятелен обект в
сграда – апартамент № * в сградата на адрес: гр. П., ул. „******“ № *, както и
за осъждане на ответниците да му предадат владението по отношението на
обектите. За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154 ГПК, че е придобил
правото на собственост по отношение на обектите на наведеното правно основание,
че праводателите му са били собственици именно на тези обекти, както и че
ответниците упражняват фактическа власт по отношение на тях.
Ищецът
претендира да е собственик на процесните тавански помещения на дериваривно
правно основание – договор за ппокупко-продажба, оформен в нотариален акт № *****.,
които е придобил от прехвърлителите К. Н. Г., М. Н. Г., Р. Х. П. и Н. Т. Г.. От
събраните по делото доказателства се установи, че сградата на ул. „******“ № *
е построена през периода 1936 г. – 1938 г., като дворното място, в която е изградена
е било собственост на Т. М. Д., придобил го с нотариален акт от 25.11.1935 г. За
изграждането на сградата е бил изготвен първоначателен архитектурен проект (л.72
от делото), в който се е предвиждало таванският етаж да бъде разпределен на две
зони, като в едната – западната, са разположени перални помещения за жилищата и
три тавански помещения, а в другата – източната, са предвидени още три
помещения. Така описаното разпределение е оформено графично на представения
архитектурен проект на л.72 от делото. Впоследствие, а и страните по спора не
възразяват за това, със заявление на възложителите – наследниците на Т. М., от
1938 г. е извършена промяна в първоначалния проект по отношение на таванския
етаж, като на мястото на помещенията в западната част е предвиден тавански
апартамент, а в източната част – изгражденето на шест тавански стаи и едно
перално помещение. По този начин е реализиран фактическото състояние се е
запазило и до момента, установено при огледа на вещите лице по делото. След
построяването на сградата, собствениците са извършили делба помежду си, като за
всеки е отреден самостоятелен обект в сградата - жилище, ведно с прилежащо към
него таванско помещение, които са получили номерация при делбата. Така, видно
от протокола за делба от 08.06.1938 г. Е. Т. М. – Г. е придобила собствеността
по отношение на апартамент № *, ведно с тавански стаи № * и № *.
Впоследствие
апартамент № * от жилищната сграда на ул. „******“ № * е бил отчужден в полза
на държавата на основание чл.2 от ЗОЕГПНС с министерско постановление № **/
06.04.1949 г., актуван с акт за държавна собственост на недвижим имот № **** от
08.05.1950 г., както и продаден на И. Б. Щ. с договор за продажба на държавен
жилищен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавен жилищен фонд от
19.06.1971 г., въз основа на решението на *****на изпълнителния комитет на ГНС
– гр. П., от 28.04.1971 г. В нито един от посочените актове не фигурира прилежащите
към апартамент № * тавански стаи. Въпреки липсата на изрично посочване на
прилежащо към апартамента таванско помещение, действащата към момента на
одържавяването нормативна уредба е поставяла изискване към всяко жилище да има
най-малко предверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещение –
чл. 209 от Закона за благоустройството на населените места (обн., ДВ, бр.114 от
31.05.1941 г.). С оглед настъпилите промени в обществено-политическия живот в
страната, по предявен иск по реда на чл.7 ЗВСОНИ, наследниците на Е. М., са
били признати за собственици по отношение на имота – апартамент № *, като
отново в решението на съда не присъства посочване на номерацията на прилежащите
към имота тавански стаи. Това обаче не означава, че на праводателите на ищеца
не е била възстановена собствеността по отношение и на тавански помещения,
както се домогва да убеди съда ответната страна. Както се изтъкна по-горе,
изискване в законодателството след 1941 г. и до днес е към всяко жилище да има
складово помещение, в това число и таванско помещение. Затова, макар изрично да
не е посочено в описаните документи, че към апартамент № * прилежи таванско
помещение, то това следва по силата на закона. Съдебната практика приема, че
при придобиването на жилище в сграда в режим на етажна собственост, макар и да
не е упоменато в нотариалния акт, купувачът придобива и прилежащото таванско/избено/складово помещение, доколкото то има
характера на принадлежност и следва главната вещ, по смисъла на чл.98 ЗС.
Начинът,
по който е разпределено към кое жилище кое точно таванско помещение „прилежи“,
е уреден доброволно между собствениците на сградата след нейното построяване се
посочи, прилежащите към апартамент № * тавански стаи са тези под номера * и *. Спорен
за страните остава фактическият въпрос кои са точно този тавански стаи и дали
те са именно обектите, спрямо които ответниците упражняват фактическа власт. От
заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, се установи,
че за сградата са известни три архитектурни проекта – първият, който е и
първоначален и който е изменен впоследствие – л. 72 от делото, както и други
два, които графично отразяват таванските помещения в източната част на
таванския етаж, но които помежду си се различават с оглед отразяване на
номерацията им. Единият проект, представен от ответниците и екземпляр от който
не се съхранява в техническите служби на общината – л. 173 от делото, съдържа номерация
само на помещения 1 и 2. Процесните стаи, отразени на архитектурното заснемане,
извършено от арх. В. по СТЕ – л.259 от делото, като „В“ и „Г“, не са номерирани
на този стоят нещата в представения от ищеца проект, който се съхранява в
Община П., и за който вещото лице В. дава заключение, че не е одобрен, защото
липсвали гербови марки. На него процесните помещения са отбелязани под № * и №
*. По отношение на правното значение досежно правото на собственост на
архитектурните проекти, съдът намира следното: Обстоятелството дали е налице
номерация на прилежащите тавански помещения в проекта или не, не би могло да
лиши от собственост лицето, което я претендира. Това е така, доколкото няма
изискване да се номерират таванските и избените помещения; подобен подход би
могъл да се възприеме за яснота между съсобствениците, като не ги лишава и от
възможността да докажат с всички други доказателства и доказателствени
средства, че именно сочените от тях помещения са тези, описани в титула им за
собственост. В този смисъл, макар да липсват поставени гербови марки на този
проект, то съдът не игнорира неговото доказателствено значение за спора и не
изключва възможността, положената в него номерация да отговаря на тази,
отразена в делбения доколкото след като в протокола за делба са посочени номера
на таванските стаи, то те са възпроизведени от някъде – или от официален или от
частен (съставен от самите съсобственици) проект. Няма изискване този проект,
чието съдържание е възпроизведено в делбата, да е официално заверен с гербови
марки. Посочената номерация е целяла яснота в отношенията между страните кой
кое помещение да ползва.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че процесните
помещения № * и № * са обединени в едно общо помещение, за което входът е от
една врата. Установи се също, че ключ за това помещение е имал К. Г., който
през 2012 г. го е предоставил на свидетеля Т. У. с цел продажба на жилището и
прилежащите към него помещения.
Освен
това, не без значение за случая е отразеното в титула за собственост на
ответниците. Видно от договорите, с който са придобили собствеността по
отношение на самостоятелните обекти, ведно с прилежащо таванско помещение, им е
прехвърлена собствеността по отношение на тавански стаи № * и № *. От протокола
за делба обаче, че установява, че на прехвърлителя на ответниците – собственика
на апартамент № *, А. Т. М., е отредена само таванска стая № *, а и №*. дава
заключение и вещото лице, грешката се дължи на текстовото изписване в делбата,
в която е дадена номерация (първо, второ, трето…) на прехвърляните обекти. И в
двата представени от страните този на ищците и намиращ се в Община П., така и
този на ответниците, който има гербови марки, таванска стая № * не съвпада пространствено
с обединеното процесно таванско помещение.
Съдът,
анализирайки всички обсъдени по-горе доказателства и доказателствени средства,
стига до извода за основателност на предявения иск за собственост. Ищецът
доказа, че е придобил собствеността по отношение на тавански стаи № * и № * на
наведеното правно основание – договор за покупко-продажба праводателите му са
били собственици. Посочените стаи са отразените в архитектурното заснемане на
вещото лице В. под букви „В“ и „Г“ – обединени в едно помещение с една врата. По
делото се установи, че ответниците упражняват фактическа власт по отношение на
помещенията, като след извършването на ремонта през 2018 г. са поставили ключ,
който само те държат.
Предвид
установяване на предпоставките за уважаване на предявения иск за собственост,
на разглеждане подлежи наведеното от ответниците възражение за придобивна
давност на процесните помещения. Придобиването на един недвижим имот по давност
е оригинерно придобивно основание, което предполага осъществяване на фактическа
власт върху имота в определен от закона срок, с намерението да се държи вещта
като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС,
като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това
е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността –
чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са
последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
върху имота представлява владение.
При
разпределение за ответниците доказателствена тежест по реда на чл.154, ал.1 ГПК
да докажат наведеното възражение за придобивна давност, същите на релевантните
факти. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ответниците, не се
установи категорично кои точно тавански стаи са населили страните при
закупуването на жилището през 1996 г. Отделно от това, по делото се установи от
приобщените прокурорски преписки, че праводателят на ищеца К. Г. е прекъсвал упражняваната от ответниците
фактическа власт по отношение на таванските стаи. По този начин те не са
упражнявали спокойно владение. Данни за отправени от Г. жалби в прокуратурата
датират от 2013 г. – видно от постановление за отказ да се образувано досъдебно
производство от 07.04.2014 г., л. 48 от делото. Следва да се съобрази и фактът,
че Г. е могъл да противопостави собственически права, едва след като имотът е
бил реституран – след влизане в сила на решението по чл.7 ЗВСОНИ – 2005 г. От
този момент до 2013 г. не са изминали 10 години, в които ответниците да са
упражнявали спокойно, явно и непрекъсвано фактическа власт по отношение на
таванските стаи. Прекъсване на владението е било осъществено и от новия
собственик – ищеца.
За
преценка дали ответниците са могли да придобият по давност процесните тавански
стаи, следва да се съобрази и обстоятелството, че таванско помещение не може да
се придобие по давност от етажен собственик, ако по този начин ще се лиши друг
етажен собственик от прилежащото помещение, в случая – ищеца. В този смисъл са
постановките на ТР № **/ 15.08.1983 г. по гр.д. № **/ 1983 г. на ОСГК на ВС. Поради
това, наведеното възражение за придобивна давност остана недоказано.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск следва
да се уважи.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ищцовата страна на основание чл.78,
ал.1 ГПК. По делото се доказа извършването на следните разноски в размер от
общо 1248,33 лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК, за ДТ,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.К.,
ЕГН: ********** и А.Д.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че И.Н.Ф.,
ЕГН: **********, адрес: *** е собственик
на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *****.,
вписан в СВ Пловдив под акт № *****. на таванско
помещение, образувано от обединяването на таванска стая № *, с площ
от 6 кв.м., при граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска стая № *,
от юг – ул. ****** и от север – коридор и таванска стая № *, с площ от 6
кв.м., при граници: от изток – таванска стая № *, от запад – таванска стая № *,
от юг – ул. ****** и от север – коридор, отразени на архитектурно заснемане
на вещото лице на л.259 от делото с букви „В“ и „Г“, съставляващо
принадлежност към собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор № *****,
представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. П., ул. ****** *****, с площ
от 101 кв.м.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН:********** и А.Д.К., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДАТ на И.Н.Ф., ЕГН: ********** ВЛАДЕНИЕТО по отношение на таванско помещение, образувано от
обединяването на таванска стая № *, с площ от 6 кв.м., при граници: от
изток – калканен зид, от запад – таванска стая № *, от юг – ул. ****** и от
север – коридор и таванска стая № *, с площ от 6 кв.м., при граници: от
изток – таванска стая № *, от запад – таванска стая № *, от юг – ул. ****** и
от север – коридор, отразени на архитектурно заснемане на вещото лице на
л.259 от делото с букви „В“ и „Г“, съставляващо принадлежност към собственото
жилище на ищеца – СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент,
находящ се в гр. П., ул. ****** *****, с площ от 101 кв.м.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН:********** и А.Д.К., ЕГН: ********** да
заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК, на И.Н.Ф., ЕГН: ********** сумата от 1248,33 лв. (хиляда двеста четиридесет
и осем лева и тридесет и три стотинки) – съдебно деловодни разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.